РЕШЕНИЕ

        № …….. / 3.10.2019г., гр.Разград

            В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На тридесети септември, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар: Н.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 201 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.Г.С. и М.К.Т. против решение № 190/8.05.2019г. по гр.д. № 125/2019г. по описа на РРС, с което всеки от жалбоподателите е осъден да заплати на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД сума от по 382,11лв., представляваща главница на ползвани и незаплатени В и К услуги, ведно със законна лихва от 21.01.2019г. до окончателното им изплащане, както и по 33,34лв., представляващи обезщетение за забава за периода 30.03.2017г.-19.11.2018г. Жалбоподателите са изложили бланкетни твърдения за несправедливост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. В хода на въззивното производство навеждат довод за частична недопустимост на иска предвид предходно водено между същите страни съдебно производство с предмет дължимост на сумите за част от процесния период. Оспорват съдържанието на представените в първоинстанционното производство от ищеца писмени доказателства за отчетени количества вода.   

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Водоснабдяване Дунав“ЕООД гр.Разград, представляван от управителя Ст.Стоянов, подаден чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият моли съда да потвърди обжалваното решение. В хода на въззивното производство представя доказателства за извършено плащане по процесните фактури и изразява становище, че задължението – предмет на предявения иск, е погасено.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: За имот, находящ се в гр.Разград, ул.“Бузлуджа“ №6, е открит абонатен № 67013, на който се отчитат доставените от „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД услуги за доставка на вода, ползване на канал и пречистване. Абонатният номер е на името на Георги С. Тодоров – съпруг на първата ответница и баща на втория ответник. Г. Т. е починал на 28.03.2010г. Страните не спорят, че след неговата смърт имотът продължава да се ползва от двамата ответници.

В предходно водено между същите страни гр.д. № 1631/2017г. по описа на РС Разград е постановено влязло в сила решение, с което е прието за установено по реда на чл.422 ГПК, че С.С. има задължение към „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД в размер 302,84лв., представляващо главница за предоставени ВиК услуги по абонатен № 67013 по двадесет и една фактури, които обхващат период на отчитане от 14.04.2015г. до 11.01.2017г., ведно със законната лихва от 23.05.2017г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер 29,15лв. за периода 28.06.2015г.-17.05.2017г. В мотивите на съдебния акт, които в случая обвързват страните, е прието, че е било подадено заявление за прехвърляне на партидата на името на С.С., но заявлението е изключено от доказателствения материал поради установяване на неговата неистинност. Прието е, че С. дължи горните суми в качеството си на един от наследниците на титуляра на партидата Г. Т.

В настоящото съдебно производство не се спори между страните, че след приключване на производството по гр.д. № 1631/2017г. на РРС, партидата на абонатен № 67013 отново се води на наследодателя Георги Тодоров, както и че неговите наследници не са подали ново заявление за прехвърлянето й на името на някой от тях, нито друг документ, удостоверяващ споразумение за разпределяне на отчетените водоснабдителни услуги.

Предмет на съдебното производство е задължението на двамата ответници за плащане на ползвани услуги по двадесет броя фактури, удостоверяващи консумирана вода, ползван канал и пречистване в периода 11.01.2017г.-18.09.2018г., на обща стойност 764,22лв. и обезщетение за забава върху главницата в размер 66,68лв. за периода 30.03.2017г.-19.11.2018г., разделени поравно между двамата ответници в качеството им на наследници на Георги Тодоров.

Във въззивното производство са събрани писмени доказателства – протокол № 205922/12.07.2019г. за заплатена сума в размер 1 518,92лв. за задължения по партидата на Г. Т., справка-извлечение по същата партида за погасяване на задълженията по процесните фактури поради извършено пълно плащане по тях, както и разширена справка, включваща освен процесните двадесет броя фактури, още седем такива, издадени впоследствие за период, следващ периода на исковата претенция, с отбелязване и за тяхното плащане. Във въззивното заседание жалбоподателят С. не оспорва факта на плащане, но твърди, че не дължи процесните суми, както и че не е ясно кои задължения са погасени с извършеното плащане, като за последното твърдение представя и разписка за платена сума в общ размер 205лв. в полза на дружеството-ищец.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните прави изводи: Представените с исковата молба двадесет броя фактури за потребени водоснабдителни услуги за общ отчетен период от 11.01.2017г. до 18.09.2018г., удостоверяват задължение за заплащане на сума в общ размер 764,22лв. за абонатен № 67013, открит за адрес гр.Разград, ул.“Бузлуджа“ № 6. По искане на ответниците в първоинстанционното производство са представени и карнетите за отчитане на доставената вода в имота, като до 15.12.2017г. отчитането е ставало на книга за отчитане на показанията на водомера, а след тази дата – на електронен карнет. Съдържанието на тези писмени доказателства не е оспорено от ответниците пред първостепенния съд, нито е опровергано с представяне на други доказателства. Оспорването им едва в хода на въззивното производство е несвоевременно и в противоречие с чл.266 ГПК, поради което не следва да се обсъжда.

Съгласно чл.59 ал.4 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги, в случаите, в които правата на потребител се притежават от няколко лица, имотът се ползва от повече от един потребител, ВиК операторът открива партиди на всички потребители въз основа на документ и споразумителен протокол за разпределяне на отчетените количества. При липса на споразумителен протокол отчетените количества се разпределят между потребителите поравно до представяне на документ, доказващ различни размери на дяловете.  

В разглеждания случай двамата ответници са потребители на ВиК услуги, доставени от дружеството-ищец. Същите обитават имота, находящ се в гр.Разград, ул.“Бузлуджа“ №6 и след смъртта на техния наследодател Г. Т. В тяхна тежест е възникнало задължението по чл.5 т.13 от Общите условия да уведомят писмено в 30-дневен срок ВиК оператора за промени в идентификацията на лицето – потребител на услугата, което не са сторили. При това положение за ВиК оператора е възникнало задължението по чл.59 ал.4 от ОУ при липса на споразумителен протокол да раздели поравно между двамата потребители отчетените количества вода. Решението на районния съд в този смисъл е било правилно и законосъобразно към момента на постановяването му.

Възражението за недопустимост на част от исковата претенция поради наличие на предходно съдебно производство със същия предмет и обхващащо част от процесния период, направено от жалбоподателя в хода на въззивното производство, не се споделя от настоящия съдебен състав. Производството по гр.д. № 1631/2017г. на РРС е с предмет дължими плащания за доставени ВиК услуги до 11.01.2017г., а настоящото производство е за вземания от 11.01.2017г. до 18.09.2018г. Съответно, мораторните лихви върху всяка от претендираните суми се дължат на отделно правно основание върху различните главници, независимо, че част от периодите на тяхната дължимост съвпадат.

Извършеното в цялост плащане на вземанията – предмет на настоящото искова претенция обаче следва да бъдат взети предвид, съгласно чл.235 ал.3 ГПК. След като плащането е извършено, исковата претенция следва да бъде отхвърлена на това основание.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Отменя решение № 190/8.05.2019г., постановено по гр.д. № 125/2019г. по описа на РРС, като вместо това постановява:

Отхвърля предявените от „Водоснабдяване-Дунав“ЕООД искове за осъждане на М.К.Т. да му заплати главница в размер 382,11лв., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер 33,34лв. за периода 30.03.2017г.-19.11.2018г. и за осъждане на С.Г.С. да му заплати главница в размер 382,11лв., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер 33,34лв. за периода 30.03.2017г.-19.11.2018г., поради погасяване на задълженията чрез извършено плащане.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

     2.

НР