Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 22.04.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 15.04.2019 г. в състав:
председател: Рая Йончева
членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря Д.Г. разгледа
докладваното от съдия Атанас Христов
въззивно гражданско дело № 101 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 54 от 22.02.2019 г. по гр.д № 2125 /2018 г. по описа на РС - Разград,
бил отхвърлен предявения от Д.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес *** против М.Х.М.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск по чл.144 СК за заплащане
на издръжка на пълнолетно учащо дете в размер на 250 лв. месечно, като
неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение
останал ищецът в първоинстанционното производство Д.Р.Ф. (въззивник в
настоящето производство), който чрез пълномощника си адвокат П.Х.от АК –
Разград, обжалва същото изцяло. Излага и мотивира оплаквания за неправилност на
решението. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционният
съд и да уважи изцяло исковата му претенция. Излага подробни съображения.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, ответницата в
първоинстанционното производство, при редовно връчени книжа, чрез назначения й особен
представител адвокат И.Ц. *** /л.8/, не депозира писмен отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си адвокат
Магда Иванова Христозова от АК – Разград. Поддържат жалбата и излагат подробни
съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована,
чрез особения представител адвокат И.Ц. *** /л.18/, не се явява и не се
представлява.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на
изискванията на чл. 261 ГПК, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При произнасяне по спора, въззивния съд
съобрази следното:
Първоинстанционния съд бил сезиран с
предявен от Д.Р.Ф. срещу М.Х.М. иск с правно основание чл. 144 във вр. с чл. 146 СК,
за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца като пълнолетен учащ в редовна
форма в средно учебно заведение, месечна издръжка в размер на 250 лева, за
периода от подаването на исковата молба – 24.10.2018г. до навършване на 25
годишна възраст. В исковата молба се навеждали твръдения, че ответницата била
майка на ищеца, който бил пълнолетен, но продължавал редовното си обучението в 12
клас в Профилирана природоматематическа гимназия „Акад. Н. Обрешков“ гр.
Разград, като не притежавал доходи и/или имущество, от които да се издържа.
В хода на съдебното дирене пред РС
поддържал исковата си претенция и пледирал за уважаването й.
В писмения си отговор, назначения на
ответницата по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
адвокат И.Ц. ***, считал иска за допустим, но неоснователен.
В хода на съдебното дирене пред РС, особения
представител изразил становище, че иска е основателен до размер от 150лв., но
само докато ищецът учи средно образование.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд приел за установена следната фактическа и правна обстановка:
Ответницата била майка на ищеца, който
през учебната 2018/2019 г. бил ученик в редовна форма в 12 клас в Профилирана
природоматематическа гимназия „Акад. Н. Обрешков“ гр. Разград. За издръжката на ищеца се грижел баща му при когото ищецът
живеел. Бащата получавал брутно трудово възнаграждение в размер на 513.06 лв.
Не били установени доходи и имущество на ответницата. Ето защо първоинстанционния съд приел, че не може да установи, че
ответницата би могла да дава издръжка без особено затруднения.
При тази фактическа установеност, първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав, след като взе предвид
становищата на страните, събраните доказателства, прецени ги по реда на
въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие
за установено следното:
Въззивният съд споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка.
Във въззивното производство, в качеството
на свидетел бе разпитана бабата на ищеца по бащина линия – св. Рувейде Р. Бейти. Същата сочи, че бащата на
ищеца плаща издръжка на друго свое дете под 18 г. възраст /майката на което не
е ответницата/. Свидетелката твърди, че нейни роднини, които поддържат връзки с
ответницата са я уведомили, че ответницата работа в Р. Турция. Свидетелят сочи,
че не знае какво работи и колко получава ответницата. Сочи, че ответницата има
от последващия й брак и друго дете под 18 г. възраст, с което живеела в Р
Турция.
Показанията на този свидетел, в частта им
в която сочи, че ответницата има друго дете под 18 г. възраст, се подкрепят и
от приобщеното Удостоверение за раждане /л. 13 от гр.д. 1352/13г. на РРС/.
Видно от същото ответницата е майка на детето Тимучин Ватансевер, ЕГН **********,
род. на ***г., което дете е с баща Бейнур Нуридин Ехлиман, ЕГН **********.
Други относими на спора доказателства не
са ангажирани във въззивното производство.
При тази фактическа установеност, съдът
достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е неоснователна по изложените в
нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите,
изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
Изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на исковата претенция са правилни, кореспондират на
доказателствената съвкупност, и се споделят от настоящият съдебен състав.
Основното възражение, наведено от
пълномощника на жалбоподателя пред първоинстанционния съд и наведено като
оплакване пред въззивния е: може ли ответницата по иска, да заплаща издръжка на
детето си – ищеца, без това да съставлява за нея особени затруднения.
Според чл. 144 СК издръжка на навършили
пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване
на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение
за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - освен
че трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или
висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от
използването на имуществото си, но и че даването на издръжката не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си учащо дете. В Постановление № 5 от 16.XI.1970 г. на Пленума на
ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е
винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на
задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се
преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени
затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решения, а именно:
Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1339/2012 г., III г. о., ГК,
Решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о.; Решение
№ 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. Така и постановеното по
реда на чл. 288 ГПК Определение № 285 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1257/2012 г., III г. о., ГК.
Разпределението на доказателствената
тежест е следното: - ищецът доказва, че учи редовно в средно/висше учебно
заведение, че ответника е негов родител, нуждата от издръжка и възможността на
ответника да я дава без особени затруднения, а ответникът доказва, че ищеца
реализира доход, от който да се издържа и че даването на издръжка би
съставлявало особено затруднение за него. Така и Определение № 285 от 6.03.2013
г. на ВКС по гр. д. № 1257/2012 г., III г. о., ГК.
Практиката по приложението на чл. 144 СК и в частност на
понятието "особени затруднения", е достатъчна и непротиворечива.
Понятието "особено затруднение" по смисъла на СК означава
ограничаване, на възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди
на самия родител и на лицата, които е задължен да издържа по закон. Затова
задължението за издръжка по чл. 144 от СК се подчинява както на
общите правила, определящи правото и размера на издръжката, така и на
допълнителни изисквания (в този смисъл са и Решение № 199/17.05.2011г по гр. д.
№ 944/2010г на ВКС, ІІІ г. о. и Решение № 305/07.06.2011г по гр. д. №
1269/2010г на ВКС, ІV г. о.). Преценката за възможностите на родителя е винаги
конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното
положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установената съдебна практика се съблюдава от съдилищата в смисъла, разяснен в
решение по чл. 290 ГПК № 199 от 17.05.2011 г.
по гр. д. № 944/2010 г. на III г. о., а именно, че родителят може да дава
издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е абсолютно, поради
което не може да се настоява за присъждане на такава във всички случаи, без да
се съблюдават възможностите на родителите с оглед на материалните и
икономически условия на живот към момента на нейното присъждане от съда.
За да бъде прието, че ответникът би могъл
да дава на ищеца издръжка, същият следва да притежава средства над собствената
си издръжка.
Единственото доказателство по делото за
това, че ответницата реализира трудови доходи са показанията на бабата на ищеца
по бащина линия - св. Р. Р. Б.. Същата
сочи, че нейни роднини, които поддържат връзка
с ответницата, са я уведомили че ответницата работа в Р. Турция, но
свидетелят не може дори да посочи какво работи и колко получава ответницата. Ето защо, и с
оглед нормата на чл. 172 ГПК, съдът не може да приеме, за доказано твърдението
на ищеца, че доходите и имуществото на ответницата й позволяват тя да му дава
издръжка без особени затруднения.
На следващо място особено важно в
разглеждания казус е, че ответницата има от втория си брак малолетно дете, на което безусловно дължи
издръжка – Т. В., ЕГН **********, род. на ***г.
По
възражението на жалбоподателя, че видно от обясненията на ищеца е че неговата
майка и ответник по делото работи по трудово правоотношение в Република Турция,
с месечно възнаграждение от около 2 000 турски лири.
Изявлението пред съд от
лице - страна в производството, е обяснение на страната, дадено по реда
на чл.176 ГПК. Тези обяснения
представляват нейни твърдения, които, с оглед императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 ГПК,подлежат на
установяване на общо основание с допустимите за това доказателствени средства.
Обясненията на страната биха могли да бъдат доказателствено средство, но само
ако съдържат признание на неизгодни за нея факти. Така и постановеното в
производство по чл. 290 ГПК Решение
№161/01.07.2016 по дело №6232/2015 на ВКС, ГК, III г.о. Дадените обяснения
от страна на ищеца относно доходите на ответницата, съдържат изгодни за него
факти, поради което не могат да бъдат ценени като доказателство по делото. Така и постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 313 от
26.05.2010г. по гр.д.№ 584/2009г. на ВКС ІІІ г.о.
В съдебната практика в съответствие с
правната природа на иска по чл. 144 от СК е възприето като
безспорно становището, че алиментното задължение към непълнолетно дете, има
предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да бъде
отчетено с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените си
нужди, да осигури издръжка и за пълнолетното дете /Решение № 305 от 7.06.2011
г. на ВКС по гр. д. № 1269/2010 г., IV г. о., ГК/. След като е трудоспособна,
ответницата като майка на детето от втория си брак, което е малолетно, дължи
безусловно месечна издръжка на същото, като тази издръжка е дължима
предпочитателно пред издръжката, за която е предявен иск по настоящото дело от
пълнолетния й учащ се син.
Безусловното задължението за издръжка към малолетното
дете има предимство пред издръжката на пълнолетното дете и съответно следва да
бъде отчетено с оглед възможностите на родителя, след като покрие и собствените
си нужди, да осигури издръжка и за ищеца.
Изложеното обуславя извода, че в настоящият
случай следва да се приеме, че ответницата не разполага със средства, които да
може без особено затруднение да отделя за издръжка на ищеца.
Изложеното налага като единствено възможен
извода за неоснователност на въззивната жалба. В хода на въззивното
производство не се събраха такива доказателства, които да разрушат убеждението
на въззивния съд в правилността на обжалваното решение. Решението е валидно и
допустимо. Съдът не констатира противоречие на същото с материалния закон,
както и съществени процесуални нарушения, допуснати в производството пред първоинстанционния
съд. Решението е мотивирано, като правните изводи кореспондират на установените
фактически обстоятелства. Събраните доказателства са обсъдени в своята
съвкупност и с оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното и поради съвпадение
на крайните изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият
въззивен състав намира, че първоинстанционното Решение следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното, съдът, на
основание чл. 272 ГПК,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54 от 22.02.2019 г. по гр.д № 2125/2018
г. по описа на Районен съд - Разград.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ДГ