РЕШЕНИЕ

№ / 9.04.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На девети април, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 103 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Образувано е по жалба на „Аза-ГР“ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 28/2019г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, с която обжалва протокол за опразване и връщане държането на недвижим имот от 11.03.2019г. в частта, с която съдебният изпълнител е признал разноски на взискателя в размер 930лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар. Жалбоподателят излага твърдения за недължимост на сумата, като възразява, че по делото не е извършено принудително изпълнение, налагащо участието на адвокат за взискателя; договорът за правна защита е с предмет образуване на изпълнително производство, но не и за участие на адвоката в изпълнението; налице е предходно постановление, с което ДСИ вече се е произнесъл по размера на възнаграждението на адвоката, като го е намалил поради прекомерност. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени постановлението за разноските, обективирано в протокола от 11.03.2019г., като счита за незаконосъобразно повторното произнасяне от ДСИ по същия въпрос. В условията на евентуалност моли съда да го намали поради прекомерност.

Въззиваемият Сдружение „Ловно-рибарско дружество “Сокол““ гр.Кубрат, представляван от председателя на УС Ал.Попов, е депозирал писмено възражение чрез пълномощник, в което изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.

Държавният съдебен изпълнител е представил писмени мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице повторно произнасяне по въпроса за разноските, тъй като задължението за произнасяне по разноските съществува при всяко предприето и извършено от него изпълнително действие. Излага съображения, че при признаването на размера на разноските е съобразил минималния такъв по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което твърдението на жалбоподателя за прекомерност е неоснователно.

Съдът, след преценка на събраните в изпълнителното производство доказателства и извършените от съдебния изпълнител действия, констатира следната фактическа обстановка: изпълнителното производство е образувано на 14.02.2019г. по представен от СЛРД „Сокол“ изпълнителен лист от 6.02.2019г. на РС Разград по гр.д. № 1367/2018г. на същия съд, с който длъжникът „Аза-ГР“ЕООД е осъден да опразни нает недвижим имот, представляващ ловна хижа-ресторант, находящ се в гр.Кубрат, с описаните в същия движими вещи, покрита остъклена тераса, лятна открита тераса, и да върне държането на имота на собственика СЛРД „Сокол“.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е приподписана от упълномощен адвокат с приложен договор за правна защита с уговорено възнаграждение в размер 1000лв. и извършено отбелязване, че сумата е платена в брой на адвоката.

С разпореждане от 14.02.2019г. ДСИ е признал разноски за платени държавни такси и за платеното адв.възнаграждение в размер 1000лв. за образуване и водене на изпълнително дело. Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, като му е предоставил двуседмичен срок за това и е посочил дължимите от него разноски. Поканата е получена от длъжника на 25.02.2019г.

На 26.02.2019г. „Аза-ГР“ЕООД е подал възражение срещу размера на признатите разноски в полза на взискателя и е направил искане за намаляването му, като е изложил доводи за липса на фактическа и правна сложност, както и липса на предприети изпълнителни действия, което дава право на взискателя да получи разноските си само за образуване на изпълнителното дело. След предоставена му възможност за становище, взискателят е възразил на направеното искане.

С постановление от 7.03.2019г. държавният съдебен изпълнител е изменил постановлението си за разноските, обективирано в разпореждане от 14.02.2019г., като е намалил поради прекомерност на осн. чл.78 ал.5 ГПК размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 1 000лв. на 200лв. Постановлението е връчено на страните на 8.03.2019г. с указана в него възможност за обжалването му пред ОС Разград в едноседмичен срок.

На 11.03.2019г. са извършени действия по опразване на недвижимия имот и предаването му на взискателя. Съставен е протокол, в който ДСИ е отбелязал, че взискателят представя писмена молба, с която претендира разноски в размер 930лв. за процесуално представителство и съдействие. Молбата е приложена към протокола. В нея взискателят заявява, че е получил постановлението от 7.03.2019г. за изменение на разпореждането от 14.02.2019г. в частта за разноските от 1000лв. на 200лв. Направил е искане ДСИ да издаде постановление, с което да присъди разноски за адв.възнаграждение в размер 930лв., от които 800лв., дължими над първоначално намаления размер за разликата от 200лв. до 1000лв., и 130лв. по втори договор за правна защита. Към молбата е приложен нов договор за правна защита с предмет процесуално представителство, защита и съдействие по изп.д. № 28/2019г. на ДСИ при РС Кубрат, с договорено допълнително възнаграждение към първоначалния договор за правна защита в размер 130лв.

В протокола от 11.03.2019г. за предаване на имота съдебният изпълнител е отразил, че приема молбата на взискателя и е постановил обжалваното разпореждане, с което признава разноски в размер 930лв. – минимален такъв по Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения.

Молбата на взискателя от 11.03.2019г. за присъждане на разноски в размер 930лв. по своята същност представлява жалба против постановлението от 7.03.2019г. на ДСИ за изменение на разпореждането от 14.02.2019г. в частта за разноските. Същата е подадена в срока за обжалване на постановлението от 7.03.2019г. и с нея е направено искане намалената сума в размер 800лв. да бъде призната и присъдена в полза на взискателя. Съдебният изпълнител има задължение да се произнася по направените разноски за всяко извършено изпълнително действие, но не разполага с правомощия да пререшава въпрос, по който вече се е произнесъл, като е намалил претендираното адв.възнаграждение на взискателя с 800лв. (от 1000лв. на 200лв.). По отправеното искане от взискателя с молбата от 11.03.2019г. за присъждане на пълния размер от 1 000лв. на първоначално претендираното възнаграждение компетентен да се произнесе е съдът по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК. Постановлението от 11.03.2019г. за разноските е незаконосъобразно постановено от съдебния изпълнител извън кръга на неговите правомощия, поради което следва да бъде отменено. Отмяната се следва в цялост, т.е. и по отношение на предявените с новия договор за правна защита разноски в размер 130лв. За тях съдебният изпълнител дължи ново произнасяне, след като бъде ясен резултатът от въззивното обжалване на постановлението от 7.03.3019г.

След връщане на делото, ДСИ дължи администриране на молбата от 11.03.2019г. на взискателя като жалба против постановлението от 7.03.2019г., със събиране на държавна такса, връчване на препис на насрещната страна с предоставяне на възможност за възражения и изпращането й на въззивния съд за произнасяне по реда на чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Жалбоподателят претендира присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Такива се дължат, ако в съответната инстанция делото бъде решено по същество. В случая с отмяната на постановлението за разноските от 11.03.2019г. въпросът не се решава окончателно и по същество, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отменя постановление от 11.03.2019г., постановено по изп.д. № 28/2019г. по описа на СИС при РС Кубрат, с което съдебният изпълнител е признал в полза на Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол““ разноски в размер 930лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, обективирано в протокол от същата дата за опразване и връщане държането на недвижим имот.

Решението е окончателно.

След връщане на делото, държавният съдебен изпълнител следва да предприеме действия по администриране на молба от 11.03.2019г., подадена от взискателя, като жалба по реда на чл.437 ал.2 т.7 ГПК против постановление от 7.03.2019г. за намаляване на разноските.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ГО/ЛС