Р Е Ш Е Н И Е

№

град Разград, 23.10.2019 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 30.09.2019 г. в състав:

Председател: Рая Йончева

Членове: Валентина Димитрова

Атанас Христов

при секретаря Небенур Реджебова разгледа докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 224 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 154 от 17.05.2019 г. по гр.д № 801/2018 г. по описа на РС - Исперих, съдът е постановил следното:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, по отношение на Производствена кооперация „Добруджа“, ЕИК 826048818, седалище и адрес на управление: с.Райнино, обл.Разградска, ул.”Ал.Стамболийски” 1, представлявана от председателя Димитър Василев Димитров, че същата има парично задължение към Община Исперих, ЕИК 000505821,административен адрес: гр.Исперих, ул.”Дунав” № 2, представлявана от Бейсим Руфад Расим – Кмет на Община Исперих, в общ размер 3204.30 /три хиляди двеста и четири лв. и 30ст./ лева – дължим наем за стопанската 2017/2018г. по сключен между страните Анекс № 1 от 22.05.2017г. към Договор за наем на пасище и мери №224/12.05.2016г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Производствена кооперация „Добруджа“, ЕИК 826048818, с.Райнино, обл.Разградска, ул.”Ал.Стамболийски” 1, ДА ЗАПЛАТИ на Община Исперих, ЕИК 000505821, сумата от 128.18 /сто дведесет и осем лв. и 18ст./ лева – направени разноски в настоящото производството и по ч.гр.д.№ 540/2018г. по описа на РС - Исперих.

Недоволен от това решение останал жалбоподателят „Производствена кооперация „Добруджа“, ЕИК 826048818, който го обжалва. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Сочи, че в хода на делото са събрани достатъчно доказателства за пречка, която да позволява изкарване на животните на паша. От исканите документи от ОСЗ Исперих се е установило, че има актуална информация касаеща продажбата на животните – което представлява промяна на обстоятелствата по чл. 37 и сл. ЗСПЗЗ и, че договора поради служебното уведомяване на ищеца на практика е прекратен. Мерата не е ползвана от ответника и не са изкарвани животните. Договора е бил сключен формално дотолкова доколкото да се спази изкискването за осигурена паша за животните. Ищецът бил уведомен от ОСЗ Исперих за това обстоятелство и не е следвало да търси нещо, което не му се следва.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на спора, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена, ведно с всички последици от това. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззивника на се явява представител.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата. В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.

Страните не сочат доказателства и във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Разградският окръжен съд, в настоящия си състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните към спора правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

І. По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимостта на обжалваното решение.

Решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковите претенции, а съдът се е произнесъл именно по предявените искове, с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

ІІІ. По съществото на спора съдът приема следното:

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение.

От събраните в първоинстанционното съдебно производство доказателства се установи, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх. № 2538 от 10.07.2018 г. на РС - Исперих, Община Исперих е поискала да бъде издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу Кооперация "ПРОИЗВОДСТВЕНА КООПЕРАЦИЯ "ДОБРУДЖА"", като претендира сумата 3 204.30 лева – наемна цена за стопанската 2017/2018г. по сключен между страните Анекс № 1 от 22.05.2017г. към Договор за наем на пасище и мери №224/12.05.2016г. Образувано е ч. гр. д. № 540/2018 г. на РС Исперих по което за посочената сума, на 10.07.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, връчена чрез ЧСИ Георги Стоянов, с рег. № 912 и район на действие ОС - Разград, лично на Председателя на длъжника на 28.08.2018 г. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът, чрез Председателя си, е подал възражение, в което е посочил, че оспорва задължението. Заявителят е уведомен за оспорването и възможността да предяви установителен иск на 12.09.2018 г. В изпълнение указанията на съда е депозирана искова молба вх. № 3760 от 09.10.2018г. на РС - Исперих, като е образувано гр. д. № 801/2018 г. по описа на РС - Исперих. От районния съд е поискано да установи с решението си, че длъжникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в производството по ч. гр. д. № 540/2018 г. на РС Исперих.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, пред първата инстанция ответникът, чрез пълномощника си адвокат Росен Маринов от АК - Сливен, е депозирал писмен отговор на исковата молба. счита иска за допустим, но неоснователен. Не отрича, че между страните действително има сключен договор за наем на пасище и анекс към него, но твърди, че сумата по договора не била дължима, тъй като ответникът не бил ползвал пасището, а и самият договор бил сключен формално. Пасището се намирало на такова място, че ответникът не можел да стигне до него с кравите си, като при сключване на договора това обстоятелство не му било станало ясно. Ищецът знаел, че пасището не се ползвало от ответника, но въпреки това го атакувал пред съда. Отделно от това, поради невъзможност да ползва пасището и да осигури храна на животните си, ответникът се принудил да ги продаде. Счита, че договорът автоматично се прекратявал на основание чл.37м от ЗСПЗЗ, тъй като Общината по електронен път била установила липсата на животни в интегрираната система. Дори да се приемело, че дължал наемна сума, счита че същата следвало да бъде до размера на две наемни вноски – за месеците април и май 2017г.

Разградският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са представени нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят изцяло събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

На 12.05.2016г. между ищеца и ответника бил подписан Договор за наем на пасище и мери №224/12.05.2016г., вписан в Службата по вписванията – гр.Исперих с който Община Исперих била предоставила на ПК „Добруджа“ с.Райнино за временно и възмездно ползване поземлен имот с идентификатор 61875.2.51 с трайно предназначение на територията: Земеделска и начин на трайно ползване: Пасище, в землището на с.Райнино, с площ от 521 000кв.м., при съседи: имоти с идентификатори 61875.23.83, 61875.22.92, 61875.4.80, 61875.4.111, 61875.2.61, 61875.2.59, 61875.2.54, 61875.2.58, 61875.2.57, 61875.2.53, 61875.2.55, 61875.2.56, за срок от 5 стопански години. Уговорен бил годишен наем на пасището в размер на 2 460.02лв., дължим до 30 октомври на текущата година. С Анекс № 1 от 22.05.2017г. бил предоговорен годишния наем в увеличен размер 8.00лв. на дка или общо 3280.33лв., като било направено разграничение - за 400 538кв.м. от наетите площи следвало да се заплати наем от 3 204.30лв., а останалите 9466кв.м. са площи, които изцяло или частично не попадели в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по чл. 5 ал. 2 от Наредба №2/17.02.2015г., при уговорен наем за тези площи в общ размер на 75.73лв., който не се дължал за стопанската 2017/2018г. съгласно чл. 37и ал. 15 от ЗСПЗЗ. Този анекс бил сключен на основание Протокол № 17 за разпределение на пасища, мери и ливади от 24.04.2017г., изготвен от комисия, назначена от Кмета на Община Исперих и в изпълнение на Решени № 277 по Протокол № 26 от 16.02.2017г. на Общински съвет – Исперих. Съгласно цитираното Решение на общинския съвет са определени пасищата и мерите от общинския поземлен фонд за общо ползване по приложения списък на пасищата и мерите за общо ползване за 2017/2018г., определена е и цената за ползване – 8.00лв. на декар. С Протокол № 17 назначената комисия от Кмета на Община Исперих е разпределила необходимите площи с начин на трайно ползване Пасища, мери и ливади в землището на с.Райнино, обл.Разград, като се е съобразила с постъпилите заявления по чл. 37и ал. 6 ЗСПЗЗ и направените справки в Интегрираната информационна система на БАБХ. В т. 3 на този протокол е посочено, че на ПК „Добруджа“ с.Райнино се предоставя част от поземлен имот 61875.2.51 с обща площ 521004кв.м, от които наема 41 004кв.м., находящ се в землището на с.Райнино. Посочено е че кооперацията е подала заявление № ОС – 113/10.03.2017г. и е направена справка в Интегрираната информационна система на БАБХ, от която е видно, че притежава 57 броя пасищни животни (л.22 РС). Този протокол е получен от председателя Д.Д. на 02.05.2017г. (л.11-12 РС), като по делото няма данни същия да го е обжалвал в срока по чл. 37и ал. 8 ЗСПЗЗ.

Междувременно ответникът е подал анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин в Областна дирекция „Земеделие“ –Разград вх. № 759/20.02.2017г., в която е декларирал, че животновъдния му обект притежава 70бр говеда (л.90-106 РС). След подаването на тази анкетна карта ответникът е продал 26 бр. телета от животновъдния си обект на 16.05.2017г., а на 23.05.2017г. (само един ден след подписване на анекс № 1) е продал и 34бр. крави, видно от представените фактури и ветеринарномедицински свидетелства към тях (л.116-119 РС).

С анкетна карта вх.№ 614/26.03.2018г., подадена до ОДЗ – Разград ответникът е декларирал, че не притежава животни и животновъден обект(л.68-82 РС).

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, се установява, че не е възможно кравите на ответната кооперация да бъдат отведени само по полски пътища от обора на кооперацията до процесното пасище. Трябва да преминат през имоти, които са държавна частна собственост.

Ответникът е заплатил дължимия наем за стопанската 2016/2017г. в размер на 2 460.02лв., видно от представената по делото фактура № 1000000057/24.06.2016г. (л.26 РС), но не е заплатил наема за стопанската 2017/2018г. в размер на 3204.30лв. на падежната дата – 30.10.2017г., въпреки отправеното от ищеца уведомление (л.7 РС).

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е неоснователна.

Настоящият съдебен състав споделя мотивите, изложени в обжалваното решение, и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения:

Предявен е за разглеждане иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 228 от ЗЗД, във вр. с чл. 37и, ал.12 във вр. с ал.4 и ал.1 ЗСПЗЗ .

С нормата на чл. 228 от ЗЗД е дадена уредба, че с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.

Според чл. 232, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

Спорните между страните въпроси са дали ответникът е могъл да ползва имота както и дали договора е прекратен автоматично, на осн. чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ.

По възражението на жалбоподателя, че не е могъл да ползва имота поради липса достъп до същия.

Безспорно се установява, че наема за предходната стопанска година - 2016/2017г. е платен от страна на ответника. Нещо повече – процесния Анекс е сключен на 22.05.2017г. – повече от една година след сключването на Договора от 12.05.2016г. Липсват твърдения от страна на ответника, че невъзможността за достъп до отдадения под наем имот е настъпила едва след сключването на Договора през 2016г. Липсват дори твърдения от страна на ответника, че е уведомил ищцовата страна за невъзможността да ползва имота, тъй като е бил лишен от достъп. Напротив – една година след сключването на Договора за наем, страните сключват и Анекс към същия, вместо ответникът - наемател да се възползва от възможността за прекратяване на договора по чл. 37, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ /Договорите за наем и аренда по чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ могат да се прекратяват или изменят преди изтичането на срока, по искане на ползвателя/. Ето защо, съдът намира за неоснователно това възражение.

По възражението на жалбоподателя, че договора следва да се счита прекратен тъй като е настъпила промяна на обстоятелствата по чл. 37 и ЗСПЗЗ - жалбоподателят е продал животните си, за което ищецът бил уведомен от ОСЗ Исперих.

Съгласно, чл. 37м. ЗСПЗЗ:

„(1) Кметът на община, съответно директорът на областна дирекция "Земеделие", ежегодно извършва проверки за спазване на условията по чл. 37и, ал. 4, 7 и 9 по сключените договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд.

(2) Спазването на условията по ал. 1 се установява въз основа на изготвена и предоставена от БАБХ официална справка за всички регистрирани към 1 февруари на текущата година в Интегрираната информационна система на БАБХ:

1. животновъдни обекти;

2. собственици или ползватели на регистрирани животновъдни обекти;

3. пасищни селскостопански животни в животновъдните обекти.

(3) Справката по ал. 2 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на БАБХ и се публикува на интернет страницата на агенцията.

(4) Когато при извършването на проверките се установи, че:

1. в животновъдния обект броят на регистрираните пасищни селскостопански животни е с над 30 на сто по-малък от броя им към сключването на договорите за наем или аренда, договорите се изменят, като площта се определя в съответствие с процентното намаление на броя на животните;

2. в животновъдния обект няма регистрирани пасищни селскостопански животни, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие";

3. е настъпила промяна на условията по чл. 37и, ал. 1, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие";

4. е заличена регистрацията на животновъдния обект в съответното землище, договорите за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие".“

Прекратяването по реда на чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ не настъпва автоматично, ex lege, а е необходим акт на кмета на общината, съответно директора на областната дирекция "Земеделие“. По делото е безспорно, че такъв акт няма.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от представените от ответника фактури, е че същият е продавал процесните животни на 23.05.2017г., т.е. едва след сключването на Анекса от 22.05.2017г. Т.е. към датата на сключването на процесния анекс не е настъпила сочената от жалбоподателя промяна – продажбата на животните. Ето защо, при извършване на ежегодната проверка по чл. 37м, ал.1 ЗСПЗЗ в справка от БАБХ по ал. 2 и ал.3, е напълно логично Кмета на Община Исперих да установи, че липсва промяна относно броя на животни на ответника.

Видно то писмо с вх. № 747 от 21.02.2019г. по описа на ИРС /л. 67/, е че ОСЗ Исперих е заявила, че през периода на двете пререгистрации животните от процесния животновъден обект, които към дата 20.02.2017г. са били общо 70 бр., липсват в анкетния формуляр от 26.03.3018г., като най - вероятно са продадени. В ОСЗ – Исперих липсва информация на коя дата е станало това.

Липсват и други доказателства, че преди изтичането на стопанската 2017/2018г. Община Исперих е била уведомена от ОСЗ – Исперих за продажбата на животните.

Ето защо, неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че през стопанската 2017/2018г. ОСЗ - Исперих е уведомила Община Исперих за настъпилата промяна на условията по чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ – продажбата на животните.

Както вече по горе се посочи, ответникът - наемател е могъл да се възползва от възможността за прекратяване на договора по чл. 37, ал.2, т.1 ЗСПЗЗ – „Договорите за наем и аренда по чл. 37и, ал. 12 ЗСПЗЗ могат да се прекратяват или изменят преди изтичането на срока, по искане на ползвателя“. Правото на наемателя да прекрати или измени договора за наем преди изтичането на срока е изрично посочено и в процесния Анекс. Безспорно е обаче, че ответникът не се е възползвал от това си право.

Други възражения във въззивната жалба не се поддържат, а въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма при постановяване на оспореното първоинстанционно решение.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 ПК, съдът,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 154 от 17.05.2019 г. по гр.д № 801/2018 г. по описа на Районен съд - Исперих.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.