РЕШЕНИЕ

№ , гр. Разград, 17.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на осми юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 175 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № III-157/20.06.2017 г., постановено по гр.д. № 1220/2016 г. по описа на РС-Разград, съдът е осъдил Д.К.Д. да заплати на Р.К.Д. сумата в размер на 350 лева, представляваща припадащата му се част от извършени разходи за изграждане на електрически стълб и прекарване на електрически кабел до съсобствената им вилна сграда в местността „Простор“, нанасяне на сградата в кадастъра на гр. Разград и закупуване на място от община Разград по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ. В тежест на Д.К.Д. са сторените разноски в размер на 14 лева държавна такса изчислена върху размера на присъдената сума.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от Д.К.Д., в която излага доводи, че не е бил уведомен за извършените подобрения, както и че вилата се ползва от насрещната страна от 2000 г.. Оспорва стойността на направените подобрения.

В съдебно заседание, въззивната страна се явява лично. Поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение.

Не се въвеждат доказателствени искания. Не се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Р.К.Д. и Ж.М.К., чрез пълномощник адвокат Ж.Ч.,***, в който излагат, че обжалваното решение в частта по сметките е правилно, тъй като е постановено в съответствие със закона и събраните по делото доказателства. Молят съда да потвърди обжалваното решение.

В съдебно заседание за въззиваемата страна се явява процесуалния й представител - адвокат Ж.Ч.,***. Поддържа отговора на въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно постановено.

Не се въвеждат доказателствени искания. Не се претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна.

За да постанови обжалваното решение районният съд е приел, че видно от представените по делото доказателства и заключение на вещото лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза, ищецът Р.К.Д. е направил разходи за изграждане на ел. стълб до делбения имот, прекарване на ел. кабел до вилната сграда в общ размер от 1690 лева, за нанасяне на сградата в кадастъра на града - 126 лева и за заплащане на земята на имота на община Разград по реда на чл.4а ЗСПЗЗ в размер на 372 лева или общо в размер от 2188 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес е приел, че сторените разходи от ищеца са в размер на 2100 лева – колкото е претендирал. Въз основа на това е приел, че съобразно ид.ч., който притежава настоящият жалбоподател следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 350 лева.

С влязло в сила решение № I/07.12.2016 г., районен съд Разград е допуснал делба между Ж.М.К., Р.К.Д. и Д.К.Д. при квоти за първата 4/6 ид.ч. и по 1/6 ид.ч за всеки от останалите двама на следния недвижим имот - поземлен имот-лозе с идентификатор №61710.608.4551 с площ от 597 кв.метра, съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Разград, местност „Простор” при граници: ПИ №61710.608.5087; ПИ №61710.608.4696; ПИ №61710.608.4695 и ПИ №61710.608.4550, заедно с построените в него: вилна сграда с идентификатор №61710.608.4551.1, едноетажна със застроена площ от 52 кв.метра и селскостопанска сграда с идентификатор №61710.608.4551.2, едноетажна със застроена площ от 28 кв.метра. С влязло в сила решение № II-157/20.06.2017 г., Районен съд Разград е изнесъл горепосочения поземлен имот на публична продан.

Безспорно е, че страните по делото са съсобственици на горепосочения недвижим имот.

От приложените по делото заверени копия на заповед № 512/23.02.2005 г. и Заповед № 594/31.03.2006 г. на Община Разград се установява, че сумата в размер на 372 лева представлява оценка на новообразувания имот № 84551 по плана на новообразуваните имоти за м. „Простор“, която следва да бъде заплатена за възстановяване на горепосочения поземлен имот на наследниците на Киро Д.К.. В заповедите е посочено, че тази парична сума следва да бъде заплатена от наследниците на Киро Д.К.. От страна на въззивника не е оспорен фактът, че сумата е платена именно от въззиваемата страна.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, която настоящия съдебен състав кредитира като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи се установява, че извършените разходи в имота – прекарване на ел. кабел и изграждане на ел. стълб са в общ размер от 1690 лева, от които прекарване на ел. кабел, материали и труд в размер на 1090 лева и изграждане на ел. стълб, материали и труд в размер на 600 лева.

По делото са приети като писмени доказателства заверено копие на фискален бон от дата 17.06.2016 г. за сумата от 219,60 лева. Приложена е и вносна бележка от банка „ОББ“ от 16.03.2012 г., с наредител на превода в размер на 126 лева Ж.М.К., в полза на Агенция по геодезия картография и кадастър, като основание е посочено „вх.№ 71115 такса адм. услуга – Р.К.Д.“

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик следва да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Безспорно от събраните по делото доказателства и влезлите в сила решения по допускане на делбата и изнасянето на процесния поземлен имот на публична продан се установява, че страните по спора са съсобственици.

В случая ищцовата страна не е владелец на частите на другия съсобственик, а е държател на тези части. По отношение правата на съсобственика, извършил разходи свързани със процесния поземлен имот, намира приложение чл.30, ал.3 ЗС. Това принципно положение е развито в практиката на ВС и ВКС. В нея се приема, че когато съсобственикът извършва подобрения в качеството си на владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на другите съсобственици, отношенията по повод извършените подобрения/разходи се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС. Ответникът, настоящ въззивник, не е направил възражения относно извършените подобрения, нито е оспорил същите да не са извършени от ищцовата страна, както и да са извършени без неговото знание или съгласие в законоустановения срок.

Безспорно от приложените по делото писмени доказателства – фискален бон от 17.06.2016 г., вносна бележка от банка „ОББ“ от 16.03.2012 г., от приложните заповеди с № 512/23.02.2005 г. и Заповед № 594/31.03.2006 г. на Община Разград се доказа, че въззиваемият е извършил разходи във връзка с процесния поземлен имот. Доколкото жалбоподателят – ответник е съсобственик, притежаващ 1/6 ид. ч. от процесния имот, а съгласно чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си, то ответникът отговаря до размера на 1/6 от задължението.

Във въззивната жалба са направени оплаквания, че жалбоподателят не е бил уведомен за извършените подобрения, както че вилата се ползва от насрещната страна от 2000 г., оспорва и стойността на направените разходи. Въззивният съд намира така депозираните оплаквания за преклудирани, тъй като са заявени за пръв път с въззивната жалба.

Безспорно от приложеното първоинстанционно производство, въззивникът Д.К.Д. е бил редовно призован за първото съдебно заседание, където е предявено искането по сметки. Безспорно се доказва, че въззивникът не е взел никакво участие във всички проведени открити съдебни заседание във втората фаза на делбата при редовност на призоваването - където е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, представени са писмени доказателства за доказване размера и основателността на претенцията по сметки на въззиваемите. Не може след като въззивникът е бездействал в производството пред районния съд, за първи път да въвежда своите възражения, които е могъл да направи пред първоинстанционния съд едва пред настоящата инстанция. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК.

От направеното искане по сметки в първото съдебно заседание във втората фаза на делбата е видно, че въззиваемите са претендирали сумата в размер на 1998 лева, представляваща - разходи за изграждане на електрически стълб и прекарване на електрически кабел до съсобствената им вилна сграда в местността „Простор“ – като изрично са посочили, че тази сума е в размер на 1500 лева, нанасяне на сградата в кадастъра на гр. Разград – 126 лева и закупуване на място от община Разград по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ – 372 лева, като са посочили, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 350 лева, която е съразмерно с частта си притежавана от общата вещ, колкото е приел и районният съд. Следва да бъде посочено, че с определението с което е приел за разглеждане искането по сметки, съдът е приел, че общият сбор на извършените разходи за съсобствения поземлен имот е в размер на 2100 лева, а не каквато сума е заявена от ищците, настоящи въззиваеми – 1998 лева. В хода на съдебното производство пред първостепенния съд не е налице изменение на иска, поради което и съобразно правилата на чл.30, ал.3 ЗС, въззивникът е дължал сумата в размер на 1/6 от 1998 лева, съразмерно с частта си притежавана от общата вещ, която сума възлиза в размер на 333 лева. Поради изложено, решението на районния съд следва да бъде обезсилено за сумата над 333 лева до уважения размер от 350 лева, като недопустимо и производството в тази част прекратено. В останалата част обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските. Районният съд е осъдил Д.К.Д. да заплати сторените разноски в размер на 14 лева, представляващи държавна такса изчислена върху размера на присъдената сума. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция Д.К.Д. следва да заплати по сметка на Районен съд Разград сумата в размер на 13,32 лева /тринадесет лева и тридесет и две стотинки/ представляваща държавна такса изчислена върху размера на присъдената сума от 333 лева /триста тридесет и три лева/. От изложеното, решението в частта за разноските следва да бъде отменено за сумата над 13,32 лева до присъдената сума от 14 лева.

Пред настоящата инстанция не се претендират разноски от двете страни.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № III-157/20.06.2017г., постановено по гр.д. №1220/2016 г. по описа на РС-Разград, в частта, с която Д.К.Д. с ЕГН-********** *** е осъден да заплати на Р.К.Д. с ЕГН-********** ***, сумата в размер над 333 лева /триста тридесет и три лева/ до присъдения размер от 350 лева /триста и петдесет лева/, като недопустимо и прекратява производството в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № III-157/20.06.2017г., постановено по гр.д. № 1220/2016 г. по описа на РС-Разград, в частта, с която Д.К.Д. с ЕГН-********** *** е осъден да заплати на Р.К.Д. с ЕГН-********** *** сумата в размер от 333 лева /триста тридесет и три лева/, представляваща припадащата му се част от извършени разходи за изграждане на електрически стълб и прекарване на електрически кабел до съсобствената им вилна сграда в местността „Простор“, нанасяне на сградата в кадастъра на гр. Разград и закупуване на място от община Разград по реда на чл.4а от ЗСПЗЗ.

ОТМЕНЯ решение № III-157/20.06.2017г., постановено по гр.д. № 1220/2016 г. по описа на РС-Разград, в частта, с която Д.К.Д. с ЕГН-********** *** е осъден да заплати в полза на Районен съд Разград сумата в размер над 13,32 лева до присъдената сума от 14,00 лева, представляваща държавна такса изчислена върху размера на присъдената сума.

ПОТВЪРЖДАВА решение № III-157/20.06.2017г., постановено по гр.д. № 1220/2016 г. по описа на РС-Разград, в частта, с която Д.К.Д. с ЕГН-********** *** е осъден да заплати в полза на Районен съд Разград сумата в размер от 13,32 лева, представляваща държавна такса изчислена върху размера на присъдената сума.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

ДГ