гр.Разград,
18.10.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският окръжен съд в публичното заседание на двадесет
и шести септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: РАЯ ЙОНЧЕВА
Членове: ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
АТАНАС ХРИСТОВ
при участието на секретаря С. Лазарова, като разгледа
докладваното от съдията В.Димитрова в.гр.дело №265 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и
сл.от ГПК във вр. с чл. 17 ЗЗДН.
ОС-Разград
е сезиран с въззивна жалба с вх. № 3203/30.07.2019 г., подадена от А.М.Р. ***,
чрез пълномощник адв.К.К. *** срещу Решение № 320/26.06.2019 г. постановено по
гр. дело № 540/2019 година на РС-Разград.
С атакуваното решение РРС е отхвърлил претенцията на
жалбоподателката А.М.Р., действаща
като майка и законен представител на малолетните си деца К.К.Е. и Е.К.Е., за
постановяване на мерки по ЗЗДН срещу К.Е.М. и Т.О.М.,***, като неоснователен и недоказан.
В жалбата се излагат доводи,
че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.Отправя се искане за неговата отмяна и постановяване на
ново такова, с което да се уважи искането за издаване на заповед за защита от
домашно насилие с поисканите в молбата мерки.Излагат се подробни съображения,
без да се правят нови доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор срещу подадената
въззивна жалба от ответниците в производството К.М. и Т.М., чрез повереник адв.
С.Л. –П. ***.С отговора подадената въззивна жалба се оспорва като
неоснователна, с искане за потвърждаване на обжалваното решение. Излагат се подробни съображения.
Направените от
страната доказателствени искания са оставени без уважение от съда в
производството по чл.267 от ГПК.
В съдебно заседание жалбоподателката, лично
и чрез повереника си поддържа подадената жалба.Пълномощникът излага подробни
съображения, идентични с тези във въззивната жалба.Поддържа искането за отмяна
на атакуваното решение и за постановяване на друго от РОС, с което молбата за
издаване на заповед за защита да бъде уважена.
Въззиваемите К.М. и Т.М. се явява лично и
с пълномощник адв.П..Поддържат подадения отговор, с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Разградският окръжен съд , като съобрази наведените в
жалбата доводи и становищата на страните, с оглед на събраните доказателства,
приема за установено следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
срок от легитимирана страна в процеса, имаща интерес от обжалването, против
акт, подлежащ на контрол по реда на въззивното производство.
Разглеждайки същата по същество я намира за неоснователна по следните съображения:.
РРС е бил сезиран с молба от А. Мустафова Р.,действаща в качеството си на
майка и законен представител на децата К.Е.М. и Е.Е.М., с искане за предприемане на мерки за защита срещу К.Е.М. - баща на децата и Т.О.М. –баба на децата по
бащина линия, поради упражнен акт на психическо домашно
насилие върху тях, възпроизведен и в декларацията по чл. 9, ал.3
от ЗЗДН. Молителката излага твърдения, че на 03.03.2019г. бил упражнен психически натиск над
детето К. за писане на жалба до
полицията в гр.Козлодуй, от страна на втората ответница, против волята му, а
първият ответник бил там и не направил нищо.Молбата е подадена в съда на 20.03.2019г.,т.е. в законоустановения срок. Същата е
насочена срещу лица, попадащив кръга на посочените в чл.
3, т.4 от ЗЗДН.
Твърди се в молбата, а и се установява
от доказателствата по делото,че , молителката А.Р. и ответника К.М. са бивши съпрузи, които имат от брака си две деца - К.Е.,
на 11г. и Е.Е., на 10г. Бракът между съпрузите бил прекратен с решение на РРС от 2017г. като
упражняването на родителските права спрямо малолетните деца било предоставено на майката. Ответницата Т.М.
е майка на ответника К.М. и баба на
децата.
В молба се сочи също така, че при двете деца
е установен синдром на родителско отчуждение спрямо майката, което било по вина на двамата ответници, тъй като настройвали децата срещу нея.яхната майка.На 02.03.2019г. ответникът К.М. взел
децата, упражнявайки режим на лични отношения, а на следващия ден когато ги
върнал децата отново били настроени срещу майката – обиждали нея и родителите
й. На 03.03.2019г. под
диктовка от страна на втората ответница
- Т. М.
детето К.Е. написало
жалба срещу майката до
полицията.
В хода на производството пред РС ,както и
пред настоящата инстанция ответниците оспорват изложеното в молба, като отричат
изнесените в нея факти.Считат, че по
отношение на К.М. не са посочени такива,
сочещи на осъществен акт на домашно насилие.Молят изцяло за нейното отхвърляне.
Установява
де от доказателствата по делото, че основният спор между бившите съпрузи е
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака две деца,
както и, че пред РС-Козлодуй понастоящем
ответникът К.М. е предявил искове по
чл.59 от СК във вр.с чл.127 от СНК, чл.143 от СК и чл.149 от СК по който е
образувано гр.дело №59/2019г. по описа на същия съд с проведено вече открито
съдебно заседание.
От гласните доказателства депозирани пред РС, не се установява извършването от страна на ответницата на
сочения акт на психическо домашно насилие над децата, извършено по посечения
начин и на датата ,визирана в молбата. В показанията си св. Мюжгян Алиева, сочи, че децата били настройвани срещу тяхната майка
от ответниците, когато бащата ги вземел.Именно от децата научила, че ответницата Т.М. била накарала
детето К.Е. да напише жалба срещу майка си, която самата ответница му
диктувала.
