РЕШЕНИЕ

№ …….. / 28.06.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На седемнадесети юни, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 157 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“, представляван от изп.директори Н.Ч. и Кр.Р., чрез упълномощен адвокат, против решение № 471/4.01.2019г. по гр.д. № 1674/2017г. по описа на РС Разград, с което е осъден да заплати на Русенски университет „Ангел Кънчев“, представляван от ректора В.П., сумата 9 396,13лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2017г. (датата е поправена с решение № 1824/12.04.2019г.) до окончателното й изплащане и сумата 3 747,19лв., представляваща обезщетение за забава за периода 22.08.2013г.-25.07.2017г. Жалбоподателят излага твърдение, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и в диспозитива му не са отразени съществени елементи от състава на непозволеното увреждане, поради което не може да се установи идентитет между претендираното обезщетение и присъденото такова от районния съд. По същество счита исковете за недоказани. Оспорва заключенията на двете експертизи, изготвени в хода на първоинстанционното производство. Моли въззивния съд да обезсили решението и да върне делото за ново разглеждане на районния съд или да го разгледа по същество и да отмени обжалвания акт, като вместо него отхвърли предявените искове. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Русенски университет „Ангел Кънчев“, представляван от ректора В.П., подаден чрез упълномощен адвокат, в който е изложено твърдение за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли въззивния съд да потвърди обжалваното съдебно решение. В съдено заседание пълномощникът поддържа изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: на ищеца Русенски университет „Ангел Кънчев“ е предоставено правото за управление на поземлен имот № 61710.504.3829 с площ 14 765кв.м. и построените в него сгради № 61710.504.3829.1-10 с предназначение за образование, от стоманенобетонна конструкция. Имотът е с адрес гр.Разград, бул.“Априлско въстание“ №3. За горните обстоятелства е представен Акт за публична държавна собственост № 2230/16.06.2009г.

На 22.08.2013г. специализиран автомобил (кран) с рег. № СА3771ВХ, управляван от Бейхан Хюсеин Ахмед, се движел по продължителен наклонен пътен участък от път ІІ-49, навлизайки в гр.Разград. На кръстовището на пътя с бул.“Априлско въстание“ водачът изгубил контрол върху управлението на автомобила, който пресякъл булеварда и навлязъл през порталната вР.а в двора на филиала на РУ“Ангел Кънчев“. Последвал сблъсък във втоР.а вътрешна сграда на учебното заведение, при което била разрушена стена и бетонни колони на учебен корпус-лабоР.ория. Водачът на автомобила е починал. Съставен е констативен протокол рег. № 179/ЗМ-В-218 от 22.08.2013г., в който са отразени горните обстоятелства.

Специалният автомобил – кран с рег. № СА3771ВХ е собственост на „Уникредит лизинг“АД и към момента на ПТП е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника „Булстрад Виена иншурънс груп“ – застраховката е била с валидност от 26.04.2013г. до 25.04.2014г.

Във връзка с причинените по сградата щети и унищожени кР.котрайни и дълготрайни активи, между същите страни е водено т.д. № 30/2015г. по описа на ОС Разград. С влязло в сила решение на 24.11.2017г. застрахователят е осъден да заплати на Русенския университет сумата 11 586,84лв., представляваща обезщетение за вече извършени и фактурирани СМР за поправяне на причинените от ПТП имуществени вреди на сграда № 61710.504.3829.9 и сумата 14 336,79лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие унищожаване на кР.котрайни и дълготрайни активи, конкретно посочени в решението, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумите.

Предмет на настоящото съдебно производство е застрахователна претенция на Русенския университет за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в допълнителни средства, необходими за отстраняване на щетите по сграда № 61710.504.3829.9. Във връзка с тяхното установяване е разпитана св.Ст.Дамянова – директор на филиал на РУ – гр.Разград. Същата свидетелства за своите преки впечатления от щетите непосредствено след ПТП, като заявява, че лабоР.орията е била разрушена вследствие на навлизане на крана в сградата. Паднала е стената между лабоР.орията и склада и е бил пробит таванът на долната и съответно подът на горната лабоР.ория, вследствие на което са повредени двете лабоР.ории и складът. Извършени са строителни дейности по затварянето на сградата и довършителни дейности. Към момента няма В и К, ел.инсталация, плотовете в лабоР.орията са разрушени в частта, където е мивката и плотовете, подовете на горната и долната лабоР.ория също за разрушени, липсва осветление. Електричеството е било прекъснато, за да се извади крана, и оттогава до настоящия момент не е възстановено.

Във въззивната жалба е направено оплакване във връзка с назначените и изслушани две оценъчни експертизи от районния съд. По първата е дадено заключение за стойността на необходимите довършителни дейности към момента на завеждане на исковата молба. По втоР.а експертиза и по-специално в допълнителното заключение, е направен анализ на необходимите средства за пълното възстановяване на щетите по сградата от настъпилото ПТП (без вече извършените и присъдени с решението по т.д. №30/2015г. на ОС Разград) и техните стойности към датата на увреждането 22.08.2013г. Районният съд е приел последното именно защото стойностите са преценени към датата на увреждането. Въззивният съд не намира основания за различен извод при преценката на двете експертизи. Първата не следва да се взема предвид, защото цените са определени към момента на подаване на исковата молба, който е неотносим при изясняване на правнозначимите факти. Възражението във въззивната жалба е, че двете експертизи се различават по количеството вътрешни варови мазилки по тухлени и бетонни стени и тавани – 45кв.м. според първото заключение, изготвено от в.л. Янко Киров и 22кв.м. според второто заключение, изготвено от в.л. В.К. (всъщност последната е посочила 21кв.м. гипсова мазилка), както и по обема ремонтни дейности на обикновена мозайка по подовете – 15кв.м. според в.л. Янко Киров и 9кв.м. според в.л. В.К.. Доколкото районният съд е приел второто заключение на в.л. В.К., за жалбоподателя липсва интерес да поддържа оплакването в жалбата, тъй като нейните измервания сочат на по-малък обем довършителни дейности. Що се отнася до възражението за разликата в цените, приети за едни и същи СМР – единична цена на кв.м. при машинно търкане на мозайка, която е определена на 8,29лв. по първото заключение на Я.Киров и на 23,87лв. по второто заключение на В.К., бе посочено по-горе, че двете вещи лица са оценявали ремонтните дейности към различен момент и районният съд е приел експертизата, определяща цените към момента на увреждането. Този извод е правилен и законосъобразен и се споделя и от въззивния съд. Във въззивното производство е отстранено допуснатото от първостепенния съд процесуално нарушение при изслушване на вещото лице в съдебно заседание. Същото е изслушано отново по реда на чл.267 ал.2 ГПК, като при изслушването дава пълни и изчерпателни отговори на всички въпроси по позициите, отбелязани в писменото заключение относно замерванията и обичайната практика при извършване на ремонтни дейности. Заключението е обосновано, изготвено е от лице в кръга на неговите компетенции, след извършени замервания и използване на данни от „Справочник за цените в строителството“ към 2013г., поради което следва да бъде прието. Предвид така изложените съображения, възражението във въззивната жалба в обР.ния смисъл се явява неоснователно.

При направените по-горе уточнения, довършителните работи за отстраняване на всички щети по сградата по вид и стойност следва да се приемат по начина, отразен в допълнителното заключение на втоР.а експертиза, изготвена от в.л. В.К., както следва: доставка и полагане на неармиран бетон клас В10/С8/10/ за основи, фундаменти и настилки 2куб.м. на стойност 181,86лв.; 30кв.м. изравнителна подова шпакловка на стойност 138,30лв.; ремонт на обикновена мозайка по подове 9кв.м. на стойност 336,51лв.; полиране на подова мозайка 40кв.м. на стойност 954,80лв.; демонтаж на настилка от керамични плочи 21кв.м. на стойност 144,48лв.; настилка от подови керамични плочи на лепило, при ремонти 21кв.м. на стойност 572,67лв.; изкърпване на гипсова мазилка по тухлени стени 26кв.м. на стойност 555,10лв.; двупластова гипсова мазилка по тухлени стени 17кв.м. на стойност 205,19лв.; двупластова гипсова мазилка по бетонни стени 4кв.м. на стойност 47,68лв.; гипсова шпакловка по нови стени и тавани 21кв.м. на стойност 85,68лв.; шпакловка с готова смес при ремонти 122кв.м. на стойност 351,36лв.; двукР.но боядисване с латекс при ремонти 164кв.м. на стойност 697лв.; грундиране на бетон с контактен грунд 4кв.м. на стойност 8,64лв.; обръщане на страници на прозорци 15кв.м. на стойност 194,70лв.; разваляне на стенна облицовка от керамични плочи на вароциментен или циментен разтвор 24кв.м. на стойност 174лв.; облицовка с керамични плочки с лепило по стени на фуга 2мм. 16,3кв.м. на стойност 481,99лв.; подмяна на облицовки от керамични плочки край мивки и подобни 9,7км.м. на стойност 723,91лв.; направа и разваляне на кофраж за ремонт на малки конструкции, корнизи, парапети и подобни 12кв.м  на стойност 420,48лв.; подготовка и полагане на обикновена армировка при ремонти 120кв.м. на стойност 198лв.; доставка и полагане на армиран бетон клас В20/С16/20/ за колони, греди и подобни 0,5куб.м. на стойност 56,14лв.; разбиване на стоманобетон с чук и шило 0,5куб.м. на стойност 51,07лв.; доставка и монтаж на 1бр. вР.а 90/200 на стойност 132,50лв.; поставяне на секретна брава с патронник на стойност 40,56лв.; алкидна боя по дървени повърхности 14кв.м. на стойност 94,50лв.; доставка и полагане на гофрирани тръби ПВЦ 13,5мм по арматурна заготовка 74кв.м. на стойност 78,44лв.; доставка и изтегляне на проводник ПВ 1х1,5 ММ2 в монтирани тръби 38кв.м. на стойност 20,52лв.; доставка и изтегляне на проводник ПВ 2х4 ММ2 в монтирани тръби 36кв.м. на стойност 89,28лв.; доставка и монтаж на кръгла разклонителна кутия за скрита инсталация 6бр. на стойност 9,84лв.;  доставка и монтаж на ключове и контакти за обикновена скрита инсталация 6бр. на стойност 31,26лв.; доставка и монтаж на луминисцентно висящо осветително тяло 3бр. на стойност 199,32лв.; доставка и монтаж на стенна смесителна батерия за мивка на стойност 63,28лв.; събиране и извозване на строителни отпадъци 6 куб.м. на стойност 147лв. или общо 7486,06лв. Начислена е печалба 10% в размер 748,61лв. или общо 8234,66лв. Начислен е и ДДС в размер на 1646,93лв. Цялата дължима сума е установена от вещото лице в размер 9 881,60лв.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е неоснователна. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване на дата на причиняване на щетите, при какво застрахователното събитие са настъпили, конкретен застрахователен договор или полица с посочване на срок и страни, кое МПС е причинило щетите. В предявената искова молба всички тези факти са отразени в нейната обстоятелствена част.

По-нататък, във въззивната жалба се съдържа оплакване за недопустимост на решението на районния съд, тъй като в неговия диспозитив е посочена само сумата 9 396,13лв., явяваща се обезщетение за причинени и невъзстановени имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, без да е посочена датата на настъпване на вредите, по кой договор или полица е дължимо обезщетението, кой е покритият риск, кой е причинил увреждането и с кое превозно средство и кое е увреденото имущество. Въззивният съд счита възражението за неоснователно. Всички тези данни се съдържат в мотивите на обжалваното решение, от които може ясно и точно да се изведе волята на първостепенния съд. Ако в бъдеще възникнат затруднения или неясноти при изпълнение на решението, за страните съществуват способите на чл.251 и чл.247 ГПК, чрез които да ги отстранят, но не и по реда на инстанционния контрол. Видовете довършителни работи, необходими за пълното възстановяване на сградата от щетите извън тези, които вече са били извършени и са били предмет на предходно образуваното т.д. № 30/2015г. на РОС, са описани детайлно от районния съд и от мотивите на обжалваното решение може да се извлече волята на съда относно въпроса кои вреди приема за установени. Решението кореспондира на исковата претенция, която след даване на указания за отстраняване на нередовности е уточнена, както следва по видове довършителни дейности: полагане на мазилки до годност за експлоатация, поставяне на теракот в помещенията, възстановяване на В и К и ел.инсталации, поставяне на вР.и, осветителни тела, ключове, контакти и други подлежащи на извършване допълнителни и съпътстващи СМР. Всички видове дейности, установени от районния съд посредством приетото допълнително заключение на втоР.а съдебно-оценителна експертиза, отговарят на претендираните такива с исковата молба. Възражението за липса на идентитет между предявения иск и постановеното решение се явява неоснователно.

По същество предявеният иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) в.в. с § 22 от ПЗР на КЗ е основателен. За да бъде уважен, по делото следва да са установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество и всички обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на водача на специалния автомобил по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на ПТП, както и настъпването на застрахователното събитие.

Във въззивната жалба няма наведени оплаквания и относно елементите на фактическия състав на увреждането, отнасящи се до извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От събраните доказателства – констативен протокол за настъпило ПТП и св.показания на Ст.Д, се установява, че управляваният от Бейхан Ахмед автомобил с рег. № СА3771ВХ е нарушил правилата за движение, като е излязъл от пътя и се е блъснал във вътрешната сграда на филиала на РУ в гр.Разград, при което е съборил стена на сградата и е навлязъл в помещенията. Виновното поведение на деликвента се предполага до доказване на противното, съгл. чл.45 ал.2 ЗЗД. В настоящия случай презумпцията на закона не е оборена. Водено е досъдебно производство, което е било прекР.ено. Горните обстоятелства са установени и в съдебния акт, постановен по т.д. № 30/2015г. на ОС Разград, в което са участвали същите страни. Като правопораждащи факти за правото на ищеца, съотв. задължението на ответника като последица от създаденото застрахователно правоотношение, същите имат обвързваща сила за страните и в настоящото съдебно производство.

Спорен е въпросът относно причинените вреди по вид и размер. Аргументът на жалбоподателя е свързан с констатациите, съдържащи се в назначените в първоинстанционното производство съдебно-оценителни експертизи. Посочено бе по-горе във възприетата фактическа обстановка защо се приема второто изготвено заключение, а не първото. В допълнителното заключение на в.л. К. подробно са описани необходимите довършителни дейности по вид, размер и стойност, които са обосновани с реално извършени от експерта замервания на място и използване на научна литеР.ура относно ценообразуването към 2013г. В допълнение, в проведеното въззивно заседание вещото лице дава подробни обяснения по отделните посочени от нея пунктове в писменото заключение относно начините на замерване и добрите практики при извършване на ремонтни дейности. Ето защо съдът приема, че с изготвената от нея експертиза се установяват претендираните от ищеца вреди по вид, количество и стойност. Установеният действителен размер на вредите, подлежащи на възстановяване, е 9 881,60лв. Съдът е обвързан с исковата претенция, която е в размер 9 396,13лв. Предявеният иск се явява основателен и доказан и като е осъдил застрахователя за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в търсения размер, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, ведно с акцесорните искания за лихви. Жалбоподателят е заявил в с.з., че не поддържа жалбата против решението в частта за началния момент на присъдената законна лихва, предвид постановеното от РС решение за поправка на ОФГ. Доколкото обаче няма изрично оттегляне на жалбата в тази част, съдът дължи произнасяне в цялост на обжалваното съдебно решение.

Страните претендиР. присъждане на сторените разноски. Предвид изхода от делото такива се дължат на ищеца РУ“Ангел Кънчев“. Последният е заплатил възнаграждение на представляващия го адвокат във въззивното производство в размер 2 217,60лв. Ответникът следва да бъде осъден да му заплати тази сума.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 471/4.01.2019г. по гр.д. № 1674/2017г. по описа на РС Разград, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 1824/12.04.2019г., постановено в същото съдебно производство.

Осъжда ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ да заплати на Русенски университет “Ангел Кънчев“ сумата 2 217,60лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване, предвид търговския характер на делото и цената на исковете, съгл. чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР