Р Е
Ш Е Н И Е №
Гр. Разград, 30 . 10. 2019 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в
публично заседание седми октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ:
Ирина Ганева Ангел
Ташев
при
секретаря С. Лазарова разгледа докладваното от съдията Анелия Йорданова в.гр.дело
№ 245 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр. Разград против Решение № 255/ 12.
06. 2019 г. по гр. д. № 800/
2018 г. по описа на РС Разград, с
което са отхвърлени предявените от жалбоподателя осъдителни искове против К.А.И. ***
по чл. 79 ЗЗД за сумата 7 625, 52 лв. и чл. 86 ЗЗД за сумата 114, 38 лв.
като неоснователни. Изложени
са доводи, че обжалваното решение е необосновано, незаконосъобразно, постановено
в противоречие на процесуалния и на материалния закон.Твърди се, че районният
съд не е обсъдил изложените от
жалбоподателя доводи за основателност на предявените искове и не е анализирал събраните по делото
доказателства, поради което е достигнал до погрешни правни изводи.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание жалбоподателят поддържа въззивната
жалба и изложените в нея съображения.
Въззиваемата
страна К.А.И. чрез назначения особен
представител е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба, като излага съображения за нейната неоснователност. В съдебно заседание поддържа изложените доводи.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените
доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява основателна.
Страните по делото не спорят,
че процесният имот, находящ се в с. Ясеновец, ул. „Митко Палаузов“ № 13 е
присъединен към водопреносната и канализационната системи, стопанисвани от „Водоснабдяване
– Дунав” ЕООД гр. Разград и има абонатен
номер 155177, открита партида на името на ответницата № 4303215037001. Няма спор,
че водомерът е с фабр. № 54521259 и е монтиран нов с Протокол № 0337886/ 13.
08. 15 г. В протокола е посочено, че е
марка Резидия, метр.
пломба 15. Ищецът е представил извлечение от карнети за отчитане на водомера в
имота на ответницата за периода от 22. 11. 13 г. до 22. 10. 17 г. За периода от
23. 06. 16 г. до 25. 09. 16 г. е удостоверено с подпис и на потребителя
отчетени количества ползвана вода между
5 и 7 куб. м. месечно. След това, до 22. 01. 17 г. са отчетени по 7 куб. м.
вода, без подпис на потребителя в карнета. За процесния период 21. 01. 17 г. до
25. 08. 17 г. в карнета е отчетено служебно : на 22. 01. 17 г. 7 куб. м. вода,
на 21. 02., 22. 03., 23. 04, 22. 05., 21. 06., 24. 07. - 0 потребление, на 25.
08. – показание 3082 куб. м. , потребление – 3026 куб. м. На 23. 09. 17 г. е
отчетено потребление 4 куб. м. и само
срещу този месец е положен подпис на потребител. С Протокол № 191925/ 11. 08.
17 г. , съставен от жалбоподателя, при извършената ежегодна проверка е извършен
отчет на водомера с посочена марка „Сенсус R“ , фабр. № 54521259, метр. пломба М14 и е отчетено
показание 3078 куб.м. В протокола е посочено, че потребителят отказва да го
подпише, съдържа и подпис на свидетел Тодоров. Представен е съставен Протокол №
198087/ 04. 07. 18 г. от жалбоподателя и подписан от страните, за извършени действия/проверка по водомерния
възел на имота с посочени данни на монтирания водомер, марка, фабр. № 54521259,
метр. пломба 15 и отчетено показание 3095.
Ищецът твърди, че отчетеното количество 3082 куб. м. е
реално изразходвано от ответницата и дължи сумата 7 625,
52 лв. От ищцовото дружество е представена
покана за доброволно плащане и уведомление до ответницата. Същата не е заплатила и погасила задължението си за ползваното
количество питейна вода.
Ответникът
чрез особения представител в писмения отговор по чл. 131
ГПК не
противопоставя конкретни възражения, основани на
съществуващи към този момент факти. Заявил е, че
оспорва иска като неоснователен.
Съобразно
доказателствената тежест, която страните носят в процеса, спорният по делото въпрос е относно обема на предоставените
услуги и съответно размера на начислените суми за доставена вода, т.е. относно действителните
количества доставена питейна вода и
доколко ищцовото дружество е начислило в съответствие със законовата уредба и
Общите условия количества изразходвана вода.
По
делото е прието заключението на ССЕ, изготвено след запознаване с приложените
по делото материали и извършена проверка в счетоводството на ищцовото
дружество, което заключение настоящият състав кредитира като обективно и
обосновано изготвено и в отговор на поставените задачи. Установява се, че
фактурираното количество на потребената вода за
процесния период съответства на количеството отчетена такава по записаните
показания в карнета на водомера на абоната.
Пред
въззивната инстанция е представена
Заповед № А-333/ 29. 05. 2014 г. на председателя на ДАМТН, издадена на
основание чл. 43, ал. 4 от ЗИ, според която /т. 10 / водомерите с постоянен
разход или номинален разход, какъвто е и процесния, подлежат последващи
проверки с периодичност 5 години. Процесният водомер в имота на ответницата е
монтиран на 13. 08. 15 г. и към 2017 г. не е подлежал на периодична проверка.
Данни и доказателства за неизправност на
водомера към 25. 08. 17 г. , когато е отчетено показание 3082 к. м. ,
потребление – 3026 к. м. не са
ангажирани по делото. При извършената
проверка на водомера, видно от Протокол № 198087/ 04. 07. 18 г. не е
констатирана неизправност. Явно, не се касае за грешка в отчитането в резултат
на повреда на водомера. Според чл. 34, ал. 2,
т. 4 и ал. 3 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, проверка на точността на водомера може да бъде поискана,
както от оператора, така и от потребителя, но проверката не може да се вмени в
задължение на оператора, в случая ищеца.
В
представените от ищеца протоколи водомера е с различни наименования, но
фабричния му номер не се различава, което е
важен признак по отношение на индивидуализирането му и не може да има
съмнение, че водомера след монтирането му на 13. 08. 15 г. не е подменен.
Всички
представени от ищеца по делото протоколи, посочени по-горе за извършените
проверки и отчет не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК от процесуалния
представител на ответницата. Такива възражения, относно истинността им се
навеждат от него в устните състезания пред районния съд и на осн. чл. 133 ГПК
тези процесуални действия са преклудирани и не следва да се обсъждат.
През процесния период отчитането на ползвана вода в
процесния имот е извършено
в условията на
чл. 24, ал.3 от ОУ, в който е посочено, че при невъзможност
за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или на негов
представител, той е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в
удобно и за двете страни време, в срок не по-дълъг от 1 година от последното
отчитане, Няма спор, че ответницата К.А.И. и семейството й не обитават постоянно имота.
В
тежест на ответника е било да ангажира доказателства за обективната
невъзможност да бъде изразходено това количество вода от водоснабдения обект.
Процесуалният му представител е противопоставил такова възражение в устните състезания, което е преклудирано и не следва да се обсъжда.
Предвид
изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка
на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е обосновано. Предявеният иск за заплащане
на осн. чл. 79 ЗЗД на сумата 7 625, 52 лв. и
акцесорния по чл. 86 ЗЗД за сумата 114, 38 лв. са основателни. Обжалваното
решение, като неправилно следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с
което ответницата да бъде осъдена да заплати дължимите на ищеца суми за отчетени количества ползвана
вода за периода
21. 01. 17 г. до 25. 08. 17 г.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по делото. Пред районния съд
направените разноски от ищеца са в размер на 868, 59
лв., а пред въззивната инстанция са в размер на 1211, 51 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 255/ 12. 06. 2019 г. по гр. д. № 800/ 2018 г. по описа на РС Разград и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН ********** ***
да заплати на „Водоснабдяване – Дунав” ЕООД гр.
Разград, ЕИК 826043778 на осн. чл. 79 от ЗЗД сумата
7 625, 52 лв. за отчетени
количества ползвана вода за периода 21. 01. 17 г. до 25. 08. 17 г. по фактура № **********/ 31. 08.
2017 г. , сумата 114, 38 лв. лихва за забава за периода от 30. 09. 17 г. до 23.
11. 2017 г. , ведно със законната лихва върху главницата 7 625,
52 лв., считано от датата на предявяване на иска 10. 05. 2018 г. до окончателно изплащане на
сумата, разноските по делото пред двете
инстанции общо в размер на 2080, 10 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.