РЕШЕНИЕ

№ ……… / 31.10.2019г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и първи октомври, две хиляди и деветнадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА

ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: Св.Лазарова

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.гр.д. № 250 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Енерго-про продажби“АД, представляван от Пл.С., Я.Д. и Г.К., подадена чрез пълномощник, против решение № 333/10.07.2019г., постановено по гр.д. №758/2019г. по описа на РС Разград, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че Н.С.М. не му дължи сумата 657,62лв., представляваща корекция на сметка за ел.енергия по фактури №№ 0278591341 и 0278591338, двете от 25.03.2019г. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт и моли въззивния съд да го отмени, като вместо него отхвърли като неоснователен предявения иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа от явилия се процесуален представител.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Н.С.М., подаден чрез пълномощник, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание пълномощникът поддържа изразеното становище.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка, установена по аналогичен начин и от районния съд: На 23.01.2019г. служители на „ЕРП север”АД са извършили проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации в имота на Н.М. на адрес ***. За проверката бил съставен констативен протокол 1801256/23.01.2019г., от който се установява, че е извършена в присъствието на ищеца, удостоверил това обстоятелство с подписа си. При проверката е установена неточност на тарифен превключвател. СТИ е снето и подменено с ново.

Снетото средство е предадено за изследване на Български институт по метрология. В констативен протокол №319/11.03.2019г. на експерт от БИМ е отразена констатация, че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Към схемата му е свързана допълнителна платка с елементи, което води до несъответствието му с одобрения тип. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема и е констатирано наличие на преминала енергия на тарифа 6 – 163,342 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Заключението е, че електромерът не съответства на техническите изисквания.

Въз основа на констатациите от констативния протокол е изготвено становище от „ЕРП север“АД за начисление на ел.енергия на ищеца в размер 163 квтч. за периода 24.01.2018-23.01.2019г. Отделно от това е изготвена справка № 51691_4F45/22.03.2019г. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия за период от 26.10.2018г. до 23.01.2019г. – 90 дни, като е начислена ел.енергия в размер 3 168 квтч. Съставена е фактура № 0278591341/25.03.2019г., с която на Н.М. е определена цена за заплащане на ел.енергията за периода 24.01.2018г.-23.01.2019г. за 163 квтч. на стойност 31,39лв. Съставена е втора фактура № 0278591338/25.03.2019г. за ел.енергия за периода 26.10.2018г.-23.01.2019г. за 3 168 квтч. на стойност 626,23лв.

Изпратено е писмо с изх. № 51691ІКП1801256І2/25.03.2019г. от „Енерго-про продажби“АД до Н.М. за извършената корекция и за дължимите суми, за плащането на които е определен срок 4.04.2019г.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебна електротехническа експертиза. Заключението на вещото лице е, че на 9.02.2017г. СТИ е монтирано в имота на ищеца след извършена метрологична проверка. Метрологичната годност е шест години. Електромерът е настроен да визуализира цялото количество дневна и нощна енергия в регистри 1.8.1. за нощна и 1.8.2 за дневна тарифа. Тези данни се отчитат ежемесечно. След външна намеса в тарифната схема на СТИ част от консумираната енергия се отчита в регистър 6. Информацията от този регистър не се визуализира и не може да бъде отчетена без еталонна проверка. В регистър 1.8.0. контролно се сумират данните от всички регистри и се отразява цялото количество енергия, преминало през измервателната система на СТИ. Разликата между него и останалите два регистъра 1.8.1. и 1.8.2. показва, че отчетената в регистър 6 ел.енергия 163,342 квтч. е преминала през електромера и е консумирана в обекта. Наличието на данни, отчетени в регистър 6, се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ и свързването към електронния му блок на допълнителна платка, позволяваща манипулиране на нормалната работа. В с.з. вещото лице посочва, че вмешателството в електромера е в периода от поставянето му през 2017г. до януари 2019г. и не може да се определи точен момент. Регистрираната в тарифа 6, но неотчетена ел.енергия е отнесена в едногодишен период от 24.01.2018г. до 30.06.2018г. и от 1.07.2018г. до 23.01.2019г. Корекционната процедура, по която е изчислена останалата ел.енергия в размер 3 168 квтч., е по чл.48 ал.1 т.1 б.б ПИКЕЕ.

При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: въззивната жалба е частично основателна. Процесното вземане на стойност 31,39лв. по фактура № 0278591341/25.03.2019г. е възникнало чрез реалното отчитане на преминала през електромера ел.енергия в размер 163,342 квтч. Останалата част от вземането на стойност 626,23лв. по фактура № 0278591338/25.03.2019г. е начислена като корекция при неизмервавне, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия в размер 3 168 квтч. Корекцията е извършена от енергоснабдителното предприятие през време, в което е налице пълна отмяна на приетите през м.ноември, 2013г. ПИКЕЕ. Частичната им отмяна, в т.ч. и чл.47, уреждащ реда за извършване на проверките на СТИ от служители на енергоразпределителните дружества, е от 14.02.2017г., след което действие запазват само нормите на чл.48, 49, 50 и 51, регламентиращи предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Впоследствие и разпоредбите на чл.48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ са отменени с решение № 2315/21.02.2018г. на ВАС по адм.д.№ 3879/2017г., IV о., оставено в сила с решение № 13691/8.11.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 4785/2018г., 5-членен състав.

В новата съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, съдържаща се в решение № 150/26.06.2019г., постановено по гр.д. № 4160/2018г., ІІІг.о., е даден отговор на въпроса съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период, след отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ от 2013г. с решение № 1500/06.02.2017г. на ВАС по адм.дело № 2385 от 2016г., ако поради софтуерно въздействие върху СТИ не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия.
Съдът пояснява, че при липса на приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител, е допустимо електроразпределителното дружество да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия е отчетена погрешно и е заплатена в по-малък размер.
Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
По аргумент от общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба след отмяната на ПИКЕЕ от 2013г. с решения на ВАС, постановени по адм.дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017г. и № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018г., този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Същевременно според константната практика на ВКС, при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Софтуерното въздействие върху СТИ, извършено от потребителя, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия с мотив, че липсват уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като тези, съдържащи се в отм. чл.47–чл.51 ПИКЕЕ от 2013г.

Приложени към настоящия случай, горните разяснения водят до следните изводи: предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът Н.М. не дължи на „Енерго–про продажби“ АД сумата 657,62лв., формирана от сбора на сумите 31,39лв., възникнала чрез реалното отчитане на преминала през електромера ел.енергия в размер 163,342 квтч., отчетена при извършена с констативния протокол от 11.03.2019г. техническа проверка на електромера в регистър 6, която не е визуализирана на дисплея на СТИ, и 626,23лв., начислена като корекция при неизмервавне, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергия в размер 3 168 квтч.

Съгласно констативния протокол, съставен от експерт на БИМ и заключението на приетатата по делото и неоспорена от страните съдебна електротехническа експертиза, налице са данни за неправомерно вмешателство в софтуера на СТИ и свързване на допълнителна платка с елементи към схемата на електромера, вследствие на което част от действително потребената енергия в размер на 163,342 квтч. не е отчетена в регистрите за дневно и нощно потребление (1.8.1 и 1.8.2). Отразеното в скрития регистър 6 количество енергия обаче е отчетено от процесното СТИ и е реално доставено и потребено от битовия потребител Н.М.. Горепосоченото софтуерно вмешателство и свързването на допълнителна платка към схемата на електромера е в резултат на човешка намеса. То е възможно от лице, добре запознато с хардуера, софтуера и принципната работа на електромера.

При горните обстоятелства и отсъствие на специална нормативна уредба към датата на проверката (чл.47-51 ПИКЕЕ са отменени), приложение следва да намерят общите правила на чл.183 ЗЗД, според които при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, купувачът по договора за продажба следва да понесе своята договорна отговорност. По настоящото дело е установено количеството на реално потребената, но останала незаплатена поради неправомерното софтуерно въздействие върху СТИ, електрическа енергия по процесния договор за продажба, както и противоправно поведение на купувача, изразяващо се в неправомерна софтуерна намеса в паметта на електромера. Купувачът е този, който следва да понесе отговорността за неправомерното вмешателство, тъй като за установеното софтуерно въздействие върху процесното СТИ се установява, че е човешко дело, няма данни да е извършено от ответника и реализираната цел скриване и неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия на обекта ползва само купувача. Остойностяването на консумираната електрическа енергия, отчетена в скрития регистър 6 на процесното СТИ е правилно извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. По отношение на продължителността на софтуерното въздействие, поради невъзможността да се установи началния му момент, релевантен пределен начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект – обстоятелство, съобразено от ответника по процесното правоотношение, тъй като енергията е начислена от 24.01.2018г. Аргумент в подкрепа на този извод е и нормата на чл. 55, ал. 1 от сега действащите Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране, обн. ДВ. бр.35 от 30. 04. 2019г., според която при измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри.
Към момента на установяване на неправомерното софтуерно и механично въздействие върху процесния електромер са отменени чл.47-чл.51 ПИКЕЕ от 2013г., уреждащи реда, по който се извършват проверки на измервателните устройства и се отчита ел.енергията. При отсъствие на специална регламентация, вкл. отмяната на такава, процедурата по реда на ГПК в състезателното исково производство по установяване на вземането на електроразпределителното дружество за неплатена електрическа енергия с допустимите доказателствени средства е достатъчна за защитата на добросъвестните потребители на енергия. Приложими са общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба за дължимост на цялото установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия. Количеството електрическа енергия в размер 163,342 квтч., установено за периода 24.01.2018г.-23.01.2019г., на стойност 31,39лв., е дължимо от ищеца по сключения между страните договор за продажба на електрическа енергия. Предявеният отрицателен установителен иск в тази част е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обжалваното въззивно решение в частта, с която е прието за установено, че Н.М. не дължи тази сума, е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон (чл. 183 ЗЗД) и подлежи на отмяна.

За останалата част от начисленото количество ел.енергия в размер 3 168 квтч. на стойност 626,23лв. не е налице правно основание за установяване на дължимостта му при отсъствие на правни норми за това (чл.48-чл.50 ПИКЕЕ са били отменени към 23.0.2019г.). Налице са точни данни за действително потребеното и отчетено в скрития регистър количество ел.енергия в размер 163,342 квтч. Цитираната по-горе съдебна практика на ВКС се отнася именно за случай, в който за дължима е приета цена за ел.енергия, която е била реално отчетена като преминала през СТИ. Липсва правно основание за начисляването на допълнителни количества, които не са реално отчетени и за които е липсвал ред за начисление и корекция към датата на проверката. За подобни неотчетени количества общата норма на чл.183 ЗЗД също не може да намери приложение. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде потвърдено.

Решението на районния съд следва да бъде коригирано в частта за разноските, като предвид изхода от прания спор ответникът ще дължи на ищеца разноски в размер 333,29лв., съответно над тази част решението на районния съд следва да бъде отменено. Ответникът също е претендирал разноски в първоинстанционното производство при доказан размер от 660лв. и такива му се дължат съобразно отхвърлената част от иска в размер 31,50лв.

Страните претендират присъждане на деловодни разноски във въззивното производство. Жалбоподателят е направил такива в общ размер 385лв., а въззиваемият – в размер на 300лв. Съобразно уважената част от иска ответникът дължи на ищеца сумата 285,68лв., а съобразно отхвърлената част ищецът дължи на ответника сумата 18,38лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 333/10.07.2019г., постановено по гр.д. №758/2019г. по описа на РС Разград в частта, с която е прието за установено по отношение на „Енерго-про продажби“АД, че Н.С.М. не дължи сумата 31,39лв., начислена за потребена ел.енергия по фактура № 0278591341/25.03.2019г., като вместо това постановява:

Отхвърля предявения от Н.С.М. иск за признаване за установено, че не дължи на „Енерго-про продажби“АД сумата 31,39лв., дължима за потребена ел.енергия по фактура № 0278591341/25.03.2019г., като неоснователен.

Отменя решение № 333/10.07.2019г., постановено по гр.д. №758/2019г. по описа на РС Разград в частта, с която „Енерго-про продажби“АД е осъден да заплати на Н.С.М. деловодни разноски за първоинстанционното производство над размера 333,29лв. до присъдения такъв от 350лв.

Потвърждава решение № 333/10.07.2019г., постановено по гр.д. №758/2019г. по описа на РС Разград в останалата му част.

Осъжда „Енерго-про продажби“АД да заплати на Н.С.М. сумата 285,68лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Осъжда Н.С.М. да заплати на „Енерго-про продажби“АД сумата 31,50лв. за направени деловодни разноски в първоинстанционното производство и сумата 18,38лв. за направени деловодни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.