Р Е Ш Е Н И Е 

Гр. Разград, 05. 07. 2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  1. Рая Йончева

                                                                                2. Ангел Ташев

при секретаря М. Н. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 106 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н. Д.Н. против Решение № 5/ 30. 01. 2019 г. по гр. д. № 1998/ 2018 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен предявения от него иск против Р.В.Р. за приемане за установено, че е собственик на ½ ид. част от дворно място, представляващо урегулиран парцел V-518, находящ се в кв. 67 по плана на с. Осенец с площ от 1480 кв. м. , ведно с построения в него обект Гараж от 50 кв. м. , както и за осъждане на ответника да му предаде владението на имота. Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до необосновани правни изводи. Моли да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което да се уважи предявения от него иск.

Въззиваемият не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание повереникът му я оспорва като неоснователна.

            Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

            Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

            Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

            От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът – въззивник е бил собственик по наследство на недвижим имот, представляващ дворно място, урегулирано цялото от 1480 кв. м., съставляващо урегулиран парцел V – 518 в кв. 67 по регулационния план на с. Осенец с построените в него къща от 55 кв. м. и плевня от 50 кв. м. Приложени са  Строително разрешение № 35/ 30. 10. 1981 г. за строеж в същото дворно място на Гараж върху 24 кв. м. и Протокол № 17/ 30. 10. 1981 г. за дадена строителна линия и определено ниво. Ищецът твърди, че е построил в дворното място масивен гараж. Срещу ищеца е било образувано изп. дело № 20107620400211 на ЧСИ Д. Драганов, рег. № 762 с район на действие ОС Разград и насочено принудително изпълнение върху гореописаното дворно място и находящите се в него жилищна сграда от 55 кв. м. и плевня с площ от 50 кв. м. В протоколите за опис, оценка, съобщения и обявление за насрочена публична продан не е посочен гараж. С Протокол от 13. 12. 2013 г. ответникът е обявен за купувач и с Постановление за възлагане на недвижим имот от 16. 12. 2013 г. му е възложен недвижим имот: ½ ид. ч. от горното дворно място, ведно с построените в имота Самостоятелен обект с предназначение жилищна сграда с площ от 55 кв. м.  и  Самостоятелен обект с предназначение плевня с площ от 50 кв. м. С Постановление от 04. 03. 2014 г. за поправка на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16. 12. 2013 г.  ЧСИ Драганов е постановил поправка, като вместо ½ ид. част  от дворно място, да се чете дворно място.

            Ищецът излага довод във въззивната жалба, че построеният от него в имота гараж не е бил предмет на проведената публична продан и ответникът не е придобил правото на собственост върху него с издаденото от ЧСИ Постановление за възлагане от 16. 12. 2013 г., поправено с Постановление за възлагане от 04. 03. 2014 г.

Пред въззивната инстанция е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала заключение, че в имота са застроени жилищна сграда, плевня и гараж.  Гаражът е свободно стоящ от жилищната сграда и е с площ от 47, 55 кв. м. Издаденото разрешение за строеж е за площ от 24 кв. м. Построен е така, че отговаря на изискванията на закона и може да стане търпим. Представлява обект с допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ.

Спорът между страните е придобил ли е ответникът правото на собственост върху ½ ид. част от дворно място, представляващо урегулиран парцел V-518, находящ се в кв. 67 по плана на с. Осенец с площ от 1480 кв. м. , ведно с построения в него обект Гараж от 50 кв. м.

Определящо за установяването на обекта на вещно - прехвърлителното действие на публичната продан е волеизявлението на съдебния изпълнител, определящо вещта, към която се насочва принудителното изпълнение и която се възлага на купувача. Предмет на постановлението за възлагане от 16. 12. 2013 г. и за поправка от 04. 03. 2014 г. е дворно място, урегулирано цялото от 1480 кв. м., съставляващо урегулиран парцел V – 518 в кв. 67 по регулационния план на с. Осенец с построените в него къща от 55 кв. м. и плевня от 50 кв. м. Безспорно е, че гаражът не е описан в тръжните книжа и в постановлението за възлагане. От заключението на СТЕ се установява, че гаражът представлява обект с допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. Заключението е компетентно, обективно и пълно, кореспондира на събраните по делото писмени доказателства, не е оспорено от страните, поради което съдът го приема като доказателство по делото. Гаражът е построен в дворното място, в което е построена и жилищната сграда и плевня, за които страните не спорят. В този случай гаражът не е отделен обект на правото на собственост, представлява постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ и следва да се третира като обслужващ жилището. Когато гаражът е застроен в дворно място, в което има застроена и жилищна сграда, както в настоящия случай, представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 43, ал. 3 от ЗУТ. /В този смисъл Решение № 269/ 27. 07. 2011 г. по гр. д. № 1329/ 2010 г. на I г. о. на ВКС. Когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със спомагателни постройки, последните представляват принадлежност към сградата на основното застрояване и съгл. чл. 98 от ЗС следват нейната собственост. В този смисъл е налице и съдебна практика. По същият начин е разрешен този въпрос и с Решение293// 21. 02. 2000 г. по гр. д. № 1275/ 1999 г. IV г. о. на ВКС, Решение № 96/ 01. 07.2015 г. по гр. д. № 1116/ 2015 г. , II г. о. , ГК на ВКС, че постройки в имот, които нямат самостоятелно значение и нямат статут на самостоятелен обект на собственост, а са с обслужващ характер по отношение на земята, върху която са построени, не могат да бъдат и обект на самостоятелно оригинерно придобиване отделно от терена от лице, което не е собственик на дворното място. След като ответникът е собственик на дворното място и жилищната сграда, е станала собственик и на обслужващите постройки.

За пълнота следва да бъде посочено, че дори и да се приеме обратното, а именно, че гаражът има статут на самостоятелен обект, съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго. Прехвърлянето на правото на собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено нещо различно при сключването на договора, т. е. ако изрично постройките не са изключени от предмета на разпореждане, в който случай правото на собственост върху построеното се отделя от земята по установения в чл. 63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе си. Щом продавачът не е изключил изрично от продажбата вещи /подобрения/, които се намират в мястото, то купувачът придобива всичко, което се намира в мястото. Запазването на правото на собственост на ищеца върху гаража не е изрично посочено в постановлението за възлагане, поради което следва да се приеме, че правото на собственост върху него е преминало в патримониума на ответника и го владее на правно основание.

След като не се твърди и ангажират доказателства публичната продан да е обявена за недействителна, както и че акта на съдебния изпълнител за възлагане на имота не е обжалван и е влязъл в сила, според разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от ГПК, ответникът е станал собственик на имота. Въз основа на това, постановлението за възлагане  е породило вещно-прехвърлително действие върху цялото дворно място и всички постройки в него.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, че предявения иск е ноеснователен, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд,  като обосновано и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

 

 

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА Решение  № 5/ 30. 01. 2019 г. по гр. д. № 1998/ 2018 г. по описа на РС Разград.

            Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:         

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                                                                                2.

 

НР