Р Е Ш Е Н И Е

№

град Разград, 15.07.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 24.06.2019 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове: Атанас Христов

Ангел Ташев

при секретаря М. Н. разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 176 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 89 от 21.03.2019 г. по гр.д № 2005/2018 г. по описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА РАЗГРАД С ЕИК-***-***, че ДЪЛЖИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД с ЕИК-***-***, представлявано от изпълнителни директори М. С. М.-Г. и П. В. Д., заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2 930 лева /две хиляди деветстотин и тридесет лева/ за причинени имуществени вреди на 18.02.2005г. в гр.Разград в резултат на ПТП, ведно със законна лихва, считано от 10.08.2018г. до окончателното плащане, както и сумата от 267,80 лева /двеста шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки/ изтекла лихва за забава за периода от 15.09.2017г. до 08.08.2018г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№1564/2018г. на РРС.

ОСЪЖДА ОБЩИНА РАЗГРАД С ЕИК-*** - ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „***“АД с ЕИК-***-***, представлявано от изпълнителни директори М. С. М.-Г. и П. В. Д. сумата 517,20 лева разноски, изчислени общо по настоящото и заповедното производство.

Недоволен от това решение останал жалбоподателя Община Разград, които чрез Кмета д-р В. С. В., го обжалва. Намират обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Сочи че липсват доказателства за местонахождението на компрометирания участък, в който се е намирала дупката. Щетата върху автомобила би могло да бъде причинена от преминаването през който и да е увреден пътен участък в страната. Излагат подробни съображения. Моли за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна - „***“АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Н. Г., депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за неоснователна. Сочи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради и което следва да бъде потвърдено. Излагат подробни съображения. Претендира разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Страните нямат доказателствени искания.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, при редовност в призоваването, за въззивника се явява пълномощникът му юрисконсулт К. И. К., който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й юрисконсулт Н. М. Г. депозира писмена молба, с която моли делото да се разгледа в негово отсъствие. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца срещу ответника, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 213, ал.1, изр.3 КЗ (отм.) вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал.1, изр.1 КЗ (отм.);, приложим към датата на настъпване на процесното ПТП, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В случая регресното право срещу ответника /въззивник/ се основава на чл. 49 ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа. За уважаване на предявения по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, иск по чл. 213, ал.1 КЗ (отм.); вр. чл. 49 ЗЗД и респективно за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице и заплащането на застрахователно обезщетение на същото /настъпване на суброгацията по чл. 213 КЗ отм./, както и наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице- изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.2 ЗЗД доказване на виновно поведение не е необходимо.

Спорният въпрос по същество във въззивното производство е свързан единствено с обстоятелството дали процесното ПТП е настъпило вследствие попадането на застрахования при ищеца автомобил в необезопасена и необозначена дупка на път от общинска пътна мрежа на Община Разград. Направеното в този смисъл от страна на ответника, възражение е неоснователно. Действително по делото не е представен протокол за ПТП, в който да са отразени обстоятелствата относно настъпването на ПТП, включително причиняването на вреди по процесния автомобил вследствие попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, като не се и твърди от ищеца такъв да е бил съставен. Липсата на протокол за ПТП, чието съставяне не се изисква в случаите, в които не се изисква задължително посещаване на мястото на пътнотранспортното произшествие от страна на службите за контрол на МВР /случаите извън предвидените в чл. 125 ЗДвП/, какъвто е и настоящият случай, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на производящите спорното право факти /чл. 154, ал.1 от ГПК/, каквото в процеса е проведено от страна на ищеца. Следва да се отбележи, че такова доказване ищецът дължи и при наличието на протокол за ПТП, който е съставен само по данни на водача на увреденото МПС /без посещение на актосъставителя на място/, който не съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е реализирано произшествието и относно механизма, при който е настъпило увреждането.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства- писмени и гласни доказателства, които правилно са били взети предвид от първоинстанционния съд, и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза, обосновава извод на въззивния съд за доказаност на твърдяния от ищеца механизъм на ПТП и начина на причиняване на вредите по застрахования при него лек автомобил. Приетите от първоинстанционният съд в тази насока изводи, които са правилни, се основават не само на Уведомление за настъпило застрахователно събитие, а и на кореспондиращото му уведомително писмо от Дирекция „Национална система 112“ , които съдът кредитира изцяло.

Според доказателствата по делото, застрахователното обезщетение в размер на 2 910 лв. е изплатено на собственика на застрахования при ищеца лек автомобил на 16.08.2016г. /л.18 РС/, което обстоятелство не се оспорва от страна на ответника по делото. Не се оспорва и ликвидационните разходи са в размер на 20 лв.

Предвид възникването на вземане по чл. 49, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД на увредения /собственик на застрахованото МПС/ срещу ответника и настъпилата след извършеното на 16.08.2016г. плащане на застрахователно обезщетение за така причинените вреди суброгация, за застрахователя- ищец е възникнало регресно право срещу делинквента, респективно срещу ответника.

По силата на императивната разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване е съответната община, в чиито населени места се намират тези улици

Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, като собственикът на процесната улица – ответника, е бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността, като направи ограждения и прелези, постави предупредителни знаци, указания за отбиване на движението и други, както и да осигури чрез свои служители и работници поддържането на уличното платно в изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности (дупки). Но дори и да липсваха конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на общинските улици общината следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален достъп, проходимост и предвижване на превозни средства по тях. Тъй като общината като юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по улици и пътища, общинска собственост. Непосредственото задължение на служител на общината е било да следи за изправността на всички надземни и подземни съоръжения на техническата инфраструктура на процесната улица, включително и в конкретния случай за обезопасяване и сигнализиране на неравността (дупката), която не трябва да създава опасност за движението по улицата. Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или служителите от общината за осигуряване на необходимите условия за безопасно преминаване по платното за движение представлява противоправно деяние (действие или бездействие) което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, а по настоящето дело обратно доказване не е проведено.

Тъй като съответното лице, на когото ответникът е възложил изпълнение на задължението за поддържане изправността на съоръженията на техническата инфраструктура (пътното платна), виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди на собственика на процесния автомобил поради което е възникнала обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – ответника, по чл. 49 ЗЗД.

Следователно, за увредения се е породило право на вземане на извъндоговорно основание срещу ответника. Тъй като причинените вреди са закономерна, необходима последица от противоправното поведение на работници или служители при ответника при или при повод на извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност. Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили процесните вреди.

Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на настъпването им /чл. 208, ал.3 КЗ (отм.);/, което обстоятелство е доказано с приетото като неоспорено от страните заключение по изслушаната в първоинстанционното производство авто - техническа експертиза.

Претенцията на ищеца за установяване по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК на дължимо по чл. 213 КЗ (отм.); вр. чл. 49 ЗЗД, регресно обезщетение за причинени на процесния автомобил вреди е установена по основание и по размер и като такава следва да бъде уважена, както законосъобразно е приел и първоинстанционния съд, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 10.08.2018г. до окончателното изплащане.

Относно иска за мораторна лихва.

Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Гореописаното задължение на ответника няма определен падеж за изпълнение, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана, съгласно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Между страните не се спори, че ищецът е връчил на ответника Регресна покана на 14.09.2017г. – това обстоятелство се признава и от ответника в приложеното от него към отговора на исковата молба писмо, с което е отговорил на тази покана (л. 32, 19, 20 от делото на РС). При това положение съдът е длъжен да приеме, че ищецът е поставил ответника в забава по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, респ. обезщетение в размер на законната лихва върху присъдената главница се дължи, за претендирания период от 15.09.2017г. до 08.08.2018г. Размера на претендираната мораторна лихва не се оспорва от ответника. Ето защо, съдът приема и иска за мораторна лихва за основателен и доказан.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал.1 ГПК.

По разноските.

На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал.8 във вр. ал.1 ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски за въззивната инстанция – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът определя размер за юрисконсултското възнаграждение на въззиваемата страна, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо ГПК,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 89 от 21.03.2019 г. по гр.д № 2005/2018 г. по описа на Районен съд - Разград.

ОСЪЖДА ОБЩИНА РАЗГРАД, ЕИК ***, с адрес ***, представлявана от д-р В. С. В. - Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ***" АД, ЕИК-***,  седалище и адрес на управление: гр. София 1407, ***, представлявано от М. С. М.-Г.,
П. В. Д., Г. Н. Н., начин на представляване: заедно от двама от тримата изпълнителни директори,  сумата от 100.00 лв. /сто лева/ - представляващи разноски за юрисконсултското възнаграждение по въззивно гражданско дело № 176/2019 г. по описа на Окръжен съд – Разград, на осн. на основание чл. 81 и чл. 273 във вр. чл. 78, ал. 8 във вр. ал.1 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми, на основание  чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, е:

IBAN: ***: BPBIBGSF

при „Юробанк България“ АД

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

MH