РЕШЕНИЕ

№ , гр. Разград, 12.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: А. ТАШЕВ

при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от младши съдия А. Ташев в. гр. дело № 127 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 44/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1353/2018 г. по описа на Районен съд Разград, е прието за установено по отношение на А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, че същият дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“, № 49, бл.53 Е, вх. В, сумата в размер на 1281,21 лева /хиляда двеста осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки/ по Договор за потребителски кредит № 3018956129, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г., за част от която сума е издадена заповед за изпълнение № 969/07.03.2018 г. по ч.гр.д. №443/2018 г. на Районен съд Разград, като искът е отхвърлен в останалата му част до първоначално предявения размер от 3220,26 лева, като неоснователен и недоказан. В тежест на ответника А.Д.П. са сторените в производството разноски в размер на сумата 124,83 лева /сто двадесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/ за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лева /четиридесет лева/, както и сумата 25,88 лева /двадесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки/ разноски и 20 лева /двадесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 443/2018 г. по описа на Районен съд Разград.

Срещу така постановеното решение в срока по чл.259 ГПК е постъпила въззивна жалба от „Профи Кредит България“, чрез пълномощник – юрисконсулт Радина Иванова Илиева, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на ищеца, срещу ответника, относно уговореното договорно възнаграждение над присъдената сума в размер на 81,21 лева до пълния претендиран размер от 580,56 лева, както и в частта, с която районният съд е приел, че клаузата касаеща закупения от длъжника по договора пакет от допълнителни услуги, е нищожна, защото заобикаля ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК. Излага подробни аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи като основателна и доказана исковата претенция над присъдената сума в размер от 1281,21 лева, до пълния претендиран размер от 3220,26 лева.

В съдебно заседание при редовност на призоваването въззивното дружество не изпраща представител или пълномощник.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Не се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адвокат Стоян Стоянов, АК гр. Разград, с адрес: гр. Разград, ул. „Русе“ № 4, блок „София“ - партер.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Не се претендират разноски.

В съдебното заседание въззиваемата страна редовно призована чрез особения си представител не се явява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Решението не се обжалва в частта, с която е прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 1281,21 лева (хиляда двеста осемдесет и един лева и двадесет и една стотинки) по Договор за потребителски кредит № 3018956129.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустими, а разгледана по същество е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа и правна страна, приетите за установени фактически положения от районния съд се подкрепят от събраните доказателствени материали и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, като се има предвид и следното.

От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се установява, че страните по делото са сключили на 19.04.2017 г. Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ № 3018956129, според който въззивникът предоставил на въззиваемия А.Д.П. кредит в размер на 1200 лева, със срок на погасяване 24 месеца, като дата на погасяването на всяка вноска е определено 18 число на всеки месец. Не е спорно, че заемната сума е получена от ответника. ГПР по кредита е 49,90 %, ГЛП 41,17 %. При тези условия дължимата сума по кредита е станала 1780,56 лева с размер на вноската 74,19 лева. В договора се съдържа клауза за дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1440,48 лева с размер на вноска по този пакет 60,02 лева, като тази сума е прибавена към месечната вноска на въззиваемия, която е станала в общ размер от 134,21 лева. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 3221,04 лева. Приложено е Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, според което допълнителните услуги се изразяват в следното: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По делото са приложени и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и погасителен план.

В приложения по делото екземпляр от Общите условия на всяка страница има подпис на ответника. В т.12.3 от същите е посочено, че ако клиентът просрочи плащането на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяването на неговата предсрочна изискуемост.

Безспорно е установено по делото, че ответникът е внесъл за погасяване на кредита единствено сумата в размер от 0,78 лева, което се установява от извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № 3018956129.

Не е спорно между страните в производство, че е настъпила предсрочна изискуемост на потребителския кредит на 18.07.2017 г., която дата е приета от районния съд.

Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение № 969/07.03.2018 г. по чл.410 ГПК, срещу А.Д.П. по гр. д. № 443/2018 г. по описа на Районен съд Разград, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата в размер на 3220,26 лева главница, ведно със законната лихва от 06.03.2018 г., до изплащането на вземането, сумата 20 лв. такси, 12,47 лв. законова лихва за периода 19.06.2017 г. – 12.09.2017 г., 65,05 лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като в указания от съда едномесечен срок, е предявената исковата претенция, поради което същата е допустима.

По изложените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, Разградският окръжен съд намира следното:

По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит. Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 1440,48 лева за закупен пакет от допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Посочените в споразумението към договора допълнителни услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на основание чл.26, ал.1 ЗЗД е нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на споразумението и за които въззивникът претендира, че се дължи възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от кредитополучателя на осн. чл.10а, ал.2 ЗПК.

Освен това договорената клауза е неравноправна, което също води до нейната нищожност. Доводът на въззивника за неправилност на обжалваното решение, поради наличието на свобода на договаряне по чл.9 ЗЗД е неоснователен. Обстоятелството, че няма законова забрана страните по облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне не обосновават извод, че конкретната договорна клауза е действителна. Въззивникът, чиято е тежестта на доказване на съществуването на вземането, отричано от въззиваемия, следва според разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК да проведе пълно доказване, че е доставял услугите. В случая такова доказване не е проведено. По делото няма данни въззиваемият да се е възползвал от т. нар. допълнителна услуга. Съгласно чл.143 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като изброяването не е лимитативно. Районният съд е дал отговор на въпроса за наличието на неравноправност на клаузата в сключеният между страните договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК, за което въззивният съд препраща към мотивите му на основание чл. 272 ГПК.

По отношение дължимостта на договорното възнаграждение от страна на въззиваемия А.Д.П..

Съобразно Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по тълкувателно дело №3/2017г. на ОСГТК на ВКС, Размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен. При настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Ето защо претенция за заплащане на възнаградителна лихва, в останалата й предявена част, след настъпването на предсрочната изискуемост следва да се отхвърли. Съдът намира, че неправилно районният съд е изчислил размера на дължимата възнаградителна лихва. Видно от извлечението по сметка към потребителския креди, ответникът е внесъл сумата в размер на 0,78 лева. Тази сума следва да бъде приспадната от дължимата възнаградителна лихва за първата вноска, т.е дължимата сума за възнаградителната лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита следва да бъде в размер на 80,43 лева, а не както е приел съдът в размер на 81,21 лева. Независимо от това, настоящият съдебен състав няма как да отмени решението за тази сума – 0,78 лева, която не е дължима от ответника, тъй като производството е образувано по инициатива на ищцовото дружество кредитор, а съгласно чл.271, ал.1, изр.2 ГПК - ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд в обжалваната част, като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, право на разноски има въззивното дружество, но такива не се претендират.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 44/01.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1353/2018 г. по описа на Районен съд Разград.

В необжалваната част решението е влязло в сила

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.