О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Разград

1.ІІІ.2019г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съд

1 .ІІІ.

2019

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в следния състав:

Пр Председател:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

Членове:

№ 130

2011

Ч. в. гражданско

като разгледа докладваното от председателя

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХІ във вр. с ч.418(4)ГПК.

Обжалвано е Разпореждане №750/25.Х.2018г.. постановено по ч.гр.д.№8050/2018г. по описа на ИРС, с което заявлението на „Вива Кредит“ООД,ЕИС201995287, гр.София за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Алекси Стоянов Асенов, ЕГВ********** , въз основа на документ по см. на чл.417, ал.1, т.3 ГПК – Нотариален акт №195 по нот.д.№6754/30.VІІІ.2017 по опис на нотариус Р. Александров , с рег. №524НК и р-н на действие при ИРС, обективиращ сключен на 30.VІІІ.2017г. по реда на ЗКНИ договор за Договор за потребителски кредит, обявен за предсрочно изискуем поради неизправност на кредитополучателя по отношение на дължимите се в изпълнение главница, договори лихви, лихва за забава, такси и разноски, нейстойщи за забава, както и договорена в обезпечение на непарично задължение неустойка. За да отхвърли искането за издаване на ЗНИ, позовано на предвиденото в чл.418, ал.2 ГПК първоинстанционният съд е приел, че документът, на който заявителят е основал искането си не обосновава извод за ликвидност и изискуемост на претендираните по реда на чл.417,т.3 ГПК вземания.

В частната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност. Твърди, че като официален свидетелстващ документ, нотариалното удостоверяване се ползва формална и материална доказателствена сила относно удостоверените в нот.акт факти и обстоятелства, което не било съобразено от заповедния съд при постановяване на обжалваното разпореждане. Счита, че по отношение на твърдяната и установена според него предсрочна изискуемост, първоинстанционният съд е направил погрешен, неследащ се от приложените към заявлението доказателства извод.Като твърди че в съвкупността си същите обосновават ликвидност и изискуемост на предявените по реда на чл.417 ГПК вземания. На релевираните основания изисква отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото на ИРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съобразявайки приложените доказателства и изложените в жалбата доводи, съдът намира следното:

Първоинстанционното дело е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал.1, т. 3ГПК от " Вива Кредит“ООД,ЕИС201995287, гр.София против Алекси Стоянов Асенов , за дължими в качеството му на кредитополучател парични вземания по сключен на 30.VІІІ.2018 и обявен за предсрочно изискуем договор за потребителски кредит по ЗКНИ, както следва: 10 000,00лв. дължима н изпълнение на договора главница; 4 371,36лв.-договорена и начислена за периода 30.VІІІ.2017 - 1.VІІІ.2018г. възнаградителна лихва; 65,13лв. – дължима в обезщетение за забава законова лихва, начислена към 1.VІІІ.2018 без посочена начална дата на твърдяната забава.; 94,00лв. - дължими по л.11 от ДПК разноски за забавено плащане на погасителна вноска, начислени към 1.VІІІ.2018 без посочване на начална дата на твърдяната забава; 2 449,00лв. –неустойка, договорена глобално в размер на 5 159,04лв. за неизпълнение на поето от кредитополучателя непарично задължение-да осигури в обезпечение на договора , в срок до 14.ІХ.2017г. солидарен длъжник, отговарящ на конкретно упоменати в договора изисквания. Дали тази клауза е равноправна, а от там и съобразена с изискванията на чл.3.§1 Директива 93/13/ЕИО , транспонирана в чл.143 и сл. от ЗЗП, отговорът се следва в друго, различно от настоящото, едностранно на този етап производство.

За обезпечаване на изпълнението по договора, на 30.VІІІ.2017г. кредитополучателят сключва с Нот.акт №№195 по нот.д.№6754/30.VІІІ.2017 по опис на нотариус Р. Александров , с рег. №524НК и р-н на действие при ИРС, договор за учредяване на ипотека. Тук следва да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че в удостоверителната си част нот. акт е с характер на официален документ. Но в съдържанието си, където се интерпретират условията на потребителския кредит, нот. акт има характер на договор, респ. частен документ.

С подписване на кредитния договор жалбоподателят предоставил на кредитополучателя 10 000,00лв., при поето от последния задължение, в срок от 36 месеца да изплати на равни месечни вноски сумата по дълга, възлизаща общо в размер на 18 813,84лв., от които 10 000 по главница и 8 831,84лв. договорена възнаградителна лихва. Като първите дванадесет месеца анюитетната вноска е била дължима в размера на 338,00лв. месечно , а за следващите двадесет и четири месеца – в размер на 614,91лв. Следват договорени в полза на кредитора обезщетения и право на предсрочно прекратяване на договора, при различни по продължителност срокове в дни-забава. В двустранно подписания и приложен към заявлението погасителен план, падежът на отделните вноски е договорен на различни дати.

В съдържание на заявлението, както и в адресираната от кредитополучателя нот. покана, жалбоподателят е посочил забавените от кредитополучателя вноски в дни, като не е конкретизирал периода на забавата по дати. От изложеното не следва извод за това- по кои от вноските, кога и в какъв размер кредитополучателят е извършвал плащанията.

В съдържание на заявлението си, жалбоподателят е посочил, че е получил от кредитополучателя си изпълнение по договора в размер на 3 250,00лв., Които, съгл. предвидения в чл.4, т.8 от договора ред, бил отнесъл в погашение на неустойки за неизпълнение на задължения по чл.5, ал.3 и/или ал.11, ал.3 и /или ч.11, ал.3 и /или чл.11, ал. от договора; разходи за събиране на просрочени задължения; законна лихва за забава;договорна лихва и накрая-заемна сума/главница. Като от погасителния план е видно, че към размера на месечно дължимите по изпълнение на договора анюитетни вноски, считано от м. Х.2017г. е включил и вноски за погасяване на неустойката, договорена глобално в размера на 5 159,04лв. за неизпълнение на поето от кредитополучателя непарично задължение-да осигури в обезпечение на договора , в срок до 14.ІХ.2017г. солидарен длъжник, отговарящ на конкретно упоменати в договора изисквания. Тук следа да се посочи, че изводимо от самия кредитен договор, разсроченото плащане на иначе глобално договорената в обезщетение неустойка, не я прави периодично задължение, респ. не придобива характер на задължение по главницата.

В текста на чл. 418, ал.2 от ГПК е посочен обхвата на проверката при подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, като съдът е длъжен да провери кумулативното наличие на две предпоставки:- дали представения документ е редовен от външна страна и -дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Производството за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и за издаване на изпълнителен лист е предоставено като възможност за кредитора по облекчен ред да получи съдебно признаване и изпълнителен титул за свое изискуемо и ликвидно вземане срещу длъжника без да води исков процес при условие, че вземането е установено с някой от изброените в цитираната разпоредба документи. От своя страна представеният документ трябва да е редовен от външна страна и да удостоверява задължение за заплащане на парична сума, което задължение да е определено по своето основание, вид и размер, както и да е настъпил падежът му.

По повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, ал.1, т.3 ГПК, заповедният съд дължи проверка, както по редовността на самото заявление-искане, така и за редовността на документа, обосноваващ предявеното вземане и дали този документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Той не може да използва други данни, стоящи вън от изпълнителното основание" (проф. Ж. Сталев, БГПП, гр. С. 1994 г., стр. 632). В допълнение на установеното в мотиви на първоинстанционния съд, въззивната инстанция констатира че самото заявление не отговаря на формалните изисквания за редовност, тъй като в същото не е посочен начален момент на дължимите за забава обезщетения.

Въззивната проверка повтаря проверката, извършена от първоинстанционния съд по повод заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и се движи в рамките на същите данни. Извън предмета на проверката на съда остават действителните отношения между страните. В заповедното производство по чл. 417 и чл. 418 ГПК както районният, така и въззивният съд извършват формална проверка на съответния документ от външна страна и правят преценка за годността му, въз основа на която да може да се удовлетвори искането на заявителя. Т.е. в производството по чл. 417 ГПК, респ. при обжалване на разпореждането в частта за незабавното изпълнение по чл. 419, ал.1 ГПК, каквото е настоящето производство, не се разрешава правен спор, а се извършва формална преценка за годността на предоставения документ.

В тази връзка, настоящата инстанция счита, че представеният от заявителя документ –нот.акт, отговаря на формалните изисквания, но сам по себе си не удостоверява ликвидността и изискуемостта на претендираните вземания. Тук следва да бъде споделено твърдението на жалбоподателя, че в удостоверителната си част, приложеният в основание на вземането нот. акт е с характер на официален документ. Но в съдържанието си, където се интерпретират условията на потребителския кредит, нот. акт има характер на договор, респ. частен документ.

За да извърши съдът проверка дали документът удостоверява годно за изпълнение вземане на заявителя към длъжника, същият следва с да съдържа информация относно договора за кредит, претендираният общ размер на останалото неиздължено вземане с разбивка по пера (главница, договорна лихва, закъснителна лихва и др.) и за кой период се дължат; данни относно твърдяната предсрочна изискуемост – откога длъжника е изпаднал в забава при погасяването на вноските и от кога е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. Трябва да са предоставени данни от заявителя за настъпване на падежа на вземането в неговата цялост и че същото е станало предсрочно изискуемо. В конкретния случай, приложените към заявлението доказателства не дават информация за периода на обективираната от страна на кредитополучателя забава, по начин, позволяващ на съда преценката, че е настъпил предвидения в договора срок за предсрочната му изискуемост. В заявлението и в нот. покана жалбоподателят е посочил тези периоди в брой дни, но това е негово твърдение, което не намира опора в документа. Както е посочил и първоинстанционния съд, заявлението и нот.покана не представляват изискуемия с по см. на чл.418 ГПК документ, щото с депозирането им да се приеме за установено заявеното в съдържанието им.

По см. на чл.418 ГПК заявителят дължи документ, удостоверяващ просрочията от дата до дата, а дали това просрочие отговаря на предвидените в договора дни, е в дължимата от съда преценка за ликвидност и изискуемост на вземанията, респ. за наличието на настъпила предсрочна изискуемост. Посочването на търсените суми, без да има каквато и да е яснота как са формирани, какъв е размерът на отделните вземания във всяка глобално посочена сума, какво е движението по кредита, кога и в какъв размер са извършени плащания, кои главници са останали непогасени и кога е настъпил падежът им и т.н. – все обстоятелства необходими, за да може да се установи дали е налице твърдяното настъпване на падежите, твърдяното просрочие и т.н. Нещо повече, абсолютно неясно е как се е формирало вземането за неустойката, при положение, че според договора са предвидена такива в различен размер и за различни задължения, при общо договорено погасяване на същите като задължения от първи ред.

В обобщение, в този си състав съдът намира, че приложените към заявлението документи не следва извод за ликвидност и и изискуемост, и в този смисъл същите не отговарят на въведените в практиката изисквания за редовност. Поради което и разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Вива Кредит“ООД,ЕИС201995287, гр.София срещу Разпореждане №750/25.Х.2018г. по ч.гр.д.№8050/2018г. по описа на ИРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.