РЕШЕНИЕ

№ …….. / 12.06.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На трети юни, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 129 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от З.С.П. чрез упълномощения от него адвокат, против решение № 76/27.02.2019г. по гр.д. № 2520/2018г. по описа на РС Разград, в частта, с която предявеният от него иск за осъждане на Ш.Р. З. да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане е отхвърлен над размера от 2 500лв. до предявения такъв от 6 000лв. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е необосновано, тъй като районният съд е достигнал до определяне на размера на обезщетението при неправилен анализ и преценка на събраните доказателства и неправилно приложение на закона. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи в цялост предявения от него иск в размер 6 000лв., ведно със законната лихва върху сумата. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от Ш.Р. З.. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: Ищецът и ответникът са братовчеди, живеещи в съседни къщи в гр.Цар Калоян. На 17.01.2018г. се срещнали в дома на ответника, където употребили алкохол. По-късно посетили заведение „Мактур“, намиращо се в централната част на града, в което продължили да пият заедно с още две лица. По делото е установено от събраните гласни доказателства – показанията на св.Д. и Ч., че в един момент ищецът З.П. започнал да се заяжда с други посетители на заведението. Съдът кредитира техните показания във връзка със събитията до този момент, тъй като отразяват техните преки наблюдения от случващото се. По-нататък, свидетелите заявяват, че ответникът е дръпнал ищеца и последният сам е паднал на земята. В тази част показанията не могат да бъдат кредитирани, тъй като е налице одобрено споразумение по НОХД № 605/2018г. по описа на РС Разград, по силата на което Ш. З. е признат за виновен в причиняване на З.П. на средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на клиничните коронки на първи и втори горни десни зъби (резци) почти до нивото на венеца, обусловила трайно затруднение в дъвкателната функция (фаза на отхапване) и неясно изговаряне на думите (фъфлене) за срок повече от един месец. Споразумението, което има силата на присъда, съгласно чл.383 ал.1 НПК, е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца – чл.300 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че ответникът е причинил счупването на двата предни горни десни зъба на ищеца.

Трайното затруднение в дъвкателната функция (фаза на отхапване) и неясно изговаряне на думите (фъфлене) за срок повече от един месец е установено от изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. Вещото лице също така е установило и другите твърдени от ищеца увреждания като придружаващи такива – подлигавичен кръвоизлив към преддверието на устната кухина в централната част и оток на горната устна. Уврежданията са констатирани в представените съдебномедицински удостоверения за извършени прегледи на ищеца непосредствено след причиняване на уврежданията и са взети предвид при изготвяне на съдебномедицинската експертиза. За мекотъканните увреждания вещото лице е посочило срок на оздравителния процес от 10 дни. Относно механизма на получаването им експертът е посочил както за увреждането на зъбите, така и за мекотъканните увреждания, че всички са получени в резултат от удари с/върху твърди тъпи предмети и могат да се дължат на нанесен поне един удар с юмрук. Съдът приема за доказан факта на причиняване от ответника на ищеца и на по-леките увреждания по същото време и място, установени и за нанесената средна телесна повреда.

От показанията на св.А.се установява, че след инцидента З.П. се чувствал зле, бил стресиран, не можел да се храни и да отваря устата си.

Ищецът провел лечение за възстановяване на счупените зъби, които били изградени с щифт, видно от представената фактура от 3.03.2018г., т.е. около месец и половина след причиняването на телесните увреждания. Към момента на прегледа от вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза – 26.01.2019г., съзъбието е възстановено.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е основателна. Неин предмет е определянето на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди вследствие нанесените телесни повреди. Районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на вредата и тъй като няма жалба от последния в насока намаляване на присъденото обезщетение поради липса на съпричиняване, този въпрос не подлежи на преразглеждане във въззивното производство.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди е от значение правилото на чл.52 ЗЗД размерът да се определи от съда по справедливост. Понятието е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне паричния еквивалент на нанесените поражения върху физическото и психическото здраве на пострадалия.

Съдът в своята преценка относно размера на обезщетението взе предвид продължителността на оздравителния период – от 17.01.2018г. до 3.03.2018г., когато зъбите на ищеца са възстановени, неудобствата, които е търпял в този период във връзка с нарушаване на дъвкателната и говорната функция. От значение е и обстоятелството, че причинените телесни увреждания са няколко. Налице са и негативни психически изживявания, свързани с преживян стрес от нанесените му физически травми. При това положение съдът счита, че търсеното с исковата молба обезщетение в размер 6 000лв. е адекватно за овъзмездяване на пораженията върху физическото и психическото здраве на пострадалия.

Решението на РС в обжалваната част следва да се отмени, а вместо него да се постанови ново, с което ответникът бъде осъден да заплати на ищеца останалата част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди над размера 2 500лв. до 6 000лв., ведно със законната лихва и върху тази част, считано от 17.01.2018г. до окончателното й изплащане.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

При горния изход от правния спор следва преразглеждане на въпроса относно присъдените разноски за първоинстанционното производство. Решението в частта, с която З.П. е осъден да заплати на Ш. З. сумата 234лв. за направени деловодни разноски, следва да бъде отменено. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца още 522,13лв. до пълния размер от 1 004,10лв. на направените от последния деловодни разноски.

Ш. З. дължи ДТ за въззивното производство върху допълнително уважената част от иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2% или 70лв. Ищецът е заплатил адв.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд в размер 300лв. и ответникът следва да бъде осъден да му заплати тази сума. Претендираните транспортни разходи, направени от адвоката на ищеца, не следва да се присъждат, по арг. от чл.78 ал.1 ГПК, според който на възстановяване подлежат само деловодните разноски, свързани с доказано изплатено възнаграждение за адвокат.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Отменя решение № 76/27.02.2019г. по гр.д. № 2520/2018г. по описа на РС Разград, в частта, с която предявеният от З.С.П. иск за осъждане на Ш.Р. З. да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане е отхвърлен над размера от 2 500лв. до предявения такъв от 6 000лв., като вместо това постановява:

Осъжда Ш.Р. З. да заплати на З.С.П. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на непозволено увреждане над размера от 2 500лв. до предявения такъв от 6 000лв., ведно със законната лихва и върху тази част от обезщетението, считано от 17.01.2018г. до окончателното й изплащане.

Отменя решение № 76/27.02.2019г. по гр.д. № 2520/2018г. по описа на РС Разград, в частта, с която З.С.П. е осъден да заплати на Ш.Р. З. сумата 234лв. за направени деловодни разноски за първоинстанционното производство

Осъжда Ш.Р. З. да заплати на З.С.П. още 522,13лв. до пълния размер от 1 004,10лв. на направените от последния деловодни разноски в първоинстанционното производство.

Осъжда Ш.Р. З. да заплати по сметка на ОС Разград ДТ за въззивното производство в размер на 70лв.

Осъжда Ш.Р. З. да заплати на З.С.П. сумата 300лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.