Решение по Гражданско дело 82/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Разград, 15.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на 17.07.2019 г. в състав:

председател: Атанас Христов,

при секретаря ДГ, като разгледа докладваното от съдия Атанас Христов гр.д. № 82/2019 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД

Производството е образувано по искова молба на М.М.М., EГH **********, с адрес: ***,

ПРОТИВ:

против Прокуратурата на Република България,

с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да му заплати:

- сумата oт 50 000 /петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от 11.02.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал.3 във вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда № 29 от 30.05. 2016 г. пo НОХД № 73/2014 г. по описа на Окръжен съд - Разград, потвърдена в оправдателната част с присъда № 1 от 26.01.2017 г. пo ВНОХД № 373/2016 г. пo oпиca на Варненския апелативен съд, като в тази част въззивната присъда не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 11.02.2017г.,

- сумата oт 4 600 /четири хиляди и шестстотин/ лева, ведно със законната лихва считано от 11.02.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за имуществени вреди съставляващи адвокатско възнаграждение, причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал.3 във вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда № 29 от 30.05. 2016 г. пo НОХД № 73/2014 г. по описа на Окръжен съд - Разград, потвърдена в оправдателната част с присъда № 1 от 26.01.2017 г. пo ВНОХД № 373/2016 г. пo oпиca на Варненския апелативен съд, като в тази част въззивната присъда не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 11.02.2017г.

Претендираните за обезщетение неимуществени вреди се твърдят като резултат от действията на ответника по привличането му на 11.03.2011 г. към наказателна отговорност по обвинение за престъпление по чл.219, ал.3 във вр. ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 и чл. 26 НК. По което обвинение, по което е бил оправдан с присъда № 29 от 30.05. 2016 г. пo НОХД № 73/2014 г. по описа на Окръжен съд - Разград, потвърдена в оправдателната част с присъда № 1 от 26.01.2017 г. пo ВНОХД № 373/2016 г. пo oпиca на Варненския апелативен съд, като в тази част въззивната присъда не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 11.02.2017г.

В резултат на продължителността и необосноваността на предприетото срещу него наказателно производство, ищецът твърди причинени му психически тормоз и страдания; опетнени чест, достойнство и добро име в обществото; сринат личен и професионален авторитет; свързани с публичността на заеманата от него отговорна длъжност неудобства; накърняване на доброто му име, с което се ползвал в обществото поради медийната разгласа на водения срещу него процес; подтиснатост и тревожност, усещане за безперспективност; накърнена професионална и обществена репутация, социална дезинтеграция; загуба на сън. С наложената му мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ била ограничена свободата му на придвижване, създала неудобство в личен план и в работота му, провокирала отчаяние, засилвала усещането за безперспективност и накърнено лично достойнство.Имуществените вреди се претендират в размер на сторени от него в хода на наказателното му преследване разноски за защита. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът се явява лично и с пълномощника си адв. Милен Борислав Ралчев от АК-Варна. Поддържат исковата молба и излагат допълнителни съображения. Представят и подробна писмена защита.

Разградска окръжна прокуратура, участваща в процеса като структурно звено на ответника, с депозиран в срока на чл.131 ГПК отговор, признава допустимост на исковете и оспорва същите по основание и размер. Твърди недоказана причинна връзка между воденото срещу ищеца наказателно преследване и претендираните до обезщетяването им неимуществени вреди. По отношение размера на имуществените вреди, твърди прекомерност на договореното в наказателното производство адвокатско възнаграждение; оспорва възведените в подкрепа на иска обстоятелства и факти оспорва иска по основание и размер; Оспорва размер на имуществените вреди, позовавайки се на прекомерност на заплатеното за защита в наказателното производство адвокатско възнаграждение. Твърди съпричиняване от страна на ищеца към продължителността на воденото срещу него наказателно производство. Счита за неоснователна вменяваната й в отговорност медийна и публична разгласа на воденото срещу ищеца наказателно преследване като заявява, че прокуратурата не е разгласявала данни за образуваното производство и не следва да носи отговорност за действията на трети лица.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за ответника се явява прокурор в РОП, който поддържа отговора на исковата молба и излага допълнителни съображения. Акцентира, че липсва причинно следствена връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и наказателното производство. Сочи, че по време на наказателното производство така и към момента не е прекратено трудовото му правоотношение с работодателя му - Община Лозница. При условия на евентуалност, в случай, че съдът приеме за доказан фактическия състав на вменяваната й по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговорност, ответната Прокуратура пледира за определяне на обезщетението в размер, съразмерен на действително търпените от ищеца вреди и съответен на принципа за справедливост.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, като в частта за имуществените вреди следва да докаже че имуществото му е намаляло с определена сума, чрез действителното извършване на разхода.

През 2009 г. ищецът е назначен по трудов договор и допълнително споразумение към Трудов договор № 133/09.09.2009г. на длъжност главен специалист към дирекция „Евроинтеграция и екология“ в Община Лозница“. Не се спори че трудовото правоотношение и до момента не е прекратено, като само е изменяно с допълнителни споразумения между страните /л. 31-39/.

C постановление от 11.03.2011 г., на разследващ полицай пpи ОД на MBP — Разград, ищецът бил привлечен като обвиняем пo ДП № 3M — B— 327/2009 г. пo описа на OД на МВР — Разград за извършено престъпление пo чл. 219, aл. 3, вp. aл. 2, вр. aл. 1, вр, чл. 26, aл. 1 HK, за това, че за времето от 11.02.2009г. до 12.10.2009 г. в гр. Лозница, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице — главен специалист в дирекция „Евроинтеграция и екология" към Община Лозница, не е положил достатъчно грижи за уиравлението и стопанисването на повереното му имущество — целеви средства от резерва за непредвидени и неотложни paзxoди пo чл. 1, an. 2, т. 4.2. от Закона за държавния бюджет на P. България за 2009 г. за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последствия от бедствия, предоставени от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към MC c решение Nº СБ-1/24.03.2009 г. и решение Nº CБ -2/20.05.2009 г., както и постановление на MC Nº 72/30.03.2009 г., отпуснати Община Лозница за ремонт и възстановяване на следните обекти:

1/ детска градина с. Чудомир;

2/ детска градина село Трапище;

3/ детска градина с. Сейдол

и не упражнил достатъчно контрол върху работата на Н.И.Т.управител на „Строй експрес-Лозница" ЕООД гр. Лозница и от това са последвали значителни щети в размер на 23 082.21 лева, представляващи надактувани СМР, както следва:

1/ за обект детска градина с. Чудомир в размер на 3 778.22лева;

2/ за обект детска градина село Трапище в размер на 1280.84;

3/ за обект детска градина с. Сейдол в размер на 18 023.15лева

като деянието е извършено умишлено и не съдържало признаците

на пo - тежко престъпление. Със същото постановление на обвиняемия била взета мярка за неотклонение „подписка".

С постановление за привличане на обвиняем от 21.06.2011г. ищецът бил повторно Привлечен като обвиняем пo ДП Nº ЗM - B- 327/2009г. пo oпиca на OД на MBP - Разград за извършено престъпление пo чл. 219, aл. 3, вр. aл. 2, вр, aл. 1, вр. чл. 26, aл. 1 НК, за това че за времето от 10. 08. 2009 г. до 16. 08. 2009 г. в гр. Лозница, в съучастие като съизвършител с М.Б.Х.и Ш.Ф.З.в качеството си на длъжностно лице главен специалист в Дирекция „Евроинтеграция и екология" в Община Лозница, не е пoлoжил достатъчно грижи за възложената му работа със заповед Nº 535/10.08.2009г. на Кмета на Община Лозница /да обходи, провери и констатира действително извършените CMP от „Строй-експерс-Лозница" ЕООД гp. 1lозница, представлявана от Н.И.Т., като е съставил и подписал констативен протокол от 14.08.2009г. за ЦДГ „Славейче" с. Сейдол, констативен протокол от 15.08.2009г. за обект ЦДГ „Здравец" с Гороцвет, констативен Протокол от 12.08.2009г. за обект ЦДГ „Радост" с. Чудомир, констативен протокол от 16.08.2009г. за обект ЦДГ „Росна китка" с. Лoвcкo и констативен протокол oт 16.08.2009г. за ЦДГ „Детелина" с. Трапище и заменителни таблици, представляващи неразделна част от тях, като от това са последвали значителни щети за Община Лозница в размер на 42 686.80 лева, представляващи надактувани CMP както следва:

-за обект детска градина с. Ловско в размер на 452.59 лева,

- за обект детска градина с. Чудомир в размер на 3778.22 лева,

-за обект детска градина с. Гороцвет в размер на 19 152 лева,

-за обект детска градина с. Трапище в размер на 1280.84 лева,

-за обект детска градина с. Сейдол в размер на 18023.15 лева,

като деянието е извършено в условията на продължавано престъпление, умишлено и не съдържало признаците на по-тежко престъпление. Със същото постановление на обвиняемия била взета мярка за неотклонение „Подписка".

Пo ДП № 3M — B— 327/2009 г. пo описа на ОД на MBP — Разград, за периода 11.05.2011г. – 28.11.2013г. на ищеца била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България".

C обвинителен акт от 28.12.2011 г. окръжен прокурор при Окръжна Прокуратура — Разград ищецът бил предаден на съд пo възведеното срещу него oт прокуратурата обвинение.

Във връзка с внесено срещу М. обвинение било образувано НОХД № 353/2011 г. пo oпиca на Разградски окръжен съд. C разпореждане от 10.09.2012 г. на съдията докладчик пo НОХД № 353/2011 г. на РОС, делото било прекратено на осн. чл. 248, aл. 2, т. 3 НПК и върнато на Окръжна прокуратура — Разград за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения на досъдебната фаза.

C нов обвинителен акт oт 30. 10. 2012 на прокурор при Окръжна прокуратура — Разград М.М. отново бил предаден на съд с обвинение за извършено престъпление пo чл. 219, aл. 3, вр. aл. 2, вp. aл. 1, вp. чл. 26, aл. 1 HK пpи същите обвинителни факти, с тези изложени в обвинителен акт от 28.12.2011 г. Образуваното наказателно дело от общ характер № 386/2012г. пo oпиca нa Разградския окръжен съд oтнoвo било прекратено от съда и върнато на органите на досъдебното производство за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения в рамките на Досъдебната фаза.

След връщането на делото на Прокуратурата cъщoтo било преобразувано в следствено дело и се провело разследване пo ДП № 39/2013 г. пo oпиca нa OCпO пpи OП — Разград. C постановление от 25.11.2013г. нa следовател пo ДП 39/2013г. пo oпuca нa ОСлО-ОП-Разград ищецът бил привлечен към наказателна отговорност за деяние пo чл. 219, aл. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 20, aл. 2, вр. чл. 26, aл. 1 НК, за това че зa времето oт 10.08.2009 г. до 16.08.2009 г. в гр. Лозница, Общна Лозница, Област Разград, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с М.Б.Х.и Ш.Ф.З.в качеството си на длъжностно лице /главен специалист в дирекция „Евроинтеграция и Екология" в Община Лозница/, не е положил дocтaтъчнo грижи зa възложената му със заповед Nº 535/10.08.2009г. на Кмета на Община Лозница работа /кaтo представител нa община Лозница, осъществяващ строителен кoнтрoл дa обходи, провери и констатира действително извършените СМР от „Строй- експрес-Лoзницa" ЕООД, гр. Лозница, представлявана от Н.И.Т., като съставил и подписал констативен протокол от 14.08.2009г. зa ЦДГ „Славейче" с. Сейдол, KП от 15.08.2009г. зa обект ЦДГ„Здравец" с Гороцвет, констативен пpoтoкoл от 12.08.2009г. зa обект ЦДГ Радост с. Чудомир, констативен протокол от 16.08.2009г. зa обект ЦДГ „Росна китка" с. Ловско и KП 16.08.2009г. зa ЦДГ ,,Детелина" с. Трапище и заменителни тaблици, представляващи неразделна част oт тях/, кaтo oт тoвa ca последвали значителни щети зa държавата в размер на 42 686.80 лeвa, представлявщи надактувани /неизвършени пo обектите СМР; доставки и извършени CMP пo вид, количества, единични цени и качество, кoитo се различават oт описаните в протоколите/ СМР и доставки /зa обект детска гpaдинa с. Лoвcкo в размер нa 452.59левa; зa обект детска грaдинa с. Чудомир в размер нa 3778.22 лева; зa обект детска градина с. Гороцвет в размер нa 19152 лева, зa обект детска гpaдинa с. Трапище в размер нa 1 280.84 лева и зa обект детска градина с. Сейдол в размер нa 18 023.15 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържало признаците нa пo-тежко престъпление. Вече взетата мярка зa неотклонение пo отношение на обвиняемия М. „пoдпиcкa" билa потвърдена.

C обвинителен aкт вх. Nº 829/09/28.02.2014 г. ищецът бил предаден нa съд с твърдения зa извършено престъпление пo чл. 219, aл. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 20, aл. 2, вp. чл. 26, aл. 1 НК, зa това че за времето oт 10. 08. 2009 г. дo 16.08.2009 г. в гр. Лoзницa, Община Лозница, Област Разград, в условията нa пpoдължaвaнo престъпление, в съучастие като съизвършител с М.Б.Х.и Шoaиб Фехми Зиннорейн в кaчecтвoтo си нa длъжностно лице /главен специалист в дирекция „Евроинтеградия и Eкoлoгия" в Oбщинa Лозница/, не е положил достатьчно грижи за възложената мy със заповед № 535/10.08.2009г. на Кмета на Община Лозница работа /като представител на община Лозница, осъществяващ строителен контрол да обходи, провери и констатира действително извършените СМР от „Строй-експрес-Лозница" ЕООД гр. Лозница, представлявана от Н.И.Т., като съставил и подписал констативен протокол от 14. 08. 2009г. за ЦДГ „Славейче" с. Сейдол, КП от 15. 08.2009г. за обект ЦДГ „Здравец" с Гороцвет, констативен протокол от 12. 08.2009г. за обект ЦДГ „Радост" с. Чудомир, констативен протокол от 16. 08.2009г. за обект ЦДГ „Росна китка" с. Ловско и KП 16.08.2009г. за ЦДГ „Детелина" с. Трапище и заменителни таблици, представляващи неразделна част от тях/, като от това са последвали значителни щети за Държавата в размер на 42 686.80 лева, представляващи надактувани /неизвършени пo обектите СМР; доставки и извършени CMP пo вид, количества, единични цени и качество, кoитo ce различават oт описаните в протоколите/ СМР и доставки /за обект детска градина с. Лoвcкo в размер на 452.59лева; за обект детска градина с. Чудомир в размер на 3778.22 лева; за обект детска градина с. Гороцвет в размер на 19152 лева, за обект детска градина с. Трапище в размер на 1 280.84 лева и за обект детска градина с. Сейдол в размер на 18 023.15 лева, като деянието било извършено умишлено и не съдържало признаците на по-тежко престъпление

Във връзка с възведеното обвинение срещу М.М. било образувано НОХД № 73/2014 г. пo описа на Разградски окръжен съд.

C присъда № 29/30.05.2016 г. пo НОХД № 73/2014 г. на РОС, ищецът бил признат за невинен пo възведеното срещу нeгo обвинение и оправдан да е извършил престъпление пo обвинението пo чл. 219, aл. 3, вр. aл. 1, вр. чл. 20, aл. 2, вр. чл. 26, aл. 1 НК.

Прокурор от Шуменска окръжна прокуратура /командирован пo дeлoтo/ протестирал присъдата пред Варненския апелативен съд, като поискал oт въззивния съд нейната отмяна и постановяване на нова, с кoятo М.М. да бъде признат за виновен и осъден пo подържаното срещу него обвинение.

C присъда № 1/26.01.2017 г. пo ВНОХД № 373/2016 г. пo oпuca на Варненския апелативен съд присъда № 29/30. 05. 2016 г. no НОХД № 73/2014 г. на POC била потвърдена, в частта й, с която М.М. бил oпpaвдaн. Присъдата не била протестирана пo отношение нa М.М. и оправдателната присъда влязлa в законна cилa на 11.02.2017г.

Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавната отговаря за вреди, причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., съдът е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ /ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по тези искове е Прокуратурата на РБ. Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ, държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай – Прокуратурата на РБ.

За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, какъвто в случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС.

По иска за неимуществени вреди.

Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата на критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението. Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са: продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет на терзанията. От правно значение са само действително търпените неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления № 4/1964 г. и № 18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по гр.д. № 2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д. № 2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д. № 4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д. № 816/2008 г. на ІІ ГО на ВКС; Решение № 1199/11.02.2009 г. по гр.д. № 4997/2007 г. на І ГО на ВКС/.

Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото производство, че ищецът, в следствие на образуваното срещу него наказателно производство, е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона наказателна репресия, а и относно възможността това да повлияе в отрицателен план на отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще с всички, с които има социални контакти.

В показанията си свидетелите Ш.М. /майка на ищеца/, Г.М /съпруга на ищеца/ и С.М. /брат на ищеца/ - /л. 192-200/, сочат че преди повдигане на обвинението ищецът бил весел, усмихнат, внимателен. След повдигането на процесното обвинение ищецът е бил разстроен, не е могъл да спи, отслабнал, затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и познати, като последните също започнали да странят от него, косата му побеляла и окапала, състарил се. Появили му се здравословни проблеми като главоболие и зъбобол, каквито до тогава нямал. Когато спял скърцал със зъби, бълнувал. Започнал да пуши повече цигари – преди обвинението пушел по една кутия дневно, а след обвинението – по три кутии. Наказателното производство било медийно отразено, поради което хората странели от ищеца, като това продължило и след влизането в сила на оправдателната присъда.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги цени при условията на чл. 172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани данни по делото, като има предвид възможната заинтересованост на тези свидетели от изхода на делото. Личните впечатления на тези свидетели са логични и последователни, изнесените с тях факти относно личните терзания и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в която се е намирала към този момент. Впечатленията им са трайни и регулярни, продължили не само през целия период на воденото наказателно преследване, а и преди него. Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не кредитира показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им за нарушаване на здравословното състояние на ищеца, тъй като същите не са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената връзка между влошеното здраве и повдигнатото и поддържано обвинение.

Видно от заключението на съдебно психологична експертиза, което съдът приема като пълно, ясно и правилно, е че:

„Осв. М.М.М. е преживял силно огорчение, обида и безпокойство от създалата се ситуация свързана с дългогодишните съдебни дела, уронваща авторитета и достойнството му сред общността. Естеството на обвинението и медийното отразяване съдържат дискредитираща информация, създаваща съмнения за аморалност и безпринципност, което е в противовес с водещите принципи и ценности на личността. Категориите личен и обществен морал като социално-психологични характеристики са водещи в ценностната му система. Дискредитирането, използването на неверни злепоставящи го факти го поставят в силна стресова ситуация с дълга продължителност във времето, водеща до т.нар. „хроничен стрес“ заплашваща да срине перспективата за развитие и професионална реализация на личността.

Воденото наказателно дело спрямо осв. несъмнено се е отразило на неговото психично състояние, в съображение с личностовите характеристики и е повлияло негативно на авторитета му, нанасяйки морални страдания, а стреса е оказал влияние на психологическото му състояние като е създал физически и психически дисбаланс, нарушаващ обичайния ритъм на живот. В резултат на това възникват най-вече промени на поведенческо ниво -прекомерна затвореност, социално отдръпване, спрямо обичайното му поведение, наличие на лека депресивна форма в периода 2011-2017г, като оправдателната присъда е довела до снижаване на нервното напрежение. Тези състояния не нарушават базисните психични годности на индивида, и възникват най-вече като отговор към стресогенното събитие. Преодоляването им зависи от индивидуалната поносимост и капацитет за справяне със стресогенни събития, които предвид профила на личността характеризиращи го като високочувствителна, нестабилна и тревожна личност, създават предпоставки за по-дълго и по-силно преживяване на емоционално негативните събития.

Към момента М.М. е стабилизирал в голяма степен емоционалния дисбаланс, но все още се наблюдават симптоми за наличие на лека депресивност и прекомерна тревожност, които обаче не нарушават обичайното му социално функциониране. По същество наличието на емоционално или психологично разстройство оказва влияние върху цялостното функциониране на личността - на личностово, семейно и социално ниво, като ги разстройват, водят до промяна /регрес/. В случая, при осв. М.М. в личностов аспект наблюдаваме изградена устойчива ценностна система и морални критерии, добра социална адаптация, същият е работил през цялото време, както и понастоящем, получава подкрепа от семейната и приятелска общност. Т.е. състоянието му по време на съдебните дирения може да се причисли като хронично стресово състояние нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно състояние и не покрива критериите за наличие на тревожно-депресивно или друг вид личностово разстройство.“

От ангажираните по делото доказателства се установи безспорно наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на влизането и в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания. Съдът констатира, че наказателното производство срещу ищеца е надвишило рамките на "разумния срок" по смисъла на 6 ЕКЗПЧОС и 22 НПК, като това нарушение не се дължи на поведението на ищеца.

Ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.219, ал.3 НК, което е „тежко“ по см. на чл. 93, т.7 НК, тъй като за него е предвиденото наказание лишаване от свобода от две до осем години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6 НК. Била му е взета мярка за неотклонение „Подписка“, а за периода 11.05.2011г. – 28.11.2013г. на ищеца била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България".

Безспорно е, че наказателното производство е било медийно отразено /л. 40-57/.

При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта на повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, че е изпитвал стрес във връзка с образуваното наказателно преследване.

Следва да се изтъкне и обстоятелството, че осъждането да се заплати обезщетение само по себе си също има ефект на репарация. Такава е и константната практика на ВКС намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 113 от 2.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3483/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 359 от 25.09.2012г. на гр.дело № 1224/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ГК.

Следва още да се има предвид, че оправдателната присъда сама по себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Така и Решение № 87 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5379/2007 г., IV г. о., ГК.

Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК.

Ето защо, следва да се посочат приетите в следните решения на ВКС постановени по реда на чл. 290 ГПК:

- Решение № 66 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2017 г., IV г. о., ГК – по обвинение в извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като наказателното преследване е продължило около две години, постановената мярка за процесуалната принуда и с първоначалното задържане за 24 часа – прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лева;

- Решение № 135 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 158/2016 г., III г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, наказателното производство е продължило почти седем години, с мярка за неотклонение за "подписка" изменена в "задържане под стража" за периода 9.06.-12.07.12 г. - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 7 000 лева;

- Решение № 172 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК - опит за убийство /чрез поставяне на самоделно взривно устройство под лек автомобил/ като лицето е задържано по взета с определение от 29.03.2005 г. по д. ч. н. д. № 94/2005 г. на Бургаския окръжен съд мярка за неотклонение "задържане под стража". С определение от 28.05.2005 г. по д. ч. н. д. № 156/2005 г. на БОС мярката е заменена с по-лека - парична гаранция в размер на 10 000 лв., в хода на досъдебното производство обвинението е преквалифицирано в по-лек състав на престъпление - по чл. 117, ал. 1, вр. чл. 116, ал. 1, т. 6 НК и чл. 339, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 23, ал. 1, предл. 2 НК, като наказателното производство е продължило 7 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500 лева;

- Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на две престъпления – по чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното производство е продължило 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лева;

- Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2015 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 3 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3000 лв.;

- Решение № 66 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2017 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, задържан за 24 часа, като му е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ като наказателното преследване е продължило около 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лв.;

- Решение № 41 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2017 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 пр. 1 НК, с наложена като му е наложена мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 5 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лв.;

- Решение № 183 от 2.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2016 г., III г. о., ГК - по обвинение в извършване на две престъпления - по чл. 212, ал. 4 НК вр. ал. 1, вр чл. 18, чл. 26 НК и по чл. 316 във вр чл. 309, ал. 1 НК, вр чл. 26, ал. 1 НК, със задържане от 72 часа, с постоянна мярката за неотклонение "задържане под стража" от 27.03.2009 г., като мярката е изменена в "домашен арест" на 5.06.2009 г., която пък е заменена на 1.09.2009 г., с определяне на парична гаранция от 10 000 лева. - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лв.;

- Решение № 253 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 457/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 1, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, със задържане за срок от 24 часа, като от 17.12.2007 г., е взета мярка за неотклонение "задържане под стража", която от 19.05.2008 г. е променена в "подписка", като наказателното преследване е продължило около 5 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500 лв.;

- Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК - за обвинение по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" НК, с наложена мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода 8 ноември 2011 г. - 18 юни 2013 г., заменена с "подписка" на 18 юни 2013 г. - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 4 000 лв.;

- Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпления по чл. 248а, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, предл. 1, чл. 309, ал. 1, предл. 1 и чл. 313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500 лв.;

- Решение № 163 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило 10 месеца - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лв.;

- Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по 290, ал.1 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 3 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 1 500 лв.;

- Решение № 176 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по 323, ал. 1 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило около 2 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 2 000 лв.;

- Решение № 202 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 403/2016 г., IV г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 348, б. "а", пр. 3 от НК, във вр. с чл. 64 и чл. 79 от ЗЕС, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е продължило 2 години, 6 месеца и 7 дни - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 4 000 лв.;

- Решение № 25 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2017 г., III г. о., ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", както и „задържане под стража“ за срок от 19 дни, като наказателното преследване е продължило 1 година и 5 месеца - прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 6 000 лв.

Съдът взе предвид, че ищецът не е бил задържан под стража, поради което ищецът не е бил изведен от обичайната си семейна и социална среда. Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 28 от 2.02.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 1639/2017 г., IV г.о.

С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 9 000 лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че на съда е служебно известно, че с Решение № 154 от 07.08.2019г. по гр.д. № 130/2019г. по описа на Окръжен съд – Разград, е присъдено обезщетение в размер на 9 000 лв. на М.Б.Х.привлечен като съучастник на настоящия ищец - и то заемащ далеч по-висша длъжност /заместник кмет на Община Лозница/ от тази на ищеца.

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата 11.02.2017 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това съдът приема, че акцесорната претенция за лихва се явява основателна и ответникът дължи такава върху определеното от съда обезщетение за причинените неимуществени вреди от 11.02.2017 г. до окончателното изплащане на сумите.

По иска за имуществени вреди от 4 600 лв., представляваща разноски в наказателното производство за адвокатско възнаграждение.

Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.

По делото не се спори, че в хода на наказателното производство ищецът е заплатил на защитника си адвокатско възнаграждение в общ размер на 4 600 лв. /л. 58-59/.

Ответникът възразява, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело.

Така единствения спорен въпрос, е дали съда да определи обезщетението за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от платения в наказателния процес, съгласно задължителните указания по тълкуване и прилагане на Закона дадени с Тълкувателно решение № 1/2017 от 11.12.2018г. по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В конкретния случай, Съдът намира, че ищецът е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.

Ето, защо съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че изплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на наказателното дело.

Поради гореизложеното, следва да се присъди сумата от 4 600 лв., за която има и доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение. В този смисъл вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.12.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Както и сумата за обезщетение за неимуществени вреди, така и сумата за обезщетение за имуществени вреди, също следва да се присъди ведно със законната лихва считано от 11.02.2017 г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

По разноските.

Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът дължи на ищеца, претендираните и направени от него разноски за заплащане на държавна такса – в общ размер на сумата 20 лв.

Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3, изр.2 ЗОДОВ ответникът дължи и пълния размер на заплатените от бюджета на съда разноски за възнаграждение на вещото лице, а именно - сумата 235.20 лв. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 113 от 2.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3483/2016 г., IV г. о., ГК.

Водим от горното и на основание чл.236 ГПК съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., EГH **********, с адрес: ***, на основание чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, следните суми:

- сумата oт 9 000 /девет хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от 11.02.2017г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинени му от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 219, ал.3 във вр. с ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 НК, по което е бил оправдан с присъда № 29 от 30.05. 2016 г. пo НОХД № 73/2014 г. по описа на Окръжен съд - Разград, потвърдена в оправдателната част с присъда № 1 от 26.01.2017 г. пo ВНОХД № 373/2016 г. пo oпиca на Варненския апелативен съд, като в тази част въззивната присъда не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 11.02.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан,

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на М.М.М., EГH **********, с адрес: ***, сумата от 20.00 лева /двадесет лева/ - за разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото на осн. чл.10, ал.3, изр.1 във вр. чл. 9а, ал.1 ЗОДОВ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес гр. София, бул. Витоша № 2, представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград, сумата от 235.20 лв. (двеста тридесет и пет лева и двадесет стотинки) представляваща изплатени от бюджета на съда разноски за вещо лице по делото, на чл. 10, ал. 3, изр.1 във вр. с чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

съдия:

ДГ