Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 05. 06. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесети
май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при секретаря М. Н. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 114 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от Община И. против
Решение № 57/ 05. 02. 2019 г. по гр. д. № 635/ 2018 г. по описа на РС И.,
с което въззивникът е осъден на осн. чл. 61, ал. 1 от ЗЗД да заплати на Р.З.К.
сумите 963, 20 лв. , представляваща разходи за направени две операции на 12. 02. 18 г. и 20. 02. 18 г. на
безстопанствено куче и 43, 48 лв. , законна лихва от датата на извършване на
разходите 13. 02. 18 г. до датата на завеждане на иска, ведно със законната
лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, като до
първоначално предявения размер от 1474, 44 лв. за главница иска е отхвърлен
като неоснователен и недоказан, както и за разликата от 43, 48 лв. до 64, 97
лв. за лихва. Изложени
са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е
обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал
до необосновани правни изводи.
Въззиваемата
Р.З.К. не е
депозирала писмен отговор на въззивната жалба. Явява се
в съдебно заседание с пълномощник и излага съображения, като я оспорва като неоснователна.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото
е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от
ГПК, като се има предвид и следното:
От събраните пред районния съд писмени и
гласни доказателства безспорно се установява , че на 29. 01. 2018 г. е пострадало куче в гр. И. в района на училище „***“, което било
забелязано от ищцата и други лица. Кучето било в тежко, безпомощно състояние
и хората потърсили ветеринарна помощ. Такава му била оказана от д-р М. Д. –
ветеринарен лекар, разпитан като свидетел по делото. Свидетелят дава показания,
че ищцата му се обадил по телефона и го уведомила, че има блъснато куче, което
се нуждае от лекарска помощ. Отишъл на
место, установил, че живота на кучето е застрашен, лежало и не можело да се
изправи, било в шок, имало рана. Усъмнил се, че му е счупен крака. Обработил
раната и казал на ищцата, че кучето се нуждае от рентгенова диагностика и че
лечението му трябва да продължи. Не видял кучето да има нашийник, чип или
маркировка. Ходил и втори път след няколко дни да го прегледа и ищцата му
казала, че ще го заведе в гр. Разград да продължи лечението. Впоследствие
ищцата му казала, че водила кучето в гр. Разград, където му била направена
операция.
По делото е разпитан и св. М. Д., който по
молба на ищцата приютил кучето в своя стара къща. Твърди, че когато ищцата го донесла, кучето било
омърлушено, не можело да се движи, тъй като имало болка в предния крак.Кучето
престояло в къщата му около два месеца и половина. През това време ищцата го
водила в гр. Разград, където му направили операция, сложили му на крака шина.
Свидетелят твърди, че когато ищцата занесла кучето, не е забелязал повод или
ушна марка по него, кучето било бездомно.
С
гласните доказателства се установяват твърденията на ищцата, че на посочената
от нея дата в гр. И. е намерила наранено куче без стопанин, което се е нуждаело
от медицинска помощ. Съгласно изискването на чл. 16,
ал. 1 от ЗЗЖ, ищцата уведомила представител на ответника от отдел „Екология“ на
31. 01. 2018 г. , когато се уверила, че живота на кучето бил вън от опасност,
което се установява от приложената разпечатка за проведените от нея телефонни
разговори, неоспорена от ответника. Видно е, че ищцата е търсила ответника по
телефона неколкократно на 31. 01. , 01. 02., 06. 02., 28. 02.06. 03. , 09. 03.
04. 04. 20. 04. 2018 г. На 08. 02. 2018 г. с Искане, вх. № К-456/ 08. 02. 2018 г. , ищцата и други физически лица са уведомили
ответника писмено за процесния случай, за проведеното лечение на пострадалото
куче и са поискали съдействие от него да положи по нататък грижите за кучето и
да възстанови разходите за лечението му. Неоснователно е възражението на
ответника, че според формулировката и изброяването в текста на чл. 16, ал. 1 от
ЗЗЖ, ищцата е можело да уведоми за наличието на болно куче и други институции и
че не е негово задължение да положи грижи. Изброяването на институциите е
алтернативно, поставено в зависимост от компетентността им за полагане на съответните
грижи за различните видове животни и заболявания. В случая се касае за болно
куче без стопанин и съгл. чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ то е под надзора и грижите на
общината. Според чл. 16, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗЖ, ответникът, като е бил уведомен
от ищцата, е следвало да осигури спешна ветеринарномедицинска помощ и да
настани кучето в приют или друг обект, както и да вземе мерки за лечението му. Безспорно,
според представената Епикриза, издадена от „***“ ЕООД гр. Разград, пострадалото
куче е имало фрактура на ляв гръден крайник, което е наложило да му се прави
два пъти операция. Медицинските грижи за него са били осигурени от ищцата.
Предвид изложеното, предприемайки и
полагайки необходимите грижи за лечението на болното куче и поемайки разходите
за това, ищцата е извършила чужда работа, изпълнила е задължението на ответника
Община И., съгл. чл. 60, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като работата е водена уместно, не е водена против волята на заинтересования, но и не е одобрена
от него, на ищцата се дължи обезщетение за
направените разноски по правилото на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата,
което според въззивника е довело районния съд
до неправилен извод, че предявения иск е основателен, е необосновано, поради
което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд
е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото
доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.
С оглед на това, решението на районния съд,
като обосновано и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
въззивникът Община И. следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Р.З.К.
разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 150 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 57/ 05. 02. 2019 г. по гр. д.
№ 635/ 2018 г. по описа на РС И..
ОСЪЖДА Община
И. да заплати на Р.З.К. разноските
по делото пред въззивната инстанция в размер на 150 лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH