РЕШЕНИЕ
№ 177 / 10.10.2019г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На десети
октомври, две хиляди и деветнадесета година
В
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
АНГЕЛ ТАШЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
В.гр.д.
№ 285 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. в.в. с чл.251 ГПК.
С решение № 120/19.06.2019г.,
постановено по гр. д. № 382/2017г., Районен съд Кубрат е оставил без
разглеждане молбата на Н.К.Г. за
тълкуване на влязлото в сила решение № 88/7.06.2018г., постановено в същото
производство, в частта за разноските по отношение на дължимите такива от К.Д.Г.
и е оставил без уважение молбата й за тълкуване на същото решение в частта за
разноските, дължими от „К.С.У.Ю.“ЕООД.
Срещу така постановеното по
чл.251 ГПК решение е подадена въззивна жалба от Н.К.Г., чрез упълномощен
адвокат. В жалбата се твърди, че решението по тълкуване на постановеното по
делото решение е недопустимо в частта, с която молбата за тълкуване е оставена
без разглеждане и неправилно в частта, с която молбата е оставена без уважение.
Жалбоподателят поддържа, че отговорността на двамата ответници по материалното
правоотношение – предмет на разгледания иск, е солидарна, поради което и
отговорността за разноските следва да е солидарна, в какъвто смисъл моли да
бъде постановено решение по реда на тълкуването от въззивния съд.
Въззивната жалба е изпратена на
ответниците по делото К.Д.Г. и „К.С.У.Ю.“ЕООД. В дадения им срок писмен отговор
е постъпил от К.Д.Г., в който се поддържа становище за законосъобразност на
постановеното решение.
Въззивният съдебен състав
преценява, че не е необходимо да призовава страните в открито съдебно заседание
за разглеждане на делото по реда на чл.251 ал.4 ГПК. Съдебните книжа са
редовно разменени между тях с даване на възможност за становище, съответно им е
гарантирана възможността за упражняване на тяхното право на защита.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, намира въззивната жалба за частично
основателна по следните съображения:
Отговорността за разноски е
гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и
е уредено от него. Отговорността за разноски е акцесорна и обхваща действително
направените разходи на спечелилата страна. Тя възниква от присъждането им с
влязло в сила решение (определение по чл. 248 от ГПК) по приключил спор.
Отговорността за разноски като правна категория е различна от материалното
правоотношение по иска и е обусловена от различни предпоставки, подробно
регламентирани в чл. 78 и сл. ГПК, чието наличие води до осъществяването й.
Солидарната отговорност в
материалноправното отношение, на каквато се позовава жалбоподателят, е
неприложима за отговорността за разноски, тъй като както се посочи, последната е
свързана с процесуалноправните последици от развитието на съдебното
производство. Независимо, че задължението за разноските е възникнало от един и
същи юридически факт – в случая прогласената относителна недействителност на
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, всяка от страните по него отговаря
разделно за задължението за разноски. До същия извод е достигнал и районният
съд в мотивите на обжалвания съдебен акт. В решението, чието тълкуване се иска
обаче, двамата ответници са осъдени да заплатят на Н.К.Г. сумата
4 370,23лв. Горното обосновава основателност на молбата на Н.Г. за
тълкуването му. Същото не следва да се оставя без уважение по отношение на „К.С.У.Ю.“ЕООД,
а следва да се изтълкува, че този ответник дължи на Н.Г. половината от присъдената сума в
размер 2 185,12лв. Решението следва да бъде отменено в тази част и да бъде
постановено ново в посочения смисъл. Районният съд не е постановил дължимост на
разноските от двамата ответници в условията на солидарна отговорност, но
доколкото не е посочил дължимият размер от всеки от тях, това следва да бъде
извършено по реда на тълкуването.
По отношение на частта, с която
молбата за тълкуване е оставена без разглеждане, постановеният съдебен акт е
законосъобразен. Съгласно чл.251 ал.2 ГПК, тълкуване не може да се иска, след
като решението е изпълнено. Смисълът на тълкуването е да внесе яснота с цел
законосъобразното изпълнение на съдебния акт. Видно от приложеното
удостоверение изх. № 9286/17.06.2019г. на ЧСИ по изп. д. № 20198950400577,
изпълнителното производство по отношение на другия ответник по гр.д. №
382/2017г. на КРС К.Д.Г. е приключило поради погасяване на дълга. Това
означава, че влязлото в сила съдебно решение е изпълнено по отношение на този
ответник и тълкуване в частта на дължимите от него разноски не се налага поради
липса на правен интерес. Посочено бе по-горе, че отговорността за разноски
между двамата ответници не е солидарна, поради което различният изход на
производството по чл.251 ГПК за „К.С.У.Ю.“ЕООД не се отразява върху съдебния
акт, отнасящ се до К.Д.Г..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение №
120/19.06.2019г., постановено по гр. д. № 382/2017г. на Районен съд Кубрат в
частта, с която е оставена без уважение молбата на Н.К.Г. за тълкуване на решение
№ 88/7.06.2018г., постановено в същото производство, в частта за разноските,
дължими от „К.С.У.Ю.“ЕООД, като вместо това постановява:
Извършва тълкуване на решение №
88/7.06.2018г., постановено по гр. д. № 382/2017г. на Районен съд Кубрат в
частта относно дължимите от „К.С.У.Ю.“ЕООД деловодни разноски в полза на Н.К.Г.,
като приема, че дължимите от „К.С.У.Ю.“ЕООД деловодни разноски в полза на Н.К.Г.
за първоинстанционното производство са в размер 2 185,12лв.
Потвърждава решение №
120/19.06.2019г., постановено по гр. д. № 382/2017г. на Районен съд Кубрат в
частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Н.К.Г. за тълкуване на влязлото в сила решение №
88/7.06.2018г., постановено в същото производство, в частта за разноските по
отношение на дължимите такива от К.Д.Г..
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.