Р Е
Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 16 .07. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание на осми юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при
секретаря Д. Г.разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 185
по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба Х.Ш.А. чрез пълномощник
против Решение № 112/ 28. 03. 2019 г. по гр. д. № 1014/ 2017 г. по описа на РС Исперихв частта, с която
е отхвърлен иска по сметки, предявен на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС от
жалбоподателката против Н.Ш. О., като неоснователен и недоказан за сумата 660
лв., представляваща припадащата й се част от арендни плащания за процесните
земеделски земи в периода 2014 г. – 2018 г. Твърди се, че в обжалваната част
решението е необосновано и незаконосъобразно и моли да бъде отменено и
предявения иск да бъде уважен.
Въззиваемият
Н.Ш. О. не е подал писмен отговор на жалбата. В
съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
С влязло в сила Решение № 228/ 25. 07. 2018 г. по гр. д. №1014/ 2017 г. районният съд е допуснал съдебна делба между съделителите Х.Ш.А., Емине Ш.Х., Н.Ш. О.
и О.Ш. Х. по отношение на недвижими имоти: Нива от 2, 998 дка, трета категория,
м. „Кумуклук“, имот № 015008 по плана за земеразделяне на с. Средоселци; Нива
от 5, 001 дка, трета категория, м. Юртлук“, имот № 020005 по плана за
земеразделяне на с. Средоселци; Нива от 2, 999 дка, трета категория, м. „Чешме
Башъ“, имот № 023005 по плана за земеразделяне на с. Средоселци; Нива от 3, 360
дка, трета категория, м. „Дьолюк“, имот № 014040 по плана за земеразделяне на
с. Средоселци при права по 9/ 28 ид. части за първите трима съделители и 1/ 28
ид. част за четвъртия - О.Ш. Х..
В
първото по делото открито съдебно заседание след допускане на делбата е
докладвана писмена молба от съделителката Х.Ш.А.,
предявила иск по сметки против Н.Ш.
О.. Изложила е твърдение, че последният
е ползвал имотите, допуснати до делба, отдавайки ги под наем и събирайки
доходите от тях. Претендира сумата 660 лв., представляваща получен наем, който й се следва, съобразно
размера на дела й в
съсобствените имоти, отдавани под наем от съделителя Н.Ш. О. и за получавания изцяло само от него наем. Според
приложените по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, процесните
имоти са били отдадени от Н. О. и ползвани под наем от ЗК „Светлина“ с. Средоселци
. Според заключението на назначената ССЕ,
размерът на наема за процесните имоти е 720 лв. годишно. Според притежавания
дял на всеки от съделителите, стойността на полагащото им се обезщетение е в
размер на 231, 43 лв. годишно за тримата - Х.Ш.А., Емине Ш.Х., Н.Ш. О. и 25, 71
лв. за съделителя О.Ш. Х.. За три
стопански години 2013/ 2014 г., 2014 г./ 2015 г. и 2015 г./ 2016 г. Н. О. е получавал по 220 лв. наем. За стопанската 2017 г. наем не е заплащан.
Предвид така изложеното, се
налага извода, че претенцията си за обезщетение ищцата/въззиваема/ основава на
няколко сочени факта – съсобственост между страните по делото върху процесните
имоти, които са се ползвали от единия от съсобствениците О.Ш.
Х., който ги е
отдавал под наем на трето лице – ЗК „Светлина“ с. Средоселци и единствено той е получавал
наема. При тези твърдения правното основание на предявения иск е чл. 30, ал.3 от ЗС.
Това е така, защото предпоставка за възникването на задължението за
обезщетяване в хипотезата на чл. 31, ал.2 от ЗС
е съсобственото имущество да се ползва лично, докато в хипотезата на чл. 30, ал.3 от ЗС
съсобственикът, който е събирал доходите, дължи да заплати на останалите
съсобственици обезщетение за ползите, от които те са лишени. Следователно с
оглед наведените от ищцата доводи, отношенията между нея и ответника като
съсобственици на процесните имоти се регламентират от нормата на чл. 30, ал.3 от ЗС.
Съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, всеки от съсобствениците има
право на част от добитите доходи от вещта, съответстваща на неговия дял от
съсобствеността. Този от съсобствениците, който е събирал доходите, дължи да
заплати на останалите съсобственици обезщетение за ползите, от които те са
лишени. Задължението възниква от момента, в който е реализиран съответния доход
и без да е необходима покана. В случая
безспорно се установява, че въззиваемият Н. О. е сключил договори за наем за всяка от стопанските години 2013/
2014 г., 2014 г./ 2015 г. , 2015 г./ 2016 г. и 2017 г. / 2018 г. , като ги е отдавал
под наем за ползване от ЗК „Светлина“ с. Средоселци. Годишната наемна цена
е общо 720 лв. Припадащият му се дял от наемната цена, съобразно притежаваната
квота от съсобствеността е в размер на 231, 43 лв. , според заключението на
ССЕ, което не е оспорено от страните и предвид неговата обективност и пълнота,
следва да се вземе предвид като доказателство по делото. Въззиваемият Н. О. е получавал
по 220 лв. за всяка стопанска година, т. е. дори по-малко от дължимата му
според квотата на съсобственост наемна цена. Чл. 30, ал. 3
ЗС е искът, който изравнява неоснователното разместване на благата в
хипотезата, в която съсобственикът не получава от съсобственика си съответната
на своя дял част от гражданските плодове на общата вещ. По делото не са налице доказателства, че Н. О. е получавал наемната цена изцяло, за да дължи на
въззивницата Х.А. обезщетение за припадащия й се дял. Неоснователен е
изложеният довод, че след като той е сключил договор за наем, останалите
съсобственици нямат права срещу наемателя на имотите. Сключвайки договор за
отдаване под наем, въззиваемият Н.
О. е извършил действие на обикновено управление с имотите, пораждащо права и задължения за всички
съсобственици. В посоченото от повереника на въззивницата Решение № 181/ 17.
04. 2012 г. по гр. д. № 1315/ 2011 г., IV г. о. е разгледан случай, в който съсобственикът е реализирал и
припадащите се доходи на другите съсобственици, докато в настоящия случай въззиваемият не е получавал доходи от наем
срещу ползването на имотите, припадащи се на другите съсобственици.
Предвид изложеното иска по сметки е
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. Решението на районния съд
в обжалваната част е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 112/
28. 03. 2019 г. по гр. д. № 1014/ 2017 г. по описа на РС Исперих, в частта с която е отхвърлен иска по сметки,
предявен на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС от Х.Ш.А. против Н.Ш. О., като
неоснователен и недоказан за сумата 660 лв., представляваща припадащата й се
част от арендни плащания за процесните земеделски земи в периода 2014 г. – 2018
г.
В
останалата част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
ДГ