О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Разград, 14.03.2019 г.
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в закрито заседание на 14.03.2019
г., в състав:
председател: Рая Йончева
членове: Атанас
Христов
Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Христов в. г.д. № 78/2019 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.435, ал.1 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 584 от
06.02.2019г. по описа на Окръжен съд – Разград /жалбата е била депозирана направо пред РОС където е била и входирана,
като след това е била изпратена за администриране на ДСИ при КРС/, подадена
от Е.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** – в качеството му на взискател по изп.
д. № 123/2018г. по описа на СИС при РС – Кубрат, СРЕЩУ действия на съдебния
изпълнител по горецитираното изпълнително дело. В жалбата се сочи, че се
обжалва мълчаливия отказ на ДСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника, отказа на ДСИ да се отведе и да му върне изпълнителния лист. Моли
се след отмяна на мълчаливия отказ на ДСИ да наложи искания запор на трудовото възнаграждение
на длъжника, РОС да разпореди налагането на този запор.
В законоустановения срок по чл. 436,
ал.3, изр.1 ГПК, не е подадено възражение по жалбата от страните в
изпълнителното производство.
На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК, съдебния изпълнител
е изложил мотиви по обжалваните действия, в които е посочил хронологично
извършените по делото действия и е изложил своето становище по жалбата. Сочи,
че липсва постановен отказ за извършване на поисканото от взискателя изпълнително
действие – запор на трудово възнаграждение на длъжника. Нито е налице изричен
отказ, нито мълчалив такъв. Няма изричен акт, който следва да се обжалва,
поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, като процесуално
недопустима. Сочи, че с разпореждане от 07.02.2019г. е наложил искания от
взискателя, сега жалбоподател, запор на трудовото възнаграждение на длъжника,
получавано от Затвора гр. Белене. Твърди, че не са налице основанията на чл.
22, ал.1 и ал.2 ГПК за отвод на ДСИ, поради и което не е уважил искането на
взискателя за отвеждане. Акцентира, че съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.1
ГПК взискателят по изпълнителното дело може да обжалва точно и само изброени в
този законов текст действия на съдебния изпълнител. Отказа да се приеме отвод
не е между тях. Поради гореизложеното счита процесната жалба за недопустима.
От събраните по делото доказателствата, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В съдебно изпълнителната служба при РС Кубрат е образувано изпълнително дело № 123/2018г.
със страни: взискател от Е.Х.А., ЕГН **********, с адрес *** и
длъжник Н.Н.М., ЕГН **********, с адрес
***, въз основа на издаден изпълнителен лист от 31.07.2018г. въз
основа на Присъда № 8/15.03.2018г. по НОХД № 206/2017г. по описа на РС -
Кубрат, влязла в сила на 02.04.2018г., за заплащане на сумата 2 947.00 лв., представляващи обезщетение
за причинени на взискателя от престъплението имуществени вреди ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането - 05.05.2016г. /л.4 ИД/. В молбата за образуване на изпълнително
дело с вх. № 402 от 03.08.2018г. взискателят посочил, начини за принудително
изпълнение /л.1-3 ИД/, сред които и запор върху вземанията на длъжника за
трудово възнаграждения получавани от длъжника в затвора Белене, но и е поискал
да бъде „наложена обезпечителна мярка запор върху месечното възнаграждение
получавано от жалбоподателя в Затвора –Бургас“ /вероятно поради техническа грешка взискателят е посочил и двата
затвора/.
С молба /озаглавена „искане“/ с вх. № 402 от 06.02.2019г. по описа на ДСИ при
КРС, взискателят отправил искане до ДСИ да се отведе и да му бъде върнат
изпълнителния лист /л. 51-52 ИД/.
С резолюция с характер на постановление от 07.02.2019г., положена върху
горецитираната молба, ДСИ отказал да се отведе, като изложил съображения за
неоснователност на искането за отвод. Същевременно наложил запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника получавано от Затвора гр. Белене /л. 51
ИД/.
Запорното съобщение с изх. № 5448/08.02.2019г. до
Началника на Затвора гр. Белене било връчено на 12.02.2019г., чрез касиера на З.
Белене – Г. П. С. /л. 54 ИД/.
На
13.02.2019г. на длъжника било връчено съобщение, с което ДСИ го е уведомил, че
на осн. чл. 507, ал.1, 466, 450 и 515 ГПК във вр. с чл. 397, ал.1, т.2 ГПК му е
наложен запор на трудовото му възнаграждение /л. 56 ИД/.
На
06.02.2019г. /т.е. същият ден когато депозирал пред ДСИ
при КРС искането си за отвод и да му бъде върнат изпълнителния лист/, взискателят
депозирал направо пред РОС процесната жалба, с вх. № 584/06.02.2019г. Същата е
била изпратена от РОС на ДСИ при КРС за администриране, след което е върната на
РОС за произнасяне.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално недопустима, поради
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК
взискателят има право да обжалва:
1. отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие;
2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал.
4 и чл. 485;
3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.
Относно жалбата срещу мълчалив отказ на ДСИ за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
Съобразно разпоредбата на чл.435, ал.1 ГПК
на обжалване подлежи писмения отказ на съдебния изпълнител да извърши искано от
взискателя изпълнително действие. Жалбоподателят не цитира и по делото не се
открива изричен писмен акт на съдебния изпълнител, с който да е отказано
искането от жалбоподателя за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Поради това мотивите на съдебния
изпълнител за липса на годен за обжалване акт като основание за оставяне без
разглеждане на жалбата са правилни и се споделят изцяло. Такава е и формираната
съдебна практика, намерила израз в Определение № 557 от 10.11.2016г. по
ч.гр.д. № 455/ 2016 г. на Апелативен съд-Бургас, с което е оставена без
уважение определение № 1297/09.06.2016 г. по гр.дело № 407/2016 г. по описа на
Бургаския окръжен съд, както и Определение от 23.9.2009г. по в.гр.д.№ 1906/2009г. по описа на Окръжен съд – Варна, влязло в законна сила на 17.10.2009г.
За пълнота следва да се посочи, че дори и
да се приеме, че мълчалив отказ на съдебния изпълнител да извърши исканото
изпълнително действие – налагане на запор на трудово възнаграждение
представлява акт, подлежащ на обжалване, подадената срещу него жалба, се явява
недопустима, поради липсата на правен интерес от обжалването й. Съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, при решаване на делото, съдът взема
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска /респ. след подаване на
жалбата/, които са от значение за спорното право. Безспорно с Постановление от
07.02.2019г., съдебния изпълнител е наложил искания запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника /л. 51 ИД/, поради което не е налице правен интерес
от обжалване на отказ на съдебния изпълнител да наложи запор на трудовото възнаграждение на длъжника. В този
смисъл вж. Определение № 197 от 18.03.2016г. по
ч.гр.дело № 160/2016г. по описа Бургаският Апелативен съд, с което
е оставена без уважение частната жалба против определение №
30/21.01.2016 г. по в.гр.дело № 435/2015г. по описа на Ямболския окръжен съд,
както и Определение № 560 от 20.10.2015 г. по в. ч. гр. д. № 552/2015 г. по
описа на Пловдивски апелативен съд, втори граждански състав.
Относно жалбата срещу отказа на ДСИ да се отведе.
ГПК не предвижда
възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител, свързани с
извършването на отвод по чл. 22 ГПК. Изключената възможност
за разширително тълкуване, налага извода, че самостоятелно обжалване
на извършването на отвод не може да се изведе и от разпоредбите на чл. 435, ал.
1 ГПК. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че процедурата по отвод на
решаващия орган се съдържа в част I ГПК (Общи правила), което предполага
нейното приложение и в изпълнителния процес. Необжалваемостта на
посочените действия на съдебния изпълнител се предопределя и от характера на
отвода като лично действие на изпълнителния орган, което се извършва за
обезпечаване на безпристрастното и непредубедено провеждане на производство.
Последното изключва възможността за извършване на съдебен контрол върху отвода
на съдебния изпълнител, който единствен може да прецени дали следва да се
отведе, предвид отношенията си с взискателката. В този смисъл е и
формираната съдебна практика – вж. Определение № 212 от 7.03.2016 г. на ОС -
Кюстендил по в. гр. д. № 117/2016 г. и Определение
№ 215 от 21.04.2016 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 296/2016 г.
Относно жалбата срещу отказ на съдебния изпълнител да върне оригинала на
изпълнителния лист.
Въпросът с връщането на изпълнителния лист изрично е уреден нормативно
в Правилника за
администрацията в съдилищата /Издаден
от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., в сила от
22.08.2017 г./ където в чл.118, ал.1 изрично е посочено, че когато
изпълнителният лист по прекратено дело бъде поискан обратно от взискателя, той
се връща срещу разписка, която се прилага към делото заедно с копие от
изпълнителния лист.
Отказът на съдебния изпълнител да върне
оригинала на изпълнителния лист не представлява изпълнително действие,
подлежащо на съдебен контрол по чл. 435, ал.1 ГПК. Връщането на оригинала на
изпълнителния лист /при прекратяване на
изпълнителното производството при условията на чл. 433 ГПК/ представлява
административно - техническо действие, по отношение на което съдебният контрол
за законосъобразност е недопустим. Такава е и формираната съдебна практика –
вж. Определение № 549 от 28.06.2016 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. №
402/2016 г. и Определение № 33 от
21.01.2016 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 20/2016 г.
Само за пълнота на изложението следва да
се посочи, че предпоставка за връщане на изпълнителния лист е прекратяване
на изпълнителното производство по чл. 433 ГПК. В настоящия случай взискателят не е поискал писмено съдебния изпълнител
да прекрати изпълнителното производство с постановление, на осн. чл. 433, ал.1,
т.2 ГПК.
В обобщение трябва да се изтъкне, че така
подадена, жалбата е недопустима, поради което настоящото производство следва да
бъде прекратено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 584 от 06.02.2019г. по описа на Окръжен съд – Разград,
подадена от Е.Х.А., ЕГН **********, с
адрес *** – в качеството му на взискател по изпълнително дело № 123/2018г. по
описа на Съдебно изпълнителна служба при Районен съд – Кубрат, КАТО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д.№ 78/2019 г. по описа на Окръжен съд - Разград.
Препис от определението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.