Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 14. 05. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при секретаря Д. Г.разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 80 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от А.З.С. чрез пълномощник против Решение № 30/ 17. 01. 2019
г. по гр. д. № 738/ 2018 г. по описа на РС Исперих и поправено с Решение № 56/ 06. 02. 2019 г. на
осн. чл. 247 ГПК, с които е признато за установено на
осн. чл. 108 от ЗС по отношение на А.З.С., че поземлен имот с площ от 6, 207
дка, съставляващ имот № 015023 по плана земеразделяне на землището на гр.
Исперих в местността „Мезар Къшла“ с начин на трайно ползване – нива, трета
категория е собственост на Л.П.Т. и А.З.С.
е осъден да отстъпи собствеността и да предаде владението на имота на Л.Т.. Изложени са доводи, че решението е необосновано
и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства
в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи.
Въззиваемият
Л.П.Т. чрез
пълномощник
е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото
е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от
ГПК, като се има предвид и следното:
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се
установява , че на 17. 02. 2015 г. е сключен предварителен договор между Данаил
Иванов Даков, като продавач и Л.П.Т., като купувач за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, представляващ 6, 209 дка от имот №
015017 по плана за земеразделяне на землището на гр. Исперих с начин на трайно
ползване – нива, трета категория, м. „Мезар къшла“, целият с площ от 9026 кв. м. С нот. акт
№ 29, т. II, рег. №
1406, дело № 186/ 2015 г. за покупко-продажба, на 26. 02. 2015 г. Данаил Даков продал същия
имот на дъщеря си И.Д.И.. На 28. 07. 15 г. Л.Т. отправил нотариална покана до
Данаил Даков и Иванка И. да му прехвърлят
правото на собственост по отношение на имота, предмет на предварителния договор
с предупреждение, че ще потърси правата си по съдебен ред. Нотариалната покана
била връчена на И. на 30. 07. 15 г. , , а Даков на 30. 07. 15 г. отказал да я
получи. С нот. акт № 152, т. VI, рег. №
6953, дело № 913/ 2015 г. за покупко-продажба на нотариус Радомир Александров, на 31.
07. 2015 г. И.Д.И. продала имота на
настоящия ответник А.З.С.. С влязло в сила на 26. 07. 2016 г. Решение № 251/
02. 07. 2016 г. по гр. д. № 655/ 2015 г. по описа на РС Исперих е обявен за недействителен на
осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо Л.П.Т. договора за покупко-продажба, сключен с нот. акт №
29, т. II, рег. №
1406, дело № 186/ 2015 г. в частта по отношение на процесния недвижим имот. Със
същото решение е обявен за окончателен сключения на 17. 02. 2015 г.
предварителен договор за покупко-продажба на
процесния недвижим имот. Производството
по същото дело е било образувано по предявена на 14. 08. 2015 г. искова молба
от Л.П.Т., вписана в Службата по вписванията при РС Исперих на 28. 09. 2015 г.
Ответникът по настоящото дело е
придобил правото на собственост върху процесния имот на 31. 07. 2015 г. , т. е.
преди вписване на исковата молба по гр. д. № 655/ 2015 г. по описа на РС Исперих. Като трето лице по отношение
на сделка, съгл. чл. 135, ал. 1, изр. 3-то от ЗЗД обявената недействителност не
следва да засяга придобитото от него възмездно право на собственост върху
процесния имот в случай, че е бил добросъвестен купувач към момента на
изповядване на сделката. От показанията на св. Радомир Александров – нотариусът
изповядал сключената сделка между И.Д.И. и ответникът А.З.С., се установява, че
преди да изповядат сделката, Александров обяснил на И. и А.С. за отправената
нотариална покана от настоящия ищец Л.Т. да му бъде прехвърлено правото на
собственост върху имота, предмет на предварителния договор и че същата според
него не поражда правни последици, тъй като към момента нямало вписана искова
молба. Св. И. също заявява в показанията си, че при нотариуса
казала на А.С. за наличието на нотариална покана и че нотариусът им обяснил какво пише в поканата. С оглед на
тези гласни доказателства следва
извода, че ответникът А. С.
е знаел за наличието на сключен предварителен договор за покупко-продажба на
процесния имот между Л.Т. и настоящия ищец и се явява недобросъвестно трето лице и в този смисъл не може да
се ползва от разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изр. 3 ЗЗД. Предвид
установената по делото недобросъвестност на ответника при сключване на договора
за покупко-продажба с нот. акт № 152, т. VI, рег. № 6953, дело № 913/ 2015 г. , то СПН на влязлото в сила
на 26. 07. 2016 г. Решение № 251/ 02. 07. 2016 г. по гр. д. № 655/ 2015 г. по описа на РС Исперих, с което е обявен за
недействителен на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД спрямо Л.П.Т. договора за
покупко-продажба, сключен с нот. акт № 29, т. II, рег. № 1406, дело № 186/ 2015 г. в частта по отношение
на процесния недвижим имот се разпростира и по отношение на него. Решение №
251/ 02. 07. 2016 г. по гр. д. № 655/ 2015 г. по описа на РС Исперих е постановено, като е уважен
конститутивния иск на осн. чл. 19, ал. 3
ЗЗД. Решението по такъв иск не е основание за снабдяване с изпълнителен титул
за осъществяване на принудително удовлетворяване на съдебното потвърдено
притезание. С оглед на това, единственият начин ищецът да защити правата си и да реализира
вземането си е чрез осъдителния ревандикационен иск, който
е предявен в настоящото производство.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата,
което според въззивника е довело районния съд
до неправилен извод, че предявения иск е основателен, е необосновано, поради
което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд
е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед на това, решението на районния съд,
като обосновано и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
въззивникът А.З.С. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия Л.П.Т.
разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 420 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 30/ 17. 01. 2019 г. по гр. д.
№ 738/ 2018 г., поправено
с Решение № 56/ 06. 02. 2019 г. на осн. чл. 247 ГПК по
описа на РС Исперих.
ОСЪЖДА А.З.С., егн ********** да заплати на Л.П.Т., егн ********** разноските по делото пред въззивната
инстанция в размер на 420 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