РЕШЕНИЕ №
Гр. Разград, 09.10.2019 г.
Разградски окръжен съд
на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АТАНАС ХРИСТОВ
Като разгледа
докладваното от съдия В.Димитрова
в.гр.дело №252 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл.435,ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Делта Ковър“ ЕООД, ЕИК 116516496,
със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Лозенград“ № 1А,
представлявано от управителя Д.С.И., чрез адвокат Н. Л. от САК, посочена и като
съдебен адрес против действията на ЧСИ Г. С. с район на действие ОС-Разград по изпълнителни дела №№821 и 822 по описа на
същия за 2019г.Атакуват се постановления
от 08.08.2019 г. и 09.08.2019 г. и по
двете изпълнителни дела.С постановление от 08.08.2019г.по изп.дело №821/2019г.,
съдебният изпълнител е определил дължимите разноски в изпълнителното
производство, а с второто постановление е отказал да го прекрати на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК. Отново с постановление от 08.08.2019г. по изп.дело
№822/2019г.съдебният изпълнител е определил дължимите разноски по изпълнителното
дело , а с това от 09.08.2019г. е отказал да го прекрати на основание чл.433,
ал.1, т.1 ГПК.Жалбоподателят твърди, че обжалваните постановления са незаконосъобразни
и неправилни.По отношение на постановленията, касаещи отказа на ЧСИ да прекрати
образуваните изпълнителни дела на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК твърди, че
дължимата сума е платена преди тяхното образуване. Посочва, че двете
изпълнителни дела са образувани по два изпълнителни листа, издадени на
19.07.2019 г., въз основана на заповеди за изпълнение по чл.410 ГПК по ЧГД №
1652/2015 г. и по ЧГД № 1651/2015 г. по описа на РС Разград и е следвало и
двете да бъдат обединение служебно в едно изпълнително дело, а не както е в
настоящия случай – да бъдат образувани две изпълнителни дела, което било
сторено с цел натоварването му с допълнителни разноски. В подкрепа на заявеното
споделя, че доказването на вземането е установено с едно общо решение по т.д. №
29/2018 г. по описа на ОС Разград. Твърди, че по искане на взискателя в хода на
исковото производство, с цел обезпечаване на вземането му първоначално е била
наложена възбрана върху определен недвижим имот, негова собственост, която мярка
в последствие е заменена на основание чл.398, ал.2 ГПК с парична гаранция в
размер на 33 840.46 лева, депозирана по сметка на ОС Разград, преди
образуването на изпълнителните дела, като тази сума била достатъчна да погаси
задълженията по изпълнителните листове и по този начин основанието, на което са прекратени изп. дела
следва да е именно по чл.433, ал.1, т.1
ГПК.Обосновава тезата си, като счита, че представеният документ за внесена
гаранция следвало да се приравни като такъв от „банка“ предвиден в цитираната
разпоредба. Във връзка с горното споделя, че не следва в негова тежест да бъдат
възлагани и сторените в изпълнителните производства разноски. Също посочва, че
на взискателя и на съдебния изпълнител е било известно, че длъжникът е бил
внесъл посочената сума като гаранция и по този начин не следва да се начисляват
пропорционални такси за събиране на вземания, нито за адвокатско
възнаграждение, нито по ТТРЗЧСИ, защото дължимата сума е депозирана на
взискателя по особения ред на чл.398, ал.2 ГПК.
Предвид изложеното, моли съда да
отмени постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 821/2019 г. и
постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019 г. в частта, с
която е отказано прекратяване на изпълнителните дела на основание чл.433, ал.1,
т.1 ГПК и в частта, с която същите са прекратени като свършени и вместо това да бъде
постановено прекратяване на изпълнителните дела на основание чл.433, ал.1, т.1
ГПК. Моли съда да отмени и постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело
№ 821/2019 г. и постановление от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019
г, касаещи разноските, поради това, че главницата е депозирана от взискателя
преди образуване на делата. Алтернативно моли съда, в случай че постановление
от 09.08.2019 г. по изпълнително дело № 821/2019 г. и постановление от
09.08.2019 г. по изпълнително дело № 822/2019 г. в частта, с която е отказано
прекратяване на изпълнителните дела не бъдат отмени, то да бъдат отменени
цитираните постановления в частта, с която е оставено без уважение искането на
длъжника да се намалят разноските по ТТРЗЧСИ, като таксите бъдат сведени само
до абсолютно необходимите действия по образуването на изпълнителното
производство, уведомяване на страните и провеждане на особената процедура за
превеждане на депозираната парична гаранция по т.д. № 29/2018 г. по описа на ОС
Разград по сметка на взискателя, като от определените от съдебният изпълнител
такси и разноски не следва да се включват тези по т.26 от ТТРЗЧСИ, като по този
начин реалните разноски за сметка на длъжника следва да са 176,84 лева по ИД
821/2019 г. и 150 лева по ИД 822/2019 г.
На следващо място с настоящата жалба
се обжалва и размерът на адвокатския хонорар приет от съдебния изпълнител в
обжалваните постановления, като намира, че адекватният размер е 200 лева за всяко
от дела.
Взискателят
„Петстрой“ ЕООД, ЕИК 116554073, с адрес: гр. Разград, ул. „Братя Миладинови“ №
5, чрез пълномощник – адвокат В. Запрянов е депозирал писмено възражение, в
което излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да
остави жалбата без уважение и потвърди обжалваните постановления.
Частният съдебен изпълнител е изложил
мотиви на основание чл.436 ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е
допустима, но неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена като такава.
Разградският окръжен
съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на приложените по делото
доказателства, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадени в
срок, чрез ЧСИ, срещу актове на същия, които подлежат на съдебен контрол.
Видно от представените по делото копия на изпълнителни дела/ИД/ №№ 821 / 2019г. и 822/2019г. по описа
на ЧСИ Г.С., същите са образувани на една и съща дата, 22.07.2019г.по искане на един и същ взискател „Петстрой“ ЕООД срещу един и същи длъжник
, сега жалбоподател „Делта-Ковър“ ЕООД.Делата са образувани за парични вземания по два изпълнителни листа, първият, издаден по ч.гр.дело
№1652/2015г. на РРС за сума в размер на 25 000
лв./изп.дело№821/2019г./ и вторият, издаден
по ч.гр.дело №1651/2015г.на РС Разград за сума в размер на 8840.46
лева./изп.дело №822/2019г/.Всяка молба е подадена от дружеството-взискател,
представлявано от Управителя на дружеството А. А.Към всяка от молбите е
приложено и адвокатско пълмономощно, с договор за правна защита и съдействие,
сключен между дружеството и адв.В. З.Вписани са и съответни заплатени адвокатски
възнаграждения, съответно към молбата по ИД №821/2019г., такова в размер на 1200 лв. и към молбата по ИД №822/2019г. възнаграждение
в размер на 500 лева.И по двете изпълнителни дела взискателят е поискал от
ЧСИ извършването на следните
изпълнителни действия - възбрана върху
един и същи недвижим имот, собственост на длъжника, запор върху внесената от
длъжника гаранция по сметка на РОС по т.дело №29/2018г.; опис и изнасяне на
публична продан на движими вещи на длъжника; запор върху банкови сметки на
длъжника;проверка за притежавани МПС от длъжника и налагане на запор върху
същите;
По ИД №821/2019г.по описа на ЧСИ
Г.С. Държавата е присъединен взискател за вземане на НАП в р-р на 233 лева.
На първо място съдът дължи да разгледа дали са
изпълнени предпоставките за прекратяване на изпълнителни дела №№821 и 822 по описа на ЧСИ Г.Стоянов за 2019г. при хипотезата на
чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК, каквото е твърдението на жалбоподателя.
В чл. 433,
ал. 1, т. 1, предл. 2 от ГПК, на което се позовава длъжникът, е визирано, че
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато: длъжникът
представи писмо от банка, от която се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя
преди образуване на изпълнителното производство.
По делото
не се твърди, нито се установява дружеството-длъжник, сега жалбоподател да е представил писмо от банка /платежно нареждане, от които да се установява, че
сумите по двата изпълнителни
листа общо в размер на 33 840 лв. да са внесени за взискателя -
"Петстрой“ООД преди
подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист.Действително установява се по делото,че по реда на чл.398,ал.2 от ГПК, РОС по т.дело
№29/2018г.е допуснал замяна на
наложеното с определение по в. гр. дело № 90 / 2017 г. и с о обезпечение на предявените от “Петстрой“ ЕООД гр. Разград, против “Делта Ковър“ ЕООД гр. Разград искове
с правно основание чл.422,
ал.1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, за
приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 25 000 лв. за извършени СМР по фактура № 609/25.05.2015 г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение № 2595/17.09.2015
г. по ч.гр. дело № 1652/2015 г. по описа на РС-Разград,
както и сумата
8 840,46 лв.
за доставка по фактура № 628/25.05.2015 г., за което задължение
е издадена заповед за изпълнение № 2586/17.09.2015
г. по ч.гр. дело № 1651/2015 г. по описа на РС Разград,
чрез налагане на възбрана върху поземлен имот, собственост на длъжника, със залог
в пари, в размер на 33 840.46 лв., внесени по сметка
на ОС-Разград на 26.10.2018 г. от
“Делта Ковър“ ЕООД гр. Разград.
Наличието на внесената сума по сметката на
ОС-Разград не сочи на извод, че са
изпълнени предпоставките за прекратяване на двете ИД №№ 821 и 822 по описа за 2019г. на ЧСИ Г. С. при хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
ГПК. Внесеното обезпечение по цитираното дело на РОС има характер на обезпечителна мярка и в случая не може да се приеме, че е "писмо от банка, от която се вижда, че сумата по изпълнителния лист
е внесена за взискателя" по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 1, предл. 2 от
ГПК.
За
неоснователно РОС намира и възражението на длъжника за недължимост част от простите такси, начислени от ЧСИ.Последния
е бил овластен от взискателя да извърши определени изпълнителни действия, като
преценката за извършването им е такава
по целесъбразност и не подлежи на съдебен контрол по настоящия ред.
образност взискателя предвид на на таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ,
обосновано с факта на извършеното от него доброволно погасяване на дълга. За да
достигне до този извод ЯОС съобрази практиката на ВКС, обективирана в Решение №
640/04.10.2010 г. по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. В описаното решение
касационната инстанция приема, следното: Съгласно чл.
79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с
изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433
ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Плащането е направено след започване на изпълнителното
производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на
изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител - съгласно чл.
426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от
съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен
изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. В случаите обаче,
когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи
такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната
сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ,
по общото правило на чл.
79, ал. 1 ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или
сумата е постъпила по изпълнителното дело.
В случая, плащането е
направено след започване на изпълнителното производство.В случаите, когато
изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и
при плащане в срока за доброволно
изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т. 26 от
Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители,
както и останалите такси по изпълнителното дело, по общото правило на чл.
79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника, платил след започване на
изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или
сумата е постъпила по изпълнителното дело.
По отношение на
размера на разноските, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение от взискателя по двете изпълнители дела:
Видно
от копията по двете ИД ,по това с №821/2019г.по описа на ЧСИ взискателя е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, а по ИД с №822/20219г.заплатеното
възнаграждение е в размер на 500 лв.По искане на длъжника ЧСИ е намалил възнаграждението
само по първото ИД до минимално предвидения размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 840 лева, а е отказал да стори същото по второто,
приемайки и по двете, че не се дължи възнаграждение на адвоката само за образуване
на ИД , а и за процесуално представителство.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, която намира приложение и в изпълнителния процес с оглед
систематичното й място в общите правила на ГПК относно отговорността за
разноски, урежда право на длъжника да иска намаляване на разноските на
взискателя за адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. При основателност на релевираното от длъжника
възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК разноските за адвокатско възнаграждение се намаляват до
размер не по-нисък от предвидения съобразно чл.
36, ал. 2 ЗАдв. минимум, определен за отделните видове правни услуги в
приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случаите на осъществена защита по
изпълнителното производство, какъвто е настоящия, минималните размери на
адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата. В посочената
разпоредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и
съдействие по изпълнително дело се дължи възнаграждение за образуване на
изпълнително дело в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата/ и
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на страните
по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания в размер на 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2
от Наредбата /чл. 10, т. 2 от Наредбата/.
Изпълнителното дело в
случая е образувано за принудително удовлетворяване на парични вземания на
взискателя, като с оглед обема и естеството на предприетите по него
изпълнителни действия не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност.Спорното възнаграждение на упълномощения от взискателя адвокат е
договорено както за образуване на изпълнителното производство, така и за
цялостна правна защита по водене на делото до окончателното му
приключване.Осъщественото от адвоката представителство на взискателя обаче не се
е ограничило само до сезиране на съдебния изпълнител с молба за принудително
изпълнение, с оглед последвалото плащане от длъжника в погашение на целия дълг,
но и с подаване на възражение по повод искането на длъжника за изменение на
постановлението на ЧСИ в частта му за разноските.Ето защо съдът приема, че в
полза на взискателя се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата в
размерите, приети от съдебния изпълнител.
По изложените
съображения, подадената жалба срещу действията на ЧСИ Г.С. по двете
изпълнителни дела във всичките й части се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Водим от горното,
Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
Оставя без уважение, като неоснователна,
жалбата, подадена от „Делта Ковър“ ЕООД, ЕИК 116516496, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул.
„Лозенград“ № 1А, представлявано
от управителя Д.С.И., чрез адвокат Н. Л. от САК, посочена и като съдебен адрес против
действията на ЧСИ Г.
С. с район на действие ОС-Разград по изпълнителни дела №№821 и 822 по описа на същия
за 2019г., а именно
постановленията от 08.08.2019г. и 09.08.2019г.по прекратяване на изпълнителните
производства и разноските.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.