РЕШЕНИЕ № 

Гр. Разград,  18.10.2019 г.

 

 

Разградски окръжен съд на осемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в закрито заседание в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЯ ЙОНЧЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ:  ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

                                                      АТАНАС ХРИСТОВ                          

                                                                                          

Като разгледа докладваното от съдия В.Димитрова в.гр.дело № 282 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 и сл. от ГПК

         Депозирана е жалба от Община Разград срещу действията на ДСИ при РРС по изпълнително дело № 26 / 2014г. по описа на СИС при РРС,  а именно постановление на съдебния изпълнител от  05.07.2019г., с което същия е прекратил изпълнителното производство по горното дело, с взискател жалбоподателя на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното постановление, с искане за неговата отмяна и връщане на делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните  действия.

         ДСИ е депозирал мотиви, в които е изложил съображения за неоснователност на подадената срещу постановлението жалба.

          Длъжникът в изпълнителното производство, Т.С.П.  не е депозирала писмени възражения.

          Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на приложените по делото доказателства, констатира следното:

         Жалбата е подадена чрез ДСИ на 26.07.2019г., в срок, след като на взискателя е била съобщено за прекратяването на изпълнителното производство на 22.07.2019г.

Видно от представеното по делото копие  на изпълнително дело № 26 / 2014г. по описа на СИС при РС-Разград, същото е образувано на 03.02.2014г.  срещу   длъжника  Т.С.П. за парично вземане в размер на 430лв.-главница, лихви в р-р на 2.15лв. и разноски по изпълнението в съответен размер, в полза на взискателя Община –Разград , въз основа на ИЛ, издаден по влязла в сила заповед за изпълнение по гр.дело №72/2014г.по описа на РРС. С подаването на молбата взискателя е възложил на ДСИ проверка на имущество, банкови сметки и наличие на ТПО и съответно трудово възнаграждение на длъжника, с искане за налагане на запор върху тр.възнаграждение и налични МПС.На длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение, лично на 01.04.2014г.След като събрал съответната информация  от ЕСГАОН, НАП и др. ДСИ наложил  запор върху трудовото  възнаграждение на длъжника на 14.03.2019г., като третото задължено лице –работодател е отказало да изпълни същия, предвид размера на трудовото възнаграждение на работника-длъжник.

Третото ЗЛ, както и длъжника внасяли периодично суми по сметката на ДСИ в периода 29.01.2015г. – 13.10.2017г., с които не е изплатен размера на задължението.В периода  между отделните частични плащания , взискателят отново поискал, на 16.03.2016г.ДСИ да извърши справка в НАП, за наличие на регистрирани трудови или служебни правоотношения на длъжника, както и налични банкови сметки.На 01.04.2016г. ДСИ разпоредил да се уведоми взискателя, че след извършена в НАП справка е установено регистрирано трудово правоотношение на длъжника, с указание същия да внесе следващата се ДТ за налагане на запор върху установеното тр.възнаграждение.Доказателства за внасяне на ДТ от страна на взискателя няма, като отново са последвали частични плащания, лично  от длъжника.ТПО на длъжника било прекратено на 16.12.2016г., като за прекратяването бил уведомен ДСИ, а от него,  съответно и взискателя, сега жалбоподател-Община Разград, на 20.02.2017г.След тази дата молби с искания за извършване на нови изпълнителни действия взискателят не е отправял към ДСИ.Последният, на 05.07.2019г. е постановил атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство.    

         Предвид установеното дотук  от фактическа страна, РОС направи следните правни изводи:

   Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление на съдебния изпълнител в случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство по силата на т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, като с постановлението си съдебния изпълнител само прогласява настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

 Съгласно разясненията, съдържащи се в мотивите към т. 10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнителни действия са - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

 В случая взискателят за първи път е поискал извършване на изпълнителни действия по конкретното изпълнително дело още с депозиране на молбата за образуването му.Датата на връчване на запорното съобщение на работодателя на длъжника, Т.П. е 31.03.2014г.Спрямо третото задължено лице запорът се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение и от този момент същото придобива качеството на пазач по отношение на сумите.

От вносните бележки по изп.дело  се установява, че третото задължено лице, въпреки първоначалния отказ  е изпълнявало, макар и не в пълен обем задълженията си по чл. 508 от ГПК, като е извършило е само няколко плащания до прекратяване на ТПО с длъжника, а последния също е направил три вноски по ИД, недостатъчни за погасяване на задължението, последната на 13.10.2017г.,Именно нея взиксателят счита за признание на вземането.Както бе посочено и по- горе последната молба, изходяща от взискателя до ДСИ е тази от 16.03.2016г.за извършване на ново проучване на длъжника.

Спорно по делото  е - има ли характер на искане за извършване на изпълнително действие искането на взискателя за извършване на ново проучване на длъжника и също така , извършеното от последния частично плащане  от м.октомври 2017г., представлява ли признание на вземането, което прекъсва давността.

Въззивният съд приема, че погасителната давност се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ДСИ по възлагане от взискателя.Такива действия са искането на взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от третите задължени лица.

Извършеното плащане от страна на длъжника в хода на изпълнителното производство, не прекъсва, както счита взискателя, двугодишния срок по чл.433,ал.1т.8 от ГПК и не представлява признание на вземането и съответно изпълнително действие.За такова се счита плащането от страна  на третото  задължено лице, работодателят в случая и РОС приема, че след прекратяване на ТПО на длъжника  със заповедта от 16.12.2016г. това действие е преустановено. След тази дата, до 16.12.2018г. взискателят, сега жалбоподател не е поискал от ДСИ извършването на каквито и да било изпълнителни действия, а е бездействал, което бездействие законът санкционира с прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.В този смисъл, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното постановление на ДСИ правилно и законосъобразно.   

          Водим от изложеното, Разградският окръжен съд

                                                  Р Е Ш И:

    Оставя без уважение жалбата, подадена от Община Разград срещу  постановление на ДСИ при РРС от 05.07.2019г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 26 / 2014г. по описа на СИС при РРС  на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

         Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        Председател:                    Членове: 1.                         2.

 

 

 

ГО/СП