Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Разград, 26. 06. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева

2. Ангел Ташев

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 162 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от от „Сиана Комерс“ ООД чрез пълномощник против Решение № 48/ 28. 02. 2019 г. по гр. д. № 642/ 2018 г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан за разликата от 279 евро, представляваща дължим ДДС върху уговореното възнаграждение в размер на 1395 евро на осн. чл. 7 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 04. 07. 2018 г. Твърди се, че в обжалваната част решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът при тълкуване на сключения между страните договор не е съобразил разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Постъпила е въззивна жалба от Т.Л.А. чрез нейния пълномощник против същото Решение № 48/ 28. 02. 2019 г. по гр. д. № 642/ 2018 г. по описа на РС Кубрат, в частта с която е осъдена да заплати на „Сиана Комерс“ ООД сумата 1395 евро, представляваща възнаграждение на осн. чл. 7 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 04. 07. 2018 г. , обезщетение за забава върху главницата в размер на 47, 84 лева от 11. 09. 2018 г. до 13. 11. 2018 г., неустойка в размер на 1 395 евро на осн. чл. 8, ал. 1 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 04. 07. 2018 г. и за разноските. Изложени са доводи, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, тъй като съдът в нарушение на закона е достигнал до необосновани правни изводи.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Жалбата депозирана срещу него от Т.Л.А., разгледана по същество се явява неоснователна, а жалбата от „Сиана Комерс“ ООД срещу решението в обжалваната част е основателна.

На 04. 07. 2018 г. между страните по делото бил сключен Договор за посредничество при покупка на недвижим имот, според който ответницата възложила, а ищцовото дружество приело да извърши проучване на пазара на недвижими имоти и да посредничи при закупуването на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Русе, съгласно чл. 1 от договора. Страните не спорят, че за времето от 04.07. до 29. 08. 2018 г. ищцовото дружество е изпълнявало задълженията си да търси подходящо, с оглед изискванията на възложителката жилище – апартамент, което тя да купи, организирайки посещения и огледи на 7 апартамента, за което са приложени протоколи за оглед Приложение № 1. От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства безспорно се установява , че на 28.08.2018 г. за ответницата е организирана от ищеца среща с представител на продавачите и оглед на жилище – апартамент, находящ се в гр. Русе, бл. „Ниш“, ет. 2, ап. А, идентификатор № 63427.1.126.3.8, с офертна цена 46 500 евро, което ответницата заявила, че харесва, но ще продължи да гледа и други имоти. На следващия ден представител на ищеца – св. Воронова, я завел в друго жилище, което ответницата не харесала, продължил да й предлага други жилища за оглед, докато ответницата не заявила, че се отказва от техните услуги, защото решила да купи жилище в гр. Разград.

С НА за продажба № 174, том III, рег. № 4021, нот.дело № 320/ 2018 г.на нотариус, вписан в регистъра на НК с № 433 и район на действие съдебния район на РС – Русе, на 10.09.2018 г. в гр. Русе Е. З. К. – син на ответницата, купил от И. Г. И., действащ със съгласието на съпругата си С. И., описания подробно недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Русе, бл. „Ниш“, ет. 2, ап. А, идентификатор № 63427.1.126.3.8, за сумата 45 500 евро. От показанията на разпитаните като свидетели И. И. и съпругата му С. И. се установява, че не са сключвали договор за посредничество при продажбата нито с ищцовата, нито с друга посредническа агенция. След огледа на имота на 28. 08. 2018 г. , организиран от ищеца, ответницата, сина й и други две лица посетили отново апартамента им в бл. „Ниш“, договорили се, след което била изповядана сделката при нотариус.

Правомощията на въззивния съд са тези по чл. 269 ГПК

, според който: въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част; по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, което означава, че въззивната инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17. 07. 2001 г., т. 10 на ОСГК на ВКС. Въззивната проверка следва да се ограничи до въпросите посочени по същество с въззивната жалба и съответно до посочените въпроси, за които въззивната съдебна инстанция следва да следи служебно.

Единственият довод, изложен във въззивната жалба от Т.Л.А., че районният съд незаконосъобразно е приел за неотносим към делото факт липсата на договор за посредничество между ищеца и продавачите по отношение на процесния имот и че превратно е тълкувана представителната власт на дъщерята на продавачите и действията на св. Воронова по предлагането на имота, е необоснован. Видно от приложения по делото протокол за оглед, Приложение № 1 с посредничеството на св. Воронова - представител на ищеца е осъществен оглед на апартамента, купен по-късно от сина на ответницата. Отношенията между ищеца и продавачиите на предложения за продажба на ответницата имот са ирелевантни, доколкото ищецът не е претендирал възнаграждение от тях за услугата. С оглед на това, въззивният съд изцяло споделя правния извод на районния съд, че е неотносим към предмета на спора факта за наличие или липса на договор за посредничество при продажбата на имота между ищеца и продавачите.

Налице е сключен договор за поръчка между страните. Характерът на този вид договор, съгл. чл. 280 и сл. ЗЗД е такъв, че доверителят възлага на довереника да извърши определени правни или фактически действия. Тъй като в закона няма ограничение на срока на действие, от естеството на този вид договор, предвид преследваната цел, може да се направи извод, че срока на действие е до изпълнение на възложените действия. В случая, в чл. 5 страните са уговорили срок на действие – до покупка. Ищецът е изпълнил поетите с договора за посредничество задължения: Да проучи пазара на недвижими имоти – апартаменти в гр. Русе, да организира огледи на имоти на потенциални продавачи и да намери подходящия, предвид търсения от ответницата да купи недвижим имот. Възложените от ответника на ищеца действия са изпълнени с покупката от сина на ответницата на предложения за продажба от ищеца имот, поради което ответницата дължи договореното възнаграждение. Ищецът не е участвал при подготовката на документите и изповядване на сделката по причина, която не може да му се вмени във вина – липса на съдействие от ответника. Ответницата е нарушила поетото с чл. 8 във вр. с чл. 2, предл. трето от договора за посредничество задължение - да не подписва предварителен договор или нотариален акт, или какъвто и да било друг договор с предмет вещно право върху имот, описан в Приложение № 1, за оглед на който е положен подпис от доверителя, без посредничеството на довереника и/или преди да е заплатено дължимото му се по договора възнаграждение, поради което дължи претендираната от ищеца неустойка, уговорена в договора.

По изложените съображения, жалбата от Т.Л.А. е неоснователна и постановеното от районния съд решение в обжалваната част, следва да бъде потвърдено.

Ищецът „Сиана Комерс“ ООД е обжалвал решението в частта, с която е отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан за разликата от 279 евро, представляваща дължим ДДС върху уговореното възнаграждение в размер на 1395 евро на осн. чл. 7 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 04. 07. 2018 г. Жалбата е основателна. Ищецът не е посочил доказателства, че е данъчно задължено лице по ЗДДС, но фактите за регистрацията му по ЗДДС или че уговореното възнаграждение е без ДДС не са оспорени от ответника и в този смисъл не му е указана и доказателствената тежест за доказване на обстоятелствата. За регистрацията му по ЗДДС може да се направи справка и се съдържат данни в регистъра на НАП по чл. 80 от ДОПК. В чл. 7 от договора е записано, че ответникът дължи възнаграждение в размер на 3%, без ДДС върху офертната стойност, записана срещу имота в Приложение № 1, представляваща цена за конкретния имот, предложен на доверителя, но не по – малко от 300.00 евро, без ДДС. Следователно, договорът е бил сключен при една от хипотезите на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС - данъкът да се дължи отделно по облагаемата доставка.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че в обжалваната от ищеца „Сиана Комерс“ ООД част решението на районния съд следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска за сумата от 279 евро, представляваща дължим ДДС върху уговореното възнаграждение в размер на 1395 евро.

Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 265 лв., според представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 48/ 28. 02. 2019 г. по гр. д. № 642/ 2018 г. по описа на РС Кубрат в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от „Сиана Комерс“ ООД против Т.Л.А., като неоснователен и недоказан за разликата от 279 евро ДДС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т.Л.А., ЕГН ********** да заплати на „Сиана Комерс“ ООД, ЕИК 117600431, гр. Русе, ул. „Александровска“ № 10 сумата 279 евро, представляваща дължим ДДС върху уговореното възнаграждение в размер на 1395 евро на осн. чл. 7 от Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 04. 07. 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 48/ 28. 02. 2019 г. по гр. д. № 642/ 2018 г. по описа на РС Кубрат в останалата част.

ОСЪЖДА Т.Л.А., ЕГН ********** да заплати на на „Сиана Комерс“ ООД, ЕИК 117600431 разноските по делото пред въззивната инстанция в размер на 265 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР