Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

град Разград, 12.06.2019 година

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 13.05.2019 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове:         Атанас Христов

                       Ангел Ташев

при секретаря  Небенур Реджебова разгледа докладваното от съдия  Атанас Христов въззивно гражданско дело № 92 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

 

С Решение № 14 от 29.01.2019 г. по гр.д № 1135 /2018 г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от А.А.П., ЕГН ********** *** срещу Община Цар Калоян за установяване, че ищецът е собственик на 880/3526 идеални части от поземлен имот с идентификатор 27156.65.21 в землището на с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед  РД-18-20/23.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот с.Езерче, п.к. 7274, местност „Орта Борун“, площ 3 526 кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория при неполивни условия – четвърта, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 065021, при граници имоти 27156.65.20, 27156.65.22, 27156.501.523, 27156.501.525, 27156.501.522, 27156.501.521, 27156.501.520, 27156.174.30 като неоснователен.

 

Недоволен от това решение останал жалбоподателя А.А.П.. Жалбоподателят сочи, че решението е неправилно, необосновано и и незаконосъобразно.

Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищеца е собственик на 880/3526 идеални части от процесния имот. Излага подробни съображения. Акцентира, че неговия наследодател – баща му А. Х. П. е придобил правото на собственост върху парцел, който понастоящем е част от процесния имот. Сочи, че освен по наследство, е налице и друго евентуално основание за придобиване на процесните идеални части – изтекла придобивна давност, по чл. 79, ал.1 ЗС, за периода от 1968г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 14.06.2018г.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна – Община Цар Калоян,  не депозира отговор на жалбата.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, жалбоподателят не се явява. Явява се пълномощникът му адвокат Нергин Хамдиев от АК-Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения. Акцентира, че процесния имот никога не е бил включен в блокове на ТКЗС, не е бил одържавяван, поради и което не е могло да бъде включен във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. Сочи, че е придобил правото на собственост върху процесните идеални части от имота, по наследство от баща му, който придобил правото на собственост въз основа на договор за дарение, а при условие на евентуалност - въз основа на изтекла придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна се явява пълномощникът й – главен юрисконсулти Елиз Фикрет Халил. Намира жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

 

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е неправилно, на визираните във въззивната жалба основания, по следните мотиви:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

 

 

 

Ищецът А.А.П. е депозирал искова молба, с която е предявен иск по чл. 124, ал.1 ГПК срещу Община Цар Калоян, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът и брат му Г.А.П.са съсобственици при равни права на 1760/3526 идеални части от поземлен имот с идентификатор 27156.65.21 в землището на с.Езерче, общ.Цар Калоян по кадастралната карта и кадастралните регистри. Твърди, че баща им е бил собственик въз основа на дарение на имот, който е част от процесния имот, поради което ищецът и неговия брат, като единствени наследници на баща си са станали собственици на горепосочените идеални части, въз основа на наследствено правоприемство от баща им.  При условие на евентуалност, твърди че са придобили горепосочените идеални части въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС, тъй като са упражнявали фактическа власт върху имота от 1968 г. до датата на предявяване на иска – 14.06.2018г.

С определение № 4240 от 15.10.2018г. по гр.д. № 1135/2018г. по описа на Районен съд - Разград, първоинстанционният съд е прекратил производството по иска за установяване право на собственост на Г.А.П., ЕГН **********, върху 880/3526 идеални части от поземлен имот с идентификатор 27156.65.21 в землището на с.Езерче, общ.Цар Калоян по кадастралната карта и кадастралните регистри /л.58-59 РС/. Като необжалвано определението е влязло в сила.

Така производството е останало висящо само досежно претендираните от ищеца А.А. П.880/3526 идеални части от поземлен имот с идентификатор 27156.65.21 в землището на с.Езерче, общ.Цар Калоян по кадастралната карта и кадастралните регистри.

Ответникът оспорва иска. Твърди, че представеният нотариален акт за дарение се отнася за друг имот, а не за процесния, че за процесния имот е бил насрочен търг, в който ищецът, неговия син и брат му са участвали, че процесният имот е собственост на Община Цар Калоян от 2007 г. като земя по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за него е съставен акт за частна общинска собственост.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен препис от Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.06.1968г. с № 46, том 2, дело № 474/1968г. по описа на Разградски народен съд /л.7 РС/. Видно от същия е, че Х.Х.П. ***, Разградски окръг е дарил на сина си А. Х. П. ***, Разградски окръг /баща на ищеца/ три броя недвижими имоти, като първия от тях е: Дворно място от 1760 квадратни метра, заедно с построената в същото дворно място къща в с. Езерче, Разградски окръг, при граници: от двете страни улица и от двете страни Х. Х. П., което по регулационния план на същото село съставлява парцел V /пети/ планоснимачен № 595 в квартал 83, като регулационните отношения за придаваемите се по регулация места не са уредени.

Видно от Удостоверение за наследници на А. Х. П., ЕГН **********, е че същият е починал на 17.07.2016г., като е оставил за свои единствени наследници  двамата си сина – ищецът А.А.П.  и  Г.А.П., ЕГН **********, с адрес *** /л.11 РС/.

С протоколно решение № 29.07.2008г. от заседание на комисия по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ, определена със заповед № 22 от 16.06.2008г. на Директор на ОД „Земеделие“ – Разград, са били определени имотите по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизане в сила на ЗИД ЗСПЗЗ /обн.ДВ., бр.13 от 2007г./, съгласно приложение № 1 /л. 37-41 РС/. В това приложение, като земи станали собственост на общините поради изтичане на 10-годишния срок преди влизане в сила на измененията на ЗСПЗЗ ДВ, бр.13 от 2007г., на осн. § 26 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13 от 2007г./, под № 23 е посочен процесния имот с идентификатор  27156.65.21, с площ от 3.526 дка. За този имот е съставен  Акт № 135 от 08.02.2007г. за частна общинска собственост от Община Цар Калоян /л.36 РС/.

Относно процесния имот с идентификатор  27156.65.21, през 2014г. е бил проведен публичен търг с явно наддаване. Кандидатите били ищецът А.А.П., синът му А. А.П. и братът на ищеца – Г.А.П.. Ищецът бил класиран на трето място. Тъй като първия, а след това и втория кандидат не внесли цената в 14 дневен срок, то третият – настоящия жалбоподател, депозирал молба до Кмета на общ. Цар Калоян,  с която поискал да бъде обявен за купувач като участник предложил третата по размер цена, но това му било отказано. Ищецът обжалвал отказа, пред Административен съд  Разград, който с Решение № 20 от 28.07.2014г. по адм.д. № 117/2014г. по описа на Адм. съд – Разград отхвърлил оспорването, като неоснователно и недоказано. Решението е  оставено в сила с окончателното Решение № 5732 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11608/2014 г., IV о. /л. 42-56 РС/.

Пред РС е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е депозирало заключение, според което територията на процесния имот за пръв път е заснета и нанесена в кадастралния план на с.Езерче  през 1928 г.  Имот с идентификатор № 27156.65.21 заема югозападните части на  имотите с пл. номера по плана от 1928 г., както следва  пл. № 595 и пл. № 596. С плана за регулация от 1972 г.  територията на бившите парцели I - 596 и V-595  от кв. 83 е изключена от границите на населеното място. Имот с идентификатор 27156.65.21 е образуван в настоящите си очертания и площ в плана за земеразделяне на с.Езерче под № 065021 и е пренесен със същите граници и площ в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Езерче с нов номер - 27156.65.21 /л. 81-83 и 89-90 РС/.

Видно от заключението на допълнителната експертиза пред РОС, чието заключение съдът приема  като пълно, ясно и правилно е че :

Имотът /парцел № V – 595 от кв. 83 по стария регулационен план на с. Езерче от 1928 г./ описан в т. 1 на нотариален акт № 46 от 26.06.1968г., том II, дело № 474/1968г. по описа на Разградски народен съд, е разположен изцяло върху територията на поземлен имот с идентификатор № 27156.65.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Езерче, местност Орта Борун в неговата южна част.

 Имотът /парцел № V – 595 от кв. 83 по стария регулационен план на с. Езерче от 1928 г./описан в т. 1 на нотариален акт № 46 от 26.06.1968г., том II, дело № 474/1968г. по описа на Разградски народен съд, се владее в съществуващи реални граници и след неговото изключване от границите на урбанизираната територия на селото съгласно действащия план за регулация одобрен със заповед № 276/1972 г.

Процесния имот, както и съседните му имоти извън урбанизираната територия на селото не са били включвани в блокове на ТКЗС. В настоящия момент имотите се владеят и ползват в съществуващи реални граници.

Според показанията на свидетелите  А. П., син на ищеца,И.И.и Г. П., брат на ищеца, общият наследодател работел част от процесния имот до смъртта си /същият е починал 2016/. Сега имало насадени овошки в южната част на имота /л. 90-91 РС/.

Пред въззивната инстанция въззиваемата страна е представила извлечение от разписен лист по плана на с. Езерче от 1928 г. /л.29 ОС/.  В същото относно имота описан в процесния нотариален акт е посочено лицеИ.О.. Следва да се посочи, че това не води до извод, че бащата на ищеца не е бил собственик на имота – в извлечението не е посочено към кой моментИ.О. е станал собственик, поради и не може да се изключи възможността праводателят на наследодателя на ищеца да го е придобил след него правото на собственост. В този смисъл следва да се посочи, че видно от процесния нотариален акт е че праводателя на наследодателя на ищеца се е легитимирал прехвърлителната сделка въз основа на Нотариален акт за собственост № 107/1963г. на Разградски народен съд, Нотариален акт за собственост № 1/1968г. на Разградски народен съд.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Предявеният иск е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот на твърдяното от него основание, а ответникът – възраженията си, че от гледа точка на реституционното законодателство е налице отнемане от държавата, респ. общината, поради което е налице основание за включване на имота в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличието на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване на придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не е собственик на имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е тежестта да докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ Ищецът не носи доказателствена тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. дело № 1327/2009 г. на ВКС, II ГО.

Имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Щом тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост, което юридически не е отнето, но фактически владението върху него е отнето, като обособи обекта, върху който се възстановява това право като установи съществуващите реални граници, или ги възстанови /когато това е възможно/, а когато старите граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да обособи имоти в същата местност, върху които да се възстанови собствеността. ЗСПЗЗ, като реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост, чието упражняване е продължило и след колективизацията. Запазването на собствеността в реални граници за имотите в строителните граници на населеното место дори да са за селскостопанско ползване е предвидено в Примерните устави на ТКЗС от 1958 г. /Обн., Изв., бр. 14 от 18.02.1958 г. и от 1968 г., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г./ чл. 10, ал. 3, съответно чл. 11. Съгласно чл. 12 ЗСГ от 1973 г. и ПМС № 25/75 г. (ДВ, бр. 20/11.03.1975 г.) гражданите, които се занимават лично и с участие на членове на семейството им със селскостопанска дейност, са могли да притежават и запазят в реални граници селскостопански имоти в полските райони до 5 дка поливни и до 10 дка неполивни площи, а в планинските райони - до размерите, които са притежавали до влизане в сила на това постановление, а тези, които не са си получавали доходите основно от селскостопанска дейност са могли да притежават до 2 дка. Тези имоти, за които нормативно е предвидена възможността и реално е запазено владението върху тях, не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 109 от 25.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 356/2016 г., I г. о., ГК.

Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. И след изключването им от регулация, дворните места биха могли да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те биха могли при определени предпоставки да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не могат да бъдат включени във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение N 96 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр.д. N 5835/2015 г.,I г.о., ГК.

В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК.

 

 

 

 

Безспорен е правния интерес на ищеца от водене на установителен иск за собственост, до колкото правото му на собственост върху процесния недвижим имот се оспорва от ответника. Правният му интерес от установителния иск срещу ответника е обоснован от актуването на имота като частна общинска собственост с Акт № 135 от 08.02.2007г. за частна общинска собственост от Община Цар Калоян: незастроен поземлен имот – Нива от 3.526 дка, категория на земята – четвърта, с местонахождение на имота: област Разград, общ. Цар Калоян, с. Езерче, Поземлен имот № 065021 в землището на с. Езерче с ЕКАТТЕ 27156 в местността  - Орта Борун, V категория, с посочено основание за актуване чл. 2, ал.1, т.1 ЗОС /л.36/.

 

 

 

 

Ищецът претендира да е собственик на 880/3526 идеални част от процесния имот, като сочи основание - наследяване на баща му А. Х. П., който е станал собственик въз основа на договор за дарение на осн. чл. 225 ЗЗД, а при условие на евентуалност – на основание изтекла придобивна давност за периода от 1968г. до предявяване на иска – 14.06.2018г., на осн. чл. 79, ал.1 ЗС. Твърди, че баща му е използвал имота като осъществяваното от последния владение е продължило повече от десет години преди смъртта му – още от 1968г., а след смъртта му на 17.07.2016г. е продължено от наследниците му – децата му А.А.П. – ищец и Г.А.П.до предявяване на иска – 14.06.2018г.

Ищецът по настоящото дело се легитимира с Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 26.06.1968г. с № 46, том 2, дело № 474/1968г. по описа на Разградски народен съд /л.7 РС/, с който неговия наследодател е придобил въз основа на дарение, по чл. 225 ЗЗД, Дворно място от 1760 квадратни метра, заедно с построената в същото дворно място къща в с. Езерче, Разградски окръг, при граници: от двете страни улица и от двете страни Х. Х. П., което по регулационния план на същото село съставлява парцел V /пети/ планоснимачен № 595 в квартал 83.

От заключенията на техническите експертизи е установено, че за с. Езерче има план за регулация от 1928г., по време на този план наследодателят на ищеца е придобил парцел № V – 595 от кв. 83 по стария регулационен план на с. Езерче от 1928 г. В следващия кадастрален план от 1972г. този имот е изключен от регулация. Този имот, както и съседните му имоти извън урбанизираната територия на селото не са били включвани в блокове на ТКЗС. В настоящия момент имотите се владеят и ползват в съществуващи реални граници. Имотът /парцел № V – 595 от кв. 83 по стария регулационен план на с. Езерче от 1928 г./ описан в т. 1 на нотариален акт № 46 от 26.06.1968г., том II, дело № 474/1968г. по описа на Разградски народен съд, е разположен изцяло върху територията на поземлен имот с идентификатор № 27156.65.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Езерче, местност Орта Борун в неговата южна част.

По делото не е установено процесният имот да е бил внасян в ТКЗС или да е бил одържавен на друго основание. Както се изясни по-горе, ищецът е този, който следва да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на твърдения от него придобивен способ, което в случая той е сторил. От своя страна, ответникът е този, върху който пада тежестта да докаже твърденията, на които основава възраженията си. В случая, ответникът не е провел такова доказване – не са ангажирани доказателства, че е налице отнемане на имота от държавата, поради което да попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ. Ето защо от съвкупния анализ на доказателствата по делото и при прилагане на последиците на тежестта на доказване, следва да се приеме, че правото на собственост върху имота, респ. владението върху него в реални граници не е губено, нито владението е губено в реални граници и имотът не е включен в ТКЗС, не е бил одържавяван, нито е отнеман на друго основание, запазил е статута си на частна собственост и е владян, поради което от гледна точка на реституционното законодателство и изложеното по-горе следва да се приеме, че не е налице основание за включването му в режим на възстановяване по ЗСПЗЗ.

Тъй като по делото липсват доказателства за одържавяване на имота /парцел № V – 595 от кв. 83 по стария регулационен план на с. Езерче от 1928 г./, съставянето на акт за общинска собственост , който има само установително действие, е без правно значение за собствеността.

С оглед на изложеното по отношение на този имот /парцел № V – 595 от кв. 83 по стария регулационен план на с. Езерче от 1928 г./, собствеността в реалните му граници не е загубвана и поради това не е следвало да бъде възстановяван по реда на ЗСПЗЗ съответно не е имало основание да бъдат включени в остатъчния фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски земи, и невъзстановени по реда на ЗСПЗЗ.

Така, въз основа на дарение по чл. 225 ЗЗД, до смъртта си на 17.07.2016г. А. Х. П. /баща на ищеца/ е бил собственик на 1760/3526 идеални части от горепосочения поземлен имот с идентификатор № 27156.65.21 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Езерче, местност Орта Борун.