Пред РС е било изслушано и детето, К.Е.,
сочено като автор на жалбата.То заявява, че само е написало същата, без
да го кара някой да върши това.Решил да напише жалбата, защото майка му го обиждала.Баба му била при него
докато я пишел, но нищо не
му диктувала или подсказвала и я занесла в полицията.Детето е давало и обяснения по
повод жалбата, в които то е казало, че баба му Т. го е накарала да пише жалбата, но за тях заявява,че е казал така, понеже така е поискала майка му. Според детето баба му и баща
му не говорели нищо лошо за
майка му и не го настройвали срещу нея.
В копието от жалбата, находяща се в делото на РС
е написано, че същата е подадена от К.Е. срещу майка му.Описано е, че тя го наричала
интригант, двуличник…, криела телефоните на него и братчето
му,
за да не разговарят с баща си, изказва желание, че иска да живее при баща си.
В приложеното към делото постановление на
РП-Козлодуй от 16.04.2019г.за отказ да се образува ДП, по повод подадена от
молителката жалба за извършено престъпление от общ характер се съдържат данни
за това, че детето К.Е. действително е писало жалбата под диктовка на своята
баба, Т.М..
Първостепенния съд е изискал актуален социален
доклад по отношение на децата.Такъв е изготвен от Дирекция“Социално подпомагане“ гр.Ветово.Този социален
доклад, като предходния по брачното дело, потвърждава
наличието на синдром на родителско отчуждение на децата спрямо тяхната майка.Наличието на този синдром е вече
отчитан и в предходни психологически изследвания на двете деца, които са били насочени към
ползването на социална услуга – съответна терапия. Установено е,че двете деца са
установили с оглед обстоятелствата на отглеждането вече по-близък контакт с
майката и разчитат на нейната подкрепа и тази на нейните близки.Докладът е
установил,че след посещение в семейната
среда на баща си у двете деца се чувства промяна – били ограничавани в
контактите с майка си /телефоните им били закупени от бащата/.Пред социалния работник детето К.
споделило, че е излъгал, че написал жалбата сам.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, РОС намери от правна страна следното:
Целта на ЗЗДН е защитата на лица, пострадали действително
от домашно насилие, а не уреждане на спорове между родителите за родителски
права върху общите им деца, нито да се използва за уреждането на други
отношения между родителите свързани с упражняването на родителските права и
задължения.В настоящия случай не се установява конкретно действие на психическо
насилие на децата К. и Е., на посочената
в молбата дата, 03.03.2019г., осъществено от ответниците, техният баща и бабата
по бащина линия в дома им в гр.Козлодуй.
Легалното определение на
понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, съгласно
който "домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът
се произнася с решение за налагане или отказ да бъдат наложени мерки на защита,
с които се цели за се даде ефективна защита на пострадалите лица. Разяснено е в
ТР № 6/2013г- на ОСГТК- т. 22, че налаганите по ЗЗДН мерки не са
административни наказания и са предназначени да охранят пострадалото лице, а не
да санкционират извършителя.
Поведението на първия ответник в молбата е
описано от майката на децата, така „бил в дома, видял писането на жалбата до
полицията, от детето К., под диктовка на бабата, но не взел никакво отношение“.От
събраните по делото доказателства, безспорно не се установява наличието на
законовите предпоставки за издаване на заповед за защита.По отношение на
ответника К.М. не са събрани доказателства за обективно извършен акт на домашно
насилие спрямо децата на посочената дата, като соченото от молителката
„бездействие“по отношение на детето К., не може да бъде квалифицирано като акт
на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН.
По отношение на втората ответница-Т.М. и
нейното поведение на 03.03.2019г.по отношение на детето К., така както е
описано в молбата, а и с оглед на доказателствата по делото,съдът приема, че тя
безспорно има отношение към написаната жалба до полицията в гр.Козлодуй,
насочена срещу молителката-майка на децата.Тази й проява, сочи на желание да
подпомогне сина си в споровете за родителските права над децата, без зряла
преценка на средства и начин, но отново не може да бъде квалифицирана като акт
на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН.
Безспорно е по делото, че родителите не проявяват разум и родителски
капацитет да се справят със ситуацията по най-безболезнения за децата начин и
са въвлекли същите в многобройни съдебни и извънсъдебни процедури, които до
този момент не са дали никакъв положителен резултат.
Няма данни по делото случилото се
в дома на ответниците на 03.03.2019г.,свързано с написването на жалбата да е
причинило тежка психотравма у двете деца, а и такава не се твърди в
молбата.Основният проблем в случая в
отношенията между родителите е в собственото им поведение, в това, че особено
от страна на бащата не се надмогва
негативизма към другия, вече бивш партньор, и нежеланието на разумен диалог в интерес на
децата, а напротив, въвличането им в нов съдебен процес. Очевидно и двамата
родители имат нужда от специализирана помощ от психолози, а не само децата да
бъдат водени на консултации при такива специалисти.В случая не са налице
предпоставките за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, подадената молба се
явява неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд като такава.
По разноските:
В полза на въззиваемите не се
дължат разноски и такива не следва да им се присъждат.
Водим от горните съображения, Разградският
окръжен съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 320/26.06.2019 г.
постановено по гр. дело № 540/2019 година на РС-Разград.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.