О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
14.01.2019 г. гр. Разград
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито
заседание на 14.01.2019 г. в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Атанас Х.
Ангел Ташев
като разгледа докладваното от
съдията Атанас Х. частно въззивно гр.д.№ 313
по описа за 2018 г. по описа на
Окръжен съд – Разград и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ГПК – чл. 279 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ищеца Основна училище “Св.
Св. Кирил и Методий“, ЕИК 000499126, с адрес обл. Разград, общ.Разград, обл.
Разград, с. Ясеновец, ул. Кирил и Методий №1, представлявано от Директора
Младен Станчев Матев, подадена чрез процесуален представител по пълномощие –
адв. Емилия Събева от АК – Разград срещу определение № 5250 от 11.12.2018 г. по
гр. д. 1647/2018 г. по описа на Районен съд - Разград, в частта му, с която е
оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението му за внасяне
на държавни такси по делото и в частта в която на частния жалбоподател е даден
двуседмичен срок да заплати държавна такса в общ размер на 1 226 лв.
Жалбоподателят намира обжалваното определение за
неправилно и необосновано. Моли РОС да го отмени и вместо него да постанови
освобождаването на частния жалбоподател от внасяне на държавни такси и
разноски. Сочи че със свои предходни актове РС му е указвал да представя
доказателства по чл. 83, ал.2 ГПК, както и му е определил държавна такса в
по-нисък размер от определената със сега обжалваното определение. Излага
подробни съображения.
С определение 5250 от 11.12.2018 г. по гр. д.
1647/2018 г. по описа на Районен съд - Разград, съдът е оставил без уважение
искането на ищеца за освобождаването му от заплащане на държавни такси и му е
дал двуседмичен срок да заплати държавни
такси в общ размер от 1 226 лв. За да постанови обжалваното определение,
първоинстанционният съд е приел, че възможността за освобождаване от заплащане
на държавна такса по чл. 83, ал.2 ГПК е предвидена само за физически, но не и
за юридически лица. Посочил е и че ищецът не е освободен от заплащане на
държавни такси по силата на чл. 84 ГПК, тъй като тази разпоредба е неприложима
за искове за частни държавни/общински вземания и права върху вещи частна
държавна/общинска собственост.
Относно
частната жалба, в частта й с която се обжалва определението в ЧАСТТА с която на
частния жалбоподател е даден двуседмичен срок да заплати държавни такси в общ
размер от 1226 лв.
В тази си част, частната жалба е недопустима, поради
следното:
Постановените от първоинстанционните съдилища
определения и разпореждания /чл.279 ГПК/ могат да бъдат обжалвани самостоятелно с частна
жалба пред съответния въззивен съд, ако отговарят на условията на чл.274, ал.1 ГПК. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, частни жалби могат да се подават само срещу две
категории определения - определения, които преграждат по-нататъшното развитие
на делото /т.1/, и определения, чиято обжалваемост е изрично уредена в закона
/т.2/. Определенията, за които законодателят не е указал изрично, че могат да
бъдат обжалвани с частна жалба, както и тези, които не въздействат преграждащо
върху развитието на делото, а се отнасят до неговото движение или обезпечават
законосъобразното развитие на исковия процес, не подлежат на самостоятелен
инстанционен контрол. Проверката за тяхната допустимост и правилност се
осъществява по повод обжалване на съдебния акт, с който се слага край на делото
или се разрешава по същество правния спор, предмет на делото. Разпореждането, с
което в рамките на правомощията по чл.129 ГПК първоинстанционният съд указва на ищеца да внесе
държавна такса върху предявения иск и определя размера на дължимата такса, не
носи белезите на съдебен акт от кръга на визираните в чл.274, ал.1, т.1 и т.2
ГПК. Неговото самостоятелно обжалване не е изрично предвидено в закона, което
изключва приложението на чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Възможността за обжалване не
може да бъде изведена и от чл.274, ал.1, т.1 ГПК, тъй като разпореждането за
внасяне на държавна такса не прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Несъгласието на жалбоподателя с размера или изобщо с дължимостта на указаната
от съда е от значение дотолкова, доколкото той има право на преценка дали да
внесе таксата, за да продължи производството по делото, или да откаже внасянето
й като понесе неблагоприятната последица на чл.129, ал.3, изр.1 ГПК - връщане
на исковата молба. Разпореждането за връщане на исковата молба подлежи на
обжалване по силата на чл.129, ал.3, изр.2 ГПК, частната жалба срещу това
разпореждане е правното средство за защита на ищеца срещу евентуалната
незаконосъобразност на неподлежащото на самостоятелен инстанционен контрол
разпореждане за държавна такса, чието неизпълнение е обусловило връщането на
жалбата. При отсъствие на постановено разпореждане за връщане на исковата молба
обжалването на разпореждането за внасяне на държавна такса е недопустимо и поради което подадената
срещу него частна жалба следва да бъде
оставена без разглеждане, а производството в тази му част следва да се
прекрати. Така и постановеното по реда на
чл. 274, ал.2, изр.1 ГПК Определение № 370 от 21.07.2016г. по ч. т. д. № 1556/2016 на ВКС, ТК, II
т.о.
Относно
частната жалба, в частта й, с която е оставена без уважение молбата на ищеца за
освобождаване от задължението му за внасяне на държавни такси по делото.
В тази си част частната жалба като подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 ГПК от лице с
правен интерес срещу подлежащ на обжалване съдебен акт е процесуално допустима,
но неоснователна.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на
обжалваното определение в тази му част, в която е прието че не са налице
предпоставките по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване на ищеца от
заплащане на държавни такси.
При тълкуване на разпоредбите на чл. 83, ал. 2 ГПК е формирано последователното становище на ВКС, че
подлежат на освобождаване от внасяне на държавни такси само физически лица, при наличие на
условията, предвидени в закона - Определение № 446 по ч. т. д. № 2300/2013 г. на II т. о., Определение № 581 по ч. т. д. № 2906/2013 г. на I т. о., Определение № 692 по ч. т. д. № 3625/2013 г. на II т. о., Определение № 755 по ч. т. д. № 4049/2013 г. на II т. о. При даден отрицателен
отговор на въпроса за възможността от внасяне на държавна такса да бъдат
освободени юридически лица, е
безпредметно да се обсъжда финансовата възможност на ищеца за заплащане на
таксата. В този смисъл вж. Определение № 681 от 1.10.2014 г. на ВКС по ч. т. д. №
2330/2014 г., I т. о., ТК.
Гарантираното в разпоредбите на чл. 6 от ЕКПЧОС и чл.
47 от Хартата на основните права на ЕС право на страните при възникнал спор, на
достъп до съдилищата за произнасяне по техните граждански права и задължения,
не е абсолютно, тъй като на държавите-членки е предоставен свободен избор на
средства за постигане на тази цел - правната уредба на основанията за
освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват
от тях, е законодателен приоритет на всяка държава. Правото на юридическите
лица на освобождаване от задължението за заплащане на такси и разноски в общия
граждански процес не е гарантирано от императивна разпоредба на правото на ЕС,
като подобни гаранции са предвидени само при спор за нарушаване на правото на
ЕС. Когато предявеният иск от или срещу юридическо лице няма за предмет такъв
спор или искът и/или самото юридическо лице не попадат в някоя от
изключителните хипотези на разпоредбите на: чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, на чл. 84 от ГПК или на особена разпоредба в друг закон /напр. чл. 620, ал. 1 и ал. 5, чл. 649, ал. 6, чл. 694, ал. 2 от ТЗ/, както е в случая, то държавна
такса се дължи предвид общото правило на чл. 71, ал. 1, изр. 1 от ГПК, тъй като съгласно изричната
формулировка на разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може да признае липсата на достатъчно средства за заплащане на
държавна такса и да освободи страна от внасянето й, само ако тя е физическо
лице. Така и постановеното в производството по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК Определение № 671 от
14.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2555/2017 г., II т. о., ТК.
В настоящото производство са
неотносими обстоятелствата, че с предходни актове РС е указвал на ищеца да
представя доказателства по чл. 83, ал.2 ГПК, както и е определил друг по-нисък
размер на дължимата държавна такса.
По възражението на жалбоподателя, че е освободен от заплащане на държавна
такса на осн. чл. 84 ГПК.
Както е прието и в постановеното в производството
по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Определение № 258 от 31.05.2018 г. по ч.т.д. №
1422/2018г. на ВКС на І т.о., ТК: „има
законови хипотези, в които ищците са освободени от заплащане на такси и
разноски по силата на самата разпоредба и не е необходим изричен акт на
съда, а правилното приложение на нормата, предвиждаща освобождаване от внасяне
на такса по силата на закона, ще подлежи на проверка при евентуална частна
жалба“, /в случая срещу определение за връщане на исковата молба поради
невнасяне на указаната от съда държавна такса/.
Ето защо, в настоящото производство, съдът няма да
се произнася по въпроса дали ищецът е освободен от заплащане на държавна такса,
на осн. чл. 84 ГПК. Както по – горе се посочи, правилното приложение на
нормата, предвиждаща освобождаване от внасяне на такса по силата на закона –
чл. 84 ГПК, ще подлежи на проверка при евентуална частна жалба срещу
определението за връщане на исковата молба поради невнасяне на указаната от
съда държавна такса.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 1230 от
18.12.2018г. по описа на регистратурата на Районен съд - Разград, подадена от Основно училище “Св. Св.Кирил
и Методий“, ЕИК 000499126, с адрес обл. Разград, общ. Разград, обл. Разград,
с.Ясеновец, ул. Кирил и Методий №1, ул. Кирил и Методий №1, представлявано от
Директора Младен Станчев Матев, срещу определение № 5250 от 11.12.2018 г. по
гр. д. 1647/2018 г. по описа на Районен съд - Разград, в частта, с която на
частния жалбоподател е даден двуседмичен срок да заплати държавна такса в общ
размер на 1 226 лв., като процесуално НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА производството по ч.вгрд № 313 по описа за
2018 г. на Окръжен съд – Разград, в тази му част.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд – Варна по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, пр. 2 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаване му на жалбоподателя.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1230 от
18.12.2018г. по описа на регистратурата на Районен съд - Разград подадена от Основно училище “Св. Св.Кирил
и Методий“, ЕИК 000499126, с адрес обл.
Разград, общ.Разград, обл. Разград, с.Ясеновец, ул. Кирил и Методий №1, ул.
Кирил и Методий №1, представлявано от Директора Младен Станчев Матев, срещу
определение № 5250 от 11.12.2018 г. по гр. д. 1647/2018 г. по описа на Районен
съд - Разград, в частта с която е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател за освобождаване от задължението му за внасяне на държавни такси
по делото, на осн. чл. 83, ал.2 ГПК.
Определението в тази му част подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването
му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на осн. ч. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателя,
на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.