РЕШЕНИЕ

№ , гр. Разград, 25.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ

при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 206 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 94/17.05.2019 г. постановено по гр.д. № 199/2019 г. по описа на Районен съд Кубрат, съдът е осъдил на основание чл.45 ЗЗД, М.С.Х., да заплати на С.Ц.Д., сумата от 3000,00 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на умишлено причинена му лека телесна повреда на 27.06.2017г., за което по НОХД № 111/2018 г. с Определение от 05.09.2018 год. на Районен съд – Исперих, М.С.Х. е признат за виновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.06.2017 г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен в останалата част до предявения размер от 5000,00 лева като недоказан. С решението съдът е осъдил М.С.Х. да заплати на адвокат Елена Кралева от АК-Силистра, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2, във. вр. с чл.36, ал.2 ЗА, сумата от 440.00 лева /четиристотин и четиридесет лева/ – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищеца. На основание чл.78, ал.6 ГПК, М.С.Х., е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Кубрат сумата от 120.00 лева /сто и двадесет лева/ – държавна такса, както и сумата от 200 лева /двеста лева/ – възнаграждение за вещо лице.

Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник – М.С.Х., с която обжалва решението, в частта, с която искът е уважен до размера от 3000 лева, като неправилно. Твърди, че присъденото обезщетение е прекомерно завишено и несъобразено с конкретните правнорелевантни обстоятелства – вид, характер, степен на причинените увреждания, възрастта на пострадалия/причинителя към датата на деликта и продължителност на оздравителния процес. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, като намали размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди до 1500 лева, ведно със законната лихва.

В съдебно заседание, въззивната страна при редовност на призоваването не се явява.

Не се въвеждат нови доказателствени искания. Не се претендират разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Ц.Д., чрез адвокат Елена Кралева СсАК, с който счита, че решението в обжалваната част е правилно и допустимо. Излага подробни аргументи. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на Районен съд Кубрат в тази част.

В законоустановения срок по чл.263, ал.2 ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба, инкорпорирана в депозирания отговор на въззивната жалба от С.Ц.Д., чрез адвокат Елена Кралева СсАК, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, в частта, с която предявената искова претенция е отхвърлена до първоначалния претендирания размер от 5000 лева. Излагат се подробни аргументи, че определеният от съда размер на обезщетение от 3000 лева е несъразмерно нисък за претърпените неимуществени вреди от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция до претендирания размер от 5000 лева.

В съдебно заседание въззиваемата страна при редовност на призоваването не се явява и не изпраща представител. Преди о.с.з. е постъпила молба от адвокат Елена Кралева, в която не възразява да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Излага доводи по съществото на спора.

Няма доказателствени искания. Претендират се разноските по делото пред двете инстанции за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, респективно насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.2 ГПК, поради което са допустими, но разгледани по същество, са неоснователни.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която съдът е уважил предявения иск за сумата над 1500 лева до присъдения размер от 3000,00 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на умишлено причинена му лека телесна повреда на 27.06.2017г., за което по НОХД № 111/2018 г. с Определение от 05.09.2018 год. на Районен съд – Исперих, М.С.Х. е признат за виновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.06.2017 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която искът е отхвърлен в останалата част до предявения размер от 5000,00 лева като недоказан.

В необжалваната част, с която съдът е уважил предявения иск за сумата до 1500 лева, решението е влязло в сила.

Процесното първоинстанционно решение в обжалваната част е валидно и допустимо.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на Районен съд Кубрат, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт, като се има предвид и следното.

Не е спорно между страните, че ищецът е служител на РУ МВР – гр. Исперих и към момента на инцидента – 27.06.2017 г. е заемал длъжност младши автоконтрольор към група „Охранителна полиция“ в РУ на МВР гр.Исперих

Не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно Определение от 05.09.2018 г. по НОХД № 111/2018 год. по описа на Районен съд – Исперих за прекратяване на наказателно производство със споразумение, ответникът М.С.Х. е признат за виновен в това, че на 27.06.2017 г. в гр. Исперих, обл. Разград, причинил на С.Ц.Д. в качеството му на полицейски орган – мл. автоконтрольор II степен в група „Охранителна полиция“ към РУ-Исперих при ОДМВР-Разград, при и по повод изпълнение на службата му, лека телесна повреда, изразяваща се в оток и насиняване на долните две фаланги на показалеца над дясната ръка, цепковидна рана, под нивото на околната кожа, върху гръбната повърхност на средна фаланга, оток на върхова фаланга и затруднени активни и пасивни движения; две мънички повърхностни неправилно разкъсвания на кожата на гръбната повърхност на показалеца и средния пръст на лява ръка; кръвонасядания под външната трета на лява ключица; обловато кръвонасядане по лицева повърхност на дясна мишница; широки охлузвания по предна повърхност на дясна раменна област, долна трета на лицева повърхност на дясна мишница, гръбна повърхност на лява предмишница/със забелване на повърхностния кожен слой/; дълбоко полулунно охлузване на вътрешния кант на долна трета на дясна предмишница и драскотина на дясна предмишница, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 НК. На основание чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от три години.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СМЕ, извършила анализ на удостоверените в представените по делото медицински документи правнорелевантни факти, се установява, че пострадалият С.Ц.Д. е получил множество телесните наранявания подробно посочени в СМЕ. Вещото лице е посочило, че по своята медико-биологична характеристика, в съвкупност, установените увреждания обуславят разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Общата конфигурация на травмата на десния палец сочи, че е възможно да е имало т. нар. „прищипване/притискане“ между два твърди тъпи предмета – автомобилна врата и нейната рамка в корпуса на автомобила. Получените травми са свързани с преживяване на болка и страдание, но като субективна категория не съществува скала, с която да се определят по интензитет и продължителност. Периодът на пълното отзвучаване на получените травми е около две седмици, но не е изключено да се появява болка/дискомфорт в областта на травмирания десен показалец при промяна на сезоните, студено и влажно време, при физическо натоварване. При изслушването вещото лице изяснява, че травмите на пострадалия отговарят да са получени, така както е посочено в исковата молба. Посочва, че инцидентът се е отразил емоционално на пострадалия, като не само физическата болка е дала отражение на емоционалното му състояние, но фактът, че е бил на работа, че е бил униформен, че това се е случило на публично място, би могло да се отрази на пострадалия. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло СМЕ, като компетентно изготвена даваща отговор на поставените задачи и кореспондираща с останалите доказателства по делото.

За установяване на релевираните твърдения относно претендираните неимуществени вреди по искане на ищеца пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите – С. Г. Г. и Д. Г. Д..

От показанията на двамата свидетели се изяснява поведението на ищеца С.Д. преди и след инцидента на 27.06.2017 г. в гр. Исперих. И двамата свидетелстват, че С. е бил спокоен, уравновесен човек, който след случката не е искал да контактува с хора, неудобно му било от колегите си, бил засрамен, като се чувствал унизен от случилото се. И двамата свидетели споделят, че след инцидента С.Д. не можел да работи повече по контрола на пътното движение, след което се преместил в патрулно-постовата дейност в районното управление. Свидетелстват, че след инцидента пострадалият имал високо кръвно, като свидетелката Георгиева посочва, че ищецът започнал да пие хапчета за високо кръвно налягане. Свидетелят Д. Д. – колега на пострадалия, свидетелства за инцидента, на който бил очевидец и дава подробна информация за случилото се относно поведението на ответника в момента на инцидента – блъснал ищецът в гърдите, след което се качил в колата си и запалил двигателя.., след което ищецът Д. отишъл до колата на ответника, отворил вратата, казал на водача /ответника/ да угаси двигателя и да слезе от автомобила, но вместо това той дал назад и спрял. Споделя, че ищецът е държал вратата на лекия автомобил и когато ответникът дръпнал силно вратата притисна пръстите на ищеца. Съдът кредита показанията на свидетелите в цялост, като логични и последователни, непротиворечащи на другите събрани по делото доказателства. По отношение показанията на свидетеля Д. Д., съдът съобрази, че относно механизмът на получаването на травмите, същите се потвърждават и от СМЕ – „общата конфигурация на травмата на десния палец сочи, че е възможно да е имало т. нар. „прищипване/притискане“ между два твърди тъпи предмета – автомобилна врата и нейната рамка в корпуса на автомобила“.

Районен съд Кубрат е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.

В разпоредбата на чл.45 ЗЗД е залегнал основаният принцип в правото да не се вреди другиму. За основателността на иска по чл.45 ЗЗД е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност, настъпилите вреди по вид и размер, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат. Вината на дееца се предполага до доказване на противното от последния, по аргумент от чл.45, ал.2 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено по значение и споразумението, се ползва със задължителна за гражданския съд сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 ЗЗД.

Наличието на влязла в сила осъдителна присъда, в която задължителен реквизит е въпросът дали инкриминираното деяние съставлява престъпление (чл.301, ал.1, т.2 НПК), изключва възможността гражданският съд да разглежда дали деянието не е извършено при условия на неизбежна отбрана, тъй като едно от твърденията във въззивната жалба е, че причинените телесни увреждания са извършени от ответника при самозащита. Този извод следва от разпоредбата на чл.12, ал.1 НК, която изключва обществената опасност на деянието извършено при неизбежна отбрана. Липсата на един от елементите на престъплението по чл.9, ал.1 НК – обществената опасност, обоснова ненаказуемост на дееца (тъй като извършеното деяние няма да съставлява престъпление), а доколкото има наказателна осъдителна присъда, то това означава, че всички предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на дееца са безспорно установени. Изложеното важи и в производството по глава Двадесет и девета от НПК, по реда на която е приключило наказателното производство срещу ответника.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в рамките на предявения граждански иск, при наличие на влязло в сила споразумение, ответникът не може да се брани с възражение за причиняване на телесните наранявания на ищеца при условията на самозащита. Ето защо оплакването, релевирано във въззивната жалба, е неоснователно. Още повече, такава и не се установява от събраните по делото доказателства, тъй като няма данни за непосредствено нападение, което да поставя в опасност живота или здравето на отбраняващия се, в случай ответника.

На следващо място, обвързващият характер на присъдата, в това число и споразумението, се отнася до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав.

В случая всички установени от наказателния съд вреди по вид и характер са заявени пред гражданския съд с иска по чл.45 ЗЗД. Престъпният резултат включва конкретен вид телесно увреждане, а именно лека телесна повреда, изразяваща се в оток и насиняване на долните две фаланги на показалеца над дясната ръка, цепковидна рана, под нивото на околната кожа, върху гръбната повърхност на средна фаланга, оток на върхова фаланга и затруднени активни и пасивни движения; две мънички повърхностни неправилно разкъсвания на кожата на гръбната повърхност на показалеца и средния пръст на лява ръка; кръвонасядания под външната трета на лява ключица; обловато кръвонасядане по лицева повърхност на дясна мишница; широки охлузвания по предна повърхност на дясна раменна област, долна трета на лицева повърхност на дясна мишница, гръбна повърхност на лява предмишница/със забелване на повърхностния кожен слой/; дълбоко полулунно охлузване на вътрешния кант на долна трета на дясна предмишница и драскотина на дясна предмишница, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, поради което настоящият състав е обвързан от констатирания вид на уврежданията, който е част от обективната страна на състава престъпление по чл.131, ал.2, т.3 във вр. с чл.130, ал.1 НК. (в този смисъл решение по т. д. № 1882/2014 г. на ІІ т. о., решение по гр. д. № 50310/2016 г. на І г. о. на ВКС; определение № 742/17.11.2016 по дело № 2851/2016 на ВКС, ГК, III г. о.; решение № 18/09.03.2018 г. по т. д. № 1512/2017 г. на ВКС).

Следователно, със споразумението на наказателния съд безспорно се установява противоправността на деянието, настъпилата вреда по вид и характер, вината на дееца и причинно-следствената връзка между тях. Ето защо и предявеният иск се преценява от настоящия състав като доказан по основание. Безспорно от причинените телесните увреждания са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, като ищецът следва да установи техния интензитет и продължителност.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесния деликт на ищеца са причинени множество телесни увреждания. От назначената СМЕ се установява, че нараняванията са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Безспорно се доказа, че причинените неимуществени вреди се намират в причинно – следствена връзка с деянието на ответника, за което последния е признат за виновен в неговото извършване и му е наложено наказание. Самото престъпление, от което са настъпили вредоносните последици се отличава с висока степен на обществена опасност – престъпление против личността. Обичайният възстановителен процес съобразно експертното заключение приключва в рамките на около две седмици, като вещото лице е посочило в заключението си, че не е изключено да се появява болка/дискомфорт в областта на травмирания десен показалец при промяна на сезоните, студено и влажно време, при физическо натоварване. При определянето на справедливия размер следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че в момента на причиняването на телесните наранявания, пострадалият е изпълнявал служебните си задължения - заемал длъжност младши автоконтрольор към група „Охранителна полиция“ в РУ на МВР гр. Исперих. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира, че причиненото увреждане се е отразило неблагоприятно върху нормалния ритъм на живот на пострадалия, като му е създало неприятни усещания от здравословно и емоционално естество. Безспорно случилият се инцидент е довел и до негативно повлияване върху психиката му - не е искал да контактува с хора, неудобно му било от колегите си, бил засрамен, като се чувствал унизен от случилото се, довел е и до промяна на заеманата длъжност в РУ Исперих, както и върху обичайният му начин на живот. Съдебният състав намира за ирелевантно твърдението на въззивника, че районният съд не е съобразил възрастта на пострадалия, респективно причинителя към датата на деликта. Безспорно е установено, че съществува разлика във възрастта на двамата, но това по никакъв начин не е попречило на ответника – въззивник да причини посочените телесни увреждания на ищеца-въззиваем.

При така установените правнорелевантни обстоятелства и въззивният съд приема, че адекватното заместващо обезщетение за болките и страданията, преживени от пострадалия, следва да бъде в размер от 3000 лева, т.е колкото е присъдил и районният съд. Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищеца болки и страдания и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което доводите във въззивна жалба за завишен размер, респективно във насрещната въззивна жалба за занижен размер на обезщетението са неоснователни.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд Кубрат следва да бъде потвърдено в обжалваната част, тъй като съдът е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи.

При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция. В депозирания отговор въззиваемият е посочил, че моли съда да определи адвокатското възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 Закон за адвокатурата. С оглед изхода на правния спор, въззиваемата страна успешно се е защитила срещу депозираната въззивна жалба, с която ответникът моли съда да намали обезщетението до 1500 лева, т.е. размерът на материалния интерес, срещу който е реализирана защитата е за разликата от 1500 лева до присъдения размер от 3000 лева, т.е. 1500 лева. С оглед на посоченото, възнаграждението следва да бъде определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възлиза в размер на 335 лева, които следва да бъде заплатен от въззивника в полза на процесуалния представител на въззиваемия – адвокат Елена Кралева.

Така мотивиран, Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94/17.05.2019 г. постановено по гр.д. № 199/2019 г. по описа на Районен съд Кубрат, в частта, с която М.С.Х., ЕГН ********** *** е осъден да заплати на С.Ц.Д., ЕГН ********** ***, сумата над 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ до присъдения размер от 3000,00 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на умишлено причинена му лека телесна повреда на 27.06.2017г., за което по НОХД № 111/2018 г. с Определение от 05.09.2018 год. на Районен съд – Исперих, М.С.Х. е признат за виновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 27.06.2017 г. до окончателното изплащане, като и в частта, с която искът е отхвърлен в останалата част до предявения размер от 5000,00 лева като недоказан.

ОСЪЖДА М.С.Х., ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Елена Кралева от АК-Силистра, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, ал.2, вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, сумата в размер на 335 лева /триста тридесет и пет лева/ – представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на въззиваемия.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР