ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 23.01.2019г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На двадесет и трети януари, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева

В.ч.гр.д. № 14 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, представляван от управителя Т.К., подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 4942/21.11.2018г., постановено по ч.гр.д. № 2400/2018г. на РС Разград, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника И.Н.И.за сумата от 309,48лв. неустойка за неизпълнение на задължение. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и необосновано. Счита, че в производството по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, като заявителят не е длъжен да представя доказателства, а се извършва формална проверка за редовност от външна страна и споровете за материално право се решават по исков ред. Моли въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 2400/2018 г. на Районен съд Разград е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Р.А.Р. за следните суми: 427,01лв. главница по договор за паричен заем; 309,48лв. неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение от длъжника по договора; 30,32лв. законна лихва от 6.06.2018г. до 14.11.2018г.; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение № 1 от 1.09.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент "Изи асет мениджмънт“АД.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, районният съд е приел, че уговорената между страните неустойка противоречи на чл.143 т.5 ЗЗП, тъй като размерът й е необосновано висок.

Съображенията на първоинстанционния съд в конкретния случай не могат да бъдат споделени.

С оглед характера на заповедното производство като формално и едностранно до фазата на издаване на претендираната заповед за изпълнение (особено в хипотезата на чл.410 ГПК, при която не се представят доказателства), преценка за неравноправност на клаузи нито може, нито следва да бъде правена от сезирания заповеден съд. Нищожността на договорни клаузи поради неравноправният им за потребителя характер е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави. Принципно изследването на въпроса за наличието на неравноправни клаузи става след изричното позоваване на това обстоятелство от страна на потребителя, който, от друга страна, има и избор да не се ползва от тази защита (когато сезираният съд приеме дадена клауза за неравноправна, той е длъжен да не я прилага, освен ако потребителят, след като е бил информиран за това от посочения съд, възрази срещу това - решение на СЕС С-243/08, т. 2 от диспозитива, дело С-397/11, т. 41). Наред с това е необходимо да се изследва и въпросът дали не е налице индивидуално уговаряне на оспорваната договорна клауза. Действително, възможно е съдът и по своя преценка да инициира процедура за проверка на нищожността на договорни уговорки поради неравноправния им характер, но за това е необходимо първо да се уведомят страните, да се изслушат становищата им и да се съберат съответните доказателства. И в двата случая обаче, за да се извърши проверката, е необходимо това да стане в двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е до фазата на издаване на заповедта за изпълнение.

Същевременно в подаденото заявление в т. 12 са посочени всички необходими и относими обстоятелства за индивидуализация на процесното вземане, като е пояснено, че неустойката е уговорена при неизпълнение на договорното задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение. Заявителят е посочил, че претендира неустойка поради неизпълнение от длъжника на договорното му задължение да осигури в тридневен срок от подписване на договора на двама поръчители, които следва да отговарят на изчерпателно изброени условия. Предвид факта, че неустойката е компенсаторна и се дължи в предварително определен размер при допуснато неизпълнение на договорно задължение, индивидуализацията с период на начисляване не е необходима. От горното следва, че в заявлението са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер.

Поради несъвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на РРС следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение. Доколкото със заповедта са присъдени разноски в цялост, то допълнително не следва да се присъждат такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 4942/21.11.2018г., постановено по ч.гр.д. № 2400/2018г. на РС Разград, с което е отхвърлено подадено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Р.А.Р. за сумата 309,48лв. неустойка за неизпълнение на задължение, като вместо него постановява:

Да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД против Р.А.Р. за заплащане на сумата 309,48лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което вземане е придобито от заявителя по силата на Приложение № 1 от 1.09.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент "Изи асет мениджмънт“АД.

Връща делото на РС Разград за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.