РЕШЕНИЕ
№ гр. Разград, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Х.
МЛ.
СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в.гр.д. № 109 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК.
Образувано е по жалба на ЕТ „ИВИС – Р – Лъчезар Куклев“, ЕИК 030131393, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, бул. „България“ № 21, вх. Б, ап.1, чрез процесуален представител адвокат А.Т.– САК, със съдебен адрес:***, против постановление от 06.03.2019 г. на ЧСИ Георги Стоянов, с рег. № 912, с район на действие ОС Разград, по изпълнително дело № 20189120401536, с което е отказано на бъде прекратено горепосоченото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваното постановление е незаконосъобразно, тъй като дължимите суми по двата изпълнителни листа, въз основа на които е образуваното процесното изпълнително производство били платени на взискателя преди образуването. В подкрепа на твърдението си посочва, че с платежно нареждане от 24.10.2017 г. за сумата от 1361,96 лева, е платил главницата по изпълнителен лист от 14.12.2018 г. и с платежно нареждане от 23.10.2018 г. за сумата от 1151,51 лева, е платил по изпълнителен лист от 14.12.2018 г., законна лихва върху главницата от 1361,96 лева, считано от 19.10.2017 г. до изплащане на вземането, сума в размер на 180,18 лева, представляваща лихва за забава за периода от 02.10.2016 г. до 19.10.2017 г., както и дължимата за разноски по изпълнителен лист от дата 13.12.2018 г. сума в размер на 361,62 лева и сума в размер на 427 лева. Моли съда да отмени обжалваното постановление и да даде указания на ЧСИ да прекрати образуваното изпълнително дело. Претендира разноски.
Взискателят
Р.Х.Н., чрез процесуалния си представител адвокат П.Н.Г., със съдебен адрес:***,
пл. „Богородица“ №1 е депозирал писмено възражение, в което излага подробни
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като заплатените от длъжника
суми са отчетени от съда при разглеждане на исковото производство и дългът е
намален с тях, както и от съдебния изпълнител. Моли съда да потвърди
обжалваното постановление, като законосъобразно, правилно и обосновано
постановено. Претендират се разноски.
Частният съдебен изпълнител е
изложил мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, в които излага съображения,
че жалбата е допустима, но неоснователна,
тъй като задължението по настоящото
изпълнително дело не е погасено с извършеното от длъжника плащане.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Изпълнително дело № 20189120401536 е образувано на 28.12.2018 г. по молба на Р.Х.Н., ЕГН **********, във основа изпълнителен лист от 13.12.2018 г. по гр. д. № 2965/2017 г. по описа на Районен съд Разград, с който ЕТ „ИВИС – Р – Лъчезар Куклев“ е осъден да заплати на Р.Х.Н. сумата в размер на 361,62 лева направени по делото разноски, както и сумата от 427 лева представляващи направени разноски пред въззивната инстанция и въз основа на изпълнителен лист от 14.12.2018 г., с който е ЕТ „ИВИС – Р – Л. К. е осъден да заплати на Р.Н. сумата от 1361,96 лева представляваща неиздължен остатък от арендно плащане с падеж 01.10.2016 г. за стопанската 2016/2017 г. по договор за аренда на земеделска земя, сключен на 29.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 19.10.2017 г. до окончателното плащане, както и сумата от 180,18 лева лихва за забава за периода от 02.10.2016 г. до 19.10.2017 г..
С молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят е признал извършеното плащане в
размер на 1151,51 лева.
С молба вх. № 03130/15.02.2019 г. длъжникът е уведомил ЧСИ,
че с платежни нареждания от 24.10.2017 г. и 14.12.2018 г. е изплатил на
взискателя сумите, за които е са издадени изпълнителните листи и е направил
искане за прекратяване на делото на основание чл.433 ал.1 т.1 ГПК. Към молбата
на длъжника е приложено платежно нареждане от 24.10.2017 г., от което се
установява, че ЕТ „ИВИС – Р – Л. К. е превел по банков път на Р.Н.
сумата в размер на 1361,96 лева, за плащането на която е посочил основание
„рента 2016/2017 дог 570“. От платежно нареждане от 14.12.2018 г. се
установява, че длъжникът ЕТ „ИВИС – Р – Л. К. е превел по банков път на Р.Н.
сумата в размер на 1151,51 лева, за плащането на която е посочил основание
„разноски и лихви по г.д. 2965/2017“
С обжалваното постановление частният съдебен изпълнител е
отказал да прекрати изпълнителното производство, като се е мотивирал, че
посочената сума в платежно нареждане от 24.10.2017 г. е съобразена от съда при
постановяване на решение № 132/27.04.2018 г. по гр. д. № 2965/2017 г. по описа
на Районен съд Разград и по този начин
съдебният изпълнител не може втори път да намали задължението със сумата от
1361,96 лева, а по отношение на сумата посочена в платежно нареждане от
14.12.2018 г., посочва, че е съобразена от него и тя не е включена в дължимата
на взискателя сума.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 ,т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело. Жалбата е подадена в законоустановения в чл.436, ал.1 ГПК срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване отказ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл.433 ал.1 т.1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. В разглеждания случай изпълнителното дело е образувано въз основа на два изпълнителни листа. Първият изпълнителен лист е от 13.12.2018 г. по гр. д. № 2965/2017 г. по описа на Районен съд Разград, а вторият изпълнителен лист е от 14.12.2018 г., издаден на основание чл.416, във връзка с чл.410 ГПК, след като е констатирано от съда, че заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д. №2478/2017 г. е влязла в сила, след влизането в сила на решение №132/27.04.2018 г., по гр. д. № 2965/2017 г. по описа на Районен съд Разград.
По отношение на приложено платежно нареждане от 14.12.2018 г., не е спорно между страните, че длъжникът е превел по сметка на взискателя сумата в размер на 1151,51 лева, с която са погасени задълженията за разноски по изпълнителен лист от 13.12.2018 г., и част от дължимата сума по изпълнителен лист от 14.12.2018 г.. Следва да бъде отбелязано, че това плащане е признато от взискателя още с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното дело и същото не е включено в задължението на длъжника по изпълнителното дело.
Спорният въпрос в настоящото производство, е дали със сумата, която длъжникът е превел по банков път на взискателя в размер на 1361,96 лева, отбелязана в платежно нареждане от 24.10.2017 г. е погасена останалата част от задължението, преди образуване на изпълнителното дело.
Настоящият съдебен състав намира, че сумата в размер на 1361,96 лева, посочена в представеното платежно нареждане от 24.10.2017 г. е платена в полза на взискателя преди да бъде образувано изпълнителното дело, видно от нейната дата, а й това не е спорно между страните, но с нея не е погасена останалата част от задължението, което длъжникът има към взискателя посочено в процесните изпълнителните листи, по следните съображения:
Във връчената на длъжника заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2478/2017 г. по описа на Районен съд Разград е посочено, че последният следва да заплати следните суми: - 1361,96 лева, представляваща неиздължен остатък от арендно плащане за стопанската 2016/2017 г., ведно със законната лихва от 19.10.2017 г., 1141,32 лева изтекла лихва за забава и 400,07 лева разноски в заповедното производство. С исковата си молба взискателят е посочил, че е било извършено плащане от страна на длъжника на 24.10.2017 г. в размер на 1361,96 лева, което се потвърждава и от приложеното по делото платежно нареждане от същата дата, с която сума, длъжникът е намалил претендираната сума, посочена в заповедта за изпълнение. Това плащане в образуваното и приключило с влязъл в сила съдебен акт - решение №132/27.04.2018 г. по гр. д. № 2965/2017 г. по описа на Районен съд Разград, потвърдено с влязло в сила решение № 68/08.10.2018 г. по в.гр.д. № 193/2018 г. по описа на Окръжен съд Разград, което съгласно чл.297 ГПК е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, е възприето от съда, с оглед на което е приел, че „На 24.10.2017г. ответникът е заплатил на ищеца 1361,96 лева., видно от справка /л.18/, сумата следва да бъде приспадната от общия размер на задължението, т.е. разноските, лихвата и накрая главницата, поради което съобразно чл.76 ал.2 ЗЗД ответникът следва да заплати остатъка - сумата 1361,96 лева представляваща главница и 180,18 лева мораторна лихва за период от 02.10.2016 г. до 19.10.2017 г.“, т.е. Районен съд Разград е съобразил извършеното плащане в размер на 1361,96 лева, за което е представено и платежното нареждане от 24.10.2017 г..
Във връзка с горното, посочената сума от 1361,96 лева е платена, не да бъде погасена останалата част от задължението посочено в процесните два изпълнителни листа, преди образуването на изпълнителното дело, а е била платена, от страна на длъжника в исковото производство, да погаси една част от задължението, което е имал към взискателя, като това плащане е съобразено, както от съда, така и от ЧСИ при постановяване на обжалваното постановление.
При така приетите за установени факти, настоящата съдебна инстанция приема, че законосъобразно частният съдебен изпълнител е отказал да прекрати на основание чл.431, ал.1, т.1 ГПК изпълнителното производство, поради което депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника по жалбата трябва да се присъдят сторените по съдебното дело разноски в размер на сумата от по 200 /двеста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита по настоящото производство.
Водим от горното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от ЕТ „ИВИС – Р – Л. К.“, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, бул. „България“ № 21, вх. Б, ап.1, срещу постановление от 06.03.2019 г. на ЧСИ Георги Стоянов, с рег. № 912, с район на действие ОС Разград, по изпълнително дело № 20189120401536, с което е отказано на бъде прекратено горепосоченото изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „ИВИС – Р – Лъчезар Куклев“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, бул. „България“ № 21, вх. Б, ап.1, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 200 /двеста/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита по настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ГО/ЛС