РЕШЕНИЕ

№ …….. / 4.06.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесети май, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: М.Н.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 115 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД.

Постъпила е въззивна жалба от П.Л.Г. чрез упълномощените от него адвокати, против решение № 18/7.02.2019г. по гр.д. № 1223/2018г. по описа на РС Разград, с което на основание чл.87 ал.3 ЗЗД е развален на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, оформен с НА № 49, т.3, рег. № 3196, н.д. № 347/2003г. на нотариус с район на действие РС Разград, до размера на 4/6ид.ч. от прехвърленото по този договор. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е необосновано, тъй като районният съд не е обсъдил и не е направил пълен анализ на всички гласни доказателства в тяхната съвкупност. Счита още, че съдът неправилно е отказал да разгледа възражението за трансформация на задължението от натура в пари. На последно място намира, че РРС е имал задължението да конституира неговата съпруга като ответник, което съдът не е сторил. Моли съда да отмени обжалваното решение и да го върне на районния съд за ново разглеждане с указание за конституиране на съпругата му като ответник или да го разгледа по същество и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощените адвокати.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Г.Х., подаден чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди решението на РС Разград. В съдебно заседание поддържа изразеното становище чрез явилия се адвокат.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 5.06.2003г. между Л. Х. и И.Х. от една страна и от друга П.Г. – техен син, бил сключен договор за прехвърляне на недвижим имот в гр.Л., ***, представляващ дворно място от 1 430кв.м. и построените в него полумасивна жилищна сграда, паянтова пристройка и стопански сгради, срещу поето от П.Г. задължение за издръжка и гледане на двамата прехвърлители, за което е съставен нотариален акт № 49, том 3, рег.№ 3196, дело № 347 / 5.06.2003г. по описа на нотариус с район на действие РС Разград. С договора страните са уговорили, че приобретателят поема задължението за гледане и издръжка на Л. Х. и И.Х., като им осигури нормален и спокоен живот, какъвто са водили досега и докато са живи. Ответникът П.Г. твърди, че към момента на сключване на договора е бил в граждански брак с Н. С. Г.. Доказателства в тази насока не са събрани.

В исковата молба И.Х. твърди, че след сключване на договора ответникът не е изпълнявал поетите от него задължения за издръжка и гледане на прехвърлителите. Прехвърлителят Л. Х. починал на 14.11.2008г. негови наследници са съпругата му И.Х. и двамата му синове Г. Г. и П.Г..

В хода на съдебния процес ответникът не е ангажирал доказателства, установяващи полаганите от него грижи към баща му. Във връзка с изпълнението на договора към този прехвърлител са единствено показанията на св.Сн.С. – съсед на ищцата, от които се установява, че за Л. Х. се е грижела И.Х. сама, без помощ от техните деца, вкл. и когато здравословното му състояние се е влошило.

По отношение на грижите на ответника към ищцата са събрани гласни доказателства, които в съществената си част са безпротиворечиви и от които се установява, че П.Г. е отишъл да живее в дома на своята майка преди около 10 години (момент, който съвпада с момента на смъртта на Л. Г.). Преместил се е при майка си, защото се е разделил със своята съпруга и напуснал семейното жилище. Докато П.Г. и неговата майка И.Х. обитавали заедно жилището на последната, ответникът нямал постоянна работа. За около 10 месеца отишъл да работи в Чехия, при което организацията и финансирането на пътуването било подготвено от ищцата. Докато живеел при нея, ответникът също бил на нейната издръжка поради липса на постоянни доходи. И.Х. била принудена да полага грижи за други възрастни хора срещу възнаграждение, както и да работи полска работа – бране на малини, тъй като пенсията й не достигала за посрещане на нуждите й. Помощ за пренасяне на дърва и работа в двора ищцата получавала от съседите си, един от които бил св.Д.С.. Същият обяснява, че миналата година ответникът нарязал дървата, но И. ги пренасяла сама и когато я видял, свидетелят й помогнал в тази дейност. По делото е представена квитанция от 23.07.2018г. за заплатени от ищцата дърва. Ответникът заедно със св.Б.А. и Х.И. правили преди години ремонт на къщата и оградата в имота, в който живеели страните. Ищцата също помагала, като им готвела. Ответникът е представил платежни документи за заплатени от него материали за извършените ремонти. Св.А., Г. и И. обясняват, че понякога ответникът също пазарувал, готвел и миел чиниите. И.Х. страдала от заболявания, за които сама си купувала лекарства и във връзка с тези обстоятелства освен свидетелските показания са представени и писмени доказателства – рецептурна книжка, сл.бележка от аптека „Ю. С.“. От гласните доказателства се установява още, че съпругата на ответника не е посещавала ищцата и не е полагала грижи нито за нея, нито за Л. Х..

По повод подадени жалби от ответника и неговата съпруга до РУП гр.Л. и извършена проверка е установено, че на 14.09.2018г. (след подаване на исковата молба в съда) е препятстван достъпът на ответника до дома на ищцата, последната е събрала вещите му и ги е приготвила, така щото последният да ги прибере. В по-ранен момент, през лятото на 2018г. П.Г. се е върнал в дома на съпругата си и отново е заживял с нея.

Пред районния съд е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че общият размер на ежемесечната парична сума, необходима за храна, медикаменти и лични нужди на ищцата, имайки предвид възрастта, заболяванията и социалните й потребности, е в размер на 360,76лв. Вещото лице посочва възможност за прехвърляне на разходите от едно перо в друго и в съдебно заседание дава различни варианти на крайната сума при изключване на някои от разходите.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Съгласно чл.87 ал.3 ЗЗД, развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. Ищцата следва да докаже сключването на договора за издръжка и гледане с твърдените в исковата молба страни и предмет, което е сторила.

От друга страна, ответникът следва да докаже изпълнение на задължението да издържа и гледа прехвърлителите и да им осигурява условия на живот, каквито са водили преди това и докато са живи.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно като ответник не е конституирана и неговата съпруга. Иск срещу последната не е предявен, а по предявения иск с правно основание чл.87 ал.3 ГПК ответниците нямат качеството на задължителни необходими другари. Другарството е необходимо, но не е задължително, а е факултативно, поради което и конституирането на съпругата не е условие за допустимост на производството. Последната ще е обвързана от постановеното решение, като разполага и с правата по чл.303 ГПК. Тълкувателната практика на ВКС е в този смисъл и следва да се съобрази, като е без значение дали ответникът е поискал конституирането й – правото на избор срещу кого да насочи своя иск принадлежи единствено на ищеца.

По същество съдържанието на насрещното задължение на приобретателя не е определено в закона. То се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителите, без оглед на възможността да се издържат сами от имуществото и доходите си, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителите според тяхната нужда и възможностите да се справят сами. В горния смисъл е съдебната практика, съдържаща се в решение № 82 от 5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о.

Въззивният съд не споделя възражението във въззивната жалба, че първостепенният съд не е кредитирал показанията на водените от ответника свидетели относно полаганите от него грижи за неговата майка. Районният съд е отчел въз основа на техните показания, че ответникът с отделни свои действия е бил в помощ на И.Х.. До същия извод достига и въззивният съд – от свидетелските показания се установява, че П.Г. е участвал при извършването на ремонт на къщата, понякога е готвел. С процесния договор обаче не е поето частично задължение за издръжка към прехвърлителите, а цялостно такова. В разглеждания случай се установява от всички събрани свидетелски показания, че в целия период след смъртта на прехвърлителя Л. Х. издръжката и изглеждането на И.Х. са покривани от ответника само частично – ищцата сама е осигурявала дърва за огрев, сама е заплащала лекарствата си, налагало се е да работи, защото пенсията й не е била достатъчна за покриване на нуждите й. Нещо повече, установява се, че тя е издържала ответника. Горните факти дават на съда основание да приеме, че ответникът не е престирал задължението си в пълния му обем.

Що се отнася до задължението на ответника за гледане и издръжка към Л. Х., във въззивната жалба не са направени конкретни оплаквания за неправилност на решението в частта, с която договорът е развален за принадлежалата на Л. Х. ½ ид.ч. от имота. Въззивният съд счита за необходимо отново да отбележи, че при предявен иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане в тежест на приобретателя е да докаже факта на пълното и точно изпълнение на поетото задължение. След като в исковата молба е изложено твърдение, че същият изцяло не е изпълнявал поетото към двамата прехвърлители задължение, ответникът е следвало да ангажира доказателства за изпълнението му както към ищцата, така и към неговия баща до момента на смъртта на последния, което не е сторил. Напротив, от показанията на св.С. се установява, че ответникът не е полагал грижи и за баща си, за последния се е грижела ищцата сама, без помощ от ответника.

Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че ищцата с поведението си го е препятствала да изпълнява поетото по договора задължение и че отказът на районния съд да го трансформира в парично е незаконосъобразен. От момента на сключване на договора до м.септември, 2018г. същият е имал възможност да се грижи и издържа както баща си до момента на смъртта му през 2008г., така и майка си, при която дори се е нанесъл да живее. Въпреки това П.Г. не е изпълнил в пълен обем своето задължение и причината не е в поведението на прехвърлителите. До предявяването на иска за разваляне на договора е било налице неизпълнение от страна на приобретателя по негова вина. Ето защо не е налице хипотезата на чл.96 ал.1 ЗЗД.

Вече след предявяването на иска по делото са налице данни, че ищцата е препятствала достъпа на ответника до жилището й. Принципно, от този момент на разположение на приобретателя е възможността да предложи изпълнение и да поиска от съда, съгласно чл.87 ал.3 изр.2 ЗЗД, да определи срок за това, като трансформира цялото неизпълнено в натура задължение, включително за минало време, в парично. В разглеждания случай ответникът е поискал трансформация на задължението за издръжка от натура в пари от момента на депозиране на писмения отговор. Посочено бе по-горе обаче, че неизпълнението на неговото задължение датира през целия период от сключване на договора до момента на предявяване на исковата молба, при това по негова вина, без да е налице забава на кредитора, която да освобождава длъжника от последиците на неговата забава. Ето защо, дори и да бъде прието под формата на иск, съдържащото се в писмения отговор на ответника особено искане за трансформиране на задължението му за издръжка в пари, се явява неоснователно. В случай, че ответникът изпълни задължението си в пари за срока на воденото съдебно производство и занапред, договорното задължение ще остане неизпълнено и дължимо в периода от сключване на договора през 2003г. до подаването на исковата молба в съда през 2018г., което е условие за развалянето на сключения договор.

Решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Всяка от страните претендира присъждане на разноски. Предвид изхода от делото, такива се следват на ищцата – въззиваем в производството пред окръжния съд. Същата е заплатила възнаграждение в размер 200лв. на представляващия я адвокат. Жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати тази сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 18/7.02.2019г. по гр.д. № 1223/2018г. по описа на РС Разград.

Осъжда П.Л.Г. да заплати на И.Г.Х. сумата 200лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

MH