О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…

 

Разград

 
 


13.ІІ.2019г.

 

Разградски окръжен

 

 
                                                                                  година                  Град                                           

2019

 
                                                 съд                                                                                   

     13.ІІ.

 

       закрито

 
На                                                                                                                                Година

   РАЯ  ЙОНЧЕВА

 

 

 

 
В                                  заседание в следния състав:

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АТАНАС ХРИСТОВ

АНГЕЛ ТАШЕВ

 
                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

 

 

  Като разгледа докладваното от съдия Йончева

ч.  в.гр. 

 
             

2019

 

    №46

 
      

                                        дело                                по описа за                година

   за да се произнесе, съобрази следното:

                  Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл.274, ал.1, т.2   ГПК.

                  С Разпореждане №../14. І.20195г. по ч.гр. №1562 по описа му за 2018г.,  РРС е постановил връщане   на възражение вх.№ 11340/26.ХІ.2018г., подадено по реда на чл.414 ГПК  от Д.Д.Г., в качеството му на длъжник в   заповедно производство, срещу постановеното по чгрд.№1562/2018. на РРС     Разпореждане №3414/10.VІІІ.2018г. за незабавно изпълнение на изискуемо парично вземане, основано на документ по чл.417, т.10 ГПК-запис на заповед. Възражението е върнато като просрочено, поради подаването му   след срока по чл.414ГПК;

              Недоволен от така постановеното с Разпореждане №../14. І.20195г. по ч.гр. №156/2018  на  РРС , в качеството си на длъжник в образуваното срещу него заповедно производство, Д.Д.Г.   обжалва същото като   в обстоятелствена част на жалбата си въвежда твърдение за семейни трагедии, попречили му своевременното подаване на възражението по чл.414 ГПК.   

                  Като    подадена в срок, от надлежна страна   и   срещу  подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

     Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

      Обсъдени в съвкупност и относимо на заявеното от въззивника становище, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

              Преписка по ч.гр.д.№1562/2018г.  е образувана на производство пред  РРС по Заявление вх.№75144, депозирано в регистратурата му на 9.VІІІ.2018г. от украинския гражданин  О.Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на    чл.417, т.10 ГПК. На посоченото основание срещу  жалбоподателя Д.Г.  е била издадена Заповед за незабавно изпълнение №3416/10.VІІІ.2018г. и изп.лист за парично вземане: в размер на 14 000 евро, дължими ведно със законна лихва по издаден от него Запис на Заповед от 23.ХІІ.2015г. с настъпил на 15.ІІІ.2016г. падеж.    

                 Въз основа на издадените  заповед за незабавно изпълнение и изп.лист е било образувано изп. дело №20188010400467 по опис на ЧСИ Трифон Д., с рег.№801КЧСИ  и р-н на действие при ОС-Бургас.

                       На 26.ХІ.2018г. жалбоподателят депозира   в регистратура на заповедния РРС: възражение вх.№11340, с което оспорва вземането по издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение;  

               С оглед служебно дължимата се проверка за редовност и допустимост на възражението, първоинстанционният съд е изискал доказателства за дата, на която длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение. В тази връзка  е депозирана като доказателство адресирана до същия покана за доброволно изпълнение, с приложено към същата известие за доставянето й лично на адресата на 6.ХІ.2018г.  Считано от удостоверената с тази покана дата на връчване,  срокът по чл.414, респ. по чл.419 ГПК изтича на 20.ХІ.2018г.-вторник, присъствен ден.

                  Така изложеното от фактическа  страна, от правна мотивира извод за неоснователност на жалбата,  респ. за  законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, преграждащ хода на предприетите от жалбоподателя процесуални действия за защита по чл.414  ГПК  като такива, извън предвидения за това и преклузивен  по характера си срок.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът може да възрази в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като при заповед по чл. 417 ГПК, съобразно чл. 418, ал. 5 ГПК, връчването се извършва от съдебния изпълнител. Според чл. 428 ГПК, когато пристъпи към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, като поканата за доброволно изпълнение съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. Към поканата за доброволно изпълнение съдебния изпълнител прилага копие от подлежащия на изпълнение акт, в случая - заповедта за незабавно изпълнение. Оформянето на поканата става по образец - приложение № 21 към чл. 3, т. 1от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по ГПК. Видно от посочените разпоредби, законодателят определя за начален момент на срока за възражение срещу заповедта за изпълнение, момента на нейното връчване.

  Сроковете   по чл. 414, ал. 2 ГПК , относимо  към хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение, която  според чл. 418, ал. 5 ГПК   се връчва от съдебния изпълнител,   по съществото си са преклузивни и спазването им ангажира служебната преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 ГПК. 

Съгласно задължителната за съдилищата практика, проведената в  т. 5.а  на ТР№4/2014г., съдът следи служебно за спазване на преклузивния срок   по чл. 414, ал. 2 във връзка с чл. 418, ал. 5 ГПК.  По императив на чл.414 ал.2 ГПК този срок не може да бъде продължаван.

 Законодателят изрично е предвидил възможност за страната, която е пропуснала възможността да оспори вземането при наличие на предвидените в   чл. 423 ГПК ал.1, т.4ГПК обстоятелства, да  възрази по този ред това пред въззивния съд.  

 С жалбата си  длъжникът сочи, че срокът по чл.414 ГПК е пропуснат поради възникнали в семейството му трагедии, но не  е сезирал съда с възражение по чл.423 ГПК в предвидения за това едномесечен срок, който се явява и изтекъл на 6.ХІІ.2018г.  

                   По изложените мотиви, съдът

 

          

О  П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.Д.Г., ЕГН**********,*** срещу Разпореждане №../14. І.20195г. по ч.гр. №1562/2018 по описа на   РРС, к с което възражението му по чл.414 ГПК срещу издадената по чгрд №1562/2018 на РРС Заповед за незабавно изпълнение №3416/10.VІІІ.2018г.  е    върнато като просрочен.  

        ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на визираните в чл.28-, ал.1 и ал.2 ГК предпоставки.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.