Р Е Ш Е Н И Е №

Гр. Разград, 25. 09. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева

2. Ангел Ташев

при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в. гр. дело № 210 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Агробул-Р“ ООД гр. Разград като трето лице – помагач на ответниците по делото против Решение № 193/13. 05. 2019 г. по гр.д. № 843/ 2018 г. по описа на РС Разград, с което е прието за установено по отношение на С.Н., Г.Н., С.С.,Н.С., че Ю.К. и М.М.К., правоприемник на С.К. са собственици на 1813/6046 ид. ч. от имот с ПИ № 009096 в землището на с. Ясеновец, общ. Разград, начин на трайно ползване нива с площ от 6, 046 дка в м. „Юртлук“ , трета категория, като е отхвърлен иска до първоначално предявения размер, както и е отхвърлен иска от С.С.,Н.С., С.Н., Г.Н. против Ю.К. и М.М.К., че са собственици на имот с ПИ № 009096 в землището на с. Ясеновец, общ. Разград, начин на трайно ползване нива с площ от 6, 046 дка в м. „Юртлук“ ,трета категория и осъждането им да предадат владението, като неоснователен и недоказан. Твърди се, че решението е необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемите Ю.К. и М.М.К., като правоприемник на С.К. чрез пълномощник са подали писмен отговор на жалбата, като я оспорват като неоснователна. Останалите въззиваеми не са подали писмен отговор и не заявяват становище.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Въззиваемите Ю.К. и М.М.К., като правоприемник на С.К. претендират, че са собственици на 2400/ 6046 ид. ч. от имот с ПИ № 009096 в землището на с. Ясеновец, общ. Разград, начин на трайно ползване нива с площ от 6, 046 дка в м. „Юртлук“ , трета категория /т. нар. ясак/. Правото на собственост придобили по наследство и давностно владение от дядо си Селим Мехмедов Карамусов, починал на 18. 01. 1952 г.

От събраните пред районния съд писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че С.К. е собственик на ПИ №133 находящ се в с.Ясеновец, за който е отреден парцел 9 в кв. 28 по плана на с.Ясеновец, целия с площ 1215 кв.м.Според н.а. № 196 дело №1428 от 16.12.1974 г. Разпитаните по делото свидетели А. И., Н. Т., С. М. и Л. С. заявяват в показанията си, че зад къщата, находяща се в горния имот, извън селото Ю. /син на С. К./ имал ясак от около два, два и половина декара. Работел го от около 30 години. Мястото било разделено на три части. Едната част работел Ю., другата С., а третата Сабри. Преди Ю., майка му работела мястото, то не било включвано в блок на ТКЗС.

От заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза се установява, че за първи път част от имот №009096 по КВС на с.Ясеновец местност „Юртлука“ е заснет и нанесен в кадастралния план на с.Ясеновец послужил за основа на плана за регулация одобрен със Заповед № 2390/30.08.1935г. В кадастралния план е заснет и нанесен като два съседни имота с планоснимачни номера № 400 и № 402, за които в кв.60 са отредени парцели за индивидуално застрояване. Като собственик на имот № 400 в разписния списък е записан Акиф Ахмедов К.. Площта на имот с № 400 по плана от 1935г. включена в територията на настоящия ПИ с №009096 по КВС с.Ясеновец е в размер на 3707 кв.м. В разписния списък като собственик на имот № 402 е записан Абил М. Карамусов, площта на имот № 402 включена в територията на настоящия ПИ №009096 е в размер на 1480 кв. м. Части от имоти с №№400 и 402 са изключени от границите на населеното място по силата на 216-то ПМС от 1961 г. В кадастралния план на с.Ясеновец послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация от 1976г. бившите имоти с пл. №400 и 402 са заснети и нанесени като три самостоятелни съседни имота, както следва: имот с №131 разположен на територията на бившия № 400 и площ извън регулация от 20121 кв.м. В разписния списък към плана от 1976 г. като собственик е записан А. М. Т.. Имот № 132 разположен на територията на бившия № 400 и площ извън регулация от 1686 кв.м. В разписния списък към плана от 1976 г. като собственик е записан Х. С.К.. Имот №133 е разположен изцяло на територията на бившия № 402 и площ извън регулация от 1480 кв.м. В разписния списък към плана от 1976г. като собственик е записан Мустафа С.К..В подробния устройствен план на с. Ясеновец от 1976 г. за 1976 г. части от имоти с №№ 131, 132, 133, 134, 135 са изключени от границите на урбанизираната територия, т.е. извън границите на плана за регулация. Всички са обединени в нов поземлен имот с № 009096 в КВС с площ 6046 кв.м. Няма доказателства за одържавяването на процесния имот, както и на площообразуващите го предходни имоти и включването им в ДЗС. От допълнителното заключение се установява, че при заснемане на съществуващите на място граници на разпределение на територията на имот № 009096 между четиримата ползватели на имота ползването е следното: северозападната част от същия в размер на 2002 кв.м. обозн. с №1 в приложена скица, припокриваща се напълно с имот пл.№131; Югоизточно разположена част от частта по предходната точка в размер на 1680кв.м. обозн. с №2 син цвят от скицата, в голяма степен припокриваща се с пл.№132 се владее от ответниците по делото. Южно разположена част от частта по т.2.2 от имота в размер на 1813 кв.м. обзн. № 3 на скицата в син цвят, в голяма степен припокриваща се с имот пл.№ 133 и включваща части от имоти с пл. №134 и 135, тази част се владее от ищците - въззиваеми. Южната резултатна част от №009096 в размер на 551 кв.м. обозн. №4 в син цвят включваща части от имоти пл.№№133, 134 и 135 се владее от свид. Али Исмаил Исмаил. Ясакът има синори, които го отделят и всеки си ползва неговото място, според заключението на вещото лице.

С оглед на така събраните гласни доказателства, които кореспондират и на заключението на СТЕ, съдът приема, че въззиваемият Ю.К. и неговата майка С.К. са ползвали процесния ясак през последните 30 години. Ясакът не е одържавяван, нито е внасян в ТКЗС.Според заключението на СТЕ, части от имоти с №№ 400 и 402 са изключени от границите на населеното място по силата на 216-то ПМС от 1961 г. По въпроса за статута на имот, намиращ се извън регулационния план на населеното място, съдебната практика /Р № 100 от 23.07.10 г. по гр. д. № 3426/08 г. IV г. о., Р № 249 от 4.07.11 г. по гр. д. № 621/10 г. I г. о., Решение № 145 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2412/2016 г., II г. о., ГК и др. / приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не. Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, нито чл. 19 ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. С оглед на това, процесният имот, който по силата ПМС № 216/ 1961 г. е бил изключен от границите на населеното място, не попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, тъй като не е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ. Имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, така, както с Решение № 17/ 28. 01. 2002 г. на ПК Разград е предоставено правото на собственост върху него на наследниците на Гичо Станев Гатев по реда на чл. 19 от ЗСПЗЗ.

Представеният Протокол за въвод във владение № 137 не може да се приеме като доказателство за извършен въвод в процесния имот, тъй като в него не е посочена дата, не съдържа подписи на собственик, нито на длъжностно лице, което да е извършило въвода.

Не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя „Агробул-Р“ ООД гр. Разград, че преди да се разпореди чрез сделка, е станал собственик на имота на основание придобивна давност продължила повече от 5 години. От гласните доказателства, както бе изложеното по-горе, се установява, че в продължение на повече от 30 години и до настоящия момент процесният ясак се владее от Ю.К., преди това от неговите майка и дядо. Декларирането му пред ПК не е доказателство за упражнявана фактическа власт върху него от „Агробул-Р“ ООД. Обратното се установява от показанията на св. Сабри Мехмед и Лютфи Салиев. Свидетелите твърдят, че през 2002 г. са разговаряли с представители на фирмата, които заявили, че имота е собственост на фирмата, знаели, че се обработва от тях, но нямали време да го обработват и предложили на свидетелите да продължат да го работят. Предвид изложеното, не са налице доказателства установеното от ищците владение да е прекъснато с отнемане на фактическата власт върху процесния имот от третото лице – помагач, същото да е установило своя фактическа власт върху имота. Не са извършени действия от „Агробул-Р“ ООД, отблъскващи, прекъсващи или оспорващи владението на ищците.

Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело районния съд до неправилен извод, че предявения иск е основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 193/13. 05. 2019 г. по гр.д. № 843/ 2018 г. по описа на РС Разград В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на С.Н., Г.Н., С.С., Н.С., че Ю.К. и М.М.К., правоприемник на С.К. са собственици на 1813/6046 ид. ч. от имот с ПИ № 009096 в землището на с. Ясеновец, общ. Разград, начин на трайно ползване нива с площ от 6, 046 дка в м. „Юртлук“ , трета категория.

В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Агробул-Р“ ООД ГР. Разград, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 4, ЕИК 116506993 да заплати на Ю.М. К., ЕГН ********** *** и М.М.К., ЕГН ********** *** на осн. чл. 78 от ГПК разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.

ПК ГПКг

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

НР