Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Разград, 11. 06. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Анелия Йорданова

Членове: Рая Йончева

Ирина Ганева

при секретаря С. Лазарова разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 166 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. ,=Ш. чрез пълномощник против Решение от 24. 04. 2019 г. по гр. д. № 552/19 г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено, че на 25. 02. 2019 г. в гр. Разград е извършен акт на домашно насилие спрямо А.Б. З. - Ш. от страна на С. ,=Ш. и са наложени мерки за защита от извършено домашно насилие, а именно - жалбоподателят Ш. да се въздържа от домашно насилие по отношение на въззиваемата, забранява му се да приближава жилището й в с. Бели Лом, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, като не я приближава на разстояние по-малко от 10 метра за срок от три месеца, да посещава специализирана програма по чл.5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН. Жалбоподателят е осъден да заплати глоба в размер на 200 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Моли решението да бъде отменено и молбата на А.Б. З. - Ш. да бъде оставена без уважение.

Депозиран е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата А.Б. З. – Ш. чрез пълномощник. Оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество е неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

Безспорно е установено от изявленията и признанията на страните, направени пред районния съд, че са съпрузи и от м. октомври 2018 г. заживели разделени. Пред РРС има образувано гражданско дело за прекратяване на брака им с развод. Предвид изложеното, съдът приема, че страните по делото са съпрузи по смисъла на чл. 3, т. 1 от ЗЗДН, поради което молбата за защита, подадена от А.Б. З. - Ш. е процесуално допустима.

От гласните доказателства, както и от изложението в Декларацията на А. З. - Ш. по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява, че на 25. 02. 2019 г. в гр. Разград, сутринта въззиваемата завела детето в Детска градина „Приказка“ . През това време жалбоподателят пристигнал с автомобила си пред входа на детската градина и след като въззиваемата излязла, той слязъл от автомобила и тръгнал към нея. Започнал да вика и да се кара, въззиваемата се опитала да се качи в своя автомобил, но жалбоподателят блъснал врата, от което получила нараняване на двете си ръце. Въззиваемата се уплашила и от този ден не пътувала сама.

Аналогичната фактическа обстановка възприета и от районният съд, се споделя и от въззивната инстанция, както и изложените въз основа на нея правните изводи, че молбата за защита е основателна и доказана. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява твърдението на молителката - въззиваема, за което е подала декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, че С.Ш. на 25. 02. 2019 г. е вдигнал скандал, заплашвал молителката, като по този начин упражнил психическо насилие спрямо нея по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че извършеното от него не може да се квалифицира като акт на домашно насилие. Предизвикания от него скандал пред детската градина, удара нанесен по колата на въззиваемата, са оказали върху нея негативно въздействиие, изпитала е страх и безпокойство за здравето си.

Налице са предпоставките по чл. 2 и по чл. 3 от ЗЗДН за налагане на мерки по чл. 5 от с. з. С оглед на установените форми на домашно насилие, наложените от районния съд мерки за защита са адекватни. Продължителността, за която мярката се налага се определя в зависимост от тежестта на деянието, от условията, при които то е извършено, от личността на пострадалия и на извършителя, от отношенията между страните. Във всички случаи конкретният срок на мярката, който съдът определя с решението си, трябва да изиграе своята роля, като прояви предупредително и възпиращо въздействие с цел избягване на по-нататъшни конфликти. Ръководейки се от естеството и интензитета на осъщественото домашно психическо насилие, който относително не се отличава с много висока тежест, въззивната инстанция приема, че е подходящ определения от районния съд срок на мерките за защита от три месеца, в който страните да обмислят отношенията си и жалбоподателят да прецени последиците от своето поведение и да му повлияе предупредително и възпиращо. Както и при определяне на мерките на защита, така и при определянето на размера на глобата, съдът следва да вземе предвид характера и тежестта на нарушението. В случая, съобразявайки тези обстоятелства, районният съд е определил обосновано глобата в минимално предвидения от закона размер.

Въз основа на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 24. 04. 2019 г. по гр. д. № 552/19 г. по описа на РС Разград.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.