ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ /31.01.2019 г., гр.Разград

Окръжен съд Разград

На тридесети и първи януари, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ЧВГД № 16 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413 ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Т. Я. К., чрез процесуален представител юрисконсулт Десислава Венциславова Александрова, против разпореждане № 4954/21.11.2018 г. постановено по ЧГД № 2408/2018 г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставено без уважение и отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в частта относно претендирано вземане за неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 210,81 лева.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като съображенията му са следните.

Счита, че в производството по чл.410 ГПК не се проверява дали вземането съществува и самото производство е специално уредено в ГПК за създаване на изпълнително основание за вземане, което не се оспорва. Посочва, че въз основа на изложените твърдения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, може да се направи изводът, че вземането е за парична сума и заявителят не е длъжен да представя доказателства. Акцентира, че преценката на съда в производството по чл.410 ГПК се ограничава единствено до изложените от заявителя факти и се извършва формална проверка за редовност от външна страна и споровете за материално право се решават по исков ред. Моли въззивния съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частния жалбоподател и съобрази на извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка.

Районен съд Разград е бил сезиран от „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ш.Е.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, с предмет вземания, произтичащи от договор за паричен заем с № 2671537, сключен на 29.10.2016 г., както следва: 330,72 лева главница до погасяване на паричния заем; 19,47 лева договорна лихва за периода 01.12.2016 г. – 28.08.2017 г.; 210,81 лева неустойка за неизпълнение на задължение; 41,91 лева законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 29.08.2017 г. до 14.11.2018 г., както и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането, придобити от него по силата на Приложение № 1 от 1.08.2018 г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент „Изи асет мениджмънт“ АД.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение в обжалваната част, районният съд е приел, че уговорената между страните неустойка противоречи на чл.143 ЗЗП и е нищожна както на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, така и на основание чл.26, ал.1 предл.3 ЗЗД, тъй като размерът й е необосновано висок.

При така установеното от фактическа страна, съдебният състав извежда следните правни изводи:

Частната жалбата е подадена от легитимирана страна срещу акт, който подлежи на обжалване, в законовия срок за това и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустим.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

С оглед характера на заповедното производство като формално и едностранно до фазата на издаване на претендираната заповед за изпълнение (особено в хипотезата на чл.410 ГПК, при която не се представят доказателства), преценка за неравноправност на клаузи нито може, нито следва да бъде правена от сезирания заповеден съд. Нищожността на договорни клаузи поради неравноправният им за потребителя характер е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави. Принципно изследването на въпроса за наличието на неравноправни клаузи става след изричното позоваване на това обстоятелство от страна на потребителя, който, от друга страна, има и избор да не се ползва от тази защита (когато сезираният съд приеме дадена клауза за неравноправна, той е длъжен да не я прилага, освен ако потребителят, след като е бил информиран за това от посочения съд, възрази срещу това - решение на СЕС С-243/08, т. 2 от диспозитива, дело С-397/11, т. 41). Наред с това е необходимо да се изследва и въпросът дали не е налице индивидуално уговаряне на оспорваната договорна клауза. Действително, възможно е съдът и по своя преценка да инициира процедура за проверка на нищожността на договорни уговорки поради неравноправния им характер, но за това е необходимо първо да се уведомят страните, да се изслушат становищата им и да се съберат съответните доказателства. И в двата случая обаче, за да се извърши проверката, е необходимо това да стане в двустранно състезателно производство, каквото заповедното не е до фазата на издаване на заповедта за изпълнение.

Същевременно в подаденото заявление в т.12 са посочени всички необходими и относими обстоятелства за индивидуализация на процесното вземане, като е пояснено, че неустойката е уговорена при неизпълнение на договорното задължение на длъжника за предоставяне на обезпечение. Заявителят е посочил, че претендира неустойка поради неизпълнение от длъжника на договорното му задължение да осигури в тридневен срок от подписване на договора на две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на изчерпателно посочени изисквания. Предвид факта, че неустойката е компенсаторна и се дължи в предварително определен размер при допуснато неизпълнение на договорно задължение, индивидуализацията с период на начисляване не е необходима. От горното следва, че в заявлението са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер.

Поради несъвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на Районен съд Разград следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се разпореди издаването на исканата заповед за изпълнение.

Доколкото със заповедта за изпълнение са присъдени разноски в цялост, то допълнително не следва да се присъждат такива.

Водим от горното, Разградският окръжен съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 4954/21.11.2018 г. постановено по ЧГД № 2408/2018 г. по описа на Районен съд Разград, с което е отхвърлено подадено заявление на „Агенция за контрол на просрочените задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ш.Е.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, за сумата 210,81 лева неустойка за неизпълнение на задължение, като вместо него постановява:

Да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против Ш.Е.Х., за заплащане на сумата 210,81 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, което вземане е придобито от заявителя по силата на Приложение № 1 от 1.08.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сключен с предходния кредитор – цедент "Изи асет мениджмънт“АД.

Връща делото на Районен съд Разград за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.