След смъртта си на 17.07.2016г., А. Х. П. оставил наследници по закон: ищеца А.А.П. – син и Г.А.П.– син. Така ищеца А.А.П. е придобил по наследство 1/2 от притежаваните от неговия баща 1760/3526 идеални части от поземлен имот с идентификатор № 27156.65.21, т.е. придобил 880/3526 идеални части от този имот.

По възражението на ответника – въззиваем, че видно от показанията на свидетеля Ю.П., е че бащата на ищеца е бил продал процесния имот.

Съдът намира, въззиваемата страна не доказа твърдението си за осъществена продажба, тъй като не представи препис от нотариалния акт обективиращ твърдяната продажба, нито дори поиска да й бъде издадено удостоверение по чл. 186 ГПК за снабдяването с такъв препис.

По възражението на ответника – въззиваем за недоказаност на твърдението на ищцовата страна за придобиване на правото на собственост по давност, на осн. чл.79, ал.1 ЗС.

Тъй като в случая се доказа главното придобивно основание – наследство от баща му, който е придобил правото на собственост въз основа на дарение по чл. 225 ЗЗД, то съдът не следва да се произнася по евентуалното придобивно основание – давностно владение, на осн. чл. 79, ал.1 ЗС.

Искът се явява основателен, тъй като ищецът се легитимират като собственик на основание наследство от неговия баща на претендираните 880/3526  идеални части от процесния имот, а ответникът не е доказал правоизключващите си възражения за наличието на предпоставките за включване на имота във поземления фонд по чл. 19 ЗСПЗЗ.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 537, ал.2 ГПК намира приложение само по отношение на актове, които се издават в охранителното производство. Актовете за държавна и общинска собственост са официални свидетелстващи документи, които обаче се издават по специален ред, различен от установения в охранителното производство и следователно тези актове не може да бъдат отменяни по реда на чл. 537, ал.2 ГПК. В този смисъл вж. и постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 97 от 29.03.2011 г. на ВКС по гражданско дело № 431/2010 г., II г.о., ГК.

Крайните изводи на двете инстанции са противоположни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК се уважи.

 

 

 

 

По разноските:

При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените пред първата инстанция разноски в общ размер на  630 лв., от които 50 - за заплатена държавна такса, 180 - за съдебна експертиза и 400 – за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното, съдът, на осн. чл. 271 ГПК

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

 

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 14 от 29.01.2019 г. по гр.д № 1135 /2018 г. по описа на РС - Разград, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

 

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Цар Калоян, ЕИК (БУЛСТАТ)  000505981, с адрес: област Разград, община Цар Калоян, гр. Цар Калоян, пл. «Демокрация», № 1,  представлявана от Д А – Кмет, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А.А.П., ЕГН ********** с адрес ***, е собственик на 880/3526 идеални части от поземлен имот с идентификатор 27156.65.21 в землището на с.Езерче, общ.Цар Калоян, обл.Разград, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед  РД-18-20/23.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот с.Езерче, п.к. 7274, местност „Орта Борун“, площ 3 526 кв.м., трайно предназначение на територията- земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория при неполивни условия – четвърта, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 065021, при граници имоти 27156.65.20, 27156.65.22, 27156.501.523, 27156.501.525, 27156.501.522, 27156.501.521, 27156.501.520, 27156.174.30, на основание наследство, по чл. 5, ал.1 от Закона за наследството, оставено му от неговия баща А. Х. П., ЕГН **********, починал на 17.07.2016г., който се е легитимирал като собственик въз основа на нотариален акт № 46 от 26.06.1968г., том II, дело № 474/1968г. по описа на Разградски народен съд.

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Цар Калоян, ЕИК (БУЛСТАТ)  000505981, с адрес: област Разград, община Цар Калоян, гр. Цар Калоян, пл. «Демокрация», № 1, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.П., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 630 лв. /шестстотин и тридесет лева/ - разноски по делото.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дава на ищеца шестмесечен срок от влизане на решението в сила, за отбелязването на решението по представен препис от решението в съответната службата по вписванията, на осн. чл. 115, ал. 2, изр.1 във вр. с ал.1 ЗС. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си, на осн. чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                               2.