Решение по Гражданско дело 112/2019г.

РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Светлана Л., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 112 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.317, във връзка с чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 55/22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2583/2018 г. по описа на Районен съд Разград е изменен размерът на ежемесечната издръжка, която К.Г.В., с адрес: ***, ЕГН **********, се е задължил да заплаща с утвърденото с решение № 20/01.03.07г. по бр.д. № 160/2006 г. на РРС споразумение по чл.100 СК /отм./ на непълнолетното си понастоящем дете К.К.В., ЕГН **********, като е увеличен от 45 /четиридесет и пет/ лева на 250 /двеста и петдесет/ лева, платима лично на детето, действащо със съгласието на своята майка Р.А.Л., ЕГН **********, считано от 10.12.2018г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпването на законовите предпоставки за нейното изменяне или прекратяване. На основание чл.242 ал.1 ГПК е постановено предварително изпълнение на решението. В тежест на ответника са и направените съдебни разноски - държавна такса в размер на 295.20 /двеста деветдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева платими по сметка на Районен съд Разград и сумата в размер на 330 /триста и тридесет/ лева в полза на ищцовата страна.

Постъпила е въззивна жалба от К.Г.В., чрез процесуалния му представител адвокат Кремена Костова АК гр. Разград, с адрес за призоваване: гр. Разград, бул. „България“ № 36, ет.2, офис 8, с която счита обжалваното решение за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното.

В съдебно заседание въззивникът при редовност на призоваването се явява лично и с процесуалния си представител. Поддържат въззивната жалба и молят съда да отмени обжалваното решение

Не се въвеждат нови доказателствени искания в съдебно заседание. Не се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

В съдебното заседание въззиваемата страна се явява лично и със своя процесуален представител адвокат С. ***. Молят съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено. Не се въвеждат доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Районен съд Разград е бил сезиран с иск с правно основание чл.150 СК, във вр. с чл.143, ал.2 СК.

За да постанови решението, Районен съд Разград е приел, че съгласно чл.143 ал.1 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението за доставяне на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете има безусловен характер, като приоритет имат интересите /нуждите/ на детето. Счел е, че дължимата понастоящем издръжка е под законово определения в СК минимум и само на това основание следва да бъде изменена. На база на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че потребностите на детето многократно са се увеличили с оглед нарасналата му възраст, както и, че двамата родители работят и реализират доходи. Доходът на майката е 1116 лева, а на бащата 1985 лева, като на тази база е определил, че минимално необходим размер на издръжка на детето е в размер на 450 лева, от които бащата следва да поеме 250 лева, а майката 200 лева.

С решение № 20/01.03.07г. по гр.д. № 160/ 2006 г. по описа на Районен съд Разград, съдът е утвърдил споразумение по чл.100 СК/отм./, по което ответникът се е съгласил да заплаща на малолетното си тогава дете К.В. месечна издръжка в размер на 45 лева.

Безспорно е, че родители на ищцата К.В., родена на ***г. са ответникът, настоящ въззивник и баща К.Г.В. и Р.А.В. – майка, както и, че бащата има още две малолетни деца – В. К.В. и Г.К.В., като тяхна майка е А.Н.., а майката Р.В. има и друго малолетно дете – А.А.Б..

Безспорно е й обстоятелството, че ищцата през учебната 2018/2019 г. е ученичка в 9а клас в ПГПЧЕ “Е.Йосиф“ гр. Разград, редовна форма на обучение.

Установи се от приложените по делото удостоверения за брутен доход, че ответникът е получил брутно трудово възнаграждение за периода месец януари 2018г. – месец декември 2018 г. в размер на 23821,27 лева /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, а майката на ищцата – Р.Л. за периода месец ноември 2017 г. – месец октомври 2018 г. е получила брутен доход в общ размер на 12944,25 лева /дванадесет хиляди деветстотин четиридесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/.

Представени са и доказателства - удостоверение с № 16-00048267/07.01.2019 г. от което се установява, че лицето А.Н.. - съвместната съжителка на ответника, е получила за периода месец януари 2018 г. – месец септември 2018 г.сумата в размер на 3314,44 лева /три хиляди триста и четиринадесет лева и четиридесет и четири стотинки/ представляваща парично обезщетение от НОИ, а от удостоверение с изх. № 10/09.01.2019 г. издадено от „Биовет“ АД, клон гр. Разград, размера на брутния доход на А.А., за месеците октомври, ноември и декември 2018 г. е в размер на 2004,77 лева / две хиляди и четири лева и седемдесет и седем стотинки/.

По делото са представени договор за поръчителство от 01.07.2016 г., от който се установява, че ответникът се е задължил да отговаря пред „Първа инвестиционна банка“ АД за задълженията на А.А. по отпуснат кредит в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/, с краен срок на погасяване – 01.06.2021 г. и вноска в размер на 203,34 лева/ двеста три лева и тридесет и четири стотинки/ и договор за предоставяне на потребителски кредит от 11.01.2019 г., по силата на който ответникът е получил от „Банка Пиреос България“ АД, кредит в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/ със срок на погасяване 36 месеца, като вноската по него съобразно приложения погасителен план е в размер на 299,71 лева /двеста деветдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/ за първия месец и за всички останали месеци в размер на 300,14 лева /триста лева и четиринадесет стотинки/, като в договора е посочено, че за частта в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/ се отпуска за рефинансиране на овърдрафт, а останалата сума се усвоява от ответника касово или безкасово.

Въззивникът е представил доказателства във връзка с извършени разходи за електроенергия, отопление, мобилни услуги и такива свързани с платена закуска към „Ученическо столово хранено и почивно дело“ гр. Разград, стол при ОУ „Никола Икономов“ гр. Разград.

По делото е депозиран социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, в който е посочено, че ищцата е добре обгрижвана, задоволени са абсолютно всички нейни потребности. Не боледува от хронични заболявания, изискващи специална грижа, като майка й притежава необходимите умения и условия да полага грижа за дъщеря си, като й е осигурена спокойна семейна среда. В хода на социалното проучване не са установени потребности за физическото, здравословното и интелектуално развитие на непълнолетната К., налагащи разноски над нормално необходимите за нейната възраст.

За изясняване на фактическата обстановка пред районния съд е разпитан свидетелят Т.Р.А., баба по майчина линия на ищцата, която свидетелства, че К.В. живее при майка си, която се грижи за нея, като размерът на необходима й месечна издръжка е възиза на 400-500 лева за храна, облекло и други ежедневни грижи. Споделя, че дължимата издръжка ответникът плащал веднъж годишно, наведнъж. Бащата давал пари на детето и на празниците. Съдът кредитира изцяло свидетелските показания, като логични, вътрешно непротиворечили, кореспондиращи с останалите доказателства по делото и съобразявайки роднинските отношения, в които се намира със страната по спора – ищцата.

Пред въззивният съд на основание чл.15, ал.1 ЗЗД, ищцата е изслушана в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима, разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По силата на императивната правна норма, уредена в чл.143 СК, бащата, въззивник във второинстанционното съдебно производство, има право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и нравствено развитие на непълнолетното си дете К.К.В.. В чл.142, ал.1 СК са установени два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя, като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие деца.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай са налице горепосочените основания за изменение на определения размер на издръжката, която бащата – въззивник следва да заплаща на непълнолетната си дъщеря. Досегашният размер на платимата издръжка е определен с влязло в сила решение на Районен съд Разград през 2007 г., като сумата е в размер на 45 лева. От влизането в сила на решението са изминали около 12 години. За този продължителен период е налице трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена издръжката. От една страна индиция за това е увеличаването размера на минималната работна заплата от 180 лева на 560 лв. към 01.01.2019 г., а от друга, се касае за един значителен период от време, през който детето обективно е израснало във физическо, психическо и емоционално отношение. Определено неговите нужди са пораснали в чисто психологически, личен и в обществен аспект, доколкото през този период от време израства и се формира като личност. Промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката, която към настоящия момент е и под законоустановения минимум определен в чл.142, ал.2 СК – 140 лева.

Според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи са установени и с разпоредбите на чл.142 СК и чл.143, ал.1 и 2 СК.

От представения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Разград, от изслушването в съдебно заседание на непълнолетната К.В. и от разпита на свидетелката Т. А. се изясняват правнорелевантни обстоятелства относими към определяне размера на дължимата издръжка, а именно: че детето е навършило 15 годишна възраст, ученичка в девети клас, в редовна форма на обучение в ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“, паралелка „Английски език и испански език“, като първият срок е завършила с отличен успех 5,64. Установи се, че за настоящата учебната година са закупени учебници и помагала за сумата от около 300 лева, необходими на ищцата за нормалното протичане на обучението й, че се занимава активно с извънкласни дейности – лека атлетика и баскетбол в клуба на Лудогорец, като посещението е безплатно, но спортната екипировка се закупува от ищцата, със средства дадени от нейната майка. К. посещава също и фитнес, като размерът на месечната такса е в размер на 40 лева. Беше споделено от ищцата, че се провеждат екскурзии от училището, като средствата за участието й в тях отново се поемат от майка й, която също така й давала дневни пари в размер на 5 лева. При така установените обстоятелства настоящата съдебна инстанция приема, че минималният доход на детето, който да му позволи да задоволява своите потребности, извънкласните дейности и занимания, както и за нормалното протичане на учебния процес, следва да бъде определен в размер на 450 лева, т.е. размерът, който е определил и районният съд.

С оглед на факта, че майката е поела грижите за отглеждането, възпитанието и обучението на детето, при определена месечна издръжка на детето в размер на 450 лева, съобразен с неговите социални и учебни потребности, както и с неговата възраст, тя трябва да поеме 200 лева от необходимата издръжка, като в тази сума са включени и социалните помощи, които получава за нейното отглеждане в размер на 45 лева. Тъй като детето живее при своята майка, тя предоставя част от необходимата му издръжка и в натура. Останалата част от дължимата месечна издръжка в размер на 250 лева трябва да бъде поета от бащата. Издръжката представлява алиментно задължение, чиято цел е да осигури необходимият доход на детето както за неговото биологическо съществуване, така и за неговото социализиране и духовно израстване – постоянно през съответния месец. Поради това обстоятелство за размера на дължимата месечна (периодична) издръжка е ирелевантен фактът дали бащата е закупувал инцидентно телефон на детето, респ. дали е дал определена парична сума за рождения й ден – 100 лева или за коледните/новогодишните празници в размер на 20-50 лева. По този начин той като родител е изпълнявал свой нравствен дълг. Съдът отчита, че след фактическата раздяла на страните основната грижа за детето е поета от майката, както и факта, че тя е със значително по-ниски доходи.

При определянето на посочения размер, съдът съобрази обстоятелството, че бащата - въззивник се грижи за още две малолетни деца, а майката на К. за едно малолетно. С оглед на това, че получаваният от въззивника брутен доход е в размер от около на 1985,11 лева месечно, както и, че се грижи за другите си деца, то остатъчният му доход значително ще надвишава минималната работна заплата за страната, дори ако дължимата издръжка за другите две деца бъде определена по размер равен или дори по-голям от този на ищцата, който съдът определи в размер на 250 лева, и същият няма да създаде особени затруднения за него.

Следва да се изясни, че съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в т.1 от ППВС № 5/1981 г., размерът на по-голямата индивидуална заплата на дължащия издръжката трябва да служи за по-пълното задоволяване потребностите на децата му и когато поради различни обстоятелства, преди всичко поради развод, той не живее заедно с другия родител. Следователно, по-големите възможности на родителите обуславят присъждането на по-голям размер на издръжката. Прието е, че поначало е правилно, че размерът на издръжката не бива да насочва издържания към обществено неполезен начин на живот, към лукс, т.е. да стимулира използването на издръжката за цели, неприсъщи на предназначението й, но тази последица не би била налице, ако с издръжката се осигуряват условия на живот на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите биха живели заедно. В този смисъл, по-високата издръжка, която се заплаща на детето от единия родител чрез другия родител, е насочена изключително към физическото израстване и съзряване, както и към духовното и културно развитие на личността.

По отношение на направените възражение във въззивната жалба, че районният съд неправилно е счел, че въззивникът реализира доходи всеки месец в размер на 1985 лева, което е в противоречие с представено от негова страна удостоверение за брутен трудов доход, в което е посочено, че чистата сума на възнаграждението му е около 1500 лева, като следвало да бъде съобразено не само обстоятелството, че има още две непълнолетни деца, за които полага грижа, а и вноските, които има към двата кредита, както и, че има допълнителни разходи за ток, парно и телефони, и обстоятелството, че нямал собствено жилище, а живее в това на баща си, настоящият съдебен състав намира същите за неоснователни. Трайна е съдебна практика, според която, за определяне издръжката на ненавършили пълнолетие деца, относими са брутните доходи на родителите, а не нетните такива, поради което следващите се по закон удръжки, както и разходите, които някой от родителите прави за своята лична издръжка и за подобряване на битовите си условия, вкл. чрез кредит от банкова институция не следва да се приспадат от общия му доход /в този см. ТР № 34/1973 г. на ОСГК на ВС и Решение № 559/1970 г. на II-ро гр. отд. на ВКС/. Видно от самото удостоверение, брутното трудово възнаграждение на въззивника за период месец януари 2018 г. – месец декември 2018 г. е в размер на 23821,27 лева /двадесет и три хиляди осемстотин двадесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, т.е. средно месечното му брутно възнаграждение е в размер на 1985,11 лева, точно толкова, колкото е приел и районният съд. Що се касае до кредите, по единият въззивникът има качеството на поръчител, като неговото задължение за плащане на вноските по него ще се активизира при неизпълнението на задължението от страна на лицето А.А., а доказателства в тази насока не са представени. По втория кредит, по които въззивникът е кредитополучател и по отношение на другите възражения, че има допълнителни разходи и, че нямал собствено жилище, а живее в това на баща си, това не може да повлия върху размера на месечната издръжка, която следва да плаща на непълнолетното си дете. Следва да бъде отбелязано, че посочените разходи за отопление, електроенергия и мобилни услуги са характерни за всяко едно домакинство, което води до извода, че разходи от този вид има и другият родител на непълнолетното дете К.В.. Обстоятелството, че живее в жилището на баща си, тъй като няма свое, също не може да промени крайния извод на съда, относно определения размер на дължимата от негова страна издръжка. По делото не бяха представени никакви доказателства, от който да се установи, че въззивникът заплаща наем на баща си за това, че той и семейството му живеят в това жилище, с който да бъде допълнително обременен от финансова страна.

При съобразяване на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно постановено.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски има въззиваемата страна, но такива не се претендират.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд;

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55/22.02.2019 г., постановено по гр.д. № 2583/2018 г. по описа на Районен съд Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.