Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 19.06.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 03.06.2019 г. в състав:
Председател:
Анелия Йорданова
Членове: Рая Йончева
Атанас Христов
при секретаря Светлана Лазарова разгледа докладваното от
съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 158 по описа за 2019
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД – гр. Варна, ЕИК 103533691, подадена чрез проц.
представител по пълномощие - адв.Невена
Митева от АК – Разград против Решение № 69 от 18.02.2019г. по гр.д.№
340/2018г. на РС- Исперих, с което е
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът С.Л.А., ЕГН-**********
***, не дължи на ответника – въззивник, сумата 1 971.50 лв., съобразно
фактура № 0264696743/26.03.2018г., представляваща стойността на допълнително служебно
начислена електроенергия, на осн. чл. 50 ПИКЕЕ /отм./, по извършена корекция на
сметки при неотчетена електрическа енергия за 12 209 кВТч. за минал период
от 06.12.2016г. до 10.10.2017г., за обект находящ се в гр. Исперих, ул.
Родопи № 20, ет.2, ап. 2, с абонатен № ********** и клиентски № 1800089633, на
основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Със същото решение жалбоподателят е осъден
да заплати на насрещната страна сумата от 258.56 лв. за направени деловодни разноски.
Поддържайки доводи за неправилност на
решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Основното оплакване в
жалбата е за неправилно приложение на материалния закон във връзка с
приложимостта и предпоставките по чл. 50 ПИКЕЕ /отм./. Претендира разноски.
Процесуалният представител
на въззиваемата страна С.Л.А. – адвокат Марин Радоев Маринов от АК –
Разград, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, за въззивника се явява пълномощника му - адв.Невена Митева от АК – Разград, който поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност
в призоваването, въззиваемата страна не се явява. Явява се пълномощникът й
адвокат Марин Радоев Маринов от АК – Разград, който поддържа отговора на
жалбата и излага допълнителни съображения. Заявява че не претендира разноски
пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора съставът
на Окръжен съд - Разград взе предвид следното:
Първоинстанционнияят съд е бил сезиран с
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от С.Л.А.
срещу „Енерго-Про Продажби” АД – гр. Варна, за недължимост на сумата
1 971.50 лв, претендирана като дължима стойност на служебно
начислена електрическа енергия, в резултат на корекция на сметки на ищеца -
потребител за минал период - 06.12.2016г. до 10.10.2017г., поради неотчитане.
За посочената сума е била издадена фактура № 0264696743/26.03.2018г., от
ответника, отнасяща се до обект на потребление в гр. Исперих, ул. Родопи № 20,
ет.2, ап. 2 с титуляр С.Л.А., с абонатен № ********** и клиентски № 1800089633.
Ищецът поддържа в исковата молба, че няма
основание за промяна на сметките му за ползвана ел. енергия за минал
период по ПИКЕЕ /отм./. Сочи, че в качеството си на потребител и купувач по
договор за продажба на ел. енергия като търговска сделка, той не дължи
заплащането й.
Ответникът „Енерго Про Продажби”
АД оспорва иска с твърденията, че исковата сума е била начислени правомерно и
се дължи от ищеца, на основание чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г.), във връзка с чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както и
във вр. с чл. 16, т. 2 от ОУ на ДПЕЕ /2014 г./, уреждаща задължение на
потребителя да заплаща стойността на използваната в присъединения обект
електрическа енергия. Сочи се, че между страните е налице валидна облигационна
връзка по силата на публични и общодостъпни общи условия, на базата на които се
уреждат отношенията между тях; при отмяна на специалните правила във
връзка с начина на установяване на основание за корекция на сметки за минал
период и на съобщаване на потребителите, както и за методиката за определяне
стойността на корекцията, отношенията следва да се уредят при спазване на
общите правила за облигационни отношения.
Решението на първоинстанционния съд, с
което искът е уважен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване
на правото на иск.
Предвид задължителните указания по
приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. №
1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън
задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението
и проверката за правилност относно допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми от първата
инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в жалбата.
Безспорно между страните е, че
ищецът е потребител на ел. енергия за обект в гр. Исперих, ул. Родопи
№ 20, ет.2, ап. 2, с абонатен № ********** и клиентски № 1800089633 /л.12-14,
л. 55-58 РС/, както и че потребената от този обект електрическа
енергия се е отчитала до датата 10.10.2017г.
чрез СТИ: статичен еднофазен двутарифен електромер тип: „Carat Digitron M02“, с фабричен № 1115031200540054, видно от Констативен протокол 18118719 от
29.12.2016г. /л.59 -60 РС/ .
На посочената дата – 10.10.2017г., е
извършена проверка от служители на „Енерго Про Мрежи“ АД, при която електромерът
е демонтиран, пломбиран и е изпратен за проверка в БИМ при показания в регистър
1.8.4 от 012209 кВТч. За посочените обстоятелства е съставен Констативен
протокол № 1701497 от 10.10.2017г. /л.15
РС/.
Съгласно Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 242/14.03.2018г. на Български институт по
метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел -
Русе, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 4 - 012209.9 kWh, която не е
визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологични
характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическата енергия. Електромерът не съответства на технически
характеристики /л.16 РС/.
Според заключението на
съдебно-електротехническа експертиза (л.93-95 РС ), което съдът възприема като пълно, ясно и правилно е че процесният
електромер е монофазен електронен електромер с часовник. Притежава инфрачервен
оптичен канал за измерване и програмиране на място. Ел. енергията се измерва на
една или няколко тарифи според тарифния план на абоната, като отчетената от
съответната тарифа електроенергия се визуализира на дигитален дисплей.
Електромерът разполага и с контролни тарифи, които регистрират общото
количество измерена електроенергия. Процесният електромер преди монтирането му
на ел.таблото на ищцата, при първоначалната метрологична проверка, е настроен
съобразно бъдещата му експлоатация до отчита и визуализира консумираната
ел.енергия по две тарифи, съответно регистър 1.8.1 - нощна тарифа и 1.8.2 –
дневна тарифа. Данните от същите се отчитат ежемесечно, като регистър 1.8.0 е
настроен да отчита общото количество ел.енергия по двете тарифи. Наличието
на данни, записани в регистър 1.8.4, според вещото лице се дължи на външна
намеса в тарифната схема на електромера – неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ, което може да се извърши само от
специалисти, които имат софтуерни познания върху програмата и разполагат със
съответните технически средства за въздействие върху електромера. Промяната на
първоначално заложените програмни параметри на процесното СТИ е довело и до
неотчитане на част от консумираната в имота на ищцата електроенергия. Може да
се твърди, че в процесния случай е налице неправомерно вмешателство върху СТИ и
неговата измервателна схема. Техническите характеристики на елементите на
електрическата мрежа, както и параметрите на подаваното ел.захранване,
позволяват в периода от 06.12.2016г. до 10.10.2017г. в имота на ищцата да бъде
осигурено и консумирано, както редовно отчетеното количество електроенергия,
така и неотчетеното в размер на 12209 кВТч. От придобиванета на имота от ищцата
на 22.11.2016г., по график процесният електромер е отчетен на 05.12.2016г.,
като ел.енергията е консумирана от бившите собственици. След
първоначалната метрологична проверка на
електромера, извършена в метрологична лаборатория, в периода преди монтирането
му в имота на ищцата, втората проверка е извършена с еталонен измервателен уред
от служителите на „Енерго-Про Мрежи” АД на 29.12.2016г., за което е съставен
Констативен протокол № 18118719 (л.10 РС), с констатация за изправност на СТИ и
вече третата проверка е процесната от 10.10.2017г., когато електромерът е
свален и предаден за последващата метрологична проверка, четвърта по реда в
регионалния отдел на БИМ в гр.Русе, обсъдено по-горе (на 14.03.2018г.) При
констатираната на 10.10.2017г. неотчетена ел.енергия, е извършена корекция на
сметка, на базата на чл.50 от ПИКЕЕ (за срок не по-дълъг от една година), в
конкретния случай за периода от 06.12.2016г. до 10.10.2017г., през който са
действали три различни цени на електроенергията (издадена процесната Фактура №
0264696743/26.03.2018г.). Вещото лице дава заключение, че аритметично точно е
пресметната левовата равностойност на ел.енергията по обсъжданата фактура,
съобразно одобрените от ДКЕВР цени за ел.енергия, ДДС и акциз за съответния
периода и подпериоди, съобразно промяната на цените, но счита, че по-правилно
би било за начало на периода да се приеме датата 29.12.2016г., когато е
констатирана пълната изправност на СТИ в имота на ищцата по обсъдения горе Констативен
протокол № 18118719 от 29.12.2016г.
Пред първоинстанционния съд са разпитани
свидетели относно извършената проверка на 10.10.2017г. и съставянето на Констативен
протокол № 1701497 от 10.10.2017г. по
реда на чл. 47 ПИКЕЕ /отм./
От събраните доказателства в първата
инстанция се установява, че СТИ отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия
са остойностени правилно.
Предвид така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Провеждането на пълно и главно доказване
по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти относно
наличието на основание за плащане по фактура № № 0264696743/26.03.2018г. е в
тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен
отрицателен установителен иск.
В процесния случай следва да се
провери дали са приложими Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети от
КЕВР, обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. в хипотезата на законова делегация
по чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т. 3
от Протокол № 147/14.10.2013г., на основание чл. 21, ал.1 т. 9 във вр. чл.
83, ал.1, т. 6 ЗЕ.
С Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС
по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017г., са
отменени ПИКЕЕ, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48,
чл. 49, чл. 50 и чл. 51. Следователно разпоредбите на чл. 1- чл. 47 и чл. 52 –
чл. 56 от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия казус, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена на 10.10.2017 г., след отмяната им. Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК,
правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не
по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Към процесния момент
КЕВР не е приела нови ПИКЕЕ, които е следвало да бъдат предложени от енергийните
предприятия, на мястото на отменените норми на чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ по
реда на чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, поради което енергийните предприятия не могат
да се ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин
съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения
като процесното. В хода на съдебното производство, с Решение № 2315
от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., обнародвано в
ДВ бр. 97 от 23.11.2018 г., в сила от 23.11.2018 г., са отменени и
единствените действащи до този момент разпоредби на чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ.
Едва в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. са обнародвани
новите Правила за измерване на
количеството електрическа енергия.
Поради това, към момента на проверката – 10.10.2017 г., липсва приложима
нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Това е така, защото с първото решение на ВАС е отменена включително
разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към
констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой
свидетели при отсъствие на абоната и т. н.), който е елемент от фактическия
състав, пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши
едностранна корекция. Именно поради отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ, още преди изготвянето на процесния констативен
протокол от 10.10.2017г., съдът намира за безпредметно да обсъжда възраженията
на ищцовата страна за опороченост на същия, поради неизготвянето му в
съответствие на чл. 47 ПИККЕ. След отмяната на съответните разпоредби
липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните
понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници
на грешката. Отмяната на чл. 1 - чл. 47 ПИКЕЕ не може да бъде заместена по
аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. Действащите
към датата на проверката разпоредби не могат да запълнят обема на възложеното с
чл. 83, ал. 2, изр.2 вр. ал. 1, т. 6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Отменените
в по-късен момент разпоредби на ПИКЕЕ
регламентират материалноправните предпоставки, при наличието на които
може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата,
респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Следователно извършените в тази връзка действия към 10.10.2017 г. от служители на свързано
с ответника дружество – обществен доставчик на ел. енергия, не са изрично
регламентирани от закона, поради което и не са основани на него. Доколкото
законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по
който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма
правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона
основание, поради което извършването им няма правен ефект. Този извод се налага
и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да
бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
С оглед действието занапред на решението
на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл. 83 ЗЕ, до
приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито
операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват
от корекционната процедура по по – късно отменения текст на
чл. 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката, е липсвал ред за
извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 10.10.2017 г., правото на "Енерго-про продажби" АД
да начисли исковата сума, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на
констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло.
По делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго основание,
което да е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него
право за начисляване и претендиране на процесната сума.
По изложените съображения съставът
на РОС прави извод за основателност на иска. Поради съвпадение на
правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на
спора първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
В същия дух е и формираната вече съдебна
практика по сходни и/или идентични казуси – Решение № 286 от 05.12.2018г. на Варненски апелативен
съд, търговско отделение, по въззивно търговско дело № 529/2018г.,
Решение № 58 от 30.04.2018 г. на Варненски апелативен съд, гражданско отделение,
по въззивно гражданско дело № 125/2018г., Решение № 654 от 11.04.2018 г.
по гр.д. № 496/2018 г. на Варненския окръжен съд, ГО, втори с-в, недопуснато до
касационно обжалване с Определение №11/07.01.2019 по дело №2916/2018 на ВКС,
ГК, III г.о., Решение № 831/11.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. №
311/2018 г. на Окръжен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение
№94/12.02.2019 по дело №3120/2018 на ВКС, ГК, III г.о.
Воден от горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 от
18.02.2019г. по гр.д.№ 340/2018г. по
описа на Районен съд - Исперих.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.