Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 01. 10. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ирина Ганева
2. Ангел Ташев
при секретаря Н. Р. разгледа
докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело № 211 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Валли-10“ ЕООД гр. Разград против Решение № 117/22. 04. 2019 г. по гр.д. № 2353/
2018 г. по описа на
РС Разград в частта, с която е осъден
жалбоподателят да заплати на Н. А.Б. *** 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата
смърт на И. А. К, причинена при трудова злополука
на 09. 03. 2016 г. , ведно със законната
лихва, считано от 09. 03. 2016 г. до окончателното плащане. Твърди се, че решението
е необосновано и незаконосъобразно
и жалбоподателят моли да бъде отменено,
като иска бъде отхвърлен изцяло като неоснователен
и излага алтернативно искане обезщетението да бъде намалено.
Въззиваемата Н. А.Б. чрез пълномощник е подала писмен
отговор на жалбата, като я оспорва като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира
следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства и от изявленията и признанията на страните, че към 09. 03. 2016 г. И. А. К. е работел като „Общ работник-строителство сгради” към „ВАЛЛИ
- 10” ЕООД гр. Разград. Страните не спорят, че на 09. 03. 2016 г. И.А.К. е участвал в извършване на СМР по Изграждане на площадкова канализация за битови и отпадъчни води на обект
„Инсталация за изгаряне на опасни отпадъци и получаване на топлинна енергия“,
съгласно Договор за строителство от 11. 01. 2016 г. , сключен между „ЕИС –
Строителна компания“ ООД гр. София и „ВАЛЛИ – 10“ ЕООД. В началото на работния
ден техническият ръководител провел ежедневен инструктаж и била поставена
задача да продължи работата по извършване на изкопни дейности с колесен багер за изграждане на канализация. Багериста И. М.
прокопал канал от около 3 м. с дълбочина от около 3, 5 – 4 м. Р. Р. и
пострадалият И. К. спуснали една тръба и я монтирали. Около 10. 00 ч. техническият
ръководител А. С. разпоредил на последните двама и на багериста да окажат
съдействие за пренасяне на палети. След 13. 00 ч. тримата подновили работата си
по изкопа на канализацията. Багеристът отново прокопал 3-4 м.,Р. и И. положили
пясък, подравнили и спуснали тръба в изкопа. Слезли в изкопа да монтират
тръбата. Внезапно се свлякла земна маса от стените на изкопа и И. бил напълно затрупан, а Р. частично. Р.
успял да се освободи и заедно с други двама работници извадили И. Същият
починал на място. Видно от съставеното от МБАЛ - Разград Съобщение за смърт №
9/ 10. 03. 2016 г. , И. К. е получил тежка черепно-мозъчна травма; счупване на
ребра; счупване на дясна подбедрица от затрупване със
земна маса. С Разпореждане № 6/ 11. 04.
2016 г. на ТД на НОИ - Разград е прието, че тази злополука е
трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. В Протокол № 2/ 06. 04. 2016 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 09. 03. 2016
г. , съставен от комисия на ТД на НОИ – Разград е установено, че „ВАЛЛИ-10“
ЕООД като подизпълнител на 09. 03. 2016 г. при извършване на СМР на обекта не е
осигурил здравословни и безопасни условия на труд на пострадалия работник, като
го е допуснал до работа по изкоп с неоформени вертикални стени с дълбочина
около 4 м., с ширина около 2 м. и дължина около 10 м., от двете страни на който
изкоп по дължина на отвал е натрупана изкопна земна
маса, премесена с части от бетонови плочи, без да са предприети подходящи мерки
за осигуряване на безопасност на изкопа чрез използване на подходящо укрепване,
вследствие на което и при допълнително овлажняване на земните маси в източната
страна на изкопа е настъпило свличане на земни маси примесени със строителни
отпадъци и работещия в дълбочина около 4 м. Идириз
Куртев е затрупан от свлечената земна маса. Освен това е посочено, че въззивникът в качеството на строител- подизпълнител на 09.
03. 2016 г. е натрупал по цялата дължина на изкопа в зоната на естествено
срутване на разстояние по-малко от 1, 0 м. от горния ръб на изкопа, на отвал изкопаната земна маса, примесена с отломъци от
бетонови плочи, вследствие на което работещите по това време в неукрепения
изкоп И.К. и Р.Р., полагащи ВиК
тръби са затрупани от свлечената земна маса. А. С. - технически ръководител, при извършване на
изкопните работи не е следил за устойчивостта на откосите на неукрепен изкоп в
контролирания обект с неоформени вертикални стени с дълбочина около 4 м., с
ширина около 2 м. и дължина около 10 м. с натрупана на отвал
изкопна земна маса, примесена с отломъци от бетонови плочи по дължина на изкопа
в зоната на естествено срутване на разстояние по-малко от 1, 0 м.от горния ръб
на изкопа, вследствие на което е създаден риск за живота и здравето на работниците Куртев и Рашид. „Валли-10“
ЕООД не е предприел мерки срещу обрушване на откосите
на прокопан в обекта неукрепен изкоп стени с дълбочина около 4 м., с ширина
около 2 м. и дължина около 10 м., който след изпълнението му на 09. 03. 2016 г.
е бил подложен на навлажняване вследствие падналите на същата дата валежи от
дъжд, като не е прекратена временно работата на обекта и/ или по друг адекватен
начин /чрез намаляване на клона на откоса на изкопа и/или др./, вследствие на
което се слича земната маса, затрупала работещите в
изкопа. Посочено е, че лицата, допуснали нарушения на ЗЗБУТ, Наредба № 2 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд са въззивникът и техническия ръководител на обекта А. С., за
което са им съставени и АУАН от Д „ИТ“ Разград. Д „ИТ“ Разград е издала НП №
17-000324/ 10. 06. 2016 г. С НП е прието, че
въззивникът в качеството си на работодател на
09. 03. 2016 г. не е осигурил здравословни безопасни условия на труд на И.К.,
като не е предприел подходящи мерки за безопасност при извършване на строителни
и монтажни работи и полагане на ВиК тръби в неукрепен
изкоп, с неоформени вертикални стени с дълбочина около 4 м., с ширина около 2
м. и дължина около 10 м., прокопан в
насипни, естествено уплътнени несвързани почви в контролирания обект , като е
натрупал по цялата дължина на изкопа, на разстояние по – малко от 1 м. от ръба
на изкопа в зоната на естествено срутване , на отвал,
изкопаната земна маса, примесена с отломъци от бетонови плочи. С това е нарушил
чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ във р. с чл. 49, т. 7, пр. 1 и т. 1,,24, изр. 1 от
Приложение № 1 съм чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд.
В Протокол на техническата експертна комисия за станалата
авария на 09. 03. 2016 г. , назначена със Заповед № ДК-13-Рз-01/ 14. 03. 2016
г. на ДНСК е установено, че натрупаната земна маса след извършване на изкопа
започва непосредствено от ръба на изкопа, в противоречие на Приложение № 1, т.
1.24 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд, наличието на много земни пластове в резултат на по-рано
извършени насипно-уплътнителни работи, увеличено
водно съдържание в почвата, които обстоятелства са станали причина за аварията.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция приема, че безспорно е в случая наличието
на трудова злополука, която на осн. чл. 200, ал. 1 КТ
ангажира отговорността на работодателя за обезщетяването на свързаните с нея
вреди.
Необоснован е изложеният довод от въззивника
и не са налице доказателства, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
трудовата злополука, допускайки груба небрежност, извършвайки нарушения на
служебните си задължения, което да е основание за прилагането на чл. 201, ал. 2
КТ. От приложената книга за инструктаж се установява само, че е проведен
инструктаж, досежно възложена работа – изкопни
работи, но точно каква работа е била възложена на пострадалия и в тази връзка
съдържанието на инструкциите за безопасност, не са безспорно доказани.
Разпитаният по делото св. Русев не е бил на обекта на 09. 03. 2016 г., когато е
настъпила злополуката и няма преки и непосредствени впечатления нито от проведения
инструктаж, нито от възложената от прекия ръководител А.С. работа на
пострадалия работник И.К.. Напротив, от Протокол № 2/ 06. 04. 2016 г. за
резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 09. 03. 2016
г. , съставен от комисия на ТД на НОИ – Разград става ясно, че А.С. при
посещението си на обекта, когато е възложил на И. и Р. друга работа по
пренасяне на палети, е видял положената вече тръба от двамата, натрупаната
земна маса на разстояние по – малко от 1 м. от ръба на изкопа, би трябвало да е
отчел валежа, които обстоятелства са основната причина за злополуката и въпреки
това няма данни да е преустановил работата на обекта, нито пък да е дал
указания да не се поставят тръби в изкопа. Предвид изложеното, поведението на
пострадалия не може да се окачестви като „груба небрежност”.
Другият основен въпрос и довод,
поставен във въззивната жалба е има ли ищцата като
сестра на починалия при злополуката И.К. качество на пострадало лице, което има
право да получи обезщетение. Разрешението на спорния пред настоящата съдебна
инстанция въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. С решението по него, общото събрание
на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5 от
24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите
на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато
от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, са част от
най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с
взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето защо когато
съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между
тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците
е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е
да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек, преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които
в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС
- че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на
починалия.
За установяване на неимуществените вреди, за които претендира
обезщетение ищцата,
са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелите Н. Р. и А.
К., посочени от ищцата и на св. Н. М., посочен от ответника. От
показанията на тримата свидетели се установява, че ищцата и пострадалия са
имали отделни семейства и са живели в отделни домакинства в едно и също
населено място. Били са привързани един
към друг, често си гостували и са си помагали, когато е било необходимо.
Връщайки се от работа, ищцата често посещавала дома на родителите си, където
живеел и брат й със семейството си. Тежко
преживяла загубата му, станала по-затворена, започнала да приема лекарства за успокоение. Въз основа на тези показания,
съдът намира, че установените отношения са типичните проявления
на близка родствена връзка брат-сестра, на обичайните,
нормалните
отношения на обич и привързаност в такива случаи. Не са събрани доказателства,
въз основа на които да
се счете, че по своето
съдържание и интензитет връзката на ищцата с нейния брат надхвърля обичайните предели на доверие,
любов и подкрепа, нито да е
преживяла морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене присъщите за съответната
родствена връзка, в повече от нормалното на присъщата родствена връзка, респ. че е налице
изключителен случай по смисъла на
цитираното тълкувателно решение. Районният съд, като е уважил иска и е присъдил
обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, е приел, че нормално и естествено ищцата е претърпяла болки и страдания
в резултат на смъртта на своя брат. Съдът не е отчел, че признаването на материалноправна легитимация на въззиваемата да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната
връзка на родство и обичайните в
такива случаи морални
болки и страдания, а от наличието на
отношения между нея и пострадалия й брат, характеризиращи
се с особено силна привързаност и взаимна обич, каквито в случая не са установени.
По изложените съображения, решението на районния съд в
обжалваната част, с която е уважен предявения иск за неимуществени вреди до
размера на 10 000 лв. следва да
бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78 ГПК въззиваемата Нефисе
А.Б., следва да заплати на въззивника „ВАЛЛИ
– 10“ ЕООД разноски по делото пред въззивната
инстанция в размер на 830 лв.
Воден от изложеното,
Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 117/22. 04. 2019 г. по гр.д. № 2353/
2018 г. по описа на
РС Разград в частта, с която е осъден
жалбоподателят да заплати на Н. А.Б. *** 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на настъпилата
смърт на И. А. К., причинена при трудова злополука
на 09. 03. 2016 г. , ведно със законната
лихва, считано от 09. 03. 2016 г. до окончателното плащане и в частта, в която „ВАЛЛИ-10“ ЕООД е осъдено да заплати
на адвокат Андрей Михалев – САК сумата 780 лева адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА и 400 лв. държавна такса по сметка
на Районен съд гр. Разград И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от Н. А.Б. *** против „ВАЛЛИ –
10“ ЕООД, гр. Разград ЕИК 116560119 за заплащане на обезщетение до размера на
10 000 лева за неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на И. А.
К., причинена при трудова злополука на 09. 03. 2016 г. , ведно със законната
лихва, считано от 09. 03. 2016 г.
ОСЪЖДА Н. А.Б., ЕГН ********** да заплати на „ВАЛЛИ – 10“
ЕООД гр. Разград, ЕИК116560119
сумата 830 лева разноски по делото пред въззивната
инстанция.
В останалата част, като
необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР