Р Е Ш Е Н И Е

№…

Разград

7.Х.2019г.

Разградски окръжен

година Град

2019

съд

16. ІХ.

На Година

публично

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

Секретар:Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА

В. гражданско

2019

№207

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на И.Х.Д., подадена чрез повереникът й-адв.Д.Борисов срещу Решение №254/12.VІ.2019г. по гр.д.№254/2018г. на РРС, с което съдът е отхвърлил като неоснователен искът й срещу „Банка ДСК“ ЕАД за установяване нищожност на договор за залог на вземане като сключен в противоречие със закона, забраняващ учредяване на залог върху непрехвърлими вземания, визирайки като такова реализираното от нея трудово възнаграждение.

Позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, жалбоподателката моли за отмяна на решението и за уважаване на иска на предявеното му основание. При редовност в призоваването, същата не се явява в насроченото п същество на жалбата й с.з.

В законоустановения и предоставен й за това срок, , насрещната по жалбата страна оспорва същата като неоснователна. В с.з., чрез процесуално представляващият я юриск. Иванова, моли за потвърждаване на решението като правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

В съответствие с правомощията си по см. на чл.267 ГПК РОС намира, че като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Обжалваното с нея въззивно решение е валидно и допустимо. Значимите за изхода на делото факти са установени от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателствени средства, при правилно разпределена между страните тежест на доказване и в съответствие с проявена от тях активност в тази насока. Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от настоящата инстанция.

Като постановено по същество на предявения по реда на чл.26, ал., предл.І и ІІІ ЗЗД установителен иск, като краен резултат решението е правилно.

Като прецени събраните по делото доказателства, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, съдът намира за установено следното:

Между „Банка ДСК“ ЕАД и въззивницата Д. са установени облигационни отношения, съгласно сключен на 8.ІІ.2018г кредитен договор за текущо потребление(вж. л.42 и сл. от грд на РРС). В т.10 на сключения в условия на индивидуално договаряне кредитен договор, при изрично декларирано от кредитополучателката волеизявление, че е била предварително запозната с условията по договора, същата се е съгласила в обезпечение на дължимото от нея изпълнение, кредитодателят да учреди залог върху вземанията й. С подписване на договора е дала изрично съгласието си, в случай на обективирано от нея неизпълнение, кредиторът да удовлетворява вземането си чрез събиране на суми от сметките й в ДСК.

По делото е безспорно, че в изпълнение на договорно поетите задължения, в качеството си на кредитор въззиваемият е предоставил на въззивницата за усвояването му кредит от 18 800,00лв. В качеството си на кредитополучател, въззиваемата се е задължила с връщане на предоставената й в кредит сума в срок от 120 месеца и при договорени - ГПР от 9,75% и ГЛП от 8.05% или 0.02% на ден. Анюитетната вноска е договорена като месечно дължима на 28-мо число от месеца в размер на 240,05лв.

Договорът се твърди сключен при ОУ, считани за негова неразделна част. Върху приложеното като доказателство копие от ОУ се установява подпис на кредитополучателя, поради което обсъдените договорни клаузи имат характер на индивидуално договорени между страните. В приложение на индивидуално сключения между страните кредитен договор се установиха „Условия по кредитна програма“, с подписването, на които въззивницата-кредитополучател е дала съгласие за изплащане на кредита чрез преводи на работната й заплата по нарочно открита при кредитодателя разплащателна сметка и за обезпечаване на вземането с учреден върху заплатата й залог,, с което си е осигурила преференциално ползване на предоставяните й от кредитополучателя услуги - максимален срок за погасяването му, допълнителни бонус карти, по нисък лихвен %. Прекратяването на трудовото правоотношение на кредитополучателя е предвидено като една от предпоставките за отпадане на договорените в негова полза преференции.

Освен с подписването на кредитния договор и считаните за неразделна част от него преференциални условия, залогът върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката се явява учреден и с нарочно подписания от страните Договор за залог върху вземане, Същият е сключен като обезпечение на договор за потребителски от 8.ІІ.2018г. като в съдържанието му е посочено, че погасяването на дължимите месечни вноски се извършва от постъпления по сметка на кредитополучателя, независимо от техния произход. В тази връзка, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд, институтът на несеквестируемостта, намерил правната си уредба в чл.446 и чл.446а ГПК е неотносим към учредения в обезпечение по кредита залог, доколкото от становищата на страните и доказателствата по делото се следва за безспорно, че относимо към дата на иска, процесният договор за потребителски кредит е действащ и се обслужва редовно. Т.е., не са настъпили предвидените в кредитния договор условия за предсрочна изискуемост и към жалбоподателката няма данни да са предприемани действия на принудително изпълнение, чрез наложен върху разплащателната й см/ка запор от съдебен изпълнител. Сключеният договор за залог е средство за обезпечаване на изпълнението , но не и средство за изпълнение.

Съгласно кредитния договор и учредения в обезпечение на същия залог, вземанията на жалбоподателката за възнаграждение по трудов договор са превеждани от работодателя й по откритата при въззиваемия разплащателна сметка, по изрично нейно разпореждане. С откриване на разплащателната см/ка, Банката - кредитодател легитимира и качеството си на заложен кредитор, поел задължение и дал съгласие за „пазене“ на превежданите по тази см/ка възнаграждения на ищцата-кредитополучател. На същата е гарантирано правото да се разпорежда със своето трудово възнаграждение, когато и както намери за добре, гарантирайки достатъчна наличност за покриване на дължимите по кредита анюитетни вноски, в случай на неизправност и предприето срещу нея принудително изпълнение. Т.е., процесният договор за залог, аналогично на договора за поръчителства, има единствено обезпечителна функция, гарантираща предпочтителното удовлетворяване на кредитора в случай на обективирана от страна на жалбоподателката неизправност по договорно дължимото връщане на кредита. В този смисъл, при гарантирана в право на жалбоподателката възможност да се разпорежда с трудовото си възнаграждение и поетото от кредитора задължение да пази превежданите по разплащателната й сметка суми, сключеният между тях договор за залог не може да бъде разглеждан като действие на разпореждане с непрехвърляемо по правната си същност вземане. С процесния договор банката не става титуляр на реализираното от жалбоподателката трудово възнаграждение. Съгласно договора за залог, на банката не се предоставя право да се разпорежда с притежаваното от жалбоподателката право на трудово възнаграждение, респ. не съставлява отказ на същата от това й право, от което да следва извод за невалидност на договора.

Само в случай че банката като кредитор и залогоприемател не бъде удовлетворена на падежа на вземането си, което залогът обезпечава, тя може да реализира заложното си право върху вземането за салдото по сметката по установения в закона ред, който е различен и зависи от вида на залога.

В договора е посочено, че кредитът е обезпечен с договор за залог върху вземания по трудово правоотношение /приложено заверено копие по делото/. Задължение на длъжника по договора за банков кредит е на падежна дата на всеки месец да осигурява по разплащателната си сметка парична сума, представляваща дължимата погасителна вноска, съгласно погасителния план. Залогът на вземане поставя в отношение три лица: заложителя - И.Д., който залага вземането си към ОП“Паркстрой“ (заложния длъжник - работодателя) на своя кредитор – залогоприемателя -банката. Така, заложителят Д. продължава да е кредитор на работодателя и като такъв, тя може да се разпорежда с вземането си, стига с това да не засяга правата на банката.

Д. и банката са страните по договора за залог на вземането. За отношенията им ще важат правилата на цесията, тъй като залогът на вземане съставлява една частична цесия. Цесията е частична, защото залогоприемателят - банката става чрез залагането в известна степен титуляр на заложеното вземане, поне доколкото това е необходимо за реализиране на заложното му право. Само в такава степен, защото заложителят си остава кредитор: той не е прехвърлил, а само заложил вземането си. Една общност на интереси по повод вземането се установява между тях и дава облик на отношенията им. Израз на тази общност на интереси е задължението на банката- залогоприемателя и кредитор да се грижи за запазването на вземането.

В обобщение, идентично на приетото и в мотиви на обжалваното решение, РОС намира, че договорът за залог е валидно сключен в съответствие със законовите норми и не накърнява добрите нрави. Решението, с което е отхвърлен иска за обявяване на договора за недействителен следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано законосъобразно. Съдът не е сезиран с искане за разноски, поради което и не дължи произнасяне в този смисъл.

По изложените мотиви, РОС

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №254/12.VІ.2019г. по гр.д.№254/2018г. на РРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР