РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 06.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Н. Реджебова, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 107 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение I /08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1989/2018 г. по описа на Районен съд Разград, е допусната делба между В.С.И., ЕГН **********, с адрес: *** и Р.Н. Русева, ЕГН **********, с адрес ***, при равни права на следните движими вещи – лек автомобил марка и модел Рено Лагуна 1,9 ДТИ с № РР 9752 АТ, номер на двигателя: С194263, № на рама: VF1BG0G062761 5224; велосипед; компютър „LG“; компютърен усилвател; моторен трион „STIL“, които се намират у ответника Р.Н. Русева и товарен автомобил Тойота модел РАВ4 с рег. № РР 7779 ВА, рама № JTEHG20V806063734, рама № 1CDFTV0412945, цвят черен, който се намира у ищеца В.С.И..

С решението е отхвърлен предявеният от В.С.И., против Р.Н. Русева, иск за делба на телевизор „PHILIPS“; ATV-мотор, саморъчно направен; сглобяем басейн с диаметър 4,5м.; микровълнова фурна „SAMSUNG“; хладилник „INDEZIT“; АВТ пералня; секция с легло; фотоапарат „PANASONIC“; камера за външно наблюдение; външно тяло-сирена на СОТ-система; генератор за ток; компресор за въздух; поцинкована ламарина; таблет; зарядно устройство за акумулатори; бюро за компютър, като неоснователен. В тежест на В.С.И. са съдебни разноски в размер на 30 лева.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от В.С.И., чрез процесуалните му представители – адвокат Александър Маринов и адвокат Гюлтян Ахмедова, АК гр. Разград, с която решението се обжалва в частта, с която искът е отхвърлен, както и в частта, с която е допуснат до делба – товарен автомобил Тойота модел РАВ4 с рег. № РР 7779 ВА. Жалбоподателят счита, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да се допуснат до делба всички движими вещи предмет на иска при равни права между страните, а по отношение на товарен автомобил Тойота модел РАВ4 с рег. № РР 7779 ВА, искът да бъде отхвърлен, приемайки, че същият е индивидуална собственост по силата на трансформацията на лични средства.

В съдебно заседание, въззивната страна се явява лично и с процесуалния си представител адвокат Ахмедова. Поддържат изложеното във въззивната жалба.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адвокат С. счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Няма доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която са допуснати до делба лек автомобил марка и модел Рено Лагуна 1,9 ДТИ с № РР 9752 АТ, велосипед; компютър „LG“; компютърен усилвател; моторен трион „STIL“, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.

Безспорно е установено по делото, че с Решение № 420/06.01.2015 г., по описа на Районен съд Разград бракът между страните е прекратен.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че на 08.04.2014 г. е регистрирано МПС – товарен автомобил марка и модел „Тойота Рав4“ с регистрационен номер РР 7779 ВА, като собственик в него е посочен въззивникът В.С.И..

Не е спорно между страните, че въз основа на решение № 199/29.06.2012 г., по гр.д. № 786/2011 по описа на Районен съд Разград, влязло в законна сила на 27.07.2012 г., въззивникът е станал собственик на подробно изброени в него поземлени имоти, които на 10.02.2014 г. е продал на Х.Й.П., действаща чрез пълномощника си Даниела Петрова за сумата от 5000 лева. Сделката е обективирана в нотариален акт № 104, том I, рег. № 754, дело № 94 от 2014 г..

Не е спорно между страните, че от делбената маса следва да бъде изключен таблет, посочен в исковата молба под № 19, тъй като същият е подарък на общото им дете.

Едно от възраженията във въззивната жалба е, че районният съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като по този начин е достигнал до неправилни правни изводи.

Във връзка с това възражение, въззивния съд намира, че следва да извърши собствен анализ на събраните гласни доказателствени средства в резултат, на което да даде отговор на посоченото оплакване.

В хода на първоинстанционното производство за изясняване на фактическата обстановка и за доказване на твърденията на страните са допуснати следните свидетели – Д.К.П., И.В.А., М.П.С.– майка на ищеца и Н.Р.Н., който е баща на ответната страна.

От показанията на свидетелката Петкова се изяснява, че познава ищеца, както и че работи в „Агрохимконсулт“. Дружеството закупило земеделска земя от страните по спора, като пред нея заявили, че искат да си купят кола с тези пари, но свидетелката споделя, че не знае дали след продажбата са закупили. Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото. Същите се потвърждават и от приложения по делото нотариален акт № 104, том I, рег. № 754, дело № 94 от 2014 г..

От показанията на свидетеля И.А.се установява, че познава страните и е посещавал семейното им жилище в с. Осенец, което е на родителите на въззиваемата. Посочва, че са имали пералня, телевизор, маси, домакинска техника, печка, микровълнова, компютър. Имали и моторен трион, с който ищецът му рязал дърва. Надуваем басейн, генератор за ток, компресор за въздух, имало изградена алармена система вързана със СОТ, не знае дали е работила, както и АТВ, но не е виждал някой от семейството да го кара. Не е виждал ламарини, както и не знае какво е имало в спалнята им и дали са имали фотоапарат. Твърди, че знае за двата автомобила, които имали семейството, но не знае кога е закупена „Тойотата“, както и с какви пари. Ходил им на гости, когато живели заедно, преди 6-8 години. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са последователни, свидетелят е без родство със страните, поради което може да се приеме, че показанията му са незаинтересовани, логични и не противоречат на показанията на останалите разпитани хода на делото свидетели.

По делото е разпитана майката на ищеца – М.С.. От нейните показания се изяснява, че един път посетила жилището им в с. Осенец преди повече от 5-6 години. Свидетелката и страните по делото били във влошени отношения, като до 2009г. живеели при нея, след това в с. Осенец. Посочва, какво са купували бившето семейство - мебели, хладилник, пералня, дигитален фотоапарат марка „Панасоник“, в който вложила лично нейни 200 лева, 10 бр. поцинковани ламарини, които били дадени от съпруг й преди 5-6 години. Имали два триона Щил, единият на съпруга й. Вторият автомобил Тойота РАВ 4 с рег. № РР 7779 ВА, с лични средства го закупил ищецът от продажба на земя, наследство от съпругът й. Като работел като инкасатор ползвал АТВ и колело. Споделя, че от 2010 г. не е ходила в къщата, когато влизала на първия етаж, където била кухнята. От м. август 2014 г. страните били фактически разделени. Посочва, че съпругът й починал през 2009 г.. Съдът при анализа на доказателства следва да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят е роднина по права линия на ищеца – негова майка. Съдът намира, че в самите показания относно 10 бр. поцинковани ламарини е налице вътрешно противоречие. Първоначално заявява, че същите са дадени от покойния й съпруг преди 5-6 години, а по-късно заявява, че съпругът й починал през 2009 г., т.е. от датата на съдебното заседание, което е през 2018 г., са изминали около 9, а не както е посочила 5-6. Поради тази причина в тази част показанията не следва да бъдат кредитирани. В останалата част, в която посочва, че страните по делото за закупували определени вещи, с изключение на товарния автомобил „Тойота Рав 4“, съдът намира, че същите се подкрепят и от показанията на другите свидетели. По отношение на товарния автомобил „Тойота Рав 4“, съдът ги кредитира само в частта, че такъв автомобил е закупен, тъй като това кореспондира и с представеното по делото свидетелство за регистрация, а не се спори и от страните, но в частта, за произхода на средствата, тъй като не се подкрепят от другите събрани доказателства, съдът намира че не следва да ги кредитира.

Във връзка с придобиването на МПС-Тойота РАВ 4 рег. № РР 7779 АВ и произхода на средствата, предвид направеното възражение от ищеца за пълна трансформация на лично имущество, са разпитани свидетелите Х.Д, съответно Н.Н.– баща на ответницата. От показанията на първия свидетел – Х.Д се установява, че познава страните по делото, тъй като е гледала детето им. Разбрала от майката на ищеца, че последният продал нивите си, които са наследствени. Видяла го на Кауфланд след известно време, той предложил да я закара, тъй като била натоварена. Бил с нова кола джип с № РР 7779 ВА, той казал, че продал нивите и купил колата. Вторият път, когато се возила в колата, било когато ходили в с. Осенец до къщата, където живеела ищцата, за да вземат покъщнина, правили опис на покъщнината, която взели. Съдът кредитира показанията й в частта, в която заявява, че е разбрала за продажбата на наследствените земи, тъй като това не противоречи на събраните по делото доказателства – нотариален акт, както и в частта, че е ищецът „бил с нова кола джип“, тъй като се подкрепят от свидетелските показания. В останалата част, доколкото тя преразказва това, което е споделено от ищеца относно произхода на паричните средства, за закупуването на процесното МПС, съдът намира че не следва да бъдат кредитирани, тъй като същите не са непосредствено възприети, а преразказват това, което й е споделено от ищеца и не на последното място не се подкрепят от другите събрани доказателства.

По отношение показанията на свидетеля Н.Н.– баща на ответницата, съдът при анализа им съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК. От тях се установява, че първоначално страните по спора живеели при майката на ищеца, някъде до 2009 г., когато баща му починал, след което майка му ги изгонила от там. Тогава се преместили да живеят в неговата къща в с. Осенец, никакви вещи и покъщнина не са носели там. Дошли само с два чувала дрехи. Един компютър, микровълнова печка, телевизор втора употреба донесли. Преди 3-4 години се разделили. За закупуването на автомобила теглили заем, купили Рено, както и джипа. Ищецът продавал някакви земи, като ходил на почивка, без жена си и децата си. Съдът кредитира показанията на свидетеля само в частта, в която споделя, че страните са заживели в неговата къща, след като се преместили в с. Осенец и за вещите, които занесли в дома му, тъй като се потвърждават и от останалите доказателства по делото. По отношение посоченото, че бившето семейство е закупило леките си автомобили, след като са теглили заем, съдът намира, че не следва да се кредитират, тъй като това не се потвърждава от никое доказателство събрано по делото.

Във връзка с изложения подробен анализ на свидетелските показания, въззивният съд намира, че възражението на въззивника е неоснователно, тъй като въззивният съд стига до същия извод, до който е стигнал и районният съд.

По отношение на решението, в частта, с която искът е отхвърлен.

Ищецът, сега въззивник – В.И., който е поискал включването на движими вещи в делбената маса, носи доказателствената тежест, да установи че процесните вещи действително съществуват към момента на допускането на делбата, както и тяхното местонахождението, ако това се оспорва от другата страна. В конкретния случай между двете страни съществува спор относно съществуването на определени движимите вещи и тяхното местоположение към меродавния за спора момент /приключване на съдебното дирене в първа фаза на делбеното производство/, съществуването им към този момент следва да бъде доказано дори съществуването и местонахождението на вещите да е установено към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност или в по-ранен момент, тъй като е възможно впоследствие вещите да са погинали или местонахождението им да е променено.

В настоящия случай, видно от доклада по делото, правилно районният съд е указал на ищеца доказателствената тежест, във връзка с движимите вещи, които иска да бъдат допуснати до делба. Следва да бъде посочено, че движимите вещи могат да бъдат допуснати до делба само ако по делото е установено, че съществуват към момента на приключване на съдебното дирене пред съответната инстанция, решаваща спора по същество, както и ако към този момент е установено в чие държане се намират. Движими вещи, които към този момент не съществуват, тъй като са погинали или чието местонахождение е неизвестно, не се допускат до делба, тъй като поделянето на несъществуваща вещ е невъзможно. От всички събрани по делото доказателства се установи, че местонахождението, както й съществуването на следните движими вещи - телевизор „PHILIPS“; ATV-мотор; сглобяем басейн с диаметър 4,5м.; микровълнова фурна „SAMSUNG“; хладилник „INDEZIT“; АВТ пералня; секция с легло; фотоапарат „PANASONIC“; камера за външно наблюдение; външно тяло-сирена на СОТ-система; генератор за ток; компресор за въздух; поцинкована ламарина; зарядно устройство за акумулатори; бюро за компютър, към настоящия момент не може да се определи. Свидетелите - И.А.и М.С., дават сведение относно наличието на една част от посочените движими вещи, за който районният съд е отхвърлил предявения иск в тази му част, но и двамата споделят, че са ги виждали преди доста години – около или повече от 6 години, освен това не сочат по категоричен начин дали всички процесни вещи са се намирали в жилището, в което са живеели страните в с. Осенец. Тъй като не се установи, че процесните вещи действително съществуват към момента на постановяване на решението, както и какво е тяхното местонахождението и кого ги държи, обжалваното решение в тази част следва да бъде потвърдено, тъй като районният съд е достигнал до същия правилен и законосъобразен извод.

По отношение на допуснатия до делба товарен автомобил марка и модел „Тойота Рав 4“ и направеното във връзка с неговото закупуване от въззивника възражение за трансформация, настоящият съдебен състав намира следното.

Според константната практика на ВКС, всяко възражение за трансформация по чл.23, ал.1 и ал.2 СК по същество не е оспорване на "съвместния принос", а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест не е за този, който поддържа, че следва да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.3 СК, а за този, който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право. Само доказаното, при условията на пълно и пряко доказване, влагане на суми, които имат личен характер могат да обусловят извод, че презумпцията за съвместен принос е оборена.

Установената в чл.21, ал.3 СК презумпция за съвместен принос е оборима,като в тежест на съделителя който поддържа,че делбената движима вещ е придобит изцяло или отчасти с негови лични средства по време на брака, по правилата на чл. 154 от ГПК е да установи наличието на пълна или частична трансформация на лично имущество, като в негова тежест е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на вещта (според вида на възмездната сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на вещта и 3) влагането на тези средства при придобиването на вещта. Такова доказване следва да бъде направено по категоричен начин, като имащите правно значение за трансформацията факти, следва да бъдат доказани пряко и пълно, което в настоящото производство не бе направено от жалбоподателя.

В случая твърдяното от ищеца, като преобразувано в собственост върху закупеното процесно МПС, лично имущество е паричната сума, с която е извършено плащането. Твърди се, че паричната сума, с която е закупен товарният автомобил марка и модел „Тойота РАВ 4“ е от продажба на наследствени земи, които ищецът продал преди да закупи МПС-то. Не е спорно между страните, че въз основа на решение №199/29.06.2012 г., по описа на Районен съд Разград, влязло в законна сила на 27.07.2012 г., въззивникът е станал собственик на подробно изброени в него поземлени имоти, които на 10.02.2014 г. е продал на Х.Й.П., действаща чрез пълномощник – свидетелката Д.К.П.за сумата от 5000 лева. От събраните по делото писмени доказателства - свидетелство за регистрация на МПС част I, се установи по безспорен начин, че товарният автомобил „Тойота РАВ 4“ е регистриран на 08.04.2014 г., като негов собственик е вписан ищецът, т.е. закупено е по време на брака им и след датата на изповядване на сделката за продажбата на земеделските земи. От представените доказателства обаче не може да бъде установено, че именно сумата от 5000 лева, получена от ищеца при продажбата на земеделските земи, е вложена за закупуване на процесното МПС и тази сума е именно от тяхната продажба. От показанията на свидетелката Петрова, категорично се установи, че ищецът е продал наследствени земеделски земи, но по никакъв начин не се доказва, че именно тези средства са вложени от него в закупуването на процесното МПС. Не се доказа и размерът на покупната цена, за да може да се прецени дали получената сума от продажбата на земеделските земи е достатъчна или не. От другите показания на свидетелите - М.С. и Х.Д, в частта отнасяща се до това, че ищецът е закупил процесното МПС с получените пари от продажбата на земеделските земи, съдът подробно изложи аргументите си, че същите не следва да бъдат кредитирани. В този смисъл и съдът възприема извода на Районен съд Разград, че не се установява сумата вложена в закупуване на процесното МПС да е от лични средства на ищеца и презумпцията за съвместен принос не е оборена.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Разград следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

В останала част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна се дължат сторените от нея съдебни разноски пред настоящата инстанция, но такива не се претендират.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд;

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение I /08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1989/2018 г. по описа на Районен съд Разград.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаването му по реда на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.