РЕШЕНИЕ

№ / 16.05.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 134 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 – чл.438 ГПК.

Образувано е по жалба (именувана молба) на Сдружение „Ловно-рибарско дружество “Сокол““ гр.Кубрат, представляван от председателя на УС Ал.Попов – взискател по изпълнително дело № 28/2019г. по описа на ДСИ при РС Кубрат, подадена чрез пълномощник, против постановление от 7.03.2019г. на ДСИ при РС Кубрат за изменение на постановление за разноските от 14.02.2019г., с което е намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя от 1 000лв. на 200лв. Жалбоподателят излага искане за присъждане на останалите 800лв., както и на още 130лв., уговорени с допълнителен договор за правна защита от 8.03.2019г.

Въззиваемият „Аза-ГР“ЕООД, представляван управителя от Г.Русев, е депозирал писмено възражение чрез пълномощник, в което изразява становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба, като моли съда да прекрати съдебното производство, а в случай, че я разгледа по същество – да я остави без уважение.

Държавният съдебен изпълнител е представил писмени мотиви, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че задължението за произнасяне по разноските съществува при всяко предприето и извършено от него изпълнително действие.

Съдът, след преценка на събраните в изпълнителното производство доказателства и извършените от съдебния изпълнител действия, констатира следната фактическа обстановка: изпълнителното производство е образувано на 14.02.2019г. по представен от СЛРД „Сокол“ изпълнителен лист от 6.02.2019г. на РС Разград по гр.д. № 1367/2018г. на същия съд, с който длъжникът „Аза-ГР“ЕООД е осъден да опразни нает недвижим имот, представляващ ловна хижа-ресторант, находящ се в гр.Кубрат, с описаните в същия движими вещи, покрита остъклена тераса, лятна открита тераса, и да върне държането на имота на собственика СЛРД „Сокол“. Данъчната оценка на имота е 13 353,60лв., видно от удостоверение от 20.02.2019г., изд. от Община Кубрат.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е приподписана от упълномощен адвокат с приложен договор за правна защита от 12.02.2019г. с уговорено възнаграждение в размер 1000лв. и извършено отбелязване, че сумата е платена в брой на адвоката. В предмет на договора за правна защита и съдействие е отбелязано: „образуване на изпълнително дело при ДСИ при РС Кубрат срещу „Аза-ГР“ЕООД …….. за опразване по наемен договор на имот – ловна хижа ресторант „Колибите“ и връщане държането – по гр.д. № 1367/2018г. на РС Разград, при едногодишен наем 8 355лв.“. Към договора е приложено пълномощно от 12.02.2019г., с което взискателят е упълномощил адвоката да го представлява и защитава по изпълнителното дело до окончателното му приключване

С разпореждане от 14.02.2019г. ДСИ е признал разноски за платени държавни такси в общ размер 70лв. и за платеното адв.възнаграждение в размер 1000лв. за образуване и водене на изпълнително дело, платимо на взискателя. Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, като му е предоставил двуседмичен срок за това и е посочил дължимите от него разноски. Поканата е получена от длъжника на 25.02.2019г.

На 26.02.2019г. „Аза-ГР“ЕООД е подал възражение срещу размера на признатите разноски в полза на взискателя, като е уведомил съдебния изпълнител, че ще изпълни доброволно задължението си. Направил е искане за намаляването му, като е изложил доводи за липса на фактическа и правна сложност, както и липса на предприети изпълнителни действия, което според длъжника дава право на взискателя да получи разноските само за образуване на изпълнителното дело. След предоставена му възможност за становище, взискателят е възразил на направеното искане.

С обжалваното постановление от 7.03.2019г. държавният съдебен изпълнител е изменил постановлението си за разноските, обективирано в разпореждане от 14.02.2019г., като е намалил поради прекомерност на осн. чл.78 ал.5 ГПК размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 1 000лв. на 200лв. Постановлението е връчено на страните на 8.03.2019г. с указана в него възможност за обжалването му пред ОС Разград в едноседмичен срок.

На 11.03.2019г. са извършени изпълнителни действия по опразване на недвижимия имот и предаването му на взискателя, за което е съставен протокол. Взискателят е бил представляван от председателя на УС и от упълномощения адвокат. По време на изпълнителното действие взискателят е депозирал пред ДСИ договор от 8.03.2019г. за правна защита с предмет процесуално представителство, защита и съдействие по изп.д. № 28/2019г. на ДСИ при РС Кубрат, като допълнителен такъв към първоначалния договор за правна защита и с договорено допълнително възнаграждение в размер 130лв. Връчил му е и молба за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение с присъждане на още 800лв., която настоящият въззивен състав приема като жалба против постановлението от 7.03.2019г. за изменение на разноските.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: жалбата на взискателя Сдружение „Ловно-рибарско дружество „Сокол““ против постановлението от 7.03.2019г., с което е намален размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя от 1 000лв. на 200лв., е процесуално допустима. Действително, актовете, които взискателят има право да обжалва, са лимитативно изброени в нормата на чл.435 ал.1 ГПК и постановлението за разноски не е сред тях. Потестативното право на жалба по отношение на този акт е признато на длъжника в чл.435 ал.2 ГПК, чиито права в по-голяма степен могат да бъдат засегнати от приемането на незаконосъобразно предявени и/или извършени разноски по изпълнителното производство. В този смисъл, в решението, постановено по в.гр.д. № 103/2019г., непрецизно е посочено, че жалбата на взискателя следва да се приеме като такава по чл.435 ал.2 т.7 ГПК.

Актът на съдебния изпълнител, с който се редуцира размерът на първоначално приетите разноски обаче засяга пряко законните интереси на взискателя, тъй като отрича правото му да получи от длъжника в пълен размер уговореното адвокатско възнаграждение. Произнасянето на съдебния изпълнител по отговорността за разноските не представлява същинско изпълнително действие, тъй като не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е реализация на общия принцип за отговорността за разноски. Поради това, при уважаване на възражението за прекомерност на разноските по чл.78 ал.5 ГПК, за взискателя възниква правото на жалба против акта, с който същите се намаляват. В този смисъл са решение № 393/15.05.2015 г. по гр.д. № 5473/2014 г., IV ГО на ВКС и определение № 1556/08.06.2015 г. по в.гр.д. № 1962/2015 г. на АС София.

По същество жалбата е основателна. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. С обжалвания акт съдебният изпълнител е уважил искането на длъжника, като се е мотивирал, че преценката за фактическа и правна сложност на изпълнителното дело не може да се прецени към момента на образуването му и е намалил размера на адвокатското възнаграждение до предвидения такъв в чл.10 т.1 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиден за образуване на изпълнително дело.

От приложените към изпълнителното производството документи е видно, че изпълнителното производство е образувано по представен изпълнителен лист в полза на СЛРД“Сокол“ за опразване на недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.10 т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот, минималният размер на адв. възнаграждение е в размер 1/2 от съответните възнаграждения по чл.7 ал.2 на база стойността на имота. В настоящия случай данъчната оценка на имота е 13 353,60лв. Съответно дължимият минимален хонорар за процесуално представителство в изпълнителния процес по чл.10 т.3 от Наредбата е 465,31лв.

В приложени мотиви ДСИ се е позовал на ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС относно задължението за произнасяне по въпроса за разноските за всяко отделно изпълнително действие, съгл. чл.434 ГПК и липсата на възможност за постановяване на акт, с който да бъде определено общото задължение за разноски на длъжника.

Въззивният съд счита, че държавните такси, които взискателят внася за извършване на всяко изпълнително действие, са тези, които биват присъждани в тежест на длъжника при всяко такова отделно изпълнително действие, съобразно чл.434 ГПК. Адвокатското възнаграждение обаче не би могло да се разделя на части в зависимост от броя на предприетите изпълнителни действия и не това е смисълът на постановеното тълкувателно решение. Аргумент в подкрепа на горния извод е разпоредбата на чл.10 т.3 от Наредбата, която предвижда възнаграждението да е за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, т.е. без значение е колко действия ще бъдат извършени и какъв ще бъде периодът на провеждане и приключване на изпълнителния процес. Единственото действие, което Наредбата в чл.10 т.1 отграничава като самостоятелно такова, за което се дължи адв.възнаграждение, е упълномощаване на адвокат само за образуване на изпълнително дело, без осъществяване на последващо процесуално представителство. Настоящият случай не е такъв, предвид реално осъществените действия от упълномощения от взискателя адвокат, които не се ограничават само с изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, а и с участие в извършените изпълнителни действия на 11.03.2019г. по опразване и връщане на държането на недвижимия имот. В полза на адвоката е и приетото в изпълнителното производство пълномощно от 12.02.2019г., с което взискателят го е упълномощил да го представлява и защитава по изпълнителното дело до окончателното му приключване, а не само за образуване на изпълнително дело.

Ето защо, в тежест на длъжника следва да се възложат разноските за осъщественото от адвоката на взискателя процесуално представителство в изпълнителното дело. В договора за правна защита и съдействие от 14.02.2019г. изрично е отбелязано плащането на адвокатското възнаграждение в размер на 1 000лв. в брой. Същото обаче надвишава значително минимално дължимия размер по чл.10 т.3 от Наредбата, който е 465,31лв. Като отчита реално извършените действия от адвоката на взискателя в изпълнителния процес, съдът счита, че размерът на възнаграждението, което длъжникът следва да заплати като разноски на взискателя, е 500лв., а над този размер до реално изплатения такъв от 1 000лв., адвокатското възнаграждение е прекомерно.

Поради частично несъвпадение на изводите на въззивния съд с тези на държавния съдебен изпълнител, постановлението от 7.03.2019г. на ДСИ следва да бъде отменено в частта, с която размерът на адвокатското възнаграждение е намален от 500лв. на 200лв. В останалата част жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Претенцията на взискателя за присъждане на допълнително уговорено адв.възнагражение в размер 130лв. е нова, предявена след постановяване на обжалваното постановление, поради което не се включва в настоящия предмет на обжалване и по нея ДСИ дължи произнасяне след връщане на делото.

Претенцията на въззиваемия за присъждане на извършените разноски по обжалването както в настоящото, така и в предходното съдебно производство по в.гр.д. № 103/2019г. на ОС Разград, се явява неоснователна. Производството по чл.435 ГПК е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл.78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на процесуалните действия на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при който отговорността за разноски се разпределя с оглед изхода от спора.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя постановление от 7.03.2019г. на ДСИ по изп.д. № 28/2019г. на СИС при РС Кубрат, с което е изменено постановление за разноските от 14.02.2019г. и е намалено поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя в частта от 500лв. на 200лв., като оставя без уважение жалбата на СЛРД“Сокол“ против постановлението от 7.03.2019г. на ДСИ по изп.д. № 28/2019г. на СИС при РС Кубрат в частта, с която адв.възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е намалено от 1 000лв. до 500лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ГО/ЛС