РЕШЕНИЕ

№ …….. / 30.09.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На шестнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 195 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Н.Р.В. против решение № 198/30.04.2019г. по гр.д. № 2521/2018г. по описа на РС Разград, в частта, с която е осъдена да заплати на Ц.З.С. и В.П.С. обезщетения за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило на 29.08.2018г. в размер по 500лв. на всяка една от тях, ведно със законната лихва върху сумите от 29.08.2018г. до окончателното им изплащане. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост на решението, изразяваща се в превратно тълкуване на доказателствата. Моли въззивния съд да го отмени в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли в цялост исковата претенция. В съдебно заседание жалбата с поддържа от явилия се пълномощник.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от В.П.С. и Ц.З.С..

Постъпила е въззивна жалба от В.П.С. и Ц.З.С., подадена от пълномощник, срещу горното решение в частта, с която исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за твърдяно непозволено увреждане на 14.06.2018г. и над размера 500лв. до първоначално претендирания такъв от 2 500лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва. В жалбата излагат твърдения за необоснованост на решението, изразяваща се в неправилен анализ на събраните доказателства.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.В., подаден чрез пълномощник, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на ищците. В съдебно заседание становището се поддържа от явилия се пълномощник.

Съдът, след преценка да събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: В.С. и Ц.С. са майка и дъщеря. Живеят в с.Гецово, ул.Н.Бозвели“ №6. В.С. работи като учител в ОУ“Иван Вазов“ с.Веселина, а Ц.С. – в ОУ“Никола Вапцаров“ гр.Разград. Н.В. е тяхна съседка, живее на ул.“Н.Бозвели“ №8.

До лятото на 2018г. отношенията между страните били добри, семействата им си гостували взаимно. През пролетта на същата година ищците възложили на сина на ответницата да извърши ремонт в къщата им, но останали недоволни от работата му. Платили му уговорената сума пари, но впоследствие извикали други майстори, които да извършат ремонта. Отделно от това, ответницата дала на В.С. дрехи, останали й от нейните внучки, които да раздаде на своите ученици. Впоследствие видяла дрехите изхвърлени в контейнера за смет и потърсила отговор за тези действия от втората ищца. Тези обстоятелства влошили отношенията между двете съседски семейства.

В исковата молба са фиксирани два случая, в които по твърдения на ищците ответницата им е нанесла обиди и е изрекла позорни обстоятелства, с които е накърнила честта и достойнството им.

Първият случай е посочен от ищците като настъпил на 14.06.2018г. Тогава според твърденията им, ответницата ги е нарекла „боклуци, курви, мърши“ и че ги гонят отвсякъде и не стават за нищо, като това се е случило пред майсторите, които по това време извършвали ремонта на къщата им. Във връзка с това твърдение са разпитани св.С., който извършвал ремонтните работи, и св.С. – съпруг на втората ищца и баща на първата. Св.С. посочва, че това е станало на 17.06.2018г., а св.С. – на 14.06.2018г., но уточнява, че е станало след узнаване от ответницата, че са подали жалба срещу нея. Такава жалба е подадена на 15.06.2018г., а не както се твърди във въззивната жалба на 14.06.2018г.

При тези противоречиви данни в събраните доказателства въззивният съд споделя извода на първостепенния съд за недоказаност на твърдението за причинен деликт на ищците на 14.06.2018г. Конкретното оплакване във въззивната жалба на ищците в тази връзка е свързано с незачитане на съдържанието на постановлението на РП Разград от 18.07.2018г. по прокурорска преписка № 911/2018г. Преписката е образувана по жалба на двете ищци и св.Стойчев и както бе посочено по-горе, същата е подадена на 15.06.2018г., а не както се твърди във въззивната жалба – на 14.06.2018г. Постановлението е за отказ да се образува досъдебно производство по подадената жалба и за прекратяване на проверката по преписката. Този акт на прокуратурата не се ползва с обвързваща сила в гражданското производство, разглеждащо гражданскоправните последици от извършено деяние. Дори и да бъдат възприети заключенията от подобна проверка на разследващите органи, следва да се отбележи, че в постановлението на прокуратурата липсват изводи за извършено на 14.06.2018г. деяние от Н.В. – в него прокурорът е резюмирал обясненията на трите лица, подали жалбата и именно в контекста на техните обяснения е посочил, че твърденията им са за нанесени им обиди и псувни от съседката им на 14.06.2018г. Липсват обаче изводи, че тази дата е безспорно установена от разследващите органи. Подобно заключение би могло да бъде направено единствено в съдебен акт по същество, който ще има обвързваща сила за гражданския съд по смисъла на чл.300 ГПК и какъвто постановлението за отказ от образуване на ДП не е. Въззивната жалба на ищците не съдържа други оплаквания. Предвид изложените съображения същата се явява неоснователна.

Вторият случай, посочен от ищците в исковата молба, е за нанесени обиди от Н.В. към Ц.С. и В.С. на 29.08.2018г. Установява се от събраните свидетелски показания, че на тази дата дъщерята на първата ищца имала рожден ден. Св. Иска Николаева и Пролетеса Дончева – колеги учители на ищците и работещи в едно училище с ищцата Ц.С., били поканени по този повод на празничен обяд в дома им в с.Гецово. Св.Н. пристигнала с автомобила на първата ищца, носейки в ръцете си тортата за празненството. В това време св.Б. С. и А. Х. режели дърва на ответницата, които били разтоварени между входните врати на двете къщи. Опилките хвърчали и пред дома на ищците и част от тях попаднали в тортата и в косата на св.Николаева. Ц.С. помолила резачите да спрат рязането, за да влязат гостите. Намесила се и ответницата, като нарекла двете ищци „мърши, боклуци, курви“. Най-подробни и взаимосвързани показания във връзка с горното дават св.Н. и Д.. Останалите свидетели, присъствали на инцидента – Б. С. и А. Х. също потвърждават, че ответницата е нанесла обиди на ищците. Въпреки, че не посочват точно употребените думи, техните показания са в подкрепа на тези на първите две свидетелки. В този смисъл са и показанията на св.Стойчев, които следва да бъдат кредитирани в тази част. Въпреки близката родствена връзка на този свидетел с ищците, неговите показания съответстват на останалите събрани гласни доказателства за случилото се на 29.08.2018г. между страните. Единствените различаващи се показания са тези на св.Нейчо Вътев, който твърди, че е бил на мястото на инцидента и че неговата съпруга не е наричала ищците с твърдените обидни думи. Според него обаче разговорът се е състоял преди да дойдат гостите, което е в явно противоречие с всички останали гласни доказателства, събрани от лицата, присъствали на инцидента, поради което и не могат да бъдат кредитирани в тази част. С показанията на разпитаните полицейски служители не се внася различна фактическа обстановка – същите не са присъствали през време на скандала и не дават обяснения за него, а за предприетите от тях последващи действия по повод изпълнение на служебните им задължения, както и за обясненията, дадени пред тях от всяка от страните в спора. Въззивният съд не намира допуснати нарушения от районния съд при анализа на събраните доказателства, напротив – в обжалваното решение е направен обстоен анализ на гласните доказателства с обсъждане на противоречията и даване на отговор защо част от тях не следва да бъдат кредитирани.

Доколкото двете въззивни жалби съдържат оплаквания относно необоснованост на съдебното решение, изразяваща се в неправилен анализ и превратно тълкуване на доказателствата, съдът намира същите за неоснователни предвид изложените по-горе съображения.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът направи следните равни изводи: Искът с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД изисква установяването на пет елемента от фактическия състав на непозволеното увреждане: извършено деяние, противоправност, виновно поведение, причинени вреди и причинно-следствена връзка между деянието и вредите. При установеност на деянието, вината се предполага до доказване на противното, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД. Следователно останалите четири елемента от фактическия състав подлежат на доказване от старана на ищците, а оборването на презумпцията, съдържаща се в чл.45 ал.2 ЗЗД, е в тежест на ответника.

В разглеждания случай твърдението на ищците за извършено от ответницата деяние на 14.06.2018г., изразяващо се в отправяне на обидни думи и изричане на позорни обстоятелства, са останали недоказани. При изискване за установяване на тези деяния в условията на пълно главно доказване, ищците не са провели успешно възложената им доказателствена дейност в процеса. Налице са съществени противоречия в показанията на свидетелите, допуснати до разпит по искане именно на ищците. При обсъждането на фактическата обстановка на повдигнатия пред съда спор вече бе направен анализ на тяхното съдържание, поради което не е необходим повторен такъв. Наличието на съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели и необходимостта от пълното доказване на твърдението за извършени действия от ответницата на посочената дата, водят до извод за недоказаност на исковете на Ц.С. и В.С. в тази част. Решението на районния съд, с което са отхвърлени претенциите им за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт, извършен на 14.06.2018г., е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Относно извършеното на 29.08.2018г. деяние са събрани убедителни доказателства, също обсъдени и анализирани по-горе. Деянието се характеризира със своята противоправност – ответницата е изрекла унизителни за честта и достойнството на ищците думи в тяхно присъствие. Поведението й следва да се приеме за виновно, доколкото същата не е оборила презумпцията на чл.45 ал.2 ЗЗД. За ищците са настъпили вреди, изразяващи се в страдание от засягането на честта и достойнството им пред техните колеги. Налице е причинно-следствена връзка между извършеното деяние и причинените вреди, тъй като именно отправените към тях обидни думи от ответницата са причинили душевния смут от засегнатите чест и достойнство.

Във въззивните жалби не се съдържат конкретни оплаквания във връзка с определяне на размера на присъдените за всяка от ищците обезщетения. Следва да се вземе предвид, че обидите спрямо ищците са изречени в присъствието на други учители – техни колеги, както и на други лица – работниците, които са режели дърва, но в същото време по делото не се установява последните да са променили отношението си към тях. Въззивният съд споделя изцяло изводите на районния съд в тази насока и приема, че определеният от РРС размер от 500лв. за обезщетяване на всяка от ищците съответства на вида и характера на причинените им неимуществени вреди и ги възмездява в пълен обем. Съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД, лихвите върху присъдените обезщетения се дължат от момента на извършване на непозволеното увреждане.

Двете страни претендират присъждане на извършените във въззивното производтво деловодни разноски, но такива не се следват за никоя от тях, тъй като и двете въззивни жалби са неоснователни.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 198/30.04.2019г. по гр.д. № 2521/2018г. по описа на РС Разград.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР