Р Е Ш Е Н И Е

7. VІІІ.2019

Разград

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

9.VІІ.

2019

съд

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в състав:

Секретар: Н.Реджебова Председател

2019

гражданско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

130

дело номер по описа на РОС за година

съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Делото е образувано на производство пред РОС по молба вх.№1765, депозирана в регистратура на РОС на 22.ІV.2019г.

С подаването й, чрез процесуалния си представител по пълномощие –адв.Р. М., М.Б.Х. предявява срещу Прокуратура на Р България, в условията на обективното им кумулативно съединяване искове за дължими му се на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетения за вреди, твърдени като резултат на подвдигнато му обвинение за престъпление по чл.219 НК, за което с влязла в сила на 1.ІІІ.2017г. присъда е признат за невиновен и оправдан. Както следва::

1/иск за 50 000,00лв. , дължими му се в обезщетение за неимуществени вреди- психически тормоз, стрес, злепоставяне пред обществото, накърнена професионална и обществена репутация, социална дезинтеграция; загуба на тегло и сън, ведно със законна лихва, считано от 1.ІІІ.2017 до окончателното му изплащане.

2/иск за 1000,00лв., дължими му се ведно със законна лихва в обезщетение за имуществени вреди –разходи по воденото срещу него нак. преследване;

Претендираните до обезщетение неимуществени вреди се твърдят като резултат от действията на ответника по привличането му на 31.Х.2011г. към наказателна отговорност по обвинение за престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с чл.-20, ал.2 и чл.26 НК- за това, че за времето от 10.VІІІ.2009 до 16.VІІІ.2009г., в качеството си на длъжностно лице-зам.кмет на Община Лозница, в условия на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител е инкриминирал умишлена престъпна безстопанственост, в резултат на което последвали значителни за държавата щети в размера на 42 686,80лв. По което обвинение, с постановена и влязла в сила на 1.ІІІ.2017г. Присъда №29/30.V.2014 по НОХД №73/2014 на РОС бил оправдан и признат за невиновен.

В резултат на продължителността и необосноваността на предприетото срещу него наказателно производство, ищецът твърди причинени му психически тормоз и страдания; опетнени чест, достойнство и добро име в обществото; сринат личен и професионален авторитет; свързани с публичността на заеманата от него отговорна длъжност неудобства; накърняване на доброто му име, с което се ползвал в обществото поради медийната разгласа на водения срещу него процес; подтиснатост и тревожност, усещане за безперспективност; накърнена професионална и обществена репутация, социална дезинтеграция; загуба на сън; С наложената му мярка за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната била ограничена свободата му на придвижване и бил лишен от възможност да провежда професионални срещи с колеги в чужбина; преживяно унижение от задържането му на ГКПП Капитан Андреево ;

Имуществените вреди се претендират в размер на сторени от него в хода на наказателното му преследване разноски за защита;

В с.з., чрез процесуално представляващият го по пълномощие адв. Р.М., ищецът заявява, че поддържа исковете на предявеното им основание и размер. Претендира присъждане на доказано направени в хода на делото разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Разградска окръжна прокуратура, участваща в процеса като структурно звено на ответника, с депозиран в срока на чл.131ГПК отговор, признава допустимост на исковете и оспорва същите по основание и размер. Твърди недоказана причинна връзка между воденото срещу ищеца нак.преследване и претендираните до обезщетяването им неимуществени вреди. По отношение размера на имуществените вреди, твърди прекомерност на договореното в нак. производство адвокатско възнаграждение; оспорва възведените в подкрепа на иска обстоятелства и факти оспорва иска по основание и размер; Оспорва размер на имуществените вреди, позовавайки се на прекомерност на заплатеното за защита в нак.производство адв. възнаграждение. Твърди съпричиняване от страна на ищеца към продължителността на воденото срещу него нак. производство. Счита за неоснователна вменяваната й в отговорност медийна и публична разгласа на воденото срещу ищеца наказателно преследване като заявява, че прокуратурата не е разгласявала данни за образуваното производство и не следва да носи отговорност за действията на трети лица; Позовавайки се на обстоятелството, че ищецът не е бил отстраняван от заеманата длъжност- зам. смет, както и че понастоящем заема тази длъжност, оспорва твърдението му за снето от него доверие в резултат на воденото нак. производство. Оспорва иска за имуществени вреди поради недоказаност на факта за заплатено в хода на нак. производство адвокатско възнаграждение.

В с.з., в условия на алтернативност, в случай, че съдът приеме за доказан фактическия състав на вменяваната й по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ отговорност, ответната Прокуратура пледира за определяне на обезщетението в размер, съразмерен на действително търпените от ищеца вреди и съответен на принципа за справедливост. По претендираните в настоящото производство разноски, въвежда възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, съответно на очертания с исковата молба предмет на защита, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Считано от 2007г. ищецът е назначен по трудов договор на длъжност „зам. кмет на Община Лозница“, която заема и понастоящем. Съгласно издадена на осн.чл.44, ал.1, т.2 ЗМСМА Заповед №742/18.ХІІ.2007г.(л.75 , т.ІІІ, папка 8 на ДПЗМ-В-327/2009 ОД МВР-Разград) на същия са делегирани правомощия по заместване на кмета на общината, ръководство и организация на дейности по направление:„финанси и бюджет“, „образование“ „култура“ и „младежки дейности“ в Община Лозница.

Според приложеният като доказателство Правилник за устройството и организацията на общинската администрация(л.23 и сл., папка 211 ДП№39/2013 на ОСлО - Разград) , в задължение на ищеца като длъжностно лице били вменени функции: по координиране и ръководство на стопанската дейност в общината, и финансовите резултати на общинските предприятия; да разрешава извършването на целесъобразни разходи и да заверява фактури за извършени такива на ресорите, за които отговаря.

Цитираните доказателства се намериха в приложен за послужване по делото т.ІІІ, папка 8 на воденото срещу него ДП по опис на ОСлО-ОП-Разград.

С изрична Заповед №535/10.VІІІ.2009г на ищеца било възложено осъществяването на строителния контрол на СМР, реализирани по обществени поръчки със средства, отпуснати съгл. Р.№СБ-1/ 24.ІІІ.2009 на комисия към МС за ремонт и възстановяване на обекти на територията на община Лозница. Във връзка с дейностите по изпълнение на тази заповед и в качеството му на длъжностно лице, на 31.Х.2011г. ищецът бил привлечен като обвиняем в образуваното по опис на ОС МВР-Разград ДП№ЗМ-В-327/2009г по обвинение за инкриминирано в периода 10.VІІІ.2009-16.VІІІ.2009г. престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ал.1, с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК - за престъпна безстопанственост, извършена в качеството му на длъжностно лице , в условия на продължавано престъпление и в съучастие като съизвършител , при настъпили за бюджета и Община Лозница значителни щети, възлизащи в размер на 42 686,80лв.(вж. постановление на л.69). Досъдебното производство за инкриминирания период е водено и срещу други лица, в съответното им качество, в това число кмета и другия зам. кмет на Община Лозница. Тъй като към дата на привличането му като обвиняем не бил открит на адрес, защото се намирал в чужбина, , ищецът бил обявен за общодържавно издирване с подадена в тази връзка информация към КПП на България(вж. т.ІХ,папка 9ДП) . Разпоредено е и принудителното му довеждане. Във връзка с така постановените действия, ищецът твърди, че при завръщането си от Германия преживял на граничния пункт унижение. Със завръщането си се явил доброволно пред органа на ДП и издирването му било снето(л.47, т.Х, ппка10 ДП). От доказателствата по делото се следва за установено, че от момента на привличането му като обвиняемо лице до приключване на нак. производство с вл. в сила присъда, защитата на ищеца е била осъществявана от упълномощеният от него адв. Р.М.. Следва да се посочи, че към дата на привличането му като обвиняемо лице, ищецът е бил със статут на осъждано лице. Видно от свидетелство за съдимост, приложено като доказателство на л.305 НОХД№73/2014 на РОС, с влязло в сила на 21.VІІ. 2008г. споразумение по НОХД №501/2008 по опис на РРС, К ищецът е бил признат за виновен и осъден условно на десет месеца л. от св., с изпитателен срок от три години, за престъпление по чл.311, ал.1 във вр. с чл.308, ал.1 НК - за това, че на 19.VІІ.2007г., в с.Веселина, в условия на продължавано престъпление и в качеството си на дл. лице-кмет на селото, в кръга на службата си е съставил официални документи-нот. заверка, в които е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства.

С привличането му като обвиняемо лице, по отношение на ищеца били взети мярка за неотклонение „подписка“, както и мярка за процесуална принуда по чл. 68НПК- „забрана за напускане пределите на Р България“(вж. т.ІХ, ДП№3М-В-327/2009 на ОД МВР-Разград).

Впоследствие, с Постановление от 23.ХІ.2011г. е извършено повторното му привличане към нак. отговорност за извършване на същото престъпление в образуваното по опис на ОСлО при ОП-Разград №П№39/2013г. С Постановление на окръжния прокурор от 28.ХІ.2013г. е отменена взетата му мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от същата дата-28.ХІ.2013г., поради изтичане на допустимия за това срок –повече от една година и шест месеца, считано от дата на привличането на ищеца като обвиняемо лице, била отменена и взетата му мярка за процесуална принуда- „забрана за напускане пределите на Р България“. По делото се следва за безспорно установено, че ищецът е търпял така взетата му мярка на проц принуда в продължение на повече от две години.

Събраните по делото доказателства установяват, че по време на воденото срещу него досъдебно производство, ищецът се е възползвал еднократно от възможността да поиска разрешение за излизане извън граница, по повод командироването му със Заповед №254/4.ІV.2013 на Кмета на община Лозница за участие в насрочени за времето 19.ІV.-24.ІV.2013 тържества в Р Турция. Въз основа на приложени към молбата доказателства, сезираният с искането съд, пред който на този етап е било висящо образуваното срещу него НОХД №386/2012 на РОС, със свое Определение №101/5.ІV.2013 разрешава на ищеца за излезе извън граница за посочения период.

По внесен на 28.ХІІ.2011г. обвинителен акт , на производство пред РОС е било образувано НОХД№353/2011. С Разпореждане №200/ 10.ІХ.2012г. делото е било прекратено и върнато за отстраняване на допуснати на досъдебно производство съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на Държавата като пострадал от престъпленията субект.

По внесен на 30.Х.2012г. обвинителен акт, на производство пред РОС е образувано НОХС№386/2012г. Същото, с Протоколно определение от 10.VІІ.2013г. е било прекратено и отново върнато за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На 28.ІІ.2014г. РОП внася обв.акт вх.№829/9 и срещу ищеца на производство пред РОС е образувано НОХД№73/2014г. С постановена по същото Присъда №29./30.V.2016г. ищецът е бил оправдан и признат за невиновен по вменяваното му в отговорност престъпление. Така постановената присъда е била протестирана. В частта, с която ищецът е бил оправдан, присъдата на РОС е била потвърдена с Присъда №1/26.І.2017г. по ВНОХД №373/2016 по описа на ВнАС.

В обобщение на обсъдените дотук доказателства, от фактическа страна съдът приема за безспорно установено, че окончателно, постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда е влязла в сила на 11.ІІ.2017.

Ищецът твърди, че като дългогодишен служител в администрацията на Община Лозница, а преди това и като кмет на с.Веселина, е градил престиж и добро име сред обществото. В продължение на години се доказвал в работата си като добросъвестен, честен и компетентен в ресора си държавен служител. Повдигнатите и поддържани срещу него обвинения засегнали честта и достойноството му. Доброто му име и граденият с години личен, и професионален авторитет се сринали. Твърди че в момента, в който му връчили обвинението изпаднал в шок, загубил „ума и дума“, започнал да ходи на работа „като робот“ В хода на нак. производство се намирал в непрестанно напрежение и тревожност, чувствал се потиснат, емоционално лабилен и неуверен, депресиран от случващото се. Мислите и чувствата му били изцяло ангажирани с предприетото срещу него нак. преследване, което се отразило на работоспособността му и на резултатите от работата му. Чувствал се несигурен и уплашен, че може да бъде осъден за нещо, което не е извършил. Не виждал перспектива пред себе си.

Като дългогодишен държавен служител ищецът имал изграден стил и начин на живот. Който, със започване на наказателното преследване драстично се променил. Продължилото почти седем години наказателно преследване и тежестта на обвинението довели до влошаване на психическото му състояние, нарушил се сънят му, загубил апетит, драстично отслабнал. Затворил се в себе си. Изпаднал в социална изолация, избягвал срещи с приятели и познати, много от които се отдръпнали от него и гледали на него като на престъпник. Бил подложен на постоянен стрес и тормоз от случващото се. Воденият срещу него нак. процес бил широко отразяван в медиите и то по начин, вменяващ на обществото, че е виновен и влизащ в противоречие със законовата презумпция за невиновност.

Като доказателства по делото са представени заверени преписи от публикации в областни вестници „Екип 7” и „Гледища”, в съдържание на които е отразявано воденото и срещу ищеца наказателно преследване. Като изведено в заглавие на публикациите, образуваното срещу него наказателно дело е наричано „Голямото крадене и в Лозница“; „Делото срещу лознишките първенци“, „Прокуратурата погна и още един зам. кмет“ . Публикациите са придружени с направени в коридорите на съда снимки, на които фигурира и ищецът. Името на ищеца се упоменава в съдържанието им информативно, в изброяване с останалите привлечени към наказателна отговорност лица и без да се дават оценки, и квалификации във връзка с процесуалното му качество и поведение на подсъдим. Факт е обаче, че с публикациите е давана разгласа за хода на делото и за постановяваните срещу ищеца съдебни актове, за квалификацията на повдигнатото му обвинение с упоменаване на длъжностното му качество, с което същият е бил известен и разпознаваем в областта . Т.е, от съдържимото се в публикациите се следва за безспорно установено, че повод за същите е даден с повдигнатото и поддържано от ответника обвинение.

Всичко това се отразило негативно на социума му и на неговото семейство. Затворил се, изолирал се от близки и познати Не е смеел да споделя тревогите си. Изпитвал неудобство. Наложената му мярка за процесуална принуда не му позволявала да участва служебно във форуми, провеждани в чужбина във връзка с ресора, за който отговарял.

В подкрепа на твърденията си за негативното отражение на процеса върху психиката и начинът му на живот, ищецът ангажира гласни доказателства и съдебно-психологическа експертиза.

В показанията си, последователно и независимо един от друг, св.св. Б.Хюсеинова(съпруга на ищеца), Ч.Ю.(директор на училище, попадащо в ресора на ищеца) и Н.С.(директор на училище в ресора на ищеца) сочат на това, че в поведението на ищеца, относимо на периода на воденото срещу него нак. преследване, настъпила коренна промяна. От спокоен и ведър, контактен, , отворен и споделящ, инициативен и отзивчив, станал нервен, затворен в себе си. Съпругата му свидетелства за това, че сънят му бил неспокоен и кръвното му налягане започнало да варира, особено преди датите на насрочените по делото с.з. Забелязвало се отдръпване на техни близки и стесняване на приятелския им кръг. Затворил се,“капсуловал се“. Станал сприхав, невъздържан и рязък в реакциите си за дреболии от ежедневния бит. В работата си не можел да се концентрира. В ежедневието си натрапчиво налагал темата за водения срещу него наказателен процес. Не можел да се примири, че е невинен, а го грози ефективна присъда и години лишаване от свобода. Отказвал да излиза и да се среща с хора. Споделял безсилието си от недоверието на хората в неговата невинност. Бил стресиран и потиснат. Твърди, че и до ден днешен ищецът търпи негативите на създаденото към него обществено недоверие, тъй като за разлика от широката медийна разгласа на воденото срещу него нак. преследване, хората не били информирани за това, че е оневинен и оправдаван от съда.

Св.Ч.Юмер декларира в показания, че с ищеца се познават и поддържан приятелски, и колегиални отношения от 20 години. Познава го като еродиран , изпълнителен и открит човек, общителен, деен и разбиращ от работата си. Ползвал се с авторитет на можещ и отговорен служител. Не криел амбициите си за кариерно израстване, които се сринали от момента, в който привлечен като обвиняемо лице. Хората променили отношението си към него. До обвинението го наричали „Нашият М.“ и заявявали готовността си да го номинират за кмет на общината. След обвинението сН.доверието си от него, започнали да говорят: „Ами и той е от групата на тези, които са крали“. Ищецът се влияел от мнението на хората, усещал недоверието и съмненията им в почтеността му, затворил се.

В идентичен смисъл са и показанията на св. Н.С. Същата твърди, че след привличането му като обвиняем ищецът започнал да избягва срещите с училищните директори, не инициирал идеи, затворил се.

Кредитирането на свидетелските показания в цялост е дължимо от съда с оглед относимостта им към останалите доказателства и интерпретираната в тях непосредственост на впечатленията за състоянието на ищеца.

С приетата от страните съдебно психологична експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена, се установява, че към момента на изготвянето й не се регистрират данни за отклонение в психичния статус на ищеца. Въз основа на доказателствата и след проведеното на ищеца освидетелстване, в заключение, СПЕ констатира, че личността на ищеца е тип-спокоен, комуникативен, миролюбиво настроен, уравновесен, активен и отворен в общуването, стабилен в емоциите си, с изграден стремеж към успех и потребност от социално приспособимо поведение, с реалистична самооценка и леко понижен самоконтрол, отдава голямо значение на реда и добрите взаимоотношения; интровертен. Категориите личен и обществен морал, като социално-психологически характеристики, са водещи в ценностната му система

В заключение, поддържано и в с.з., вещото лице сочи, че свидетелите описват едно тревожно депресивно състояние, свързано с преживения от ищеца, във връзка с воденото срещу него дело, стрес. Протичащо и по данни на ищеца с нарушения в съня и апетита, възбудимост, повишена тревожност, напрегнатост и потиснатост . Резултатите от методиката, измерваща стреса, отчитат леко завишени стойности. Ищецът е в състояние на стрес, който не е с разрушителни, водещи до невротизъм или психично заболяване стойности.

По тест на Леонард Догатис за соматизация, депресии, соц. контакти и тревожност, при ищеца най-високи стойности са отчетени в скалата за несигурност при социален контакт. Тази несигурност се изразява: в прекалена критичност към другите; ранимост на чувствата; усещане за това, че не е разбран от другите; силна стеснителност; страх да не бъде изложен и разобличен.

Проведеното с ищеца събеседване, доказателствата и приложената при освидетелстването му методика, установяват според експерта, че ищецът е преживял силно огорчение, обида и безпокойство в резултат на водените с години нак. дела. Дискредитирането, използването на неверни и злепоставящи го факти са го поставили в силна стресова ситуация, заплашваща да срине всичко, което е градил в живота си. Преживеният от него стрес се изразява като система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции (повишаване на кръвно налягане, влошен син, намален апетит и телесно отслабване, състояния на безпокойство, тревожност, тъга, страх, нервност, затруднения в обичайното общуване). Към днешна дата емоционалният му баланс е стабилизиран и при него не се наблюдават симптоми на депресивност, и прекомерна тревожност.

Съобразявайки конкретиката на спора и безспорния факт на воденото срещу ищеца наказателно производство, СПЕ заключава, че последното е от категорията на неблагоприятните жизнени събития, които провокират психогенно описаните по горе състояния на напрегнатост, безпокойство и тревожност.

От приложените по делото писмени доказателства, както и от приетите за послужване наказателни преписки, се установява, че в хода на наказателното преследване, ищецът е осъществявал защитата си чрез упълномощен от него адвокат. Защитата е осъществявана с активно предприемани действия: подаване на искане за разрешение за излизане извън страната; с искания за нови процесуални действия и за събиране на доказателства; с представителство и защита в 19-те провели се в нак. производство с.з.; с подаване на възражения срещу протестите на прокуратурата. В материалите на досъдебното производство, на л.7, т.Х, папка 10 с установи сключен между ищеца и защитника му Договор за правна помощ срещу заплатени 300,00лв. В преписките по образуваните срещу него НОХД дела не се установи наличие на документ(пълномощно или д-р за правна помощ), доказващ реално сторени за адвокатска защита разноски в претендирания по иска размер за обезщетяването им като имуществена за ищеца вреда.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема иска за доказан по основание. Установеното налага извод, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, пр.първо от ЗОДОВ. Въз основа на безспорно установените факти, съдът приема за доказано деянието, от което ищецът твърди да са му причинени вреди. Осъществени са две от предпоставките за уважаване на предявения иск – повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер, дефинирано в разпоредбата на чл.93 НК като тежко умишлено престъпление и влязла в сила оправдателна присъда. Тези фактически констатации, касаещи окончателното оправдаване на ищеца поради необосноваността на поддържаното спрямо него обвинение, са достатъчни да ангажират отговорността на посочения ответник, с дължимо се в полза на ищеца обезщетение за вреди, доказано претърпени от него и в причинна връзка с наказателното преследване.

Основателността на търсената по този ред защита е предпоставена от установяването на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: противоправно поведение на държавния орган, който е конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка между противоправното поведение на обвинението и настъпването на вредоносния резултат. За да се произнесе по основателността на процесната искова претенция, съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти от състава на непозволеното увреждане: ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем, по отношение на него е внесен и поддържан обвинителен акт, в продължение на близо седем години срещу него е водено наказателно производство, което като краен резултат е приключило с оправдателна присъда. Последно коментираната присъда е стабилизирана с влязлата в сила на 11.ІІ.2017г. Присъда №1/26.І.2017г. по ВНОХД №373/2016 по описа на ВнАС.

Претендират се обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял, вследствие на повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.219, ал.3 във вр. с ч.26 НК Което по аргумент, на действащия към период на инкриминирането му НК, следва да се квалифицира като тежко престъпление”.

Релевираните вредоносни последици, за които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, са свързани със засягане на честта, достойнството и доброто име на ищеца в обществото, с притесненията, които твърди да е претърпял, вследствие на необосновано воденото срещу него наказателно производство, продължителността на това производство и взетата му мярка за процесуална принуда.

Паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя от продължителността на наказателното преследване в досъдебната му фаза и в резултат на поддържането му в съдебна фаза, личността на увредения, настъпилите промени в отношенията в семейството, обстоятелствата, отразили се на репутацията му, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние, извън неизбежно следващите се по човешка презумпция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане, засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния, обществения и професионалния живот (решение № 281/21.VІ.2012 г., гр.д. № 1240/2011 г., ІV ГО на ВКС).

При внимателно обсъждане на доказателствената сила на събраните доказателства, съдът намира, че поради повдигнатото срещу него обвинение ищецът действително е понесъл негативни последици, но намира също така, че реално и доказано претърпените такива вреди са значително по- малки по обем, в сравнение с твърдените в исковата молба.

Нормално е да се приеме, а и от доказателствата се следва за установено, че ищецът е изпитвал неудобства, притеснение и несигурност, страх от наказателна репресия и от финансови затруднения по време на цялото наказателно производство, водено по обвинение в извършване на престъпление, предпоставящо освен наказателната, но и деликтната му отговорност за обезвреда на имуществени вреди.

Процесуалните действия, които са били извършени с участието на ищеца в хода на досъдебното производство и в хода на двуинстанционно развилото се за него съдебно производство, очевидно са засегнали честта и достойнството му, тъй като неговият социален и професионален статус, , са способствали и са били в основата на самочувствието му на обществено значима личност, на успял в собствената си професионална и социална среда човек.

В хода на процеса бе доказано твърдението на ищеца, че в резултат на проведеното му наказателното преследване, са били засегнати авторитета и доброто му име в обществото.

Преди началото на наказателното производство по повдигнатото срещу него обвинение, той е бил уважаван в региона като човек и професионалист в администрацията на Община Лозница, изявена в обществения живот личност, с принос към системата на образованието в общината. Докато, след разпространяване на новината за воденото срещу него наказателно дело от общ характер – почувствал дистанциране на познати и колеги. Самият той, изпитвайки срам и неудобство от случващото се с него започнал да страни от приятелите си. Загубил интерес и амбиции в работата и обществената си дейност, загубил доверието на партийните си лидери.

От съвкупността на събраните по делото доказателства се следва за безспорно установено, че в периода на предприетото срещу него наказателно преследване, ищецът е бил с установено местоживеене ***. Малко населено място, в което не е трудно да станеш известен и лесно разпознаваем, още повече, ако си заемал и длъжност, поставяща те в сферата на публичните интереси. Твърдението му, че губи доверието на колеги и общественост - именно поради повдигнатото му и свързано с длъжностното му качество обвинение, е житейски правдоподобно и доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели. От събраните доказателства се установи наличие на безспорна причинно следствена връзка между този факт и противоправното поведение на ответника по проведеното срещу него наказателно преследване .

В конкретния случай, съдът намира, че е налице причинно-следствена връзка между повдигнатото от Прокуратура на Република България обвинение и претърпените от ищеца по настоящето дело неимуществени вреди, свързани с основателен страх от наказателна репресия. По всички изложени съображения, искът е доказан по основание и разрешаването на спора се концентрира върху размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, а съгласно чл. 52 ЗЗД, размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост.

Преценявайки доказаните твърдения за настъпването на вредите и за техния характер, настоящият състав на съда взе предвид следните групи обстоятелства:

От една страна: -тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищеца, вида и размера на предвидените за него наказания;

- Фактическата продължителност на наказателния процес - от момента на първото упражняване на правомощия от органите на ответника на 11. ІІІ.2011г., до приключване на воденото срещу него наказателно производство-11.ІІ.2017. Независимо от сложността на предмета на обвинение не може да се приеме, че продължилото почти седем години нак. производство е приключило в разумен по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС срок. В този период пострадалото лице е понасяло всички негативи на това да бъде обвиняем, съотв. подсъдим за извършено престъпление от общ характер. Следва да се съобрази и обстоятелството, че с оглед тежестта на повдигнатото обвинение участието на подсъдимия в съдебната фаза на процеса е било задължително. В случая са проведени 19 с. з., от които 17 заседания в производството пред първоинстанционния съд.

От друга страна - доказаните посредством писмените доказателства, свидетелски показания и експертни заключения неимуществени вреди, касателно техния характер и обем (негативно повлияване върху социалните, емоционалните и лични контакти на ищеца; психологически и емоционален дистрес; редуващи се тревожно –депресивни състояния). Ищецът е бил и е публично разпознаваема личност, в ресор на която е бил възложен контрола на извършваните в региона СМР и върху усвояваните в тази връзка целеви средства от държавния бюджет .

В преценка за дължимия в обезщетение размер съдът отчита и обстоятелството на проявения към ищеца, в качеството му на обвиняем и подсъдим, медиен интерес и дадената на областно ниво разгласа за вменяваното му в отговорност престъпление, и информирането на обществеността за хода на всяко едно от насрочените по наказателното дело заседания до степен - навлизане в личното пространство на ищеца.

Същевременно, като значимо за размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът съобрази, обстоятелството, че към дата на привличането му като обвиняемо по чл.219 НК лице, ищецът е бил осъден за престъпление, доказано инкриминирано в качеството му на длъжностно лице-кмет на с.Веселина. Факт, който в значителна степен дискредитира твърденето му за добра репутация и добросъвестност към служебните му задължения.

По отношение тежестта на взетата му в хода на досъдебното производство мярка за процесуална принуда и търпените в резултат на това последици, въведени като предпоставка за дължимото му се обезщетене, съд не приема настъпването им като доказан по делото, негативно отразил се върху служебната дейност на ищеца факт. Като по повод на така взетата му мярка следва да се отбележи, че ищецът е упражнил предоставените му в защита процесуални действия еднократно, в хода на образуваното срещу него НОХД №386/2012 на РОС, което е било прието за основателно и уважено от съда. От значение в случая е безспорно установения по делото факт, че по време на така наложената му мярка, възможността на ищеца да осъществи задграничния си служебен ангажимент не е била възпрепятствана.

От гледна точка на споменатите фактори, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което ищецът е легитимиран да получи от ответника за релевираните в основание на иска неимуществени вреди възлиза в размер на 9 000,00 лева. Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за репариране на реално понесените и доказано намиращи се в причинна връзка с нак.; му преследване неимуществени вреди, като при определянето му са отчетени и обществените представи за справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите условия на живот(в тази връзка вж. Р. № 5/13.ІІІ.2013 г. по гр.д. № 638/2012 г. на ВКС – ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК).

До този размер, съдът намира претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказана и основателна. В останалата си част, като недоказан по основание и размер, искът за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен. По отношение на претендираното за имуществени вреди обезщетение, съдът приема иска за доказан по основание до размера на 300,00лв.. Заплатеното от ищеца възнаграждение за защита в нак. производство е доказано до посочения размер. Стореният в нак. производство разход за адв. възнаграждение съставлява за него имуществена вреда, която може да претендира в производството по ЗОДОВ, доколкото не разполага с възможността да предяви вземането си за разноски в наказателния процес.

Съгласно т.4 от ТР№3/2005г. на ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 ЗОДВПГ. Т. е. от влизане в сила на акта, с който се признават за незаконни действията на държавния орган. От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. Т.е., заедно с присъденото обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и претендираната по иска законна лихва. При доказано влязла в сила оправдателна присъда на 11.ІІ.2017, искането за законова лихва от 11.ІІІ.2017г., следва да бъде уважено.

Съдът намира за неоснователно и недоказано поддържаното от ответника възражение за съпричиняване на ищеца към търпения от него вредоносен резултат. При законово презумираната невиновност на същия, в качеството му на привлечено към наказателна отговорност лице и обявената с влязла в сила оправдателна присъда необоснованост и незаконосъбразност на поддържаното срещу него обвинение, не може да се твърди, че с поведението си ищецът е дал повод за воденото срещу него наказателно преследване, респ. да е съпричинил с едно такова свое поведение търпения вредоносен резултат. По тези съображения, при определяне размера на дължимото му се в обезвреда обезщетение, съдът не отчете наличие на предпоставки за прилагане института на чл.5 ЗОДОВ. Съдът намира, че продължителността на воденото срещу ищеца нак. производство извън предвидените за това разумни срокове не може да се вмени в отговорност на ищеца, а е факт, дължащ се на качеството на подигнатото и поддържано срещу него обвинение. За което свидетелства, както крайния изход на воденото срещу ищеца нак. производство, така и доказано допуснатите и станали причина за двукратното му връщане на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила.

С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него съдебни разноски, внесената държавна такса и възнаграждение за адвокат, съгласно представения списък на разноските и съразмерно с уважената част от иска.

Водим от така изложените мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.Б.Х., ЕГН**********,*** , на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - сумата от 9 000,00 лева (девет хиляди лева) представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.219, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е бил оправдан и признат за невиновен, заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 11.ІІІ.2017г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в частта - за горницата над присъдената сума от 9 000,00лв. до 50 000,00 лева като неоснователна.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.Б.Х., ЕГН**********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - сумата от 300,00 лева (триста лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.219, ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 НК, по което ищецът е бил оправдан и признат за невиновен, заедно със законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от 11.ІІІ.2017г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на М.Б.Х., ЕГН**********,*** , на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ - сумата от 235,29 лева (двеста тридесет и пет лева и двадесет и девет стотинки), представляваща съдебни разноски, съразмерни на уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните. Връчването му на ищеца да се извърши и на посочения от него съдебен адрес.

СЪДИЯ: