Р Е
Ш Е
Н И Е
№… Разград
18.VІІ.2019 Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
24.VІ. публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:М.Н. ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АТАНАС ХРИСТОВ АНГЕЛ ТАШЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от съдия Йончева
2019 173
№1173 в. гр.
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 267ГПК.
С Решение №161/10.ІV.2019г.
по гр.д.№2650 по описа му за 2018г.,
състав на РРС е уважил частично исковете, предявени от „*** “ЕАД, *** против Д.К.Д.
за
установяване на оспорено му по реда на чл.415 ГПК парично вземане, за което в
образуваното по реда на чл.410 ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение №4459/25.Х.2018г.
по чгрд №2137/2018 по опис на РРС, като е приел за установено, че ответникът
дължи 287,76лв. по главница за потребена
в периода 31.І.2016-31.ІІІ.2016г. топлинна енергия и 58,76лв.в обезщетение за
забава на главницата за времето от 18.Х.-22.Х.2016г. До първоначално
предявеният им размер, исковете са
отхвърлени като недоказани.
Недоволен от така постановеното
решение, ответникът обжалва същото като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно , в частта, с която предявените срещу него искове са били
уважени. На релевираните основания, отричайки
качеството си на потребител на претендираната до заплащането й топлинна
енергия, моли за отмяна на решението в
обжалваната му част и за отхвърляне на предявените срещу него искове в цялост. С подаване на жабата сезира съда с
доказателствено искане за приемане на депозирани в приложение на същата писмени
доказателства, както и за допускане на гласни такива, с които да установи, че в
процесния имот се развива стопанска дейност от ЕТ- трето за делото лице.
В законоустановения и предоставен й от съда срок, насрещната по жалбата
страна се е възползвала от правото си на
отговор, оспорвайки същата като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение
като правилен, обоснован и законосъобразно
постановен съдебен акт. Претендира
разноски.
Като подадена в срок, от легитимираща интерес от обжалването страна и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни
предели, РОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Постановено е
от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност и
по същество на допустимо предявени, в
условията на обективното им кумулативно съединяване искове по чл. 422 във вр. с
чл.124ГПК- установяване вземания , които са били оспорени по реда и в сроковете
на чл.414 ГПК.
При разглеждане на
делото и при постановяване на решението,
първоинстанционният съд е изпълнил
задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК като
не е нарушил процесуалните
правила, гарантиращи правото на участие и защита на страните. Съответно на търсената с исковете защита
е разпределил доказателствената тежест и в рамките на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е
възложил на всяка от страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът
е изяснен от фактическа страна, с
допустими по см. на ГПК доказателства,
които са относими към подлежащите на
доказване и правно релевантни за изхода
на делото факти .
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обективираните в
обжалваното решение правни изводи за основателност
на предявения срещу Д.Д. иск, са в противоречие с установените по делото факти
и сочат на несъответно прилагане на материалния закон.
Според състава на въззивния съд, анализът на доказателствата, относимо на процесуално заявеното от
страните поведение, дава основание за следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона
за енергетиката , всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие; § 1, т. 41б ДР на ЗЕ определя като потребител физическо и
юридическо лице- краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия
или природен газ.
Съобразявайки се с посочената уредба,
първоинстанционният съд е приел, че по изрично разпореждане на ЗЕ, по договора
за доставка на топлинна енергия за процесния имот - потребител (клиент) на
топлинна енергия е неговият собственик, както и физическото лице, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. По делото е безспорно установено,
че въззивникът е съсобственик, с право на ½ ид.част от процесния имот. От
доказателствата се следва за безспорно установено, че обектът е заведение, с
търговско предназначение, което е отдадено за ползване на ЕТ“ К. Д. - И. Д.“,***,
съгл. сключен с въззивника договор за наем. Видно от приложеното ка доказателство УАС,
собственик на въпросното ЕТ е И. Д.. Т.е.,
лице различно от вззивника-наемодател.
От доказателствата по делото,
включително и от ангажираните такива от ищцовото дружество, се установява, че
при действие на приетите и одобрени с Р.№ОУ -005/23.І.2006г. „Общи условия на договорите
за продажба на топлинна енергия за битови нужди“ от „*** Разград“ ЕАД, за
процесния обект е открита партида абонатен №90552 с титуляр- ЕТ“ К. Д. - И. Д.“,***.
Между страните не се спори
относно размера на цената,
начислена за доставяната към обекта
топлинна енергия. Спорно по делото във въззивната инстанция,с оглед изложеното
във въззивната жалба, е извършена ли е от РРС правилна преценка на събраните в
първата инстанция доказателства при формиране на извода за качеството на
въззивника на клиент на доставяната в топлоснабдения имот топлинна енергия . Въззивникът
оспорва качеството си на потребител на доставяната към обекта топлинна енергия,
респ. на длъжник по процесното вземане.
Въз основа на така изложеното, в този си
състав съдът приема: Правоотношението
по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите
на топлинна енергия възниква по силата на закона - чл. 150 от ЗЕ при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Съгл. законовата разпоредба
на чл.153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти
на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Потребител на
топлинна енергия обаче е винаги лицето,
което получава и използва топлинната енергия за собствени нужди
като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право
на ползване.
Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно
- на носителя на вещното право на ползване за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото, ползващо имота, лице придобива качеството "клиент"
на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред, включително и с откриването на индивидуална партида на ползвателя
при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 2/17.V.2018 г. на ОСГК на ВКС. В мотиви, на
което изрично е подчертано че изброяването
в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно и лимитативно. Противното
разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в
чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските,
така и
за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи
условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
По делото е безспорно установено, че по реда на чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, договорът за доставка на топлинна енергия към процесния обект е
сключен при действие на Общите условия между въззиваемото дружество и третото
за делото лице- ЕТ“ К. Д. - И. Д.“, доказано ползващо се
от доставяната топлинна енергия като наемател на обекта, по отношение на който
въззиваемото дружество е открило и води партида абонатен №90552. В чл.60 от ОУ,
при които е сключен процесният договор за доставка на топлинна енергия, изрично е предвидено, че купувач/потребител е и лицето, което ползва топлинна енергия като наемател на обекта, към
който същата е доставяна. Т.е., изрично е предвидена възможност за сключване на
такъв договор с трето ползващо топлоснабдения имот лице .
Като необосновано и несъответно
на материалния закон, решението на РРС следва да бъде отменено, а предявеният
срещу въззивника иск-отхвърлен като недоказан.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №161/10.ІV.2019г. по гр.д.№2650/2018
по описа на РРС в
частта, с която е прието за установено, че
Д.К.Д. дължи на „***- Разград “ЕАД, *** 287,76лв. по главница за потребена от абонатен №90552 в
периода 31.І.2016-31.ІІІ.2016г. топлинна енергия и 58,76лв. в обезщетение за
забава на главницата за времето от 18.Х.-22.Х.2016г. и вместо това ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени
на осн.чл.422 ГПК от „***- Разград “ЕАД, ***
срещу Д.К.Д., ЕГН********** за установяване на вземания, съответно в размер на 287,76лв. по главница за потребена от абонатен №90552 в
периода 31.І.2016-31.ІІІ.2016г. топлинна енергия и за 58,76лв. в обезщетение за
забава на главницата за времето от 18.Х.-22.Х.2016г. , за които по реда на
чл.410 ГПК се е снабдил със заповед за изпълнение №4459/25.Х.2018г. по чгрд
№2137/2018 по опис на РРС.
В останалата част, като
необжалвано решението на РРС е влязло в сила.
На осн.чл.78 ГПК осъжда „***-
Разград “ЕАД, *** да заплати на Д.К.Д.,
ЕГН********** разноски по делото в размер на 950,00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
MH