РЕШЕНИЕ

№ гр. Разград, 26.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Светлана Лазарова, като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 128 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 109/12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 2142/2018 г. по описа на Районен съд Разград, е отхвърлен предявеният от В.С.И., ЕГН********** ***, срещу Р.Н. Р., ЕГН ********** ***, иск за заплащане на сумата от 3311,19 лева /три хиляди триста и единадесет лева и деветнадесет стотинки/, претендирана като изпълнена от В.И. в повече част от задължение по договор за потребителски кредит № 79200КР-АА-5620/24.04.2014 г., като неоснователен и недоказан. В тежест на ищеца В.С.И. са сторените в производството разноски в размер на 450 лева /четиристотин и петдесет лева/.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ищеца, сега въззивник – В.С.И., с която първоинстанционното решение се обжалва, като незаконосъобразно, необосновано и неправилно постановено, при неизяснена напълно фактическа обстановка, при неправилно тълкуване на разпоредбите на закона, съдебната практика и доказателствата, поради което съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявената искова претенция.

В съдебно заседание, въззивната страна се явява лично. Поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да уважи предявената искова претенция.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

В съдебно заседание въззиваемата страна при редовност на призоваване не се явява, не изпраща представител.

Няма доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа

За да постанови решението си, Районен съд Разград е приел, че процесният договор за заем е сключен и сумата е получена от ищеца по времето, в което същият е бил в брак с ответницата. Счел е, че за да възникне солидарна отговорност за заплащане на заетата сума, ведно със съответните лихви, е необходимо тази сума да е разходвана за нужди на семейството, като в конкретния случая се установило, че част от посочените от ищеца разходи – за закупуване на лек автомобил и за заплащане на студентски такси са заплатени много преди датата на получаване на сумата от кредита, не били представени никакви доказателства за закупуване на АТВ, а на почивка ищецът отишъл сам. Ето защо съдът е приел, че не е доказано сумата от 10 000 лева да е разходвана за задоволяване на нуждите на семейството. Следователно между съпрузите не е възникнала солидарна отговорност за погасяване на задължението, поради което и искът на ищеца за част от платената от него сума след фактическата им раздяла е отхвърлен, като неоснователен.

Безспорно е установено по делото, че страните са сключили граждански брак на 06.05.2009 г., както и че с Решение № 420/06.01.2015 г., по описа на Районен съд Разград бракът е прекратен.

Не е спорно между страните, че датата на фактическата им раздяла е 27.08.2014г.

От приложения по делото договор за потребителски кредит № 79200КР-АА-5620/24.04.2014 г. сключен от ищеца с банка „Централна кооперативна банка“ АД, се установява, че е получил в заем сумата в размер на 10 000 лева. В качеството на поръчител е ответницата – Р.Н.И.. В чл.1, ал.1 от договора е посочено, че кредитът се отпуска за задоволяване на негови лични и за семейството нужди. Крайният срок за погасяване на кредита е 15.04.2024 г. /чл.3, ал.1/. от представеното банково удостоверение с изх. № 792-Е-С01-0000021645/11.02.2019 г. се установява, че за периода от 24.04.2014 г. до 27.08.2014 г., общата погасена сума по кредита е размер на 484,22 лева, а от банково удостоверение с изх. № 792-Е-С01-0000021661/11.02.2019 г. се установява, че за периода от 27.08.2014 г. до 25.10.2018 г., общата погасена сума по кредита е в размер на 6138.16 лева.

От удостоверение издадено от „Юробанк България“ АД, с изх. № 101/27.02.2019г. се установява, че ищецът е ползвал кредитен продукт – потребителски кредит в размер на 5200 лева, отпуснат на 09.05.2013 г. и приключен на 25.04.2014 г..

Приложени са разпечатки от сметката на ищеца, от които се установява движението – постъпления и преводи на парични средства.

От свидетелство за регистрация част I се установява, че лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № РР 9752 АТ е регистрирано на 10.10.2012 г. на името на ищеца.

По делото са представени копия на студентската книжка на ответницата, както и платежни нареждания, от които се установява, че Р.Н. Р. е записана като студент във Варненски свободен университет – „Черноризец Храбър“ в задочна форма на обучение, в специалност Публична администрация през 2007 г.., както и, че са заплащани семестриални такси за обучението й, като последният платежен документ е от 08.11.2011 г..

За изясняване на фактическата обстановка пред районния съд са разпитани следните свидетели – И.Г.И., Н.Р.Н.и Х.Х.П..

От показанията на свидетеля И.И.се изяснява, че познава страните, като през месец март-април 2014 г., ищецът го помолил да му стане поръчител, тъй като щял да тегли заем в размер на 10 000 лева. Последствие ходил в дома на ищеца да прави ремонт и разбрал, че с парите от кредита ответницата щяла да си плаща семестрите, тъй като била студентка, както и, че имал друг заем, който искал да погаси и да му останат малко пари. Споделя, че разбрал от ищеца, че ходили заедно с ответницата и детето им „малко на разходки тук-там по Черноморието“. Съдът кредитира показанията на свидетели единствено в частта, относно тегленето на кредита, тъй като кореспондират с останалите свидетелски показания, както и с писмените доказателства по делото – договор за потребителски кредит, разпечатки от сметката на ищеца. В останалата част показанията не следва да бъдат кредитира, тъй като същите преразказват споделено от ищеца, както и относно тези факти, са събраха доказателства, които ги опровергават.

Свидетелят Н.Н.– баща на ответницата споделя, че дъщеря му е завършила през 2012 г., като всички такси за обучението й са заплащани от него и съпругата му. Изяснява, че ищеца е ходил сам на почивка – на морето, където е стоял една седмица и че С. нямала АТВ. Съдът при анализа на показанията следва да съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК, тъй като свидетелят е роднина по права линия на ответницата – неин баща. В съответствие с горното и при съпоставката им с другите сърбани по делото доказателства, съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля в неговата цялост. Същите са последователни, логични и непротиворечащи с останалите събрани доказателства, с изключение на показанията на свидетеля Игнатов.

От разпитания свидетел Х.П.се изяснява, че когато бил на почивка в Слънчев бряг през 2014 г. в комплекс „Елит“, при неговото семейство отишъл само ищецът, без съпругата си и детето им. Съдът кредити показанията на свидетеля, като логични, последователни и непротиворечиви с останалите доказателства по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Разград е бил сезиран с иск с правна квалификация чл.127 ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.32, ал.2 СК.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключването на договор от единия или двамата съпрузи, въз основа на който да е възникнало задължение за съпруга; паричните средства, придобити в резултат от така сключения договор да са употребени за нуждите на семейството; кредиторът да е удовлетворен от лично имущество на съпруга, като престирането надхвърля частта на престиралия. При установяването на тези предпоставки следва да се ангажира отговорността на другия съпруг, независимо от това дали той е дал съгласие за сключването на сделката и дали изобщо знае за сключването й. Когато задължението е поето от единия съпруг, по силата на чл.32, ал.2 СК е налице особено взаимно законно представителство между съпрузите, имащо за цел задоволяване нуждите на семейството.

Съгласно императивната разпоредба на чл.32, ал.2 СК, съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Под "нужди на семейството" се разбират общите потребности на членовете на семейството, които според практиката главно са за снабдяване със храна, стоки, продукти, материали, заплащането на необходимите за съвместния живот разходи /включително за оправданите лични нужди на членовете на семейството/, задоволяването на които произтичат от изискванията за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ.

За да се приеме, че е налице първата предпоставка от фактическия състав по чл.127, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.32, ал 2 СК, е необходимо да е доказано от страна на ищеца, че сочената като източник на солидарно задължение сделка е сключена по време на брака между страните по делото. В конкретния случай безспорно се доказа, че договорът за потребителски кредит е сключен по време на брака, както и че заемната сума е получена на 24.04.2014 г., т.е. отново по време на брака.

Втората предпоставка за уважаването на иска е, имуществото /паричните средства/ придобито в резултат от така сключения договор да е употребено за нуждите на семейството, което се предполага, след като договорът е сключен по време на брака, тъй като едно парично задължение, което е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че поетото задължение е за задоволяване нужди на семейството. Като доказателствената тежест за установяването, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна се носи от оспорващия съпруг – ответника в спора. Ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за семейни нужди.

Тук е важно да бъде посочено, че установената в чл.127, ал.1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те дължат по равно. Същото важи и за съпрузите, когато единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В двата случая на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че длъжниците са се облагодетелствали в равна степен, т.е. в тежест на този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала в по-голяма степен другия. При оборването на презумпцията за равна задълженост важно доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат ценени от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Когато солидарните длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заема, както е настоящият случай, той трябва да заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг, както се посочи е да докаже, че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е семейна. Ако получилият заема съпруг не заяви, за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Ако оспорващият съпруг не докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, следва да се приеме, че сумата е разходвана и то за семейни нужди. В настоящото производство ищецът е заявил, че получената от кредита сума е разходвал за закупуването на лек автомобил марка и модел „Рено Лагуна“ с рег. № РР 9752 АТ, за обучението на ответницата, както и за семейна почивка на морето. По отношение на лекия автомобил безспорно се доказа, че същият е закупен от ищеца преди да бъде изтеглена заемната сума, тъй като на 10.10.2012 г. е регистриран на негово име, а кредитът е сключен на 24.04.2014 г., т.е. близо две години след регистрирането на лекия автомобил. Що се касае за обучението на ответницата, както и за семейна почивка на морето, видно от събраните по делото доказателства – студентска книжка, преводни нареждания за платени семестриални такси и от показанията на свидетелите Н.Н.и Христов Пейчев, безспорно се доказа, че ответницата е била студентка и направените плащания на семестриалните такси предхождат дата на сключване на договора с около две години, т.е. няма как заемната сума да е изтеглена от ищеца, именно за обучението на ответницата. За семейната почивка, от показанията на свидетелите Н.Н.и Х.П., се доказва, че ищецът наистина е бил на почивка в к.к. Слънчев Бряг, лятото на 2014 г., но не е бил със семейството си, а сам. За твърдението на ищеца, че е закупил АТВ на дъщеря си, не бяха ангажирани никакви доказателства, за да може съдът да прецени кога е закупено същото и дали тази сума е част от получената по кредита.

Във въззивната жалба е направено възражение, че районният съд не е обсъдил посоченото от ищецът, че заемът е изтеглен, за да може да бъде погасен друг кредит, който е изтеглен за обучението на ответницата. От ангажираните от страна на ищеца доказателства за наличието на друг кредит, е само удостоверение издадено от „Юробанк България“ АД, с изх. № 101/27.02.2019г., в което е посочено, че ищецът е ползвал кредитен продукт – потребителски кредит в размер на 5200 лева, отпуснат на 09.05.2013 г. и приключен на 25.04.2014г… По никакъв начин от така представеното удостоверение не може съдът да прецени, дали този кредит е отпуснат за лични нужди на ищеца или за нужди на семейството. Доколкото от удостоверението се доказва, че този кредит е отпуснат на 09.05.2013 г., отново се стига до извода, че получената от него сума не е изразходена за обучението на ответницата, тъй като е изтеглена след приключване на нейното обучение през 2012 г., която дата се установява от свидетелските показания. По отношение на другото възражение, че процесният кредит е изтеглен по време на брака и в него е записано, че е за задоволяване на негови лични и за семейството нужди, то следва да се приеме, че средствата за разходвани именно за семейството, настоящият съдебен състав намира, че във връзка с всичко изложено по-горе по безспорен и категоричен начин се доказа, че ответникът успя да докаже противното, че тези средства не са разходвани за нужди на семейството, поради което не е възникнала солидарна отговорност между страните по делото. Във връзка с изложеното съдебният състав намира направените възражения за неоснователни.

Въззивникът е посочил, че никъде в обжалваното решение не е коментирано от съда, че ответницата е поръчител по кредита. Фактът, че ответницата е поръчител не може да доведе до извода, че получената от кредита сума е изразходвана именно за нужди на семейството.

При съобразяване на изложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че при постановяването на обжалваното решение, районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като по този начин е стигнал до правилни и законосъобразни изводи, поради което решението следва да бъде потвърдено.

Разноските в настоящото производство се претендират само от въззивника. Но при този изход на правния спор не следва да му се присъждат.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд;

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 109/12.03.2019 г., постановено по гр.д. №2142/2018 г. по описа на Районен съд Разград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.