О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№…
 

Разград
 
 


17. І.2019г.
 

Разградски окръжен

 
 
                                                                                  година                 Град                                           

2019
 
                                                 съд                                                                                   състав

17. І.
 

закрито

 
На                                                                                                                                Година

В                                  заседание в следния състав:

 РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 
 
                                                                           Председател:

  АТАНАС ХРИСТОВ

  АНГЕЛ ТАШЕВ
 
                                                                       

                                                                            Членове:

 Ч.в.гражданско граграждсагражданско  

 

    №316
 

2018
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

                                     дело                                        по описа за                                  година.

  За да се произнесе, съобрази:               

              Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2  във вр. с чл.248, ал.3  ГПК.

                По предявен от И.Д. против К.П. иск за делба на придобито в наследство имущество, на производство пред ИРС е образувано и висящо гр.д. №19 по описа му за 2006г. В хода на което, в установените за това срокове ответникът К.П. е въвел възражение по чл.76 ЗН-за относителна недействителност на сделка на разпореждане, извършена от ищцата към О. Мехмед, явяващ се трето за наследството лице.

                По предявен от К.П. против И.Д. иск за делба на придобито по наследство имущество,      на производство пред ИРС е било образувано грд №106  по описа му за 2009г.

                По предявен от К.П. против И.Д. и И.И. иск за делба на придобито в наследство имущество, кумулирано с възражение за нищожност на постигната по грд №187/1976г. на ИРС съдебна спогодба за делба, на производство пред ИРС е било образувано грд №137 по описа му за 2013г.

               На осн.чл.213ГПК производствата по грд №106/2009 и грд №127/2013  на ИРС са присъединени за съвместно    разглеждане към грд №19/2006г.по опис на същия съд.         

              С Решение   №24-І/2.ІІ.2018г. по грд №19 по описа му за 2006г.,   състав на ИРС е прогласил   нищожността на постигнатата по грд №187/1976г. съдебна спогодба; допуснал е процесните недвижими имоти до делба при съответните квоти между съделителите И.И., И.Д.  и К.П.;  обявил е извършената от ищцата сделка на разпореждане  към О. Мехмед, явяващ се трето за наследството лице и е отхвърлил предявеният срещу последния иск за делба на процесното имущество.

                  В диспозитив на така постановеното решение липсва произнасяне по искане на съделителя П. за сторени от него съдебни и деловодни разноски в  общ размер на 4 713,00лв, за които в срок е предявил  и списък по чл.80 ГПК.

             В развилото се по реда на чл.248 ГПК производство, със свое Определение №../2.V.2018г. по грд №19 по описа му за 2006г., допълнено по реда на чл.250 ГПК с Определение №…/30.Х.2018г., ИРС е уважил искането на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските, присъждайки му  по правилото на чл.355, предл.ІІ  ГПК такива до размера  на 2 275, 45лв. –като сторени    в хода на делото по присъединения за съвместно разглеждане установителен  иск.   До предявения им на този етап от делбеното производство размер от   4 713,00лв ,  искането е отхвърлено с мотив, че  се касае за разноски по делбеното производство, чието присъждане се следва с постановяване на решението за извършване на делбата и съразмерно на дяловото му участие в съсобствеността.             

                  Недоволни от така    постановеното определение, чрез процесуалният си представител по пълномощие адв.Деведжиева,  съделителите Д. и П. обжалват същото, съответно   първата   в частта, с която е осъдена със заплащане на присъдени в полза на Кр.П. разноски от 2 275,45лв., а вторият –в частта, с която съдът е оставил без уважение искането му за присъждане на разноски в размер над 2 275,45лв. до заявените със списъка по чл.80 ГПК разноски  от 4 713,00лв.   

                 В основание за отмяна на определението в осъдителната му част, Д. сочи незаконосъобразност , изразяваща се в несъобразяване с правилата на делбеното производство, а именно за определянето им в съответствие с дела й от допуснатото до делба имущество.

                 В основание за отмяна на определението в отхвърлителната му част твърди, че първоинстанционният съд незаконосъобразно е приложил  разпоредбата на чл.355, изр.1ГПк и по отношение на предявените със списъка по чл.80ГПК разноски за адвокатско възнаграждение, както и че н при присъждане на разноски първоинстанционният съд не е съобразил успешно проведената от жалбоподателя защита по своевременно въведеното от него възражение по чл.76 ЗН.

            В законоустановения и предоставен им за това  срок, насрещните по жалбите  страни не са се  възползвали от правото си на отговор и не са ангажирали становище по тяхната допустимост, и основателност.   

            Като подадени в срок, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и от легитимиращи интерес от обжалването му страни, жалбите са допустими  .          

             Разгледана по същество, жалбата на въззивницата Д. е неоснователна. Подадената от въззивника П. ч.в. жалба се преценява от настоящия съдебен състав като частично основателна.   

               Съдебната делба има за предмет право, което е с определен имуществен интерес.          Производството е особено и протича в две фази. С решението, с което се допуска делба, се подготвя окончателната подялба на имуществото. Към този момент то няма парична оценка. Стойността на имуществото се определя от съда при извършване на делбата и въз основа на приетата оценка се изчислява и стойността на дяловете.

           В делбеното производство отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, в който смисъл са разпоредбите на чл. 78 от ГПК. Искът се предявява за да се ликвидира съсобствеността и обикновено ответникът не е дал повод за това. В делбеното производство страните имат двойно качество - на ищец и ответник един спрямо друг, затова законодателят е предвидил разноските, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността: възнаграждения за вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършване на оглед и други, да се понесат от тях съобразно дяловете им. Съобразно трайно установената съдебна практика на ВКС правилото на чл. 355 от ГПК намира приложение в случаите, когато между страните в делбеното производство не е налице спор относно обектите, които следва да се допуснат до делба, наличието на съсобственост и правата им.  В случаите на присъединени искове в делбеното производство, както и при оспорване правата на останалите съделители, се прилагат правилата на чл. 78 от ГПК, така както предвижда нормата на чл. 355, изр. второ от ГПК.

                  От данните по делото се установява, че в първата фаза на делбата, приключила с влязло в сила на 7.ІІІ.2018г. решение,  между съделителите е бил спорен въпросът относно принадлежащите към делбената маса имоти, правата им на съсобственост, а от там и за  техните квоти от делбеното имущество. В тази връзка, от страна конституирания като ответник в делбата К.П.   в първа фаза на делбата са повдигнати спорни въпроси-относно валидността на съдебна спогодба за делба на имотите, които същият с нарочен иск е въвел в предмет на делбата ,както и относно валидността на разпореждане с недвижим имот, извършено  в хода на делбеното производство към трето за наследството лице от съделителката   И.Д.. Във връзка,с което последната е оспорила качеството си на съсобственик/съделител по отношение на имотите,   насрещно въведни от П.  в предмет на делбата.  По отношение на тези, своевременно повдигнати в първа фаза на делбата спорни въпроси , съответно - с иск по чл.26ЗЗД и с възражение по чл.76 ЗН, следва да се приложат правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предявеният от П. иск, както и възражението  му по чл.76 ЗН  са допуснати до разглеждането им в делбата и са съобразени от  първоинстанционния съд при дължимия по същество на делбата отговор на визираните в  чл..344 ГПК въпроси- за кои имоти, между кои страни и при какви права се следва допускането на делбата.

                В тази връзка,   съответно на визираното в чл.355, изр.І ГПК правило, първоинстанционният съд е приел, че присъждане на сторените от страните разноски във връзка с допускането на делбата са дължими  с постановеното във фаза на извършването й решение и съответно на правата им. В съотношение с предвиденото в чл.78 ГПК, нормата на чл.355 ГПК е специална   -  всички разноски по делото, направени по повод допускането и извършването на съдебната делба (включително по повод привременните мерки по чл. 344, ал. 2 от ГПК), се заплащат от страните съобразно стойността на дяловете им, а направените по повод присъединените искове в делбеното производство (включително по повод претенциите по сметките по чл. 346 от ГПК), се заплащат   съгласно правилата на чл. 78 от ГПК, т. е. - съобразно крайния изход по съответния присъединен иск или спорно право.

                Текстът на чл. 355 от ГПК е аналогичен на този по чл. 293а от ГПК (отм.), създаден през 1983 г. в съответствие със задължителните указания на ВКС в т. 9 на ППВС № 7/1973 г., че разноските по делбени дела се разпределят съобразно признатия дял в прекратената общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно общите правила на чл. 64 и 65 от ГПК(отм.), респ. по   чл. 78 от действащия ГПК.

              В настоящия случай, от жалбоподателя П.  се претендират разноски, направени от него ,    по повод въведени в първа фаза на делбеното производство   спорни въпроси  относно принадлежността на проясните имоти към делбената маса Това е въпросът за валидността на извършената със съдебна спогодба делба на включени в делената маса по иск на жалбоподателя имоти и за участието на въззиваемата  Д. в делбата на имота , с който се е разпоредила възмездно в полза на трето за наследството лице.  По първия иск е налице безспорно присъединен в делбеното производство иск.  Макар и с възражение, спорът за действителността на извършеното от въззиваемата Д. разпореждане с принадлежащ в  наследствената маса имот е   специфичен и пряко релевиращ основателността на предявения срещу нея иск за делба на имота-предмет на разпоредителната сделка.    Разноските по този спор са били дължими на жалбоподателя    съобразно общите правила на чл. 78 от ГПК, тъй като определянето им не зависи от стойността на дяловете, а от изхода на делото по този спор. Материалният интерес  на спора по възражението е доказан в размера на 13 283,00лв. По правилото на чл. 9, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение за защита на този материален интерес е в размера на 920,00лв.

               По изложените до тук съображения, въззивната инстанция намира, че определението, в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил претендираните от жалбоподателя П. разноски за представена му по възражението по чл.76 ЗН адвокатска услуга до размера на 920,00лв., следва да бъде отменено, а искането за допълване на решението с присъждане на разноски до този размер-уважено.

             По изложените по горе мотиви в останалата си част, определението на ИРС е законосъобразно , правилно и следва да бъде потвърдено.

              В тази насока, в този си състав съдът съобрази е константната съдебна практика - Определение № 144 от 24.ІV.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г., I г. о., ГК, което ползва и по - старата съдебна практика, регламентирана като аналогичен текст в чл. 293а от ГПК (отм.); е предхождащите го текстове, както и т.9 от неизгубилото значението си на задължителна за съдилищата практика - Постановление № 7 от 28.XI.1973 г., Пленум на ВС.

 

 

 

                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от И.И.И., ЕГН**********   чрез процесуално представляващата я   по пълномощие адв.Деведжиева против постановеното по реда на чл.248 ГПК Определение №…/2.V.2018г. гр.д.№19/2006г. по описа на ИРС, в частта с която, заедно със съделителката И.Д., са осъдени да заплатят на К.Д.П., ЕГН********** разноски по присъединен в делбата иск за нищожност на съдебна спогодба от 1976г. в размер на 2 275,45лв.

          ОТМЕНЯ  Определение №…/2.V.2018г. и допълващото го по реда на чл.250 ГПК Определение №…/30.Х.2018, и двете по гр.д.№19/2006г. по описа на ИРС в частта , с която искането му за присъждане на разноски за адвокатска услуга  по направено в делбеното производство възражение по чл.76 ЗН е отхвърлено до размера на 920,00лв. и  на  вместо това постановява:

               ОСЪЖДА И.  И.Д., ЕГН **********  да заплати на  К.Д.П., ЕГН********** сумата от 920,00 лв. - разноски за адвокатска услуга  по направено в делбеното производство по грд №119/2006 на ИРС възражение по чл.76 ЗН.

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от К.Д.П., ЕГН********** против Определение №…/2.V.2018г. и допълващото го по реда на чл.250 ГПК Определение №…/30.Х.2018, и двете по гр.д.№19/2006г. по описа на ИРС, в частта, с която  е оставено без уважение искането му за изменение на Решение №24-І-/2.ІІ.2018г. с присъждане на разноски над уважения им по чл.248 ГПК размер от 3 195,45лв. до заявения такъв от 4 713,00лв.

                Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.