Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 23.05.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 13.05.2019 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря Н.
Р. разгледа докладваното от съдия
Атанас Христов въззивно
гражданско дело № 119 по описа
за 2019 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4 от 06.01.2019г. по гр.д.№
555/2018г. на РС- Исперих е уважил предявения от А.И.А., ЕГН-********** *** против
ответника „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК 103533691, отрицателен установителен иск
осн. чл. 124, ал.1 ГПК, като е приел за установено по отношение на ответника,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 260.54 (две хиляди двеста и
шестдесет лева и 54 ст.) лева, по Фактура № 0267010352/28.05.2018г.,
представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 07.04.2017г. до 29.03.2018г., за обект, находящ се в
гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Иван Вазов” № 25, клиентски № 1800076976 и
абонатен № 0406207069.
Недоволно от така постановеното
решение, ответното „ЕНЕРГО ПРО Продажби” АД, адв. Невена
Митева от АК – Разград, обжалва същото като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. На посочените основания моли за отмяната му и за постановяване на
ново такова, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира направени пред двете инстанции разноски.
В о.с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа възведените с жалбата
основания за незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди,
че в резултат на неправомерна намеса в СТИ не
е отчетена реално консумираната от ищцата ел. енергия и
претендира процесната сума като правилно начислена за същата цена, след редовно
извършена на осн.чл.50 ПИКЕЕ корекционна
процедура.
В законоустановения по чл. 263, ал.1 ГПК,
ответната по жалбата страна, чрез пълномощника си адвокат Нермин Енвер от АК -
Разград, е депозирала писмен отговор, с
който намира жалбата за допустима, но оспорва основателността й. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено, както и да му се присъдят разноски за
въззивното производство. При редовност в призоваването, жалбоподателят
не се явява в насроченото по жалбата с.з. Явява се
пълномощникът му адвокат Нермин Енвер от АК – Разград, който поддържа отговора
на жалбата и излага допълнителни съображения.
Като подадена в срок, от
легитимиращо интерес от обжалването лице и при
съответствие с формалните изисквания за редовността й,
жалбата е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна. Решението на първоинстанционният съд е
валидно и процесуално допустимо. Постановено е от законен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му компетентност и по надлежно предявен, по реда
на чл.124 ГПК, иск за установяване недължимост
на парично задължение по договор за доставка
на ел. енергия. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на
районния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Спорът е напълно изяснен от фактическа
страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в
съвкупността си сочат на относимост към
подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото
факти.
Пред тази инстанция не се правят
доказателствени искания, нито се навеждат нови доводи, от които да следва за
установено нещо различно от възприетата от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. Която, като такава се споделя напълно от
настоящия състав.
Както при разглеждане на делото, така и
при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК и не е нарушил процесуалните
правила, гарантиращи правото на участие и защита на
страните. Правилно и съответно на търсената с иска
защита е разпределил доказателствената тежест и в
рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на
всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти.
За да уважи предявеният
срещу жалбоподателя установителен иск, изводимо от приложените
доказателства, в мотиви към решението си и съобразявайки се с
влязлото в сила Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г.,
5-членен с-в, от правна страна първоинстанционният съд е
приел, че вменяваната в отговорност на въззиваемата сума е начислена от въззивника при неказоносъобразно
проведена, при липса на приета за това методика, корекционна
процедура и че, съответно на вменената му в процеса тежест на доказване, по
отношение на твърдяната противоправна намеса в СТИ,
същият не е доказал виновно поведение на потребителя.
За да постанови обжалваното решение,
първоинстанционният съд, е приел от фактическа страна, следното:
Ответното
АД “Енерго-Про Продажби”–гр.Варна осигурява снабдяването с електрическа
енергия, като всеобщо предлагана услуга по смисъла на Закона за енергетиката,
на потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа на “Енерго-Про
Мрежи” АД-гр.Варна срещу заплащане, като я закупуват от дружеството-снабдител,
осъществяващо териториално обособена дейност. В тази връзка не се спори между
страните, че са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключения
между тях договор за
продажба на електрическа енергия при публично известни
общи условия, по силата на
които
ищецът е потребител на ел.енергия за
битови нужди по смисъла на
§ 1, т.42 от
ДР на Закона за енергетиката (ЗЕ) и клиент на дружеството- ответник за описания в исковата
молба обект на потребление, находящ се на
адрес: гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.”Иван Вазов” № 25, клиентски № 1800076976 и абонатен №
0406207069.
Видно от приложения по делото Констативен
протокол за техническа проверка № 1801096 от 29.03.2018г. (четливо копие на
л.29-30 от делото РС), на същата дата длъжностни лица на "Енерго-Про
Мрежи" АД-гр.Варна са извършили техническа проверка на измервателната
система в обекта на ищеца, находящ се на посочения горе адрес в гр.Исперих. че находящ
се на посочения горе адрес в гр.Исперих. При проверката са констатирани
показания на СТИ (електромер с фабр.№
1114021564379999), подробно описани в протокола, по регистри 15.8.1, 15.8.2 15.8.3, 15.8.4 и
15.8.0 Електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като подменения електромер е запечатан в безшевна
торба и предаден за проверка в Български институт по метрология (БИМ).
Констативният протокол е съставен и подписан от извършилите проверката
служители на "Енерго-Про Мрежи" АД, от И. А. И. (баща на ищеца) и
свидетел А. Ю. Т.
Според Констативния протокол №
494/16.05.2018г. от метрологичната експертиза на БИМ, Регионален отдел-гр. Русе
на процесното СТИ (копие на л.31-32 от делото РС), електромерът е представен в
запечатан найлонов плик, пломбиран с пломба № 482591, като при огледа е
съответствал на описанието по обсъдения горе Констативен протокол от
техническата проверка. При софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 –
007674.697 кВтч и на тарифа 1.8.4 – 005343.876 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Според
констатациите, електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност на измерването на електрическата енергия,
но не съответства на техническите характеристики.
Въз основа на горните констатации, със
Становище за начисление на електрическа енергия, изготвено от ответното
дружество на 23.05.2018г., е одобрено да се начисли допълнително общо
количество ел.енергия в размер на 13017 кВТч за
периода от 30.03.2017г. до 29.03.2018г., като корекцията е извършена на
основание чл.50 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от Председателя на ДКЕВР и
софтуерното прочитане на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел.енергия. Съответно е издадена и процесната Фактура № 0267010352/28.05.2018г. с получател - ищеца, за
сумата от 2 302.91 лева, представляваща начислена от ответното дружество
по корекционната
процедура потребена електрическа енергия за
процесния обект на потребление за периода от
30.03.2017г. до 06.04.2017г. – 285 кВТч, на стойност
35.31 лева; за периода от 07.04.2017г. до 30.06.2017г. – 3031 кВТЧ, на стойност 379.84 леива и
за периода от 01.07.2017г. до 29.03.2018г. – 9701 кВТч,
на стойност 1 503.94 лева, по посочените в становището данни – общо
сума от 1 919.09 лева (без ДДС), съответно 2 302.91 лева ( с ДДС), с
определен срок за плащане – 18.06.2018г.
Според заключението вх.№ 4328/16.11.2018г.
(л.65-67 от делото РС) на назначената по делото съдебна-електротехническа
експертиза, процесният електромер е монофазен електронен електромер с часовник. Притежава
инфрачервен оптичен канал за измерване и програмиране на място. Ел.енергията се
измерва на една или няколко тарифи според тарифния план на абоната, като
отчетената от съответната тарифа електроенергия се визуализира на дигитален
дисплей. Електромерът разполага и с контролни тарифи, които регистрират общото
количество измерена електроенергия. Вещото лице констатира, че процесният
електромер преди монтирането му на ел.таблото на ищеца, при първоначалната
метрологична проверка, е настроен съобразно бъдещата му експлоатация до отчита
и визуализира консумираната ел.енергия по две тарифи, съответно регистър 1.8.1
- нощна тарифа и 1.8.2 – дневна тарифа. Данните от същите се отчитат ежемесечно,
като регистър 1.8.0 е настроен да отчита общото количество ел.енергия.
Наличието на регистрирани данни, записани съответно в регистри 1.8.3 и 1.8.4,
според вещото лице се дължи на външна намеса в тарифната схема на електромера –
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация
на СТИ, което може да се извърши само от специалисти, които имат софтуерни
познания върху програмата и разполагат със съответните технически средства за
въздействие върху електромера. Промяната на първоначално заложените програмни
параметри на процесното СТИ е довело и до неотчитане на част от консумираната в
имота на ищеца електроенергия. Според вещото лице може да се твърди, че в
процесния случай е налице неправомерно вмешателство върху СТИ и неговата измервателна
схема.
Същата
експертиза констатира, че техническите характеристики на елементите на
електрическата мрежа, както и параметрите на подаваното ел.захранване,
позволяват в периода от 30.03.2017г. до 29.03.2018г. в имота на ищеца да бъде
осигурено и консумирано, както редовно отчетеното количество електроенергия, така и
неотчетеното в размер на 13017 кВТч. По график
процесният електромер е отчетен на 23.03.2018г. (издадена Фактура №
0264821922), а въз основа на проверката на 29.03.2018г. и констатираната
неотчетена ел.енергия, е извършена корекция на сметка, на базата на чл.50 от
ПИКЕЕ (за срок не по-дълъг от една година), в конкретния случай за периода от
30.03.2017г. до 29.03.2018г., през който са действали три различни цени на
електроенергията (издадена процесната Фактура № 0267010352/28.05.2018г.).
Вещото лице дава заключение, че аритметично точно е пресметната левовата
равностойност на ел.енергията по обсъжданата фактура, съобразно одобрените от
ДКЕВР цени за ел.енергия, ДДС и акциз за съответния периода и подпериоди, съобразно промяната на цените, както
следва: от 30.03.2017г. до 06.04.2017г.
– 8 дни, 285 кВТч, на стойност 35.31 лева (при
действаща цена 0.12390 лв/кВТч);
за периода от 07.04.2017г. до 30.06.2017г. – 85 дни, 3031 кВТЧ,
на стойност 379.84 лева (при действаща цена 0.12532 лв/кВТч) и за периода от 01.07.2017г. до 29.03.2018г. – 272
дни, 9701 кВТч, на стойност 1 503.94 лева (при действаща цена 0.15503 лв/кВТч).
Само за оспорвания от ищеца период,
включващ двата от обсъжданите горе подпериоди от
07.04.2017г. до 29.03.2018г., общото количество начислена неотчетена ел.енергия
по корекционната процедура възлиза на 12732 кВТч, на стойност 1 883.78 лева (без ДДС), или
2 260.54 лева (с ДДС).
При тези фактически данни съдът
прима от ПРАВНА СТРАНА, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването
му като корекция в цената, дължима според ответника за доставена и консумирана
от ищеца ел. енергия. Корекцията е извършена от енерго-
снабдителното предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли
в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от м. ноември 2013 г. ПИКЕЕ, в
които е предвидена възможност за извършване на корекции на сметките на
абонатите за потребена ел. енергия за минал период
при констатирани отклонения в точността на измерването на количеството
доставяна от дружеството и потребена от абонатите ел.
енергия.
С постановеното окончателно решение № 1500 от 6.ІІ.2017 г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, /обн. ДВ
бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила от 14.02.2017 г./, с което
ПИКЕЕ са отменени, поради допуснати съществени нарушения на процедурата по
тяхното приемане, с изключение на чл. 48 - чл. 51. Последните
понастоящем също
са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018г. на
ВАС по адм.д.№ 3879/2017г., IV о., оставено в сила с Решение № 13691 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 4785/2018г., 5-членен състав (обнародвано в ДВ бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г.).
Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните
последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен
или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от
компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на
съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране (КЕВР), която
съобразно нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ има правомощия по
приемане на правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване.
В случая към процесния период Комисията не
е приела нови Правила на мястото на отменените норми, поради което тя не е
изпълнила вмененото й с нормата на чл. 195, ал. 2 от АПК задължение да уреди последиците
от отмяна на подзаконовия нормативен акт и липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е
отменена включително нормата на чл. 47 от ПИКЕЕ, която определя редът, по който
се извършват проверките на СТИ. Едва в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. са обнародвани
новите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия.
Липсващата нормативна уредба не може да бъде
заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на
правото, тъй като съгласно чл. 1 ЗЕ процесните обществени отношения се уреждат
именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика означава, както
субектите, за които Правилата са създавали права и задължения, така и съдът в
производство като настоящото, да заобиколят ефекта на
решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. Съдът изрично
е посочил, че съгласно чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ процесните Правила се приемат
от КЕВР, но по предложение на енергийните предприятия, което в случая не е
сторено.
С оглед действието занапред на решението
на Петчленния състав на ВАС, че към момента на проверката на средството за
търговско измерване – 29.03.2018 г.,
не е съществувал приложим материален закон за извършването й. Следователно
правото на ответника да начисли исковата сума въз основа на констатациите от
проверката, извършена на тази дата, следва да бъде отречено.
Дори да се приеме, че според действащото
към процесния период законодателство, на енерго-
снабдителното предприятие е предоставена възможност за едностранна корекция в
сметки за минало време, при наличие на предвидените в чл. 98а, ал. 2, т. 6, б.
"а" ЗЕ предпоставки и в съответствие с чл. 48, чл. 49
и чл. 50 ПИКЕЕ, изготвени на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, искът също
се явява основателен. Тъй като според цитираните разпоредби, представляващи
одобрена методика за коригиране на сметки за минало време, условията и
предпоставките, при които въззивникът може да пристъпи към
корекция на консумираната за минало време ел. енергия са следните: в случай на
констатирано по правилата на КЕВР не измерване и/или неточно
измерване на ел. енергия в резултат на осъществено от потребителя неправомерно
въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към разпределителната
система. Т. е., към датата на извършване на процесната проверка на
СТИ на ищцата, принципно е съществувало законово основание ответното дружество
да извърши едностранна корекция на количеството начислена ел. енергия на
потребителя при неизправно СТИ или при грешка в началните данни.
В случая обаче не е доказана
законосъобразността на самата корекционна процедура,
съгласно изискванията на ПИКЕЕ, имащи характер на нормативен акт.
При действието на разгледаната нормативна
уредба е създадена практика на ВКС, но само по повод случаите на неточно
отчитане на действително потребената електрическа
енергия, когато това се дължи на неправомерна намеса или отстраняване на СТИ от
страна на потребителя. Тази практика държи сметка за липсата на нормативна
уредба, която да дава възможност и методика за едностранна корекция на сметките
на потребителите за минал период, затова се приема, че клауза в общите условия,
която допуска подобна корекция, без да се установи периодът на грешното
измерване и без да се отчете реалното потребление, е неравноправна и не
обвързва потребителите - решение № 97/ 28.VІІ.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на
ВКС, I ТО и цитираната в него практика на ВКС. Същевременно се приема, че при
неправомерна намеса върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на
реално потребената ел. енергия, ако доставчикът
докаже наличието на потребление и действителния му размер. В същия смисъл е и
решение № 115 от 20.V.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, IV ГО, в което
се добавя и изискването да се докаже, че неправомерната намеса е извършена от
потребителя.
При това положение, отговорността на
потребителя към доставчика следва да бъде
изключена, а иска за установяване недължимост
на вземането – уважен. Постановеното в
идентичен смисъл обжалвано решение на следва да бъде потвърдено с препратка към
изложените към него мотиви, на осн. чл. 272 ГПК.
В горния смисъл е и съдебната практика по
сходни казуси – Решение № 41 от 17.12.2019г. по в.гр.д. № 302/2018г. по описа
на Окръжен съд – Разград, Решение № 82 от
17.04.2019 г. по в.гр.д. № 66 /2019г. по описа на Окръжен съд – Разград, Решение № 466 от 12.04.2019 г. на ОС - Варна
по в. гр. д. № 264/2019 г.
По разноските.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените за въззивната
инстанция разноски в размер на сумата от 200.00 лв., представляваща платено възнаграждение
за адвокат.
Водим от горното и при
хипотезата на чл. 272 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4 от 06.01.2019г. по
гр.д.№ 555/2018г. по описа на Районен
съд - Исперих.
ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна
9009, район Владислав Варненчик, ВАРНА ТАУЪРС - Г,
бул. Владислав Варненчик No
258, с представители П. С. С., Я.М. Д., Г. К. начин на представляване
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А.,
ЕГН-********** ***, направените за въззивната инстанция
разноски в размер на 200 /двеста/ лева,
представляваща платено възнаграждение за адвокат, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.1 ГПК
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
НР