Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 05. 07. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесет
и четвърти юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Рая Йончева
2.
Ангел Ташев
при секретаря М. Н. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 106 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Н. Д.Н. против Решение
№ 5/ 30. 01. 2019 г. по
гр. д. № 1998/ 2018 г. по описа на РС Разград,
с което е отхвърлен предявения от него
иск против Р.В.Р. за приемане за
установено, че е собственик на ½ ид. част
от дворно място, представляващо урегулиран парцел V-518, находящ се в кв. 67 по
плана на с. Осенец с площ от
1480 кв. м. , ведно с построения в него обект Гараж
от 50 кв. м. , както и за
осъждане на ответника да му
предаде владението на имота. Изложени са
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е обсъдил
събраните по делото доказателства в нарушение на закона
и е достигнал до необосновани правни изводи. Моли да бъде отменено и да бъде
поставено друго, с което да се
уважи предявения от него иск.
Въззиваемият не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно
заседание повереникът му я оспорва като
неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото
е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен
материал и са основани на закона. Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като
се има предвид и следното:
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че ищецът – въззивник е бил собственик по наследство на недвижим имот,
представляващ дворно място, урегулирано цялото от 1480 кв. м., съставляващо урегулиран парцел V – 518 в кв. 67 по регулационния план на с. Осенец
с построените в него къща от 55 кв. м. и плевня от 50 кв. м. Приложени са Строително разрешение № 35/ 30. 10. 1981 г. за
строеж в същото дворно място на Гараж върху 24 кв. м. и Протокол № 17/ 30. 10.
1981 г. за дадена строителна линия и определено ниво. Ищецът твърди, че е
построил в дворното място масивен гараж. Срещу ищеца е било образувано изп. дело № 20107620400211 на ЧСИ Д. Драганов, рег. № 762 с
район на действие ОС Разград и насочено принудително изпълнение върху гореописаното дворно място и находящите се в него жилищна сграда от 55 кв. м. и плевня с
площ от 50 кв. м. В протоколите за опис, оценка, съобщения и обявление за
насрочена публична продан не е посочен гараж. С Протокол от 13. 12. 2013 г.
ответникът е обявен за купувач и с Постановление за възлагане на недвижим имот
от 16. 12. 2013 г. му е възложен недвижим имот: ½ ид.
ч. от горното дворно място, ведно с построените в имота Самостоятелен обект с
предназначение жилищна сграда с площ от 55 кв. м. и
Самостоятелен обект с предназначение плевня с площ от 50 кв. м. С
Постановление от 04. 03. 2014 г. за поправка на Постановление за възлагане на
недвижим имот от 16. 12. 2013 г. ЧСИ
Драганов е постановил поправка, като вместо ½ ид.
част от дворно място, да се чете дворно
място.
Ищецът
излага довод във въззивната жалба, че построеният от
него в имота гараж не е бил предмет на проведената публична продан и ответникът
не е придобил правото на собственост върху него с издаденото от ЧСИ
Постановление за възлагане от 16. 12. 2013 г., поправено с Постановление за
възлагане от 04. 03. 2014 г.
Пред въззивната
инстанция е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, която е дала
заключение, че в имота са застроени жилищна сграда, плевня и гараж. Гаражът е свободно стоящ от жилищната сграда и
е с площ от 47, 55 кв. м. Издаденото разрешение за строеж е за площ от 24 кв.
м. Построен е така, че отговаря на изискванията на закона и може да стане
търпим. Представлява обект с допълващо застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1
от ЗУТ.
Спорът между страните е придобил ли е
ответникът правото на собственост върху ½
ид. част
от дворно място, представляващо урегулиран парцел V-518, находящ се в кв. 67 по
плана на с. Осенец с площ от
1480 кв. м. , ведно с построения в него обект Гараж
от 50 кв. м.
Определящо
за установяването на обекта на
вещно - прехвърлителното действие на публичната
продан е волеизявлението на съдебния изпълнител, определящо вещта, към която се
насочва принудителното изпълнение и която се възлага на
купувача.
Предмет на постановлението за
възлагане от 16. 12. 2013 г. и за поправка от 04. 03.
2014 г. е дворно място, урегулирано
цялото от 1480 кв. м., съставляващо урегулиран парцел V – 518 в кв. 67 по регулационния план на с. Осенец с
построените в него къща от 55 кв. м. и плевня от 50 кв. м. Безспорно
е, че гаражът не е описан в тръжните книжа и в постановлението за възлагане. От
заключението на СТЕ се установява, че гаражът представлява обект с допълващо
застрояване по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ. Заключението е компетентно,
обективно и пълно, кореспондира на събраните по делото писмени доказателства,
не е оспорено от страните, поради което съдът го приема като доказателство по
делото. Гаражът е построен в дворното място, в което е построена и жилищната
сграда и плевня, за които страните не спорят. В този случай гаражът не е отделен обект на правото на
собственост, представлява постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл.
41, ал. 1 от ЗУТ и следва да се третира като обслужващ жилището. Когато гаражът
е застроен в дворно място, в което има застроена и жилищна сграда, както в
настоящия случай, представлява допълващо застрояване по смисъла на чл. 43, ал.
3 от ЗУТ. /В този смисъл Решение № 269/ 27. 07. 2011 г. по гр. д. № 1329/ 2010
г. на I г. о. на ВКС. Когато поземлен имот е застроен с жилищна сграда и със
спомагателни постройки, последните представляват принадлежност към сградата на
основното застрояване и съгл. чл. 98 от ЗС следват нейната собственост. В този смисъл е налице и съдебна практика. По същият начин е разрешен
този въпрос и с Решение № 293// 21. 02. 2000 г. по гр. д. № 1275/ 1999 г. IV г. о. на ВКС, Решение № 96/
01. 07.2015 г. по гр. д. № 1116/ 2015 г. , II г. о. , ГК на ВКС, че постройки в имот, които нямат
самостоятелно значение и нямат статут на
самостоятелен обект на собственост, а са с обслужващ
характер по отношение на земята,
върху която са построени, не
могат да бъдат и обект на
самостоятелно оригинерно придобиване отделно от терена от
лице, което не е собственик на дворното място. След като
ответникът е собственик на дворното място и жилищната сграда, е станала
собственик и на обслужващите постройки.
За пълнота следва да бъде посочено, че дори и да се приеме обратното, а
именно, че гаражът има статут на самостоятелен обект, съгласно чл. 92 ЗС собственикът на
земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако
не е установено друго. Прехвърлянето на правото на
собственост върху земята следователно прави приобретателя собственик и на всички постройки и насаждения, освен ако не е уговорено
нещо различно при сключването на договора, т. е. ако изрично постройките
не са изключени
от предмета на разпореждане, в който случай правото
на собственост върху построеното се отделя от
земята по установения в чл. 63 ЗС принцип като прехвърлителят го запазва за себе
си. Щом продавачът не
е изключил изрично от продажбата вещи
/подобрения/, които се намират в мястото,
то купувачът придобива всичко, което се намира
в мястото.
Запазването на правото на собственост на ищеца върху гаража не е изрично
посочено в постановлението за възлагане, поради което следва да се приеме, че
правото на собственост върху него е преминало в патримониума
на ответника и го владее на правно основание.
След
като не се
твърди и ангажират доказателства публичната продан да е обявена
за недействителна, както и че акта на съдебния изпълнител
за възлагане на имота не е обжалван и е
влязъл в сила, според разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от ГПК, ответникът е станал собственик на
имота. Въз основа на това, постановлението за възлагане е породило вещно-прехвърлително
действие върху цялото дворно място и всички постройки в него.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до
неправилен извод, че предявения иск е ноеснователен,
е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното
решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички
събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, което
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5/
30. 01. 2019 г. по гр. д. №
1998/ 2018 г. по описа на РС Разград.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР