№
град Разград, 18.07.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 15.07.2019 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Атанас Христов
Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 150
по описа за 2019 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 342 от 20.12.2018 г. по гр.д № 384/2017г. по
описа на Районен съд – Исперих, съдът е постановил следното:
ПРИЗНАВА
за НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.193 от
ГПК, оспорването, заявено от
ищците М.Й. М., ЕГН–********** и С.Х.Б., ЕГН–********** чрез
техния процесуален представител относно автентичността на представените по делото от ответната страна документи, съответно Протокол за медицинско изследване
за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество от 25.12.2015г. относно
подписа, положен от името на
лекаря Е. С. В. и Протокол № 211/2015г. от
29.12.2015г. за химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол в кръвта относно подписа, положен от името
на вещото лице - химик И. П. Г.
ПРИЗНАВА
за НЕДОКАЗАНО, на основание чл.194, ал.3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.193 от
ГПК, оспорването, заявено от
ответната страна „Групама Животозастраховане“ ЕАД-гр.София, ЕИК 131272330, представлявано
от изпълнителен директор С. Е. Б. чрез уплъномощения от страната юрискунсулт относно автентичността на представеното от ищцовата страна Удостоверение изх.№ 1800103179/24.10.2016г., издадено от „Банка
ДСК“ ЕАД относно подписа, положен от името
на Ц. П. В. (мениджър на банков
клон).
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен на основание чл.422 от ГПК, от М.Й.
М., ЕГН–********** и С.Х.Б., ЕГН–**********,***,
действащи чрез упълномощен адв.Л.П.,*** против „Групама Животозастраховане“ ЕАД, ЕИК 131272330, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 47А, бл.В, ет.3, представлявано от изпълнителен директор С.Е.Б., за приеме за установено
по отношение на ответника, че
същият дължи на ищците сумата
от 1 159.05 (хиляда сто петдесет и девет лева и 05 ст) лева, ведно
със законната лихва върху тази
сума, считано от 24.02.2017г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 16.03.2017г. по
ч.гр.дело № 11535/2017г. по описа на РС-гр.София, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, М.Й.
М., ЕГН–********** и С.Х.Б., ЕГН–********** ДА ЗАПЛАТЯТ на „Групама Животозастраховане“
ЕАД-гр.София, ЕИК 131272330, представлявано от изпълнителен директор С.Е.Б., сумата от 110.00 (сто и десет) лева –
направени от страната разноски по производството, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в т.ч. и възнаграждение за юрисконсулт.
Недоволни от това решение са останали жалбоподателите М.Й. М.– Х. и С.Х.Б., който
чрез пълномощника си адвокат Л.В.П. *** го обжалва изцяло. В жалбата се излага,
че решението е неправилно и незаконосъобразно. Акцентира се, че не са налице
предпоставките по чл. 9, т.6 от Общите условия към Застрахователния договор. Настоява
се за неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъдат уважени
изцяло исковите претенции, ведно с присъждане на разноски. Излагат подробни
съображения.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Александър
Каменов, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение, ведно с присъждане
на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни
съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, въззивникът С.Х.Б. не се явява. Явява
се въззивника М.Й. М.–Х.. За двамата въззивници се явява пълномощникът им адвокат Л.В.П. ***,
който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, за въззиваемата страна „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, се
явява пълномощникът му юрисконсулт Деян Василев Дончев, който моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Поддържа отговора на въззивната жалба и
излага допълнителни съображения.
Разградският
окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При изпълнение
правомощията си по чл. 269 ГПК
настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният съд споделя мотивите на обжалваното решение, поради
което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към тях, с изключение на частта в която е прието, че не е установен
размера на претендираната от ищците сума. Претендирания размер бе установен от
въззивната инстанция с оглед приетото във въззивното производство заключение на
ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно и правилно. Независимо от препращането
към мотивите на първоинстанционния съд, доколкото дължи произнасяне по
направените в жалбата възражения, въззивният съд намира за необходимо да добави
следното:
Предявени са
субективно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл. 238, ал. 1 във вр. с ал.5 чл. 199а, ал.1, изр.2КЗ (Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., отм., бр.
102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) във вр. с § 22 ПЗР КЗ /Обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г./.
Договорът за групова застраховка
"Живот" на получателите на кредити на "Банка ДСК" ЕАД има
за предмет живота, здравето и телесната цялост на трето лице. Регламентацията
на този договор, към момента на сключването му, се съдържа в разпоредбата на
чл. 233, ал. 1 КЗ /отм./, като по него банката има правното положение на
застраховащ. Особеното при този вид договор, което обуславя и неговата
специфика, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има
право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и
дължими вноски за съответния период от време. В това застрахователно
правоотношение банката има едновременно качествата и на застраховащ, и на
ползващо се от сключената застраховката лице - до остатъка по кредита към
датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума,
докато кредитополучателят е застраховано лице. Съгласно посочения
договор за застраховка "Живот" на кредитополучателите на "Банка
ДСК", трети ползващи се лица са и законните наследници на застрахования
кредитополучател - за разликата между застрахователната сума и остатъка по
кредита към датата на смъртта на кредитополучателя.
Съгласно чл. 238, ал. 1 и 5 КЗ /отм./, при
настъпване на застрахователното събитие или на определените в договора условия,
застрахователят е длъжен да плати застрахователната сума или частта от нея,
определена в застрахователния договор на застрахования или на третите ползващи
се лица.
Според клаузите на застрахователния
договор, при настъпване на застрахователното събитие, банката е материално
легитимирана да търси застрахователната сума до остатъка по кредита, а
наследниците са материално легитимирани да търсят разликата между
застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на смъртта на
кредитополучателя. В този смисъл това не е типичен договор в полза на трето
лице /решение № 99/28.07.2011 г. по т.д. № 542/10 г. на І т.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК/.
Страните не спорят че наследодателя на
ищците – въззивници е бил кредитополучател по Договор за кредит за текущо
потребление № 11/22661461 с Банка „ДСК“ ЕАД, а в това качество и застраховано
лице по Сертификат № 4005000108636 по Групов застрахователен договор за
застраховка „Живот свързана с банков кредит“ /л.5 -6 РС/, сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и ответното застрахователно дружество „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, по смисъла на чл. 231 КЗ /отм./, който договор е
действащ към датата на смъртта наследодателя – 25.01.2016г. Застрахователната
сума е била в размер на 29 704.58 лв.
Процесната групова застраховка
"Живот" на кредитополучателите, сключена между "Банка ДСК"
ЕАД и ответника "Групама Животозастраховане"
ЕАД е била такава по чл. 231 КЗ в полза на кредитор
/търговска банка/ за обезпечение задължение на физическо лице. В това
застрахователно правоотношение Банката е имала едновременно качествата и на
застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховката лице. Докато всеки
един кредитополучател, дал съгласието си за сключване на такава групова
застраховка "Живот", представлява застраховано лице,
"върху" чийто живот се сключва застрахователният договор. Налице е и
писмено съгласие от страна на третото лице наследодателят на ищците към момента
на сключване на договора, съгласно императивното изискване на законодателя - чл. 233, ал.1 КЗ. Поради което и
сключеният договор е валиден.
Предвид представените доказателства –
Сертификат /л. 5-6 РС/, ОУ по групова застраховка живот на кредитополучатели
/л.19-26/ и акт за смърт /л.8 РС/, и съгласно чл.7.1 от ОУ по Групова
застраховка, то към момента на настъпване на смъртта на наследодателя на
ищците е била налице действаща редовно сключена застраховка „Живот свързана с
банков кредит“ с предмет и покриване риска от смърт на застрахованото лице. От
друга страна от представената от самия ответник писмо /л.29 РС/ се установява,
че той е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие, но не е
предприел плащане на застрахователно обезщетение, тъй като се е
позовал на Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите условия по застраховка. Това становище
на застрахователя ответник се поддържа и в настоящото производство.
Съгласно Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите
условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на „Групама
Животозастраховане“ ЕАД, е че отговорността на
застрахователя по застрахователния договор не включва смърт, когато тя е в
причинно следствена връзка с употреба и въздействие на опиати, алкохол и/или
други упойващи вещества или злополука, възникнала докато застрахованато лице е
било под въздействие на наркотици или алкохол, чиято концентрация в кръвта на
застрахованато лице надвишава размера по чл. 171, т.1,
б."б" от Закона за движение по пътищата /т.е., над 0.5 на хиляда/.
Тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху
заинтересованата страна, а именно застрахователя съгласно чл.154 ГПК.
Съгласно Глава 2, чл. 7 от Груповия
застрахователен договор, при настъпила и покрита съгласно условията на договора
смърт застрахователната сума се изплаща на Банка ДСК ЕАД – до остатъка по
кредита към датата на смъртта на застрахования, а за разликата между застрахователната
сума и остатъка по кредита, включващ главница и натрупана лихва, се изплаща на
законните наследници на застрахованото лице.
От приетото във въззивното производство
заключение на ССЕ, което съдът приема като пълно, ясно правилно че към
25.01.2016 г. – датата на смъртта на застрахования наследодател на ищците,
размера на непогасения кредит е: – главница в размер на 28 545.83 лв. и
договорна лихва в размер на 203.52 лв. или общо 28 749.35 лв. Т.е. разликата между
застрахователната сума /29 704.58 лв./ и остатъка по кредита /28 749.35 лв./ към датата на смъртта на
застрахования е в размер на 955.23 лв.
Няма спор относно настъпило събитие –
смърт в резултат на злополука със застрахованото лице, настъпила през срока на
индивидуалното му застрахователно покритие, по см. на Глава1, чл. 7, ал.1, т.1
във вр. с чл. 6 от Общите условия.
Няма спор, че застрахователят е отказал да
изплати обезщетение поради констатация за изключен риск по договора, като се
позовава на Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите условия.
Основния спор по делото е дали смъртта на
наследодателя на страните е възникнала докато същия е бил под въздействието на
алкохол, чиято концентрация в кръвта му надвишава размера по чл. 171, т.1 б.
„б“ ЗДвП /0.5 промила/.
Настоящият състав споделя напълно извода
на първоинстанционния съд за доказаност на възражението на ответника, че отговорността
му е изключена на основание разпоредба на Глава 1, чл. 9, т.6 от Общите условия
по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на „Групама
Животозастраховане“ ЕАД.
Неоснователно е възражението на ищците, че
съдът е изградил изводите си върху ненадлежно събрани доказателства.
Състоянието на починалото лице към момента на злополуката няма как да бъде
установено по друг начин освен с представената и посочена от насрещната страна
документация, в която е отразен релевантния факт – наличие на много над
допустимата концентрация на алкохол в кръвта. С оглед на горното съдът намира,
че направените в тази връзка изводи на първоинстанционния съд са обосновани и
правилни. Налице е изключен риск за изплащане на застрахователна премия
съгласно Глава 1, чл.9, т.6 към Общите
условия по застраховка „Живот, свързана с банков кредит“ на „Групама Животозастраховане“ ЕАД.
По възражението на жалбоподателите, че в случая не следва да намери
приложение действалата към момента на
злополуката /25.12.2015г./ НАРЕДБА № 30
от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства /обн., ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г., изм. и доп., бр. 23 от 17.03.2006 г., отм., бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, а е следвало да намери
приложение „специалния нормативен акт“ - НАРЕДБА № 2 от 26.10.2011 г. за
условията и реда за извършване на съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи, включително и за
заплащането на разходите на лечебните заведения /обн., ДВ, бр. 91 от 18.11.2011
г./.
Съдът намира, че
горепосочената Наредба № 2 не се явява специален акт по отношение на Наредба №
30, поради и което възражението за неприложимост на Наредба № 30 се явява
неоснователно.
По възражението на жалбоподателите, че вземането
на кръвната проба и изследването не е извършено в „оторизирана лаборатория“.
Съгласно чл. 7 от Наредба № 30 : Медицинското освидетелстване и вземане на кръвна проба за изследване се
извършват, както следва:
1. при
установяване с техническото
средство на концентрация на алкохол в кръвта до 1,2 на хиляда
- във всички диагностично-консултативни центрове,
медицински центрове, болнични лечебни заведения, центровете за спешна медицинска
помощ и техните филиали;
2. (доп.
- ДВ, бр. 23
от 2006 г.) при установяване с техническото средство на концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда и/или наличие
на друго упойващо вещество - в центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали.
Действително, в
случая не е налице установяване
с техническото средство на концентрация на алкохол в кръвта, но следва да се подчертае, че в Наредбата няма изискване кръвната проба да се взема в „оторизирана
лаборатория“, а в посочените в чл. 7 места. Съгласно чл. 5, изр. 2 от същата
наредба, кръвната проба се взема и в лечебното заведение, в което лицата са
транспортирани за помощ или настанени за лечение. По делото не се спори, а и
видно както от медицинските документи от досъдебното производство и показанията
на свидетеля д-р Е.В. /съставил протокола за медицинско изследване на употреба
на алкохол и друго упойващо вещество/ е, че към момента на вземането на
кръвната проба наследодателя на ищците е бил приет в лечебно заведение - МБАЛ
„Исперих“ ЕООД. Т.е. кръвната проба е взета в „лечебно заведение“ по
смисъла чл.5, изр. 2 от Наредба № 30. Ирелевантно е дали същата е взета в
ОАРИЛ при МБАЛ „Исперих“ ЕООД или в ЦСМП.
На следващо
място, съдът намира, че в конкретният случай не е допуснато нарушение относно
лабораторията в която е изследвана кръвната проба, тъй като е безспорно, а и се
установява от показанията на св. И.П.– химик при НТЛ при ОД МВР Разград,
изготвила Протокола за химическа експертиза за определяне на концентрацията на
алкохол в кръв № 211/2015г., че изследването е извършено в НТЛ при ОД МВР
Разград. В този смисъл в чл. 15,
ал.1, изр.1 от Наредба № 30, е посочено, че пробите от
кръв се изпращат за анализ в специализираните химически лаборатории в София,
Пловдив, Варна и Плевен или в научно-техническа лаборатория при Столична
или съответната регионална дирекция на вътрешните работи. Такава в
случая е и научно-техническа лаборатория при ОД – МВР – Разград, където е извършено
изследването.
По възраженията, че протокола за химическа експертиза е негоден, че е налице порок при вземане на
пробата, тъй като не е установено че кръвната проба е взета от лице с
медицинска правоспособност под наблюдение на лекар, налице е нарушение на разпоредбата
на чл. 146, ал.4 НПК, налице е и нарушение на чл. 146, ал.3 НПК, тъй като
липсва съгласие на лицето доброволно да предостави образци, както и разрешение
на съответния първоинстанционен съд, не е извършено в присъствието на поемни лица, вещо лице или специалист – технически
помощник, няма постановление за възлагане извършването на медицинската
манипулация – вземане на кръв на основание чл. 146, ал.4 НПК.
Протоколът за химическа експертиза по чл. 17 от
Наредба № 30, съдържащ данни за извършеното химическо изследване на пробите на
кръв и резултатите от него, е годно писмено доказателство за установяване
употребата на алкохол по надлежния ред. Така и Решение № 339 от 19.06.2013 г.
на ВКС по н. дело № 1015/2013 г. I н.о., НК.
Въпреки, че документът е озаглавен
протокол от експертиза, по същество той не представлява експертно заключение, а
писмено доказателство, свидетелстващо за отразените в него обстоятелства, което
е относимо към предмета на доказване по настоящото
дело и на общо основание е допустимо.
Видно от представения по делото протокол
за химическа експертиза, извършена по реда на чл. 17 от Наредба № 30/27.06.2001 г., се установява че в
изследваната проба от кръвта на наследодателя на ищците се установява наличието
на етилов алкохол в концентрация 1.66 промила.
Изготвения по реда на чл. 17 от Наредба № 30/27.06.2001 г. протокол за химическа
експертиза представлява официален свидетелстващ документ и доколкото се ползва
с материална доказателствена сила същият обвързва съда по отношение на
установената с него концентрация на алкохол
в кръвта на наследодателя на ищците.
Доказателствената сила на протокола не е
оборена и следва да бъдат възприети отразените в него обстоятелства.
Свидетелката И.П.е изпълнявала дейност на химик в НТЛ
при ОДМВР – Разград и в това й качество е била оправомощена
съгласно чл.17 от цитираната Наредба №30 да извърши химически анализ на пробите
кръв и да отрази в съответен протокол резултатите от този анализ. Специалният
ред, по който този документ се съставя, е регламентиран извън реда за изготвяне
на доказателствените средства по НПК, поради което този протокол не се явява
експертиза по смисъла на чл. 144 и следващи от НПК, а официален документ,
който по същността си е писмено доказателство.
Ето защо, независимо от наименованието си, посоченият
документ не представлява експертно заключение по смисъла на чл. 144 от НПК, не
само защото не е изготвено по реда на НПК в рамките на назначена съдебно
химическа експертиза, но и защото съдебната експертиза предполага наличието на
образувано наказателно производство, докато протоколът за химическа експертиза по
реда на Наредба №30 се съставя винаги, когато се налага изследване на кръвна
проба на водач на МПС, без значение дали е налице образувано наказателно, респ.
административно наказателно производство. Макар че лицето, което извършва
изследването трябва да притежава знания в областта на биохимията и клиничната
лаборатория и като цяло дейността, обективирана в протокола за химическа
експертиза предполага притежаване на специални знания, и по същността си е
научно изследване с използването на такива знания, лицето, извършващо
изследването не е вещо лице - експерт по смисъла на НПК. За да извърши
химическото изследване на взетата кръвна проба е достатъчно то да е назначено
на съответната длъжност със съответната специалност в здравните заведения или учреждения, посочени в Наредба № 30 и не е необходимо
или задължително условие да фигурира в нарочен списък на вещите лица, нито пък
да бъде назначено с постановление от разследващия орган или с определение от
съда. За разлика от вещите лица, лицата, извършили химическото изследване на
кръвта на водача на МПС, не е необходимо да защитят устно и непосредствено пред
съда резултатите от своите изследвания, така, както са задължени да сторят
вещите лица. Ето защо, дори и разследващият орган да е постановил назначаването
на И.П.като вещо лице със същата задача, постановлението не е породило правните
последици на експертиза по смисъла на чл. 144, ал.1- чл.154 от НПК, тъй като по
силата на закона тя подлежи на изпълнение по друг установен в специален
нормативен акт ред. Това лице има преки и непосредствени впечатления от реда по
който се провежда изследването и за получените резултати от него, и показанията
му са ценен източник на фактически данни, относими към предмета на
доказване. Така и Решение № 143 от 18.05.2015 г. на ВКС по н. д. №
350/2015 г., III н.о., НК и
Решение № 149 от 04.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 257/2015 г.,
III н.о., НК.
От приложения по делото Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и показанията на
свидетеля д-р Е.В. е видно, че изследването е извършено от д-р Е.В., лекар в
МБАЛ. Действително в коментирания документ липсва подпис на освидетелствания
/посочено е „контузия“/, но това не означава автоматично, че изследване не му е
проведено, съответно, че отразените писмени констатации са неверни.
Следва да се отбележи, че в настоящият казус вземането
на кръвни проби в лечебно заведение е извършено при хипотезата на чл.5 от Наредбата
/„При невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място, от
всички участници в пътнотранспортното произшествие се вземат проби от лекар или
медицински специалист в лечебното заведение, в което са транспортирани за помощ
или настанени за лечение.”/, което се
осъществява служебно и не е поставено в зависимост от волята на
освидетелствания. Нормата на чл.11 ал.4 от Наредба №30, регламентираща
отказа на лицето да бъде изследвано, не следва да се разглежда самостоятелно, а
във връзка с ал.3 на същия текст, според която вземането на кръв се извършва в
срока за явяване, определен в талона за медицинско изследване, т.е възможността лицето да откаже вземането
на кръв за изследване е в друга хипотеза, различна от тази по настоящето
дело, а именно когато лицето е изследвано с техническо средство, отчело
концентрация на алкохол над 0,5%о, съставен е талон за медицинско изследване,
този талон му е връчен и лицето се е явил лично в срока за явяване. Така и
Решение № 350 от 28.10.2014 г. на ВКС по н.д. № 1052/2014 г., III, н.о.
Разпитан в качеството си на свидетел д-р Енчо Великов
заявява относно вземането на пробата: „фелдшерите
го правят, но аз присъствам при вземането на кръвните проби. ……Фелдшерът взема
кръвта….,той я слага в тези контейнерчета и той я
предава в полицията. ….В момента, в който се взема кръвната проба става пред
мен“.
Така безспорно се установява, че кръвната проба е
взета от фелдшер. Същият е компетентно лице /медицински специалист/, което може
да вземе кръвна проба, съгласно на чл. 5 от Наредба № 30. До този извод води и Наредба № 1 от 08.02.11 г. за професионалните
дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински
специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно,
издадена от Министерството на здравеопазването и изменена с Д.В-к, бр.50 от
01.07.11 г.. В този смисъл вж. и Решение № 43/31.01.2012 по дело №3001/2011 на
ВКС, НК, II н.о.,
Тъй като пробата е иззета по реда на Наредба № 30, а
не по реда на НПК, то се явяват неоснователни възраженията на жалбоподателите
за нарушение на разпоредби на НПК.
По възражението на жалбоподателите, за наличие на нарушение на чл. 15,
ал.1, изр.2 от Наредба № 30, пробата е взета на 25.12.2015г. в 16.50 часа, а е
получена в НТЛ при ОД на МВР – Разград на 28.12.2015г., без отразяване на час,
поради което може да са изтекли повече от нормативно предвидените 72 часа. По
възражението, че химика И.П.не би могла да гарантира процедурата по вземане и
съхранение на пробата, което е от значение за гарантиране достоверността на
нейното изследване. По възражението, че пренасянето на пробата „на ръка“ от
болничното заведение до НТЛ при ОД МВР - Разград не е достатъчно да се установи
дали е била пренесена със съответната хладилна апаратура.
Съгласно чл. 15, ал.1, изр.2 от Наредба № 30
от 27.06.2001 г., пробите се изпращат не по-късно от 72 часа след вземането им в хладилни
чанти с транспорт на съответните лечебни заведения.
В случая липсват доказателства, че взетата
в 16.50 часа на 25.12.2015г. проба, доставена в НТЛ при ОДМВР – Разград на
28.12.2015г., е била доставена след изтичането на 72-ия час.
Съдът приема за неоснователни
възраженията, че по делото не бил установен точният начин на транспортиране на
кръвната проба от болничното заведение до лабораторията при ОД МВР - Разград и
условията на съхраняването й до нейното изследване.
При отсъствието на каквито и е конкретни
данни за осъществена манипулация върху пробата и за неправилно съхраняване, за
съда съществува забрана да подлага на хипотетично съмнение добросъвестността на
служителя, пренесъл пробата от болничното заведение до ОД МВР - Разград, и на
служителя, който я е приел по силата на задълженията си. Същото се отнася и до
твърденията за вероятно неправилно съхранение на кръвната проба - съдът не би
могъл да приеме за установено подобно фактическо положение, тъй като в негова
подкрепа липсват дори и индиции. За пълнота е
необходимо да се акцентира, че дори и да беше допуснато отклонение от
предписанията на чл. 15, ал. 1 от Наредба № 30/2001 г., то не би могло
автоматически и неизбежно да доведе до опорочаване на резултата от кръвното
изследване. В практиката си ВКС е имал възможност многократно да изтъква, че
такава последица поначало биха могли да имат съществени нарушения, следствие на
които се създава съмнение в годността на пробата, вероятност за манипулиране на
съдържанието й, неяснота по въпроса от кое лице изхожда същата и т. н. В
настоящия случай събраните доказателствени материали изясняват категорично и
безспорно обстоятелствата, че изследваната проба е на същото лице, от което е
била взета кръвта; че пробата е била надлежно иззета съгласно изискванията на
Наредбата; че няма данни опаковката да е била нарушена и/или да не е била
оформена според предписанията на Наредбата; че пробата е била донесена в ОД МВР
- Разград "на ръка" от съответен служител; че съдържанието на пробата
е било запазено и годно за изследване. При такива данни за съда не съществува
никакво основание да се усъмни в годността на пробата или да допусне абстрактна
вероятност за манипулирането й. По принцип в
Наредбата няма изрична забрана да се анализират и проби, изпратени повече от 72
часа след вземането им, както дори и такива, съхранявани по неправилен начин.
Нарушенията на изискванията на Наредба №
30/2001 г. нямат абсолютно значение, като във всеки конкретен случай следва да
бъдат преценявани от гледна точка на тяхната същественост - обективното им
отражение върху качествения и количествения състав на кръвната проба и нейния
произход. Така и Решение № 376 от 27.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1373/2013 г., II н. о., НК. В този смисъл е практиката и на
другите съдилища - Решение № 56 от
23.05.2017 г. на ОС - Видин по в. н. о. х. д. № 52/2017 г., с което е
потвърдена присъда № 17/08.02.2017
г. по НОХД № 259/2016г., по описа на Районен съд - Белоградчик, както и Присъда № 8 от 24.03.2010г. на Районен съд – Добрич по н.о.х.д.
№ 966/2009г.
По възражението на
жалбоподателите, че е следвало да се извърши второ – контролно изследване на
кръвната проба, като липсата му
представлява нарушение на Наредба № 30.
Съгласно
чл. 20, ал.3 от Наредба № 30, изследваното лице може да поиска за своя сметка
повторно извършване на химически анализ, ако не е изтекъл срокът по чл. 19 /три месеца/. Т.е. повторното извършване
на анализ се прави само при изрично искане, а не служебно.
По делото липсват доказателства, а дори и
твърдения, че наследодателят на ищците, както и самите ищци след неговата
смърт, са поискали да се възползват от възможността по чл. 20, ал.
3 от Наредбата. Щом реда за изследването предвиден
в Наредбата е спазен, съмнение в правилността на крайния извод на химическото
изследване на кръвната проба и констатираното алкохолно съдържание в нея /отразено
в протокола за химическа експертиза/, не може да има. Така и Решение № 215 от
29.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1274/2011 г., III н. о., НК.
С оглед на горното предявените искове са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Ето защо, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. В този смисъл вж. и постановеното по сходен казус Решение № 960 от 22.10.2014 г. на ОС - Варна
по в. т. д. № 999/2014 г.
По
разноските.
При този изход на спора на въззивниците не
се дължат разноски.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.8 във
вр. ал.1 ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за
въззивната инстанция – разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът определя размер за юрисконсултското
възнаграждение на въззиваемата страна, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното, на осн. чл. 271, ал.1
ГПК, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 342 от 20.12.2018 г. по гр.д № 384/2017г. по описа на Районен съд – Исперих.
ОСЪЖДА М.Й. М.– Х., ЕГН–********** и С.Х.Б.,
ЕГН–**********, и двете с адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на "ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, ЕИК-********, седалище и адрес на
управление: гр. София 1124
район Средец, бул. Цариградско шосе No 47А, бл. В,
ет. 3, представлявано от С.Е.Б., сумата от 100.00 лв. /сто лева/ - представляващи разноски за юрисконсултското
възнаграждение по въззивно гражданско дело № 150/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Разград, на осн. на основание чл. 81 и чл. 273 във вр. чл. 78, ал. 8 във
вр. ал.1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР