ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ / 13.03.2019 г., гр. Разград

Окръжен съд Разград

На тринадесети март, две хиляди и деветнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА

мл. съдия АНГЕЛ ТАШЕВ

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев

ВГД № 69 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 447/29.11.2018 г., постановено по гражданско дело № 1690/2018 г. по описа на Районен съд Разград е прието за установено по отношение на „Топлофикация Разград“, ЕАД, ЕИК 116019472 със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.“Черна“, че правото на принудително изпълнение по отношение на задълженията на З. М.С., ЕГН ********** за заплащане на 392,51 лв. ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2009 г. до 05.07.2011 г., ведно със законната лихва от 02.04.2012 г. до изплащане на вземането и сумата 52,98 лв. обезщетение за забава за периода 01.01.2010 г. – 15.03.2012 г., за които са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№479/2012 г. по описа на РС Разград е погасено по давност. С решението „Топлофикация Разград“, е осъдена да заплати на З. М.С. сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото и сумата от 300 /триста/ лева адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба с вх. № 12587/31.12.2018 г. от „Топлофикация – Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472, с адрес: гр. Разград, Западна промишлена зона, ул. „Черна“, представлявано от М. Н. К. – законен представител, чрез юрисконсулт С. Н.

Във въззивната жалба е посочено, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, тъй като съдът погрешно е заключил, че дружеството следва да заплати сумите от 100 лева разноски по делото и 300 лева адвокатско възнаграждение. Изложени са аргументи във връзка с прекратяването на изпълнително дело № 617/2012 г. по описа на ЧСИ Д. Д., като е посочено, че прекратяването на изпълнителното производство поради, т.н. „перемция“ настъпва по лисата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече настъпило прекратяване, когато установи осъществяването на съответните релевантни факти. Жалбоподателят е счел, че е без значение дали съдебният изпълнителен ще постанови акт, с който да прекрати производството, както и че дружеството жалбоподател е подало молба до съдебния изпълнител за прекратяване на горепосоченото изпълнително дело, поради което е ирелевантно обстоятелството за неиздадено постановление за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 ГПК.

С Определение № 97/01.03.2019 г. въззивната жалба е оставена без движение с указание в едноседмичен срок от уведомяването, жалбоподателят да отстрани констатираната нередовност като посочи в какво се състои искането му - дали обжалва решението в цялост или само в неговата осъдителна част за разноските. С молба с входящ номер 1125/13.03.2019 г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва решението само в частта, в която дружеството е осъдено да плати на ответника сумата от 100 лева разноски по делото и 300 лева адвокатско възнаграждение, т.е. в частта за разноските.

Настоящата съдебна инстанция счита, че по своето правно естество „въззивната жалба” представлява искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

В частта си за разноските, постановеният от първоинстанционния съд съдебен акт е с характер на определение, което по аргумент на чл.274 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване, защото то не е нито преграждащо хода на делото, нито е посочено изрично в закон. Произнасянето на съда по разноските, по разпореждане на закона и съгласно чл.274, ал.1, т.2 ГПК подлежи на самостоятелно въззивно обжалване само в случаите на чл.248 ГПК .

Трайна и последователна е съдебната практика, че съгласно чл.248, ал.1 ГПК страната, която е недоволна само от разрешаването на въпроса за разноските, може да поиска от същия съд да ревизира акта си по реда на изменението му, като едва определението, с което той се произнася по искането за изменение в тази част, подлежи на самостоятелно въззивно обжалване пред по-горния съд, и то само ако и основният акт, с който е приключило производството по делото, подлежи на такова обжалване.

Следва да се има предвид, че съобразно установената практика в крайна сметка няма значение, как е наименовано искането на страната, важно е каква защита се търси с него. В тази насока е и многобройната практика по аналогични казуси – Определение № 56 по ч. гр. д. № 974/2010 г. на І ГО на ВКС, Определение №1 по ч. гр. д. № 7792/2013 г. на ІV ГО на ВКС, Определение № 2 по ч. т. д. №334/2008 г. на І ТО на ВКС.

Предвид изложеното производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а жалбата ведно с делото върнати на първоинстанционния съд с указание за изпълнение на процедурата и произнасяне по искането за изменение на постановеното решение в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК.

Водим от горните съображения, Разградският окръжен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 69/2019 по опис на Окръжен съд Разград.

ВРЪЩА делото на Районен съд Разград за произнасяне по чл. 248, ал. 1 ГПК, инкорпорирано в подадената от „Топлофикация – Разград“ ЕАД, ЕИК 116019472, с адрес: гр. Разград, Западна промишлена зона, ул. „Черна“, представлявано от М. Н. К. – законен представител, чрез юрисконсулт Светлана Неделчева въззивна жалба за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.