Решение по Гражданско дело 168/2019г.

Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

12. VІІ.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

17.VІ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар: Н.Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

  АТАНАС ХРИСТОВ

   АНГЕЛ ТАШЕВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВ

В. гражданско

2019

№168

А

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752, гр.София срещу Решение № 7/ 25.І.2019г. по гр.д.№1054/2018г. на РРС, в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен искът му за установяване на солидарно дължимо от Х.С.С. и М.Б. И. вземане в размер на 5 867,94лв., за което в производство по чл.410 ГПК, в образувано срещу тях чгрд №448/2018 е била издадена Заповед за изпълнение №953/7.ІІІ.2018г., както и в частта, с която по насрещно предявения иск съдът е приел за установено, че на осн.чл.21, ал.1ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.ІІІ.ЗЗД и чл.146, ал.1ЗЗП клаузата, уговаряща заплащане на възнаграждение в размер на 2250,00лв. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, е нищожна. В останалата си част,като необжалвано, решението на РРС е влязло в сила.

В жалбата се твърди, че в обжалваните си части решението е незаконосъобразно и необосновано. Подчертавайки статуса си на небанкова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС към процесния спор, тъй като същото се отнася единствено за банкови кредити, по сключени с банка договори. Счита, че процесният договор намира правната си уредба в ЗЗД и тези на действащия Закон за потребителския кредит като заем за потребление. Поради което, счита разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ за неприложима в установените по този договор облигационни отношения. Счита обжалваното решение за постановено и в нарушение на чл.235 ГПК при несъобразяване на установения по делото факт, за настъпила входа му изискуемост на вземанията с изтичане на договорения за връщането им срок.

Поддържа се, че неправилно РРС е приел недължимост на вземането до посочения размер поради нищожност на договарянето му като цена за предоставен по споразумение с длъжниците допълнителен пакет услуги. Твърди, че за параметрите на този допълнителен пакет услуги кредитополучателят е уведомен чрез Стандартния европейски формуляр. Поддържа се, че с оглед легалното определение на договора за потребителски кредит, дадено в чл. 9, ал. 1 ЗПК законодателят е изключил от неговия обхват предлаганите в допълнителния пакет услуги, което предпоставяло допустимост на изричното им договаряне. Поддържа се, че споразумението за допълнителен пакет услуги и дължимата се за същия цена са договорени с кредитополучателя в рамките на договорната свобода, при гарантирано му право на избор и равнопоставеност. Въз основа на изложеното, иска отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на ново, с което съдът да приеме за установено по отношение на въззиваемите, съществуването на процесните вземания. Претендира разноски.

По отношение на въззиваемите Х.С.С. и М.Б. И. , производството се развива по реда на чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5ГПК. С депозиран в срока по чл.263 ГПК отговор и в с.з., чрез назначеният им особен представител-адв. Н., същите оспорват жалбата като неоснователна и молят за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

В съдебно заседание въззивникът не се представлява. Постъпило е писмено становище, с което поддържа въззивната жалба.

В с.з., чрез назначеният им особен представител, въззиваемите молят за потвърждаване на решението в обжалваните му части като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт. Идентично на заявеното в срок за отговор пред първоинстанционния съд, поддържат възражение за ненастъпила изискуемост на вземанията поради неспазване на предвидената в чл.60 ЗКИ процедура по обявяване на предсрочната му изискуемост, както и за нищожност на клаузата, предвиждаща в дълг на кредитополучателите заплащането на цена за допълнителен пакет услуги. Назначеният в производството особен представител претендира възнаграждение за представителство на всеки един от въззиваемите.

В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с проявена от тях активност в тази насока. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция.

Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът намира за установено следното:

Производството пред РРС е образувано по искова молба с вх. 5341/5.VІ.2018г. , в която ищецът твърди, че е сключил с ответниците Договор за потребителски кредит - Профи кредит Стандарт с № 3014942560/5.ХІІ.2016 г.(вж. л.8 и сл.от грд на РРС). Договорът се твърди сключен при ОУ, считани за негова неразделна част. По делото е безспорно, че в изпълнение на договорно поетите задължения, в качеството си на кредитор въззивникът е предоставил на въззиваемите за усвояването му кредит от 3000,00лв. В качеството си на кредитополучатели, въззиваемите са се задължили солидарно с връщане на предоставената им в кредит сума в срок от 24 месеца - на равни месечни вноски, при договорени: ГПР от 49,89% ; ГЛП от 41,17% и лихвен процент на ден -0,11%. В резултат, с договорената в тези параметри възнаградителна лихва, задължението на кредитополучателя и солидарния длъжник е определено в общ размер от 4 451,04лв. Анюитетната вноска по кредита е договорена като месечно дължима на 25-то число от месеца в размер на 93,75лв.рамките на 24 месеца на равни месечни вноски месеца при договорен ГПР от 49, 89 % и ГЛП от 41, 17 %.

От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че на датата, на която са сключили процесния ДПК, страните са подписали и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги срещу дължимо от въззиваемите в условия на солидарност възнаграждение в размер на 2 250,00лв. Така, месечно дължимата от кредитополучателя и съдлъжника му анюитетна вноска е определена в общ размер на 279,21лв., от които -185,46лв. за погасяване на кредита и 93,75лв. за погасяване на възнаграждението за доп. пакет услуги. Така, общо дължимото по договора вземане възлиза в размера на 6 701,04лв. Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, където са посочени в стандартизирана форма основните параметри по договора и като приложение към него е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. Получаването на последните два документа на 5.ХІІ.2016г въззиваемият –кредитополучател Х.С. е удостоверил с подписа си.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, чрез назначеният му в производството особен представител-адв.Н., въззиваемите са оспорили иска по основание и размер, въвеждайки своевременно и възражение за недействителност на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги поради противоречието му със ЗЗП и с добрите нрави.

В изрична договорна клауза - т.12.3 от ОУ към договора, страните са приели, че при просрочие на една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни, договорът се прекратява автоматично, без да е необходимо кредитодателят да уведомява за това кредитополучателя и солидарно задължилото се лице. Съгласно цитираната договорна клауза, при така обективирана от кредитополучателя и съзадължилото се лице неизправност, в право на кредитора е предвидена и възможност за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Върху приложеното като доказателство копие от ОУ се установява подпис на кредитополучателя и съзадължилото се с връщане на кредита лице.

В допълнение на изложеното в мотиви на обжалваното решение, в този си състав съдът приема, че постигната между страните уговорка за автоматично прекратяване на сключения между тях кредитен договор –т.12.3, урежда развалянето на договора от страна на кредитодателя при виновно неизпълнение на задължение от кредитополучателя и следва да бъде тълкувана съобразно разпоредбата на чл. 87 ЗЗД единствено в смисъл, че кредиторът няма да дава подходящ срок за изпълнение, а развалянето ще настъпи при условията на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Съгл. чл.10 ЗПК писмената форма е предвидена като условие за валидност на договора за потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД дава възможност за разваляне на един двустранен договор от изправния кредитор, но след изрично предупреждение. Когато договорът е сключен в писмена форма(както е и в случая), то по арг. от разпоредбата на чл. 87, ал. 1, изр. второ от ЗЗД и изявлението за разваляне следва да е обективирано в писмена форма, а също и да е достигнало до другата страна по договора. Като постигната в противоречие с императивна законова норма, клаузата, освобождаваща кредитора от задължението на уведоми длъжника за прекратяването на договора и нищожна по см. на чл.26, ал.1, предл.ІЗЗД.

С издадено на 23.VІ.2017г. „уведомително писмо“(вж.л.44,грд№1054/18 на РРС), жалбоподателят уведомява въззиваемия кредитополучател - Х.С., че поради обективирана от него неизправност е прекратил едностранно договора и е обявил кредита за предсрочно изискуем. По делото липсват доказателства за наличие на адресирано от кредитора-ищец уведомление до солидарно съзадължилото се по договора лице-въззивамият М.Б. И. . Ищецът-жалбоподател не е ангажирал доказателства за връчване на уведомителното писмо до адресата . По делото се следва за безспорно установено, че в хода му, а именно - на 27.ХІІ.2018г. действието на кредитния договор е прекратено поради изтичане на срока. Обстоятелство, което съгл. чл.235 ГПК следва да бъде съобразено като правно значим по спорното право факт, настъпил след дата на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление-6.ІІІ.2019г., която по правилото чл.422 ГПК се съобразява като дата на подаване на иска за установяване съществуването на вземането.

При така установените факти и обстоятелства, въззивният съд приема от правна страна следното:

Сключеният между страните ДПК намира своята правна регламентация в ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.V.2010г.) Според дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу поетото от длъжника- потребител задължение за връщане на предоставената парична сума.

Решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за дължимост на договорена по споразумение цена за доп. пакет услуги, респ.-в частта, с която е прогласил тази договорна клауза за нищожна следва да бъде потвърдено поради следните съображения: Уговореното в договора заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 2 250,00 лв. , противоречи на законовите изисквания и на добрите нрави. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Не е посочена и цена за всяка от услугите поотделно, включително и в споразумението, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. На следващо място следва да се отчете и фактът, че заплащането на това възнаграждение е предварително, т. е. същото е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор, доколкото в уводната част на споразумението е посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта му е в пълен размер дори и да не е ползвана и една от тях. Съгласно приложения погасителен план ответниците е следвало да заплащат в продължение на 24 месеца по 93,75 лв. за нещо, което не ползват. Процесното споразумение безспорно е сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора за потребителски кредит е нищожно поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по – слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. След като споразумението е нищожно, по него не се дължи възнаграждение, поради което първоинстанционният съд правилно е прогласил нищожността на тази договорна клауза и е отхвърлил предявеният на осн.чл.422 ГПК иск за установяване на основаното на нищожната клауза вземане..

По делото се следва за безспорно, че въведеното в предмет на договора вземане е носимо. В съвкупността си доказателствата установяват, че кредита от 3 000,00лв. е реално предоставен на въззиваемия С., който е преустановил окончателно погасяването му на 25.ІІІ.2017г. От приложеното и неоспорено като доказателство извлечение по партидата му се установява, че поради неизвършени от въззиваемите плащания на дължимите за периода от 25.ІІІ.2017 до 25.ХІІ. 2018 анюитетни вноски, относимо към 25.ІV.2017г. са настъпили договорените в чл.12 предпоставки за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. От извлечението и по признание на ищеца, в погашение на кредита въззиваемите са извършили общо плащания в размер на 838,42лв., от които в погашение на главницата са отнесени 251,67лв., а за договорената възнаградителна лихва-300,18лв.

Към дата на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление, по партида на въззиваемия С. съществува остатък по дълга в размера на 5867,94лв., от които- 2746,80 лв. по главница и 1087,90 лв. за договорната възнаградителна лихва.

Безспорно е, че ищцовото дружество не е кредитна институция по смисъла на чл. 1 от Закона за кредитните институции, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от същия закон. Настоящият съдебен състав приема, че предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащане и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР № 4/18.VІ.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК). Независимо от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, даденото в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия. Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите (заемите), отпускани от небанкови финансови институции и тези, отпускани от търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва основание за поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.

По тези съображения, в този си състав съдът счита, че и при договор за кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника.

Съгласно разясненията, дадени в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.VІ.2014г. тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и практиката на ВКС, намерила израз в множество решения /Решение №123/9.ХІ.2015г. на ВКС по т.д. №2561/2014г., II т.о., Решение №169/ 17.І.2017г. на ВКС по т.д. №1272/2015г., II т. о. и др./, които намират приложение и по отношение на договорите за потребителски кредит, какъвто е процесният, когато искът по чл.422 ГПК е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че кредитът е станал предсрочно изискуем. Що се касае до исковата молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя. Това уведомяване обаче, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по т.д. №362/2015г. II т. о., не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК, нито да обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл.422 ГПК, независимо от наличието на останалите обстоятелства, тъй като не може с обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението.

При постановяване на решението си, първоинстанционният съд е изложил обосновани и съответни на мат. закон съображения относно неприложимостта на предсрочната изискуемост по отношение на процесното вземане. Не е съобразил обаче, че на 27.ХІІ.2018г. действието на кредитния договор е било прекратено поради изтичане на срока, което поставя въпроса за изискуемостта на вземането като подлежащо на съобразяване обстоятелство по чл.235 ГПК. В тази връзка, съответно на правомощията си на инстанция по същество, от правна стана въззивният съд приема, че към дата на настъпилия краен падеж, при установена дължимост и на договорената възнаградителна лихва, претендираното на осн.чл.422 ГПК вземане, видно от приложеното и неоспорено като доказателство извлечение от партидата на длъжника, се явява установено като изискуемо и дължимо в размера на 3834,70лв. В частта, с която до посочения размер първоинстанционният съд е отхвърлил иска, решението следва да бъде отменено, а предявеният на осн.чл.422 ГПК иск - уважен.

В останалата си част, решенето на РРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

В частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за нищожност на клаузите, предвиждащи размера на възнаградителната лихва, решението не е обжалвано, влязло е в сила и е съобразено от настоящия съдебен състав при формиране на фактическите му и правни изводи.

С оглед постановения по делото резултат, на осн.чл.78 ГПК в полза на жалбоподателя се следват доказано сторени разноски, съразмерни на уважената част от иска.

Искането на особения представител на въззиваемите за присъждане на допълнително възнаграждение от 300,00лв. е неоснователно и не намира опора в ЗА. Защитимия по делото интерес и за двамата въззиваеми произтича от едно и също договорно основание.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаправилно и необосновано Решение № 7/ 25.І.2019г. по гр.д.№1054/2018г. на РРС, в частта, с която искът на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК********, гр.София предявен на осн.чл.422 ГПК Х.С.С. и М.Б. И. за установяване на длъжимо в изпълнение на Договор за потребителски кредит вземане е отхвърлен до размера на 3834,70лв. и вместо това ПОСТАНОВИ

Приема за установено в отношенията на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК*******, гр.София, Х.С.С. и М.Б. И., съществуване на вземане в размер на вземане в размер на 3834,70лв.(три хиляди осемстотин тридесет и четири лева и седемдесет стотинки), дължими от Х.С.С. и М.Б. И. в изпълнение на сключен с „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК175074752, гр.София Договор за потребителски кредит - Профи кредит Стандарт с № 3014942560/5.ХІІ.2016 г., за което в производство по чл.410 ГПК, в образувано срещу тях чгрд №448/2018 е била издадена Заповед за изпълнение №953/7.ІІІ.2018г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/ 25.І.2019г. по гр.д.№1054/2018г. на РРС останалата му част като правилно, обосновано и законосъобразно.

Осъжда Х.С.С.,ЕГН********** и М.Б. И.,ЕГН**********,***, Разградска обл., ул.“Иван Козарев“№4 да заплатят на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ЕООД, ЕИК*******, гр.София разноски по делото в размер на 1120,15лв.

Решението е окончателно и по аргумент на чл.280, ал.3, т.1, предл.І ГПК не полежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР