РЕШЕНИЕ

№ , гр. Разград, 19.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ

МЛ. СЪДИЯ: А. ТАШЕВ

при секретаря М. Н., като разгледа докладваното от младши съдия А. Ташев в. гр. дело № 113 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 29/14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 808/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С. Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, е осъдена да заплати на ищеца А.Ю.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, *** (чрез адв.П.Г.) сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева - парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по Досъдебно производство № 275 ЗМ-196/2015 г. по описа на РУ на МВР-гр. Исперих, в периода от 21.03.2016г. до 09.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 26.05.2017 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в останалата му част за разликата до първоначално заявената искова претенция от 11 000.00 (единадесет хиляди) лева, като неоснователен и недоказан. С решението Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С. Ц., на основание чл.10, ал.3, изр.1 ЗОДОВ, е осъдена да заплати по сметка на РС-гр.Исперих сумата от 840.00 (осемстотин и четиридесет) лева – направените разноски по производството и на основание чл.10, ал.3, изр.2 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца А.Ю.К., сумата от 545.45 (петстотин четиридесет и пет лева и 45 ст)) лева - заплатеното от него адвокатско възнаграждение по настоящото производство, съразмерно на уважената част от иска.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на Република България, чрез Районна прокуратура Исперих, с която първоинстанционното решение се обжалва, в частта, с която е уважен предявеният иск, като необосновано и неправилно постановено. Твърди се, че уважаването на иска в този си размер е в противоречие с критериите на чл.52 ЗЗД. Излагат се подробни аргументи. Моли съда да постанови ново решение, с което обжалваното да бъде отменено изцяло или частично относно размера на претърпените неимуществени и имуществени вреди.

В съдебно заседание, въззивната страна, чрез представител на Окръжна прокуратура гр. Разград се явява лично и моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, алтернативно да бъде намалено определеното обезщетение. Излагат се подробни съображения.

Не се претендират разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от А.Ю.К., чрез пълномощник – адвокат Ю. Й., със съдебен адрес:***, в който се излагат подробни аргументи, че първоинстанционният съд е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, поради, което е определил по справедливост размера на присъденото в полза на ищеца обезщетение. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител адвокат Й. счита, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Излагат се подробно съображения за правилността на обжалваното решение.

Няма доказателствени искания. Претендират се разноските по делото.

Първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която осъдителният иск е отхвърлен до пълния му предявен размер, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Във въззивната жалба се иска от съда да отмени, алтернативно да намали размера на присъденото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Съдебният състав намира, че предмет на настоящото производство са само неимуществените вреди причинени на ищеца. По отношение на имуществените вреди имаме влязло в сила решение на районния съд, потвърдено с решение № 50/13.07.2018 г. по описа на Окръжен съд Разград.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Районен съд Исперих, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ.

За да възникне притезателното право на увредения за обезвреждане на неимуществените и имуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България вследствие на повдигане на незаконно обвинение, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки (юридически факти): 1) на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; 2) наказателното производство да е било прекратено поради неизвършване на деянието от обвиняемия или съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; 3) подсъдимият да е претърпял неимуществени вреди и 4) причинените неимуществени вреди да са необходима, естествена, присъща, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение, т. е. да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причинения вредоносен резултат. Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата – аргумент чл.4, предл. последно ЗОДОВ.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд Исперих, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като се има предвид и следното.

Не е спорно между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява правнорелевантното обстоятелство, че през 2015 г. е било образувано ДП № 275 ЗМ-196 по описа на РУ Исперих, срещу „Неизвестен извършител“, за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл. последно от НК. Не е спорно, че с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 21.03.2016 г. А.Ю.К. е привлечен в качеството си на обвиняем, за това, че на 05.05.2015 г. в гр. Исперих, обл. Разград с цел да набави за себе си и за другиго – М. К. К., имотна облага е възбудил и поддържал у Г. Ф. А., ЕГН **********,*** заблуждение и с това й причинил имотна вреда в размер на 220 лева, като измамата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване – престъпление по чл.210, ал.1, т.2, във връзка с чл.209, ал.1 НК. Със същото постановление спрямо въззиваемия е взета мярка за неотклонение „Подписка“, с която обвиняемият поел задължение да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган и да не променя местоживеенето си, без да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес.

Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че в хода на провежданото разследване, въззиваемият, в качеството му на обвиняем, е бил ангажиран трикратно, както следва: на 21.03.2016 г. е предявено обвинението му и е разпитан в качеството на обвиняем, на 24.03.2016 г. е извършено предявяване на разследването, като с оглед на заявените при това предявяване доказателствени искания, е проведено на 13.04.2016 г. процесуално-следствено действие „очна ставка” между обвиняемия А.Ю.К. и пострадалата свидетелка Г. Ф. А.. На последната дата - 13.04.2016 г. е предявено отново разследването на въззиваемия.

Не е спорно между страните, че с постановление за частично прекратяване на обвинението по наказателно производство от 09.02.2017 г., по досъдебно производство № 275 ЗМ 196/2015 г. от 09.02.2017 г., зам. районният прокурор в РП – Исперих е прекратил наказателното производство по отношение на въззиваемия А.К., на основание чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК, както и е отменена взетата по отношение на него МНО „Подписка“. Постановлението за частично прекратяване не е обжалвано пред съда.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните комплексна съдебно-медицинска експертиза, извършила анализ на удостоверените в представените по делото медицински документи правнорелевантни факти, се установява, че ищецът страда от Артериална хипертония (с давност около 4-5 години); Неинсулинозависим захарен диабет тип 2 с давност от 2013г. и усложнения от заболяването – диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия, както и от Лумбална (поясна) дискова херния, с оплаквания от 25-26 годишна възраст, повод за хоспитализации (м.март 2014г., м.август 2017г.) и оперативно лечение (м.октомври 2013г. и м.декември 2015г.). За хроничните заболявания Неинсулинозависим захарен диабет и Артериална хипертония провежда системно лечение под наблюдение на специалисти. За захарния диабет е постигната относителна клинична ремисия – със задържане над нормалните нива на кръвната захар (кръвнозахарен профил и гликиран хемоглобин). Въпреки постоянното прилагано лечение и контрол е налице гликемично състояние с умерено високи стойности, една от причините за което може да бъде постоянният стрес – остър или хроничен. Развилите се усложнения на Неинсулинозависимия захарен диабет – диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия са пряка последица на необратимия ход на метаболитното заболяване. Поясната дискова херния е хронично заболяване, което може да протича с епизоди на често обостряне и винаги е съпроводено с различно проявен по степен болков синдром. След проведеното оперативно лечение през м.декември 2015г. е било задължително спазването на режим без физически натоварвания и спазване на постелен режим (покой) в продължение на 3 месеца. Същото експертно заключение констатира изрично, че принудителното транспортиране на А.К. *** за 13.01.2016г. е било в противоречие с дадените указания за постоперативно възстановяване и е свързано с изживяване на значителни болки и страдания. Според експертизата всички документирани заболявания на А.К. са с хроничен характер и необратим ход. Необходимо е постоянно лечение и контрол за компенсиране на състоянието. Посочва, че заболяването Захарен диабет се влияе от стресогенни фактори, а усложненията – диабетна полиневропатия и диабетна ретинопатия са пряка последица на необратимия ход на метаболитното заболяване.

При изслушването на вещите лица в о. с. з., проведено пред Районен съд Исперих на 20.02.2018 г., се изяснява, че интервенцията, която ищецът е претърпял в началото на м.12.2015г., е изисквала стриктно спазване на назначения от опериращия лекар режим. Неудобната поза в колата, прегърбване, безпокойството, което е получил, липсата на необходимите му обезболяващи медикаменти, предвид невъзможността да се подготви за пътуването, са допълнителни фактори, които са довели до болка и страдание – в.л. съдебен лекар д-р Д. В.. Вещото лице-невролог д-р И. А. уточнява, че неспазването на указания постелен режим след операцията на дисковата херния и непредприемането на назначената последваща терапия (рехабилитация) предпоставя последващи усложнения и хоспитализации. Ищецът, освен болките в поясната болест, е търпял и болки от страна на седалищния нерв със съкращение на десен седалищен нерв, болки на дясна подбедрица, придружени с тръпнене и слабост на същата. Вещото лице-ендокринолог д-р Л. П. уточнява, че до преди повдигнатото му обвинение ищецът е постигал добър контрол на диабета 6-8 милимола на милилитър, при норма 5.8, докато по време на преживения стрес тези стойности са се завишили на 11 милимола. Сочи различни възможни усложнения, вследствие на влошения хроничен диабет като предизвикване на инфаркт, мозъчни кръвоизливи, диабетна ретинопатия, увреждане на очните дъна, отслабване на зрението, а в някои случаи и слепота, също и диабетни гангрени. При полиневропатията се уврежда периферната нервна система, като болният има парене и тръпнене на крайниците, за което се изисква системно и хронично лечение със скъпоструващи лекарства. Вещото лице е категорично, че здравето на ищеца се е влошило вследствие на стреса, който е получил. Стресът покачва нивото на адреналина, което пък води до дифицит на инсулин (блокира действието на инсулина), необходим за разграждането на кръвната захар. По този начин вследствие на психическия стрес се покачва нивото на кръвната захар. Твърди, че ищецът е спазвал лечението, което му е изписано с протокол за лекарства, като неколкократно е провеждан контрол от ендокринолог, редовно си е изследвал кръвната захар, като преди повдигане на обвинението е стигал до относително добър контрол на кръвната захар. След това има повишаване на кръвната захар, въпреки че не е прекъсвал лечението си. Лекарят твърди, че диабетът е такова заболяване, че дори да има добър контрол, може да увреди кръвоносните съдове, такова е развитието на болестта, хронична болест за цял живот.

За установяване на релевираните твърдения относно претендираните неимуществени вреди по искане на ищеца пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Е. Т. К. – съпруга на ищеца и Ф. Н. Х. - майка на ищеца.

От разпитаните свидетели - Е. К. и Ф. Х., се изяснява, че през м.януари 2016 г. ищецът е принудително доведен в РУ Исперих за извършване на процесуално – следствени действия разпознаване на лица и предмети и разпит в качеството му на свидетел. Посочват, че през м. декември 2015 г. е претърпял операция на дискова херния и не е следвало да пътува. Свидетелките изясняват и правнорелевантното обстоятелство, касаещо състоянието на ищеца в периода на разследването, като посочват, че изпитвал голямо притеснение и стрес от това какво ще се случи, вследствие на което здравословното му състояние се влошило. Споделят, че по времето, когато ищецът бил обвиняем, е бил в стрес, хората го гледали странно и не искал да общува с тях, отбягвал всички, както и че диабетът му се влошил значително. Постоянно се притеснявал. Стоял сам у дома си, затворен в една стая и постоянно мислел за това. Все питал жена си какво ще правят, ако го осъдят, а не е виновен. Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, като логични и последователни, непротиворечащи на другите събрани по делото доказателства при съобразяване на разпоредбата на чл.172 ГПК.

От представените по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно бе установено, че в дадения казус е налице повдигнато обвинение от страна на представители на Прокуратурата на Република България спрямо А.Ю.К. в извършването на престъпление от общ характер по чл.210, ал.1, т.2, във връзка с чл.209, ал.1 НК, че е обвинен в извършване на тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години; че това обвинение е незаконно, тъй като наказателното производство по отношение на ищеца е било прекратено от прокуратурата на основание чл.243, ал.1, т.1, във връзка с чл.24, ал.1, т.1 НПК – „деянието не е извършено или не съставлява престъпление“, че поради повдигнатото обвинение ищецът за период от 10 месеца и 19 дена е имал качеството на обвиняем, както и че от тези действия на длъжностните лица на Прокуратурата, която съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ е единна, са му били причинени неимуществени вреди. Така приетите за установени обстоятелства доказват по основание заявеното от ищеца искане по чл.2, ал.1, т.3, предл.2 ЗОДОВ и обуславят пораждането на право за обезвреда на това лице по визирания ред. Настъпилите изменения в социалното общуване на ищеца, в неговото психично състояние и влошаване на здравословното му състояние, са закономерна, необходима последица от незаконното обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 8 години, т. е. изживеният стрес, психическо напрежение, емоционална потиснатост и влошеното здравословно състояние са в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение.

По възраженията във въззивната жалба - че е недопустимо обезщетяване на причинени вреди на лице по отношение, на което процесуално-следствените действия са извършени в качеството му на свидетел, тъй като в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда отговорността на държавата единствено само за незаконно обвинение, т.е. тези действия извършени след 21.03.2016 г., когато ищецът е привлечен в качеството на обвиняем, че от разпитаните свидетели се установявало само причинени вреди на ищеца, във връзка с принудителното му довеждане, преди да бъде привлечен като обвиняем, както и че привличането на ищеца в това му качество, не е довело до промяна в начина му на живот, въззивният съд намира за неоснователни по следните съображения.

Видно от мотивите на обжалваното решение, районният съд при обсъждането на настъпилите вреди на ищеца е приел, че в периода на наказателното преследване, преценяван в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, се включва периодът от образуване на досъдебното производство срещу съответното лице, което производство може да бъде прекратено и без същото това лице да е привлечено като обвиняем, но не и периодът преди това, когато лицето е участвало в отделни действия при разследването, без да е имало качеството на лице, срещу което е образувано досъдебно производство. По този начин е приел, че относимият период, в който следва да се обсъждат претърпените от ищеца неимуществени вреди, е в рамките на посочените в исковата молба 11 месеца, а именно от 21.03.2016 г., когато е повдигнато обвинението срещу ищеца до 09.02.2017 г., когато е прекратено воденото срещу него наказателно производство. При това положение всички негативни последици, които ищецът е търпял извън този период, вкл. и обстоятелствата, свързани с принудителното му довеждане в качеството на свидетел през м. януари 2016 г. и участието му на 13.01.2016 г. в отделни действия по разследването, са изцяло неотносими към исковата претенция и не следва да се обсъждат. От изложеното следва изводът, че районният съд е приел, като правнорелевантен периода, не преди повдигане на обвинението, а този след това, до прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца. По отношение на разпитаните свидетели и твърдението на ответната страна, че те заявяват само за вреди настъпили във връзка с принудителното му довеждане, преди да е привлечен в качеството на обвиняем и че след привличането му в това качеството не е променил начина си на живот съдът намира същото за неоснователно. Наистина свидетелите в част от депозираните показания изясняват за настъпилите неблагоприятни последици от принудителното довеждане, но изрично посочват, че ищецът изпитвал голямо притеснение и стрес от това какво ще се случи, вследствие на което здравословното му състояние се влошило - диабетът му се влошил значително, че по времето, когато ищецът бил обвиняем, е бил в стрес, хората го гледали странно и не искал да общува с тях, отбягвал всички, че постоянно се притеснявал. Стоял сам у дома си, затворен в една стая и постоянно мислел за това. По отношение на влошаването на здравословното му състояние, касаещо болестта „диабет“, се установява и от вещото лице - ендокринолог д-р Л. П., която заявява пред съда, че до преди повдигнатото му обвинение ищецът е постигал добър контрол на диабета 6-8 милимола на милилитър, при норма 5.8, докато по време на преживения стрес тези стойности са се завишили на 11 милимола, тъй като стресът покачва нивото на адреналина, което пък води до дифицит на инсулин (блокира действието на инсулина), необходим за разграждането на кръвната захар, както и че ищецът е спазвал лечението, което му е изписано с протокол за лекарства, като неколкократно е провеждан контрол от ендокринолог, редовно си е изследвал кръвната захар, като преди повдигане на обвинението е стигал до относително добър контрол на кръвната захар, но след това има повишаване на кръвната захар, въпреки че не е прекъсвал лечението си. Във връзка с изложеното се достига до извода, че ищецът е претърпял вреди не само във връзка с принудителното му довеждане, преди привличането му в качеството на обвиняем, но и след това в релевантния за спора период, както и че незаконното му обвинение е довело до промяна в начина му на живот – „стоял сам у дома си, затворен в една стая и постоянно мислел за това, хората го гледали странно и не искал да общува с тях, отбягвал всички“. Във връзка с горното е неоснователно и възражението на въззивника, че по делото нямало данни, за състоянието на ищеца, месеци след привличането му в качеството на обвиняем и това привличане да е оказало драматично влияние на естествения ход на заболяванията, от които страда. За пълнота следва да бъде посочено, че в исковата молба ищецът е посочил, че претендираните вреди са за периода, когато е бил привлечен в качеството на обвиняем – 21.03.2016 г. – 09.02.2017 г., а не и за период последващ процесния.

По отношение на другото възражение – че взетата мярка за неотклонение „Подписка“ не е довела до промяна в житейски планове, пътувания в чужбина, промяна на работа и т.н., съдът намира, че в конкретния случай, твърдяното от въззивника е това, което е възприето и от районния съд в обжалваното решение. Изрично в мотивите си Районен съд Разград е приел, че по отношение на претендираните от ищеца вреди, произтичащи от взетата му мярка за неотклонение „Подписка“, по делото не се доказаха някакви конкретни неудобства и ограничения, които да е търпял, произтичащи пряко и свързани с естеството на мярката. В периода на воденото срещу него разследване, не се установиха данни да е възниквала необходимост от дълговременна промяна на местоживеенето му или трайно преместване на нов адрес, вследствие на което да е търпял ограничения в свободното си придвижване. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че така посоченото във въззивната жалба, по своето естество не представлява възражение, а само една констатация, която е споделена от районния съд, а също и от въззивния съд.

Последното възражение във въззивната жалба е, че прокуратурата не може да носи отговорност съобразно ЗОДОВ, тъй като ищецът също не е бил изправен, тъй като три пъти е бил призоваван и не се е явил без да посочи защо не е уведомил органите на разследването, като поради тази причина се наложило да бъде принудително доведен. Съдът намира, че възражението е неоснователно. Подробно в мотивите беше изложено, че периодът който е релевантен за спора е този, който е от момента на повдигане на обвинението – 21.03.2016 г. до прекратяването на наказателното производство спрямо ищеца – 09.02.2015 г.. Принудителното довеждане на ищеца е реализирано на 13.01.2016 г. - повече от два месеца преди привличането му като обвиняем, поради което действията, както на органите на прокуратурата, така и тези на ищеца преди привличането му в качеството на обвиняем, не следва да се взимат предвид, както правилно е сторил и районният съд.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. За да се произнесе по въпроса относно размера на разглежданата претенция относно неимуществените вреди и предвид възраженията на жалбоподателя в тази връзка, съдът взе предвид: възрастта на пострадалия в периода на висящността на наказателното производство – 34 години; че не е осъждан; социално-икономическата обстановка в страната, определяща обществения критерий за справедливост на този етап от нейното развитие. Продължителността на наказателното производство, което е приключило в разумен срок с оглед фактическата и правна сложност на делото – около 11 месеца, но проведените процесуално-следствени действия в досъдебната фаза проведени на 21.03.2016 г., на 24.03.2016 г., на 13.04.2016 г. и на 13.04.2016 г. са ангажирали ищеца емоционално. При определянето на обезщетението следва да се вземе и предвид преживеният стрес и дискомфорт в социалното общуване, влошаване здравословното му състояние касаещо болестта „диабет“, като нивата на кръвната захар преди обвинението са 6-8 милимола на милилитър, при норма 5.8, докато по време на преживения стрес след неговото повдигане и привличане тези стойности са се завишили на 11 милимола, което на свой ред според вещото лице може да доведе до отключване на други заболявания вследствие на влошения хроничен диабет. При така установените правнорелевантни обстоятелства и въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на сумата общо от 5000 лева.

Заявеното от жалбоподателя алтернативно искане за присъждане на обезщетение в по-нисък от посочената по-горе стойност размер, е неоснователно с оглед на изложеното, както при това положение би се стигнало до противоречие с нормативното изискване за определянето на същия по справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус конкретни обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с размера на това вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Исперих следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

При този изход на спора на ответника по жалбата на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ, във връзка с чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 1100 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.

В останала част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 29/14.01.2019 г., постановено по гр.д. № 808/2018 г. по описа на Районен съд Исперих, в частта, с която Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С. Ц., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, е осъдена да заплати на ищеца А.Ю.К., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, ***, сумата от 5 000.00 (пет хиляди) лева - парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие на незаконното му обвинение в извършване на престъпление по Досъдебно производство № 275 ЗМ-196/2015г. по описа на РУ на МВР-гр. Исперих, в периода от 21.03.2016г. до 09.02.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 26.05.2017г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С. Ц., ДА ЗАПЛАТИ на А.Ю.К., ЕГН ********** *** сумата в размер на 1100 лева /хиляда и сто лева/ съдебни разноски пред въззивната инстанция.

В необжалваната му част Решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на предпоставките на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH