РЕШЕНИЕ №

Гр. Разград , 31.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на седми октомври две хиляди и деветнадесета година в открито заседание в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАНЯ ЙОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

АТАНАС ХРИСТОВ

При секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от съдия В.ДИМИТРОВА в.гр.дело № 242 по описа за 2019г.и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Решение № 265/ 28. 05. 2019 г. по гр. д. № 72/ 2019г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен частично , като неоснователен, предявеният от дружеството иск срещу Д.Б. Д. *** за признаване за установена по отношение на ответника,че същият дължи на ищеца сумата 660.55 лева по договор за потребителски кредит № №3025883578, ведно със законната лихва от 29.08.2018 г., която сума се явява част от тази, за която е издадена заповед за изпълнение №3618/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№1677/2018 г. на РРС.

Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като сумата, в частта за която искът е отхвърлен , представлява пакет от допълнителни услуги и същата е дължима от длъжника като възнаграждение към дружеството и клаузата за нейното договаряне не е нищожна.

Въззиваемият Д.Б.Д., при редовност на връчването не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна в процеса, против акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на въззивната проверка.

В съд.заседание въззивникът не се явява и не се представлява.Депозира становище, с което поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.Претендира разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна, при редовност в призоваването не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по жалбата, РОС съобрази следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.422 ГПК, за установяване дължимостта от страна на ответника в полза на ищеца на сумата 1 390.95 лв., дължима по договор за потребителски кредит, №3025883578/28.11.2017г.За посочената дължима сума , законната лихва върху нея, от 29.08.208г., разноски по делото в р-р на 28.60 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв. по ч.гр.д.№1677/2018 г. по описа на РС Разград е издадена заповед за изпълнение №3618/31.08.2018г.по чл. 410 ГПК.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът не е депозирал такъв.Подаденото от него, лично възражение по реда на чл.414 от ГПК не съдържа конкретни съображения по отношение недължимостта на заявените суми.

Установява,че от доказателствата по делото, че на 28.11.2017 г. между страните по делото, ищеца „Профи Кредит България“ЕООД и ответника Д.Б.Д. е сключен договор за потребителски кредит №3025883578 за сумата 600 лв., със срок на погасяване 11 месеца. Уговорен е ГЛП от 41,17% и ГПР- 49,88 %, съответно дължима сума по кредита от 730.40 лв.

С преводно нареждане от 29.11.2017 г. ищецът е прехвърлил по сметка на ответника сумата 600 лв., с посочено основание номера на договора за кредит.

В раздел шести на договора – параметри е посочено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответникът дължи възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 660.55 лв., като е формиран и общ размер на задължението от 1390.95 лв.

Страните са подписали и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, а именно приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези допълнителни услуги са посочени в т.15 от Общите условия. , с отбелязването, че за ползване на някоя от тези услуги се подписва допълнително споразумение.

При сумиране на главницата, лихвата и сумата по споразумението за допълнителни услуги е формиран и общ размер на погасителната вноска от 66.40 лв. на 126.45 лв. Според погасителния план последната вноска е следвало да бъде изплатена на 15.11.2018 г.

По делото не са представени доказателства за плащания по договора от страна на ответника-кредитополучател.

Със заявление от 29.08.2018 г. ищецът е поискал и със заповед №3618/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№1677/2018 г. по описа на РС Разград, съдът е разпоредил ответникът да му заплати сумата 1390,95 лв. по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 29.08.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 30 лв. такси, 8,87 лв. законова лихва за периода 16.01.2018 г. – 20.03.2018 г., 28,60 лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, където са посочени в стандартизирана форма основните параметри по договора и като приложение към него е предоставена и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

Съобразявайки горната фактическа обстановка, РОС направи следните правни изводи: следното:

Сключеният между страните ДПК намира своята правна регламентация в ЗПК(ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.V.2010г.) Според дадената в чл. 9 ЗПК легална дефиниция, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу поетото от длъжника - потребител задължение за връщане на предоставената парична сума.

Решението на РРС , в частта с която е отхвърлена претенцията на ищеца за сумата в р-р на 660.55 лева, представляваща цена за допълнителен пакет услуги се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено по следните съображения:Уговореното в раздел шести от договора заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в посочения размер, почти еднакъв с размера на предоставените за ползване парични средства, противоречи на законовите изисквания и на добрите нрави. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в какъвто смисъл е изискването на императивните разпоредби на ЗПК. Не е посочена и цена за всяка от услугите поотделно, включително и в споразумението, каквото е изискването на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. На следващо място следва да се отчете и факта, че заплащането на това възнаграждение е предварително, т. е. същото е дължимо само за "възможността за предоставянето" на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор.Съгласно приложения погасителен план ответникът е следвало да заплаща по 60.05 лева в продължение на 11 месеца за нещо, което не е ползвал.Споразумението за допълнителни услуги безспорно се явява сключено във вреда на потребителя по смисъла на чл. 143 ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. В случая споразумението не е уговорено индивидуално, доколкото е изготвено предварително и ответникът не е имал възможност да влияе върху неговото съдържание.Същото е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по – слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Ето защо правилно е била отхвърлена установителната претенция на ищеца в тази част.

Водим от горното, Разградският окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 265/ 28. 05. 2019 г. по гр. д. № 72/ 2019г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен частично , като неоснователен, предявеният от дружеството иск срещу Д.Б. Д. *** за признаване за установена по отношение на ответника,че същият дължи на ищеца сумата 660.55 лева по договор за потребителски кредит № №3025883578, ведно със законната лихва от 29.08.2018 г., която сума се явява част от тази, за която е издадена заповед за изпълнение №3618/31.08.2018 г. по ч.гр.д.№1677/2018 г. на РРС.

В останалата му част решенето на РРС е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР